Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Metamorphoseon sive Asinus aureus, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
dave (2012)
Разпознаване и корекция
NomaD (2012)

Издание:

Апулей

Златното магаре

 

Римска

Четвърто издание

 

Превели от латински: Георги Батаклиев и Петър Радев

 

„Народна култура“, София 1984

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов Анна Николова Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

 

Apuleius, Metamorphosen oder der Goldene Esel

Text mit Übersetzung, herausgegeben von R. Helm

© Akademie-Verlag, Berlin 1961

 

Apulei Metamorphoses

E lingua latina in bulgaricam traduxertmt (© Georgi Batacliev et Petar Radev

Prologura scripsit © Bogdan Bogdanov

Editio Narodna cullura

Serdicae MCMLXXXIV

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536622411/5571-11-84

 

Редактор: Георги Михайлов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка: Иван Тодоров

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Людмила Стефанова

 

Дадена за набор януари 1984 г.

Подписана за печат март 1984 г.

Излязла от печат юли 1984 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 18,50.

Издателски коли 15,54.

УИК 14,78

 

Цена 1,71 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Пета книга

1. Психея се отпуснала на меката ливада върху ложе от свежа росна трева и след като голямото й вълнение стихнало, сладко заспала. И вече укрепнала от достатъчен сън, тя се вдигнала с успокоено сърце. Видяла лес от високи дебели дървета, видяла извор кристален с бистра вода. Сред леса в близост до ромонещия извор се издигал дворец, построен не от човешка ръка, а от изкуството на божество. Още при първото си влизане ще разбереш, че пред тебе стои светлото и приятно убежище на някой бог. Таванът, изкусно направен от цитрусово дърво[1] и слонова кост, се поддържал от златни колони, всички стени били покрити от инкрустирано сребро с изображения на зверове и други животни, които като че ли веднага ще се нахвърлят срещу влизащия. Наистина съвсем необикновен човек, не полубог или дори бог бил онзи, който с умението на голям художник е превърнал толкова сребро в диви зверове. А самият под, съставен от изгладени късчета скъпоценни камъни, образувал различни картини. Щастливи, триж щастливи са тези, които стъпвали върху мозайката от геми и бисери! И останалите помещения на тази надълго и нашироко разположена постройка по ценност били безценни: целите стени, сглобени от плътни късове злато, сияели от собствен блясък — дворецът сам си създавал дневна светлина дори когато слънцето не светело — така блестели стаите, така колонадите, така самите врати! Не по-малко и останалата наредба отговаряла на великолепието на този дом, така че наистина с право могло да се вземе за небесен дворец, построен от великия Юпитер за общуване с хората.

 

 

2. Привлечена от прелестта на тези места, Психея дошла по-наблизо и прекрачила прага с малко повече доверие. Скоро, покорена от любопитство към омайната гледка, тя почнала да оглежда всеки ъгъл и на другата страна на жилището съзряла съкровищница, изградена с изящно изкуство и изпълнена с богати съкровища. Не съществувало нищо, което да не се намери там. Но освен големите богатства особено удивително било това, че съкровищата от цял свят не се пазели от никаква верига, от никаква ключалка, от никаква стража. И както наблюдавала всичко с най-голяма наслада, изведнъж до нея достигнал глас, а нямало никой:

— Защо, господарко, се чудиш на това богатство? Всичко това е твое. Затова иди в спалнята си, почини си от умората на леглото и когато пожелаеш, се освежи в банята. Ние, чиито гласове ти чуваш, сме твои робини. Ревностно ще ти служим. Щом се приготвиш, не ще закъснее царската трапеза.

 

 

3. Психея почувствувала блаженство от божественото покровителство, послушала съветите на тайнствените гласове и първо със сън, а после с баня премахнала от себе си умората. Веднага след това тя видяла до себе си полукръгъл диван[2] и по сложените прибори решила, че е именно за нея, и охотно възлегнала на него. Изведнъж се наредили пред нея вино като нектар и изобилни блюда с различни ястия, без никой да ги поднася, но движени като от някакъв дух. Тя не могла да види никого, а само слушала, че се разнасят гласове, и имала само тях за прислужнички. След богатата трапеза влязъл някой и запял невидим, друг засвирил на китара, а и тя също не се виждала. После до слуха й достигнали съзвучните гласове на мелодично пеещо множество и макар че никакъв човек не се появявал, ясно било, че това е хор.

 

 

4. След като завършили развлеченията, Психея се оттеглила, поканена от вечерта, за сън. В късна нощ някакъв тих звук долетял до ушите й. Тогава, изплашена при тая самотност за девството си, тя тръпнела, ужасявала се и се бояла от някаква беда, толкова повече, че не я познавала. Ето че се появил неизвестният й съпруг, възкачил се на леглото й и направил Психея своя съпруга, но още преди изгрев бързо се оттеглил. Веднага гласовете, очакващи я в спалнята, почнали да утешават новата невеста за загубеното моминство. И всичко протичало така, както става обикновено в природата — от постоянния навик новостта започнала да й доставя удоволствие и звукът на неизвестния глас станал утеха за нейната самота.

През това време родителите й стареели в неотслабваща скръб и мъка, и понеже мълвата се разпространила нашироко, по-големите й сестри узнали всичко. Те веднага напуснали опечалени и нещастни своите домове и побързали една през друга да споходят родителите ся и да поговорят с тях.

 

 

5. През тази нощ съпругът така заговорил своята Психея — само с очи тя не могла да го вижда, но го чувствувала с ръце и уши:

— Сладка Психея и скъпа съпруго моя, жестоката съдба те заплашва с гибелна опасност, от която трябва да се пазиш, смятам, с голяма предпазливост. Сестрите ти, обезпокоени от мисълта за твоята смърт, са тръгнали по твоите следи, скоро ще дойдат на тази скала. Ако случайно чуеш техните вопли, не им отговаряй и съвсем не поглеждай към тях. Иначе на мене ще причиниш тежка мъка, а на себе си неминуема гибел.

Тя се съгласила и обещала да постъпи според желанието на съпруга си, но щом заедно с нощта си отишъл и той, целия ден клетата прекарала в сълзи и степания, повтаряла непрестанно, че сега тя вече е загинала напълно, здраво затворена в този разкошен затвор и лишена от разговори и общуване с хората, като не може дори да даде помощ и утеха на своите сестри, скърбящи за нея, и дори изобщо не може да ги види. Без да се ободри нито с баня, нито с ядене, нито с някакво друго подкрепление, се оттеