Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Metamorphoseon sive Asinus aureus, (Обществено достояние)
Превод от латински
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Десета книга

1. На следващия ден не зная какво е ставало с моя господар — градинаря, но мен войникът заради прекомерното си безсилие здравата ме наби. Без да среща съпротива от никого, той ме изведе от обора и ме отведе в своята казарма, както ми се струваше; натовари ме с вещите си и като ме разкраси и въоръжи съвсем по военному, ме подкара на път. Аз носех и блестящ шлем, и още по-блестящ щит и в допълнение на това — копие, което се хвърляше в очи с прекомерно дългия си прът. Изглежда, не заради военна храброст, а за да плаши нещастните пътници, той го бе поставил на извисения куп на багажа, както се прави при военен поход. След като изминахме полски и не толкова мъчен път, ние стигнахме до някакво градче и се установихме не в хан, а в дома на един от градските, съветници. Веднага войникът ме предаде на слугата, а той бързо се отправи към началника си, който държеше под своя команда хиляда войника.

 

 

2. Подир няколко дни и тук стана също необикновено и страшно нечестиво злодеяние; аз го запомних и ще ви го предложа да го прочетете и вие в книгата ми.

Стопанинът на къщата имаше син с много добро възпитание, образован, извънредно почтен и скромен — такъв, какъвто и ти, драги читателю, би пожелал да имаш у дома си. Майка му отдавна беше умряла и баща му бе сключил втори законен брак; от втория си брак той имал и друг син, който по туй време, когато аз бях отишъл там, бе започнал тринадесетата си година. Мащехата управляваше по-скоро с красотата, отколкото с нравите си къщата на съпруга си и било поради естествено безсрамие, било защото съдбата така пожелала, обърнала очите си към завареника. И вече, любезни читателю, трябва да знаеш, че четеш трагедия, а не приказка — трябва да се качиш от соци на котурни.[1] Тази жена, докато младият Купидон се хранел с малки трохи, можела да се противопоставя на слабите му сили, потискайки лекия огън с мълчание. Но когато буйният Амур започнал безкрайно да гори нейното сърце и я изпълнил с безумния си пламък, тя цялата се покорила на буйствуващия бог. За да скрие душевната си рана, тя се престорила на телесно болна. Всекиму е известно, че резките промени в състоянието на здравето у болните и влюбените напълно съвпадат: мъртвешка бледност, посърнали очи, слабост в коленете, тревожен сън и тежки въздишки, така мъчителни, че трудно се потискат в гърдите. Би помислил човек, че и тази жена е замаяна от треска, ако не бяха сълзите й. Уви, колко невежи са лекарите, които не знаят какво значи това, когато у човек зачести пулсът му, когато цветът на лицето му се мени час по час, когато дишането е затруднено и болният се мята от една на друга страна, без да си намери място! О, добри богове, защо биха били нужни тук опитни лекари? Достатъчно е да има човек поне някаква представа за любовта, която се заражда и която изгаря влюбения, без да има той температура.

 

 

3. И така, доведена от непоносима страст до страшна възбуда, тя нарушила мълчанието и наредила да доведат заварения син при нея. О, как би го лишила тя с удоволствие от това име, ако можеше, за да не й напомня за позора й! Младият човек не се забавил да изпълни поръчението на болната си мащеха. Със загрижено лице се отправил към спалнята й, показвайки нужното подчинение към съпругата на своя баща и към майката на своя брат. А тя, измъчена и уморена от дългото мълчание, се колебаела и сега, не намирайки думата, която смятала най-удобна в настоящия момент, и срамежливо я избягнала, понеже свянът още не я напуснал напълно и не знаела откъде да почне. Младежът, все още нищо неподозиращ, я гледал и вежливо се осведомил за причината на нейната болест. Тогава тя се възползувала от гибелния случай, който я предоставил очи с очи с него, намерила смелост и като се заливала в сълзи и закрила лицето с края на дрехата, така му заговорила бързо и с прекъсван от вълнение глас:

— Цялата причина и начало на моите сегашни страдания, а сега вече лекарство и единствено спасение — всичко това си ми само ти! Твоите очи проникнаха през моите до глъбините на душата ми и разгоряха в моето сърце страшен пожар! Съжали се над тази, която чезне по теб! Да не те смущава никак уважението към баща ти — ти ще спасиш живота на съпругата му, която твърдо е решила да умре. Защото неговия образ виждам в твоето лице и заслужено те обичам. Довери ми се. Ние имаме достатъчно време за необходимото. А това, което никой не знае, все едно, че не е станало.

 

 

4. Забъркан от внезапната беда, младежът, макар и в първия момент да се изплашил от такова престъпно деяние, все пак решил да не довежда мащехата си до отчаяние с неуместен и суров отказ, а умело поискал да му даде време да си помисли. Впрочем той щедро обещал, но я посъветвал да се възстанови душевно, да се пооправи, да укрепне, докато при някое пътуване на баща му им се предостави свобода за удовлетворяване на страстите. Веднага след това се отстранил от опасното свиждане с мащехата си. Смятайки, че такова бедствие се нуждае от по-задълбочено мислене, той веднага се отправил към своя стар възпитател — човек с изпитано достойнство. След дълго обмисляне те дошли до извода: спасително ще бъде за него колкото се може по-скоро да избяга от бурята на жестоката съдба. Но нетърпеливата жена не могла да понася ни най-малко отлагане и измислила някаква причина мъжът й веднага да се отправи за своите най-отдалечени имения. След това, опиянена от приближаващата се до осъществяване мечта, нетърпеливо настоявала да се яви младежът и да даде доказателство за своята страст, както бил обещал. Младежът по една или друга причина отклонявал това срамно свиждане. Тогава тя ясно разбрала от неговите неубедителни отговори, че не ще получи обещаното. Всичката стремителна сила на безумната си любов тя заменила с още по-страшната от любовта ненавист. Веднага привлякла един нечестен роб, предан ней и готов на всякакво престъпно деяние заради нея. Съобщила му своите коварни планове. Нищо по-добро не замислила, освен да лишат от живот нещастния младеж. И така, този разбойник веднага бил изпратен да приготви силно действуваща отрова, да я налее във виното и да подготви гибелта на невинния завареник.

 

 

5. Докато злодеите се съвещавали за удобното време за поднасяне на отровата, случило се нещо друго: по-малкото момче — родният син на тая негодница, се върнало в къщи след утринните занятия, взело си закуска и поискало да пие: то намерило чашата с виното, в която се криела изсипаната отрова. И без да подозира скритата там опасност, я изпило на един дъх. Щом изпило приготвената за брата му отрова, веднага паднало мъртво на земята. Възпитателят му, поразен от внезапната смърт на момчето, започнал да вика, призовавайки майка му и всички домашни. Когато узнали вече за причината на смъртта — гибелното питие, всеки от присъствуващите започнал с различни предположения да гадае кой ли би могъл да извърши това жестоко престъпление. Но онази жестока жена, рядък образец на зла мащеха, не се трогнала нито от страшната смърт на сина си, нито от своята нечиста съвест на детеубийца, нито от нещастието на своя дом, нито от скръбта на съпруга си, нито от тежката грижа по погребението. Не! Тя се възползувала от семейното нещастие, за да намери удобен случай за отмъщение. Веднага изпратила пратеник да съобщи на мъжа й, намиращ се на път, за нещастието, което се е случило в семейството му. Едва-що се завърнал той и тя с присъщата й безпримерна наглост започнала да обвинява заварения си син, че той отровил сина й. Това само дотолкова било вярно, доколкото момчето предотвратило със своята гибел тая смърт, на която бил обречен брат му. Но тя твърдяла, че по-малкият брат заради това е бил убит от заварения й син, понеже тя не се съгласила на срамно съжителство с него, към което той се опитал да я принуди. Недоволна от тази чудовищно дръзка лъжа, тя добавила, че той я заплашвал и с меч, ако тя разкрие неговото престъпление. Нещастният баща, поразен от гибелта на двамата си сина, бил сломен от тия бедствия, които го връхлетели като буря. Той видял на смъртен одър тялото на по-малкия си син и знаел сигурно, че смъртно наказание заплашва другия заради кръвосмешение и убийство. При това лицемерният плач на уж горещо любещата го съпруга изпълвал и него с извънредно голяма омраза към собствения му син.

 

 

6. Едва завършило погребалното шествие и обредите около тялото на малкия му син и нещастният старец от самия гроб, обливайки с пресни сълзи лицето си и скубейки посипаните е пепел коси, бързо се отправил към площада. Там, без да знае за измамата на жена си, негодницата, ту с плач, ту с молба, допирайки коленете на градските съветници, молел да накажат останалия му жив син — осквернителя на бащиното ложе, убиеца на собствения си брат, злодея, който искал да посегне на живота и на мащехата си. Със своята скръб той възбудил такова негодувание и състрадание в градския съвет и дори у народа, че всички присъствуващи там били единодушно за това: да преустановят съдебното протакане, да вземат пред вид строгите доказателства на обвинението, да предварят подготовката за защита и още сега публично да го зарият с камъни и да унищожат тази обществена язва. Чиновниците между това разбрали каква опасност заплашва тях самите, ако искрите на негодувание доведат до нарушаване на обществения ред и до бунт. Затова едни умоляват съветниците, други обуздават народа, за да може съдът, основавайки се на традицията от прадедите, да произнесе справедлива присъда; след като бъдат изслушани и двете страни: не бива да се осъжда човек, без да бъде изслушан, както се постъпва само там, където владее варварска жестокост и тирания, а не би било удобно да дават такъв пример на потомците си, и то в мирно време.

 

 

7. Надделяло благоразумието и веднага било дадено нареждане на глашатая да свика съветниците в курията[2]. След това те седнали на своите места по обичая според ранга си, отново се чул гласът на глашатая и пръв пристъпил обвинителят. Въведен бил също и призованият обвиняем и по примера на атинския закон и на Марсовия съд[3] глашатаят съобщил на адвокатите, че трябва да се въздържат от увод и да не подбуждат към милосърдие. Как е станало всичко там, аз узнах от многото разговори, които водиха помежду си хората. Обаче с какви думи го е нападнал обвинителят, как се е оправдавал обвиняемият, изобщо какви са били пледоариите на страните, не мога да ви докладвам, понеже не присъствувах там — аз си бях в обора и не зная това. А това, което узнах, ще ви изложа в тези редове. Щом се свършили пледоариите, решено било верността на обвинението да бъде потвърдена със сигурни доказателства — не могло да се допусне решение, при това толкова важно, основано само на подозрение; трябвало да повикат главния свидетел — оня роб, който единствен, както се говорело, знаел как е станало всичко. А този убиец ни най-малко не се боял от изхода на това престъпно дело, нито от вида на съвета в пълния му състав, нито дори от гласа на долната си съвест. Това, което сам беше измислил, започнал да излага като чиста истина. По неговите думи той бил повикан от младия човек, който бил недоволен от непристъпността на своята мащеха; за да отмъсти за оскърблението, наредил му да убие нейния син и обещал, да го възнагради щедро за, мълчанието; ако откажел, заплашил го със смърт. Казал още; че младежът му предал собственоръчно приготвената от него отрова, но след това си я взел обратно: страхувал се, че може да не изпълни заповяданото и да запази чашата като веществено доказателство, и затова в края на краищата сам дал отрова на момчето. Всичко, което говорел този негодник, много приличало на истина и след неговите показания съдебното следствие приключило.

 

 

8. Вече никой от съветниците не останал благосклонен към младежа; явно било, че той е уличен в престъпление, и присъдата му била ясно определена: да бъде зашит в мях[4]. Предстояло съветниците по стар обичай да спуснат в бронзовата урна своите решения — всички еднакви, тъй като всеки написал едно и също.[5] Веднъж гласовете събрани, участта на подсъдимия щяла да се реши; никой нищо след това вече не можел да измени и властта над неговия живот се предавала в ръцете на палача. Но ето изведнъж един от съветниците, по-възрастен от другите, лекар, човек много честен, ползуващ се с голямо влияние, закрил отвора на урната с ръка да не би някой да пусне необмислено гласа си. После се обърнал с такава реч към съвета:

— Гордея се, че до тази възраст през целия си живот съм се ползувал от вашата почит, и затова не мога да допусна да осъдите един наклеветен подсъдим. Ние ще извършим явно убийство, а вие сте свързани с клетва да съдите справедливо. Вие сте подведени от лъжата на този жалък роб и ще станете и вие престъпници. Аз самият не мога да произнасям несправедливо решение, защото ще измамя моята съвест, потъпквайки всяко страхопочитание към боговете. Ето защо трябва да узнаете от мен как е станала работата.

 

 

9. Неотдавна този мерзавец дойде при мене, за да купи силно действуваща отрова, и предпазливо ми предложи сто златни монети; обясни ми, че отровата била нужна на някакъв болен, изтощен от тежка и неизцерима болест, който силно желаел да се избави от мъките си. Гледайки този зъл бъбривец и неговите неясни обяснения, аз бях сигурен, че тук се крие някакво престъпление. Дадох му наистина отровата, дадох му я, но предвиждайки бъдещи усложнения, не приех веднага сумата, която ми предлагаше, а казах:

„За да не би случайно между тези златни монети, които ти ми предлагаш, да се окаже някоя фалшива, постави ги в тази торба и я запечатай с твоя пръстен, докато утре ги проверим в присъствието на някой сарафин.“ Той се съгласи и запечата парите. Когато го доведоха в съда, аз пратих един от моите слуги на кон в дома ми за тези пари. И ето, донесоха ги и аз мога да ги предложа на вашето внимание. Нека и той погледне и познае своя печат. Наистина по какви подбуди може да се припише на брата на момчето отровата, която е купил самият този роб?

 

 

10. Тогава силен трепет премина по негодника и естественият цвят на лицето се смени със смъртна бледност; по цялото му тяло потече пот и той ту нерешително пристъпва от един крак на друг, ту се чеше по главата; от полуотворената му уста излизат не знам какви непонятни думи, така че никой вече не можел да се съмнява, че той е участник в престъплението. Но хитростта отново заговорила в него и той започва упорито да отказва, като не престава да обвинява лекаря в лъжа. А този, виждайки, че покрай достойнството на съда се петни публично и неговата собствена чест, започнал с удвоено усърдие да опровергава мерзавеца. После по заповед на чиновниците свалили от ръката на роба железния пръстен и го сравнили с печата на торбата — това сравнение затвърдило предишното подозрение. Веднага приложили по гръцки обичай колелото[6] и висилката[7], но с чудно упорство той издържал всички изтезания и дори мъките на огъня. Тогава лекарят казал:

 

 

11. — Не допускам, кълна се в Херкулес, не допускам, въпреки божественото право, вие да подхвърлите на наказание този невинен в нищо юноша! А робът, подигравайки се с нашия съд, да отбегне наказанието за своето гнусно престъпление! Веднага ще ви дам сигурно доказателство във връзка със сегашното дело. Когато този подлец искаше да купи от мене смъртоносната отрова, аз сметнах, че е несъвместимо с моята професия да причиня смърт комуто и да било, защото съм учил, че медицината е призвана да спасява хората, а не да ти погубва. Страхувайки се, ако не изпълня молбата му, да не мога да открия престъплението, понеже някой друг може да му даде смъртоносното питие или сам той да прибегне в края на краищата към меча или към някое друго оръжие, за да изпълни безбожния замисъл, аз му дадох отрова, но носеща сън — така наречената мандрагора[8], известна със своите наркотични свойства и предизвикваща дълбок сън, подобен на смърт. И няма нищо чудно в това, че доведеният до отчаяние разбойник, сигурен в неизбежното наказание, се показа издръжлив на тия мъки сега, понеже му се виждат по-леки. Но ако наистина момчето е взело питие, приготвено от моите ръце, то е живо и си почива, спи и скоро ще се събуди от страшния сън, ще се върне пак към живот. Ако ли пък то е загинало, ако е смъртно унесено, причините за неговата гибел следва да търсите на друго място.

 

 

12. Цялата тази реч на стария човек им се видяла много убедителна и веднага бързо се отправили към гробницата, където лежало положено тялото на момчето; а нямало никой от съветниците, никой от знатните и никой дори от самия народ, който да не се устремил с любопитство нататък. Ето бащата сам със собствените си ръце отмества капака на саркофага, и то в минутата, когато синът му, отвърнал се от смъртното вцепенение, се възвръща от царството на смъртта. Силно го прегръща и не намирайки думи, достойни за такава радост, го извежда пред народа. И както си е било момчето още увито и свързано в погребалните дрехи, така го и занасят в съда. И вече явно било изобличено престъплението на злодея-роб и на още по-престъпната жена и истината блеснала с цялата своя голота: осъждат мащехата на вечно изгнание, а роба приковават на кръст. Парите по общо съгласие остават у добрия_лекар като награда за спасителния сън. Ето какъв край имала тая знаменита, чудесна история за стареца: в малък промеждутък от време, а може би в кратък миг изпитал опасността да остане без деца и отново неочаквано станал баща на двама сина.

 

 

13. Между това аз се носех от такива вълни на съдбата. Войникът, който ме беше присвоил, по поръка на своя трибун[9], изпълнявайки своя служебен дълг, трябваше да отнесе писмо до голям началник в Рим. Той ме продаде за единадесет денария на двама братя — роби, негови съседи. Техният господар беше много богат човек. Единият от братята беше пекар-сладкар, а другият — готвач. Първият печеше хлебчета и сладкиши, а другият готвеше сочни месни ястия с необикновено вкусни подправки. Те живееха заедно и водеха общо домакинство. Мен ме наредиха да пренасям огромни количества съдове, необходими на техния господар за различни случаи при многобройните му пътувания. И така аз постъпих при тия двама братя като техен трети другар. Никога преди не съм бил така доволен от толкова благосклонната вече към мене съдба. Защото моите господари обикновено всяка вечер пренасяха в своята стаичка прекомерно много остатъци след изобилно и разкошно устройвани пиршества: единият донасяше тлъсти остатъци от свине, пилета, риби и от всякакъв вид други яденета; другият пък — хляб, сладкиши, милинки, кравайчета, курабии с различни форми[10] и много сладки. Те затваряха стаичката си и се отправяха в банята, за да се освежат. А пък аз до насита се наяждах от предложените ми свише ястия. Аз не бях толкова глупаво и такова наистина магаре, че да оставя тия най-сладки яденета и да ям твърдото сено.

 

 

14. Дълго време ми се удаваше тая ловка кражба, тъй като аз вземах още страхливо и доста пестеливо незначителна част от многото, пък и ония мои побратими не можеха и да подозират магаре в такива хитри постъпки.

Но когато, твърде уверен в невъзможността да ме разкрият, почнах да увеличавам дажбата си и, избирайки по-хубавото, разпилявах сладките, братята се разтревожиха от силно подозрение. Макар и още никак да не вярваха, че аз съм способен на това, все пак се стараеха да проследят виновника за ежедневната липса на продуктите им.

Накрая те сами взаимно започнаха да се обвиняват в най-срамна кражба, засилиха бдителността още по-старателно и по-прилежно и дори преброяваха вече парчетата. Най-после единият премахна стеснението си и така заговори на другия:

— Това не е справедливо и не е човешко! Ти всеки ден вземаш по-отбрани парчета и ги продаваш тайно, и трупаш парички. Трябва остатъка по равно да си разделяме! Ако не ти харесва такава обща дружба, можем по всичко друго да си останем братя, а само в това отношение да се разделим. Защото виждам, че ако продължаваме да храним подозрение един към друг в кражба, ще стигнем до голямо разногласие!

А другият отвърна:

— Бога ми, аз похвалявам тази твоя смелост. Аз пък мислех, че ти крадеш парчетата, и дълго време се сдържах, за да не се види, че обвинявам собствения си брат в срамна кражба. Но добре стана, че се разбрахме с думи и сега да си помогнем в бедата! Иначе нашата мълчалива вражда щеше да създаде от нас нови Етеокъл и Полиник[11]!

 

 

15. След като си размениха взаимно такива упреци, и двамата се заклеха, че не са извършили никаква измама. Решиха с общи, дружни усилия да издирят разбойника, който им причиняваше тия загуби. Смятали, че е невъзможно магарето, което оставало единствено в къщи, да може да се храни с такива деликатеси. И все пак ежедневно изчезваха отбрани парчета от ястията. А пък не допускали в стаята да са налетели мухи, големи като Харпиите[12], които някога ограбили яденето на Финей[13]! По това време, доволно вкусило от щедрото ядене и наяло се до насита с човешки ястия, тялото ми наедря от тлъстина, кожата ми от грапава стана мека, косъмът ми се заглади и лъсна. Това мое разкрасяване обаче навреди много на почетното ми име. Обръщайки внимание на необикновената ширина на моя гръб и забелязвайки, че сеното всеки ден си стои изобщо недокоснато, те започнали непрекъснато да ме наблюдават. И веднъж както обикновено те затвориха вратата и се престориха, че уж отиват на баня. Вместо това през някакъв процеп на вратата те започнали да ме наблюдават. Виждайки как съм се нахвърлил на поставените навсякъде лакомства и забравяйки своите загуби, те се учудили много на магарешкото чревоугодие и избухнали в силен смях. Те викали ту един, ту друг и събрали цяла тълпа роби, за да им покажат невероятната дори за споменаване лакомия на тъпото впрегатно животно. Толкова голям и така неудържим смях обхванал всички, че достигнал до ушите дори на минаващия оттам господар.

 

 

16. Заинтересуван за какво така хубаво се смеят неговите домашни и като узнал каква е работата, и той сам погледнал през същия отвор и се развеселил твърде много; и дотолкова се смял, че го заболял коремът. После отвори вратата и влезе в стаята, за да погледа отблизо това чудо. Аз видях тогава, че съдбата ми се усмихва по-ласкаво, отколкото преди с веселото настроение на обиколилите ме ми внушаваше доверие. Никак не се смутих и продължавах да си ям много спокойно, докато господарят, развеселен от такова небивало зрелище, не издаде заповед да ме отведат в дома му. Нещо повече — той със собствената си ръка ме заведе в трапезарията. Трапезата беше наредена и той заповяда да поставят пред мене много блюда с всякакви ястия, към които още никой не беше се докосвал:

Макар и да бях доста похапнал, желаейки да заслужа неговото внимание и благоразположение, охотно се нахвърлих на предложеното ми ядене. Тогава почнаха съвсем сериозно да мислят какви гозби не биха могли да бъдат по вкуса на едно магаре и за да изпитат доколко бях опитомен, почнаха да ми предлагат месо, сготвено със сок от млечка[14], птица, посипана с чер пипер и риба с екзотичен сос. В това време трапезарията кънтеше от оглушителен смях. Най-после един от присъствуващите, шегаджия, извика:

— Дайте на този наш другар малко чисто вино!

Господарят одобри това предложение и каза:

— Ти наистина се пошегува умно, обеснико такъв! Защото може нашият сътрапезник да не откаже да пресуши и чаша вино с удоволствие!

След това извика:

— Хей, момче, вземи тази златна чаша, напълни я с медовина и я поднеси на моя храненик; но го предупреди, че аз съм пил за негово здраве!

Очакването на сътрапезниците стигна до крайно напрежение. А аз ни най-малко не се изплаших. Спокойно и дори с доволство нагласих долната си устна като език и пресуших на един дъх оная твърде голяма чаша. Надигна се шум и вик и в един глас всички ми пожелаха добро здраве.

 

 

17. Господарят преливаше от радост. Повика своите роби — моите купувачи, и заповяда да им заплатят четворно: предаде ме на най-любимия свой освободен роб, човек доста богат, и му поръча с голямо внимание да се грижи за мен. А той ме гледаше човешки и много ласкаво и за да направи още по-голямо удоволствие на покровителя си, най-старателно ме обучаваше в разни хитрости, които довеждаха до възторг моя господар. Най-напред лягах край трапезата и се подпирах на лакът, след това се борех и даже танцувах, като се изправях на задните си крака. Накрая, което беше най-чудно за всички, отвръщах с кимане на въпросите: накланях главата си напред за мое желание, а я отхвърлях назад — за отказ; ако ми се искаше да пия, поглеждах към виночерпеца, подмигвайки му ту с едното, ту с другото око. Всичко това много лесно научих, дори го правех, без някой да ми го е показал. Но аз се боях да не би ако случайно без учител се храня по човешки, повечето от моите постъпки да се изтълкуват за неблагоприятно знамение и като ме насекат на късове, да ме предадат като богата храна на ястребите. Навсякъде тръгна мълва за мене, така че моите чудни способности носеха чест и слава на моя господар: „Ето, казваха за него, този е, който има за другар и сътрапезник магаре, магаре, което се бори, танцува, магаре, което разбира човешка реч и изразява своите чувства със знаци.“

 

 

18. Но преди всичко нека ви съобщя сега това, което бях длъжен да направя в началото — кой бе моят хазаин и откъде е родом. Тиаз, така се наричаше моят господар, произхождаше от Коринт, столица на цялата провинция Ахея; съответно на своя произход и високо положение той преминавал от длъжност в длъжност и накрая бе избран за член на колегията на градските цензори[15]. За да отговори на блясъка на поетата длъжност, той обеща да устрои в разстояние на три дни гладиаторски игри и нашироко прояви своята щедрост дотам, че в старанието си за слава и популярност се отправи за Тесалия, за да достави най-редки зверове и прочути гладиатори. След като ги избра по свой вкус и се разплати, той се приготви за обратен път. Не използува разкошните свои колесници и пренебрегна красивите коли, които напразно влачеха накрая де закрити и де открити, а и дори тесалийските и другите яздитни галски животни[16], благородният произход на които се цени твърде много, а яздеше само мен. Беше ме украсил със златни фалери[17], с красиво боядисано седло и с пурпурни покривала, със сребърни юзди, с пъстри колани и с твърде остроумно направени знаци. Седеше върху мен, с най-любезно изражение ме заговорваше и между другото му доставяше удоволствие обстоятелството, че аз можех и да го нося, и да му бъда сътрапезник.

 

 

19. Когато привършихме пътя и по суша, и по море и приближихме Коринт, големи тълпи граждани започнаха да се стичат и както ми се струваше, не толкова да отдадат почит на Тиаз, колкото от желание да ме видят. Защото толкова голяма мълва се беше разпространила за мене, че аз се оказах за моя господар източник на големи печалби. Той видя множеството хора, жадни да видят моите шеги с прекомерно любопитство, и като затвори вратата, ги пускаше един по един със заплащане; всеки ден се сдобиваше по този начин с доста крупна сума.

В тълпата била и някаква знатна и богата матрона. След като заплатила за входа, както се следвало, и след като се налюбувала на различните ми номера, тя постепенно от изумление преминала в особено страстно желание да ме има и не можейки да намери лек за своята безумна страст, подобно на Пазифая[18], жадно пожелала моите прегръдки. Тя се уговорила с моя пазач срещу голямо възнаграждение и получила разрешение да бъде една нощ с мене; той не се интересувал никак що за удоволствие би могла да получи тя от мен и доволен само от печалбата си, се съгласил.

 

 

20. След като се нахранихме и се оттеглихме от трапезарията на господаря, намерихме в моето помещение вече отдавна чакащата ме матрона. О, добри богове, какви чудни и колко прекрасни приготовления се правеха! Веднага четирима евнуси ни оградиха легло на земята с много възглавници, надути от нежен пух, постлаха удобно златна покривка, украсена с чуден тирски пурпур, а отгоре поставиха прекомерно къси, но доста много други възглавници, необикновено меки, на каквито деликатните жени са свикнали да опират бузите и шиите си. Не желаейки да забавят по-дълго време със своето присъствие удоволствието на господарката си, евнусите затвориха вратите на нашата спалня и се отдалечиха. Вътре свещите обливаха ярка светлина и разгонваха нощния мрак.

 

 

21. Тогава тя смъкна изцяло всичките си дрехи, дори и превръзката на прекрасните си гърди. Застана близо до светлината и от сребърна кутия се намаза обилно с благовонни балсами; след това и мен ме натри навсякъде с тях, но особено грижливо ноздрите ми. Тогава страстно ме целуна, не така, както обикновено целуват жените в публичен дом, като си правят пари или да привлекат тези, които не ги искат, но с чистота и сърдечност. И после сладко ми зашепна:

— Обичам те, жадувам те, само теб обичам, без теб повече не мога да живея — и други такива, с които жените изразяват своите чувства и у другите възбуждат страст. След това ме улови за юздата и по начина, по който ме бяха свикнали, ме накара да легна. А това на мене не ми се виждаше нито ново, нито мъчно да го направя, особено след толкова време да срещна прегръдките на такава хубава и жадна за любов жена. При това прекрасното и изобилно вино ме беше замаяло, а пламтящият балсам възбуждаше моето сладострастие.

 

 

22. Аз обаче бях обхванат, и то от не малък страх при мисълта, как с толкова големи и такива крака бих могъл да обхвана нежната матрона; как с толкова твърдите копита да притисна в обятията си това белоснежно и нежно тяло, сътворено като че ли от мляко и мед; как ще целувам с огромните си уста и с безобразните като камъни зъби малките розови устни с божествена по тях роса; как най-после, дори и да изгаря до мозъка на костите от любострастие, може да ме приеме такъв грамаден. Горко ми! Ако бъде повредена знатната гражданка, ще ме подхвърлят да участвувам в борбите с дивите зверове на моя господар! Между това тя отново ме обсипа с ласкави имена и непрекъснато ме целуваше с нежен шепот, с впити в мен очи и накрай възкликна:

— Държа те, гълъбче мое, врабченце мое!

И докато ми говореше така, ми доказа колко несъстоятелни са били моите разсъждения и колко неуместен моят страх. Като ме обхвана плътно, тя ме прие целия. И колкото пъти, щадейки я, я отстранявах леко, толкова пъти тя в буен порив се притискаше към мен сама, обхващаше моя гръб и още по-тясно се вплиташе в мен, така че кълна се в Херкулес, струваше ми се, че у мен нещо липсва, за да удовлетвори нейната страст. Сега разбрах, че ненапразно е изпитвала удоволствие с мучащия си любовник майката на Минотавъра. И така прекарахме цяла нощ без сън и в труд. На разсъмване, избягвайки да научи зората това, жената си отиде, като уговори със същата цена същото за следващата нощ.

 

 

23. Моят надзорник нямаше нищо против нейното желание да продължават любовните занятия — отчасти заради голямата печалба, която получаваше от това, отчасти от желанието да достави ново зрелище на господаря. Без да се бави, той му разкри цялата сцена на нашата любов. Господарят награди щедро волноотпущеника и ме определи за публично представление. И понеже достойнството на онази отлична моя съпруга не й позволявало да вземе участие в представлението, а пък никоя друга не можеше да се съгласи дори за голяма награда, намериха някаква жалка престъпница, осъдена по решение на местния управител на разкъсване от зверове; тя трябваше да се яви с мене в театъра пред очите на зрителите. Аз узнах следното за нейните престъпления.

Тя имала за съпруг един млад човек, чийто баща, тръгвайки някога на пътешествие, заповядал на своята жена — майката на същия младеж, която била тогава бременна, — ако случайно роди дете от женски пол, веднага да го убие. Тя, в отсъствие на мъжа си, родила момиченце. Подбудена от вродени майчински чувства, не изпълнила поръчението на мъжа си и предала момиченцето на съседите си да го отгледат. Когато се върнал мъжът й, тя му съобщила, че е родила дъщеря и че я убила. А момичето достигнало цъфтяща възраст и трябвало да го оженят. Майката не можела да му даде без знанието на мъжа си зестра, съответетвуваща на произхода му. И не могла да направи нищо друго, освен да открие тайната на своя син. При това тя много се опасявала да не би случайно той, обхванат от младежки порив, да направи грешка и без да знае, да почне да тича по собствената си сестра. Младежът — примерен и покорен син — свято почитал дълга и към майка си, и към сестра си и достойно пазил семейната тайна. Обзет от необикновено милосърдие, той изпълнил непредвиденото задължение на кръвното родство и приел под свое покровителство своята съседка, горката сирота. Скоро я оженил за своя най-близък и добър приятел и му дал щедро зестра от собствените си средства.

 

 

24. Но това добро и прекрасно дело, изпълнено с достойнство, не могло да се скрие от зловещата воля на съдбата — по нейна подбуда в дома на младежа се вмъкнала жестоката ревност. След известно време неговата жена — тази, която сега е осъдена за това престъпление на разкъсване от диви зверове — започнала да подозира девойката като наложница на мъжа й и нейна съперница; затова я намразила и накрая й приготвила гибел, прибягвайки до най-страшни интриги. Ето какво злодейство измислила тя. Като задигнала пръстена на мъжа си, заминала на село. Оттам изпратила роба си — верен ней и от вярност заради нея готов на всичко долно — да извести на младата жена, че младежът отишъл на вилата си и че я викал при себе си. Но трябвало съвсем сама колкото може по-скоро да отиде при него. И за уверение на това, предала пръстена, откраднат от мъжа й! А пък тази, подчинявайки се на поръчката на брата си, защото тя само така го назовавала — и още повече, като познала неговия пръстен печат, веднага тръгнала на път, както й било поръчано — без всякакъв спътник. Подло измамена, тя не забелязала примката и попаднала в коварна засада. Почтената съпруга, обхваната от бясна и разюздана ревност, се нахвърлила върху сестрата на своя мъж, съблякла я гола и най-напред я била с бич до смърт; а тази с плач обяснявала каква била работата и непрекъснато споменавала името на брата си, като уверявала зълва си, че се гневи и негодува за мнимо прелюбодеяние. Обаче тая жена не повярвала на нито една нейна дума и смятайки, че всичко това е измислица, пробола нещастницата между бедрата с горяща главня и най-жестоко я умъртвила.

 

 

25. Като чули вестта за тази ужасна смърт, брат й и съпругът й дотичали и оплаквайки я със страшни ридания, предали тялото на младата жена за погребение. Младият човек не могъл да понесе спокойно толкова жалката и съвсем незаслужена смърт на сестра си. Обхванат до мозъка на костите си от болка, той тежко заболял от жлъчка. Така изгарял в силна треска, че, изглеждало, и нему самия била необходима помощ. Съпругата му, която била вече загубила заедно с верността си и името на съпруга, се уговорила с някакъв лекар, известен с вероломството си. Този лекар бил прочут с многото си награди и можел да наброи богати трофеи, които спечелила десницата му. Тя му обещала петдесет хиляди сестерции, ако той й продаде силно действуваща отрова, и така сама купила смъртта на мъжа си. Това било свършено и те се престорили, че приготвят някакво питие за облекчаване болките в гърдите му, а също и за облекчаване на жлъчката му — питие, което учените наричат свещено[19]. Вместо това му се поднесло друго, посветено на Прозерпина[20]. И вече, в присъствието на цялото семейство и на някои приятели и близки, лекарят старателно го размесил със собствената си ръка и протегнал чашата на болния.

 

 

26. Но наглата жена искала да се освободи и от свидетеля на своето престъпление и да си запази обещаните пари. Тя видяла протегнатата ръка с готовата чаша и казала:

— Не, драги докторе, няма да дадеш на милия ми съпруг това питие, преди сам ти да отпиеш значителна част от него. Отде да знам дали не си скрил в тая чаша гибелна отрова. Това не ще обиди теб, един толкова мъдър и учен мъж, ако аз, любещата жена, загрижена за своя съпруг, проявявам необходимата грижа за неговото спасение.

Силно смутен от тая дръзка постъпка на тази жена-звяр, лекарят, забъркан и лишен от достатъчно време да обмисли своите действия, страхувайки се, че неговото забавяне или смущение може да възбуди подозрение за нечиста съвест, опитал значителна част от съдържанието на чашата. Следвайки неговия пример, младият човек поел чашата, която му била подадена, и я изпил до дъно. Като свършил по този начин своята работа, лекарят веднага се приготвил да си отиде, в къщи, за да приеме бързо някоя противоотрова. Но безчовечната жена със страшна упоритост се стремяла да доведе докрай това, което била почнала, и не му позволила да се отдели нито крачка от нея.

— Нека да видим целебното въздействие на лекарството — казала тя.

Но най-после, след непрекъснати и дълги молби и убеждения, тя го пуснала да си отиде. Между това сляпата гибел проникнала дълбоко във всичките негови вътрешности и стигнала най-после до сърцето му. Дълбоко засегнат и вече обхванат от тежка сънливост, с мъка се добрал до къщи. И едвам успял да разкаже всичко на жена си и поръчал да изиска поне обещаната награда за двойната смърт, така измамен, при жестоко страдание издъхнал този знаменит лекар.

 

 

27. Младият човек също не останал дълго време жив. Сред престорените и лъжливи сълзи на своята съпруга издъхнал и той в също такива мъки, както и лекарят. Погребали го. Изминали няколко дена, през които се извършвали необходимите заупокойни обреди. И ето явила се жената на лекаря и поискала да й се заплати за двойното убийство. А оная жена, докрай вярна на себе си, потъпквайки законите на верността и спазвайки ги привидно, любезно й отговорила и й обещала много щедро да изпълни исканото. Уверила я, че веднага ще изплати уговорената сума, но добавила, че й се искало още малко да получи от това питие, за да завърши напълно започнатото дело. И нищо повече. Жената на лекаря, заплетена в такова подло коварство, лесно се съгласила. За да угоди на богатата жена, бързо отишла в къщи и скоро след това й предала цялата кутийка с отровата. А пък оная престъпница, получавайки това мощно средство за престъпления, простряла далече и нашироко своите окървавени ръце.

 

 

28. Тя имала малка дъщеря от съпруга си, когото неотдавна бе убила. Много мъчно понасяла тя обстоятелството, че според законите по необходимост част от наследството на мъжа й трябвало да премине към това дете. Понеже ламтяла да заграби цялото наследство, решила да посегне на живота на дъщеря си. След като се осведомила, че след смъртта на децата майките вземат наследството[21], тя се показала и като родител такава, каквато се била проявила и като съпруга. По своя план тя поканила на обед и жената на лекаря. И на обеда тя се опитала да отрови и двете — и жената, и собствената си дъщеря. Страшната отрова веднага довършила слабия дъх и неукрепналите нежни вътрешности на малкото момиче. Но съпругата на лекаря, щом усетила как ужасното питие се разлива с вероломни лъкатушения по белите й дробове и започва там опустошителното си действие, веднага се досеща каква е работата. Скоро, когато дишането й се затруднило, тя се уверила в своето подозрение. Веднага се отправила към дома на самия наместник и със силен вик го призовала за защита. Обкръжена от развълнуваната тълпа, тя обещала да разкаже за страшните престъпления и сполучила в това: веднага наместникът открил за нея и дома си, и слуха си. Едва успяла да разкаже подробно от самото начало всичките жестокости на разбеснялата се жена и изведнъж в очите й потъмняло, полуотворените й устни се свили, изскърцали продължително зъбите й и тя паднала мъртва пред самите крака на наместника. Той бил човек опитен и не можел да допусне с ни най-малко забавяне наказанието на тази страхотно престъпна жена заради толкова многобройните й владения. Веднага хванал прислужниците и със силата на мъките изтръгнал от тях истината. Престъпницата била осъдена на разкъсване от диви зверове, не че това било достатъчно наказание за нея, а защото той не можел да измисли друго по-достойно за нейните простъпки.

 

 

29. С такава жена аз трябваше да се съчетая публично в законен брак и затова с много голям страх очаквах дните на празненството. Неведнъж изпитвах желание да свърша със себе си, за да не се опетня от съприкосновението си с такава престъпница и да се опозоря пред целия народ. Лишен от човешка ръка, лишен и от пръсти, аз не можех да опаша меч с тези кръгли и изтъркани копита. И все пак се утешавах с малка надежда в тия крайни за мене нещастия: пролетта току-що настъпваше цяла в цветна премяна, обливаше ливадите с пурпурен блясък и разпукваше трънливата обвивка на разцъфващите с благовонно дихание рози, които щяха да ме превърнат отново в предишния Луций.

Ето настъпи денят, определен за празненството. Въведоха ме, с голяма тържественост, следван от благоразположения народ чак до самата арена. И в очакване, докато се свърши първият номер на програмата, който се състоеше в хоров танц, аз стоях до входа и много доволно хрупках зелената трева, която растеше там, и с удоволствие хвърлях любопитни погледи през откритата врата и се наслаждавах на приятното зрелище.

Момчета и момичета, разцъфнали в първия цвят на младостта, прекрасни по външност, с блестящи костюми, с изразителни движения изпълняваха гръцки пирихийски танц[22]; подредени хармонично, те изпълняваха красиви фигури — ту се извиваха с гъвкави стъпки в кръг, ту се нареждаха в извита редица, събираха, се в каре, и изведнъж после се разделяха на две. Но ето раздаде се звук на тръба, който възвести края на тия сложни съчетания на сближаване и отделяне. Завесата се спусна[23], сгънаха и другите платна и сцената се откри пред очите на зрителите.

 

 

30. Сцената[24] представляваше изкусно направена гора в планината. Наподобяваше оная знаменита планина Ида[25], която поетът Омир е възпял. Засадена бе с живи и зелени дървета, а от върха бликаше извор, изкусно направен от ръката на майстор: водите му се стичаха по склоновете на планината. Няколко козички хрупкаха трева, а юноша в образа на Парис, облечен като фригийски овчар с красива връхна дреха и азиатски плащ на раменете, със златна тиара[26], пасеше стадото. Ето показа се и прекрасно момче, почти голо, само хламида на ефеб[27] покриваше лявото му рамо. Веднага привлякоха погледа златните му коси, затъкнати с красиво подредени златни перца. Жезълът в ръката му показваше, че това е Меркурий[28]. Той се приближи с танцова стъпка и подаде с дясната си ръка златна ябълка на този, който изобразяваше Парис[29]. Със знак показа какво е поръчал Юпитер и със задна стъпка грациозно изчезна от погледа. След това се появи девойка с благородна външност, наподобяваща богинята Юнона[30] — главата й бе обкръжена от блестяща диадема, а носеше и скиптър. Бързо се втурна и друга, която щеше да познаеш, че е Минерва[31] — на главата й блестеше шлем, покрит с маслинов венец. Тя повдигаше щита и поклащаше копието, като че ли за сражение.

 

 

31. След нея влезе друга девойка, която блестеше с чудна красота. Божественият й тен издаваше в нея Венера, каквато е била като девойка: с голотата на откритото си тяло предлагаше на погледа съвършена красота. Само тънко копринено парче плат покриваше отпред красивата й женственост. Но него любопитният ветрец ту игриво и любовно издуваше така, че да се види нежният цвят на младостта, ту по-силно го духваше, за да го прилепи плътно и ясно очертае прелестните й форми. Самите цветове на богинята контрастираха: бяло тяло — като че ли от небето, лазурно покривало — с цвета на морето. Зад всяка девойка, изобразяваща богиня, следваха свити: зад Юнона — Кастор и Полукс[32], чиито глави бяха покрити с яйцевидни шлемове, на върха със звезда — ролята на близнаците играеха също млади актьори. Под звуците на различни мелодии, изпълнявани от йонийска флейта[33], тихо и бавно приближаваше девойка. С благороден жест даде да се разбере, че ако той присъди наградата за красота на нея, тя ще даде на овчаря власт над цяла Азия. А пък онази, която оръжието представяше като Минерва, бе пазена от две момчета — оръженосци, Ужас и Страх; те подскачаха с голи мечове. Зад гърба й флейтист тръбеше дорийска бойна песен: той смесваше остри тонове с ниски звуци и подражаваше по този начин тръба, възбуждаща желание към битка. А тя, пълна с бодрост, поклащаше глава и хвърляше заплашителни погледи и с жива и сложна мимика даваше на Парис да разбере, че ако й присъди наградата за красота, ще го направи храбър герой, увенчан с богати трофеи.

 

 

32. Ето и Венера, сред възторжените викове на публиката, обкръжена с голям орляк весели дечица, със сладка усмивка, застана чудно красива по средата на сцената: човек би помислил, че ония вечно бели и нежни момченца-купидончета току-що са прилетели от небето или от морето; защото и с крилцата, и със стрелите си, и с целия си вид те напомняха изумително прекрасните форми на Купидон и като че ли тяхната господарка отиваше на сватбен пир, те осветяваха пътя й с трептящия пламък на факли. Пристъпваха бързо и прекрасно множество прекрасни невинни девойки — оттук прелестни Грации, оттам чудно красиви Хори[34]; те пръскаха цветя и гирлянди и в чест на своята богиня сплетоха дивно хоро, предлагайки ласкаво на царицата на удоволствията накитите на пролетта. Ето че вече и флейти нежно засвириха с многобройните си дупки лидийски напеви. Те приятно милваха сърцата на зрителите. Но още по-голяма сладост се разля, когато прелестната Венера спокойно запристъпя, забавя леко крачките си и с леки извивки на тялото, в дискретна хармония, с които се движеше и главата й. Нейните чувствени жестове отговаряха на размекващата музика на флейтите, и ту нежно се премрежваха зениците й, ту хвърляха заплашителен поглед, а понякога само очите й танцуваха. А щом застана пред погледа на съдията, само с движение на ръцете израза, че ако я предпочете пред другите богини, ще му даде за съпруга прекрасна по външност и подобна на нея жена. Тогава фригийският младеж от все сърце предаде на девойката златната ябълка в знак на победа.

 

 

33. Какво впрочем се учудвате вие, просташки глави, площаден добитък, или по-добре ястреби в тоги. Как няма и сега всички съдии да търгуват със своите решения, когато още в началото на света между богове и хора е замесено пристрастие? И с първото си решение оня съдия, избран по внушение на самия Юпитер, човек-селянин, овчар, прелъстен от наслаждения, не продаде ли, обричайки на гибел, целия си род?[35] Така, бога ми, и после е ставало: вземете например знаменития съд на прославените ахейски вождове[36] тогава, когато те по лъжливи сведения обвинили в измяна мъдрия и ученолюбив Паламед[37] или когато пред военната доблест на великия Аякс са предпочели посредствения Одисей[38]! А какво ще кажете за това прословуто решение, което бе прието от атиняните, тези умни законодатели и опитни във всички знания? Нали старецът[39] с божествена мъдрост, когото делфийският оракул провъзгласи за най-мъдър сред смъртните, по злобната измама на безсрамна шайка биде подхвърлен на преследване като развращаващ младежта — тази младеж, която той възпираше от крайности? Не бе ли той погубен от смъртоносния сок на гибелна трева и не остави ли с това петно на вечно безчестие за съгражданите си? Не са ли приели сегашните велики философи неговото светло учение и не се ли кълнат в негово име те при своите стремежи към висше блаженство? Но някой може да ме обвини за моето негодувание, разсъждавайки така в себе си: „Ето пък сега ще търпим едно магаре да ни философствува“, та я да се върна отново към разказа, от който се отклоних.

 

 

34. След като се свърши този съд на Парис, Юнона и Минерва, опечалени и разгневени, си отидоха от сцената, изразявайки с жестове негодуванието си, че са ги пренебрегнали. А пък Венера, радостна и весела, с танц с целия хор изрази тържеството си. Тогава от самия връх на планината през някаква скрита тръба пръсна във въздуха струя вино, смесено с шафран, и се разля нашироко, като ороси с благовонен дъжд пасящите наоколо кози; а те, окъпани, промениха своята белота в златистожълта. Когато вече целият амфитеатър се изпълни със сладък аромат, планината заедно с гората се провали вдън земя.

И ето че някакъв войник пресече бегом улицата и се отправи към градския затвор, вече да доведе по желание на народа оная жена, за която вече споменах, че бе осъдена да бъде разкъсана от диви зверове заради многобройните си престъпления и бе предназначена за славно бракосъчетание с мен. Започнаха да готвят вече брачното ложе за нас; то блестеше с инкрустации от индийска костенурка, покрито с пухени възглавници, застлано с цветни копринени покривки; а пък аз, покрай срама да се съчетавам публично с тази престъпна и порочна жена, твърде много се измъчвах и от страх пред смъртта и сам в себе си така разсъждавах: ако по време на нашите любовни прегръдки бъде пуснат някакъв звяр, за да разкъса жената, знаех, че зверът не ще бъде така съобразителен по природа или така изкусно обучен и да се отличава с такава въздържаност и умереност, че да разкъса жената, лежаща до мен, а мене самия, като неосъден и невинен, да остави непокътнат.

 

 

35. И така, докато моят пазач се грижеше да подреди ложето както трябва, а останалите роби или се занимаваха с приготовленията за лова, или гледаха към увлекателното зрелище, на мен не толкова от срам, колкото от безпокойство за собственото ми спасение, ми се представиха всички възможности да осъществя своя план — никому и наум не дойде, че трябва да се пази такова опитомено магаре. Тогава малко по малко, пристъпвайки с крадлива стъпка към вратата, която бе наблизо, се спуснах с всички сили и в най-силен бяг изминах почти цели шест мили. Стигнах до Кенхрея[40], град, който се счита за най-добрата колония на коринтяните и се мие от Егейско и Саронийско[41] море. Тукашното пристанище е най-сигурно убежище за корабите и винаги е пълно с народ. Впрочем аз избягах от народа и като избрах тайно място на брега близо до самите вълни, прострях умореното си тяло на мекия пясък и подкрепих силите си. Колесницата на слънцето беше вече свила покрай последния стълб[42] на деня и във вечерната тишина ме обхвана сладък сън.

Бележки

[1] Socci — ниски леки обувки на комически актьори — синоним на комедия, coturni — високи обувки, които носели актьорите в трагедията, за да придадат величие на своята осанка — синоним на трагедия.

[2] Курия — зданието, където заседава римският сенат. Същото наименование било възприето и за провинциалните съвети.

[3] Тоест Ареопагът — най-строгото съдебно учреждение в Атина. Името си носи от хълма, където се намира (Ареопаг — на гръцки хълм на Арес). Гръцкият бог на войната Арес отговаря на римския Марс. Ареопагът е разглеждал делата за убийства.

[4] Осъдените за отцеубийство, а по-късно и за убийство на близък родственик, ги биели до края с пръчки, после ги защипвали в кожен мех с куче, петел, маймуна или змия и ги пускали в морето. Ако нямало наблизо море, хвърляли ги да ги разкъсат диви зверове (виж книга X, глава 28).

[5] Имало три възможни решения за изразяване мнението на съдията. Те били записвани на восъчни таблични и пускани в урната: „C“ — condemno — осъждам, „A“ — absolvo — оправдавам и „NL“ — non liquet — неясен ми е въпросът (въздържал се).

[6] Наказаният бивал привързван със силно разпънати ръце и крака за обръча на колело. Чрез силно въртене на колелото разпънатият изпитвал страшни мъки.

[7] Греда върху четири крака (като дървен кон), на които изтегляли крайниците на измъчвания.

[8] Мандрагора — растение, от корените и плодовете на което добивали сок, който служел за приспивателно и като наркотично средство в медицината.

[9] Военните трибуни командували легиони. Всеки легион имал 6 трибуни, които се редували в своята служба.

[10] Тука се говори за различни видове сладкиши и деликатеси; някои имали форма на рог, други на гущер, на риба и така нататък.

[11] Това са синове на Едип цар, които враждували помежду си за Тива. В тази борба и двамата загинали. От този мит е черпил сюжет Есхил за трагедията „Седмина против Тива“.

[12] Харпии — три крилати чудовища с лица на девойки.

[13] Финей — легендарен тракийски цар, който ослепил децата от първия си брак, за да угоди на втората си жена. Боговете за наказание изпратили харпиите да го преследват, като му грабят храната от трапезата или я омърсяват.

[14] На латински laser — сок, добиван от растението Ferula asa 1foetida L. и употребяван като подправка.

[15] Длъжност в колониите и в провинциалните градове на Римската империя. Градският цензор упражнявал надзор върху данъците и обществените сгради.

[16] Тесалийските коне и галските мулета били особено реномирани.

[17] Фалери — металически токи, които украсявали хамутите на конете.

[18] Богът на морето Посейдон се разгневил на критския цар Минос и накарал жена му Пазифая да се влюби в бик. От тази любов се родил Минотавър — човек-бик, когото по-късно Тезей убил в критския Лабиринт.

[19] „Свещено“ питие наричали отварата от кукуряк. Смятали, че лекува душевно болни.

[20] Виж бележка 10 към III книга.

[21] Според закона, издаден по време на император Клавдий (I в. от н.е.), имуществото на починало дете за утеха се давало на майката и се наричало печално наследство.

[22] Пирихийски танц — военен танц (от спартански произход), изпълняван под звуците на флейта. Подражавал движенията на войниците в боя. В случая обаче не се касае точно за такъв танц.

[23] Виж бележка 26 към I книга.

[24] Тук е предадена пантомима — популярно и любимо театрално представление през империята. Танците и играта на актьорите били обяснявани от хора.

[25] Ида — планина в Мала Азия, в подножието й се намирала древната Троя.

[26] Тиара — вид шапка у персите и фригите, у последните т.нар. фригийска шапка, с връх, завит напред.

[27] Ефеби — така се наричали в Атина юношите между 18–20 години. Те изпълнявали гранична служба. Носели особен вид плащ — хламида.

[28] Виж бележка 15 към VI книга.

[29] Виж бележка 35 към IV книга.

[30] Виж бележка 6 към VI книга.

[31] Минерва (отговаря на гръцката Атина) — дъщеря на Юпитер (Зевс), богиня на мъдростта, изкуствата и науката.

[32] Кастор и Полукс (Полидевк) — братя, синове на Леда; първият — от Зевс, а вторият — от спартанския цар Тиндарей.

[33] Виж бележка 45 към IV книга.

[34] Виж бележка 16 към V книга.

[35] Прави се намек за Троянската война, която унищожила целия род на Приам.

[36] Отнася се за вождовете на гърците, които се сражавали при Троя.

[37] Паламед — евбейски княз, гръцки герой от Троянската война. Одисей и Агамемнон, които му завиждали за неговата хитрост и ум, подхвърлили в палатките му злато и писмо уж от Приам — троянския цар. Бил уличен в предателство и умъртвен.

[38] Виж бележка 20 към III книга.

[39] Гръцкият философ Сократ, обвинен, че развращава младежта, бил осъден на смърт — да изпие чаша с отрова.

[40] Кенхрея (сега Кенхриес) — главното (източното) пристанище на Коринт, на 2 часа път от града.

[41] Сароническо море — по-точно Егинският залив на Егейско море.

[42] Стълб, край който преминавали колесниците при състезания — тук краен стълб, след който колесницата завива и изчезва. Виж и бележка 16 към VI книга.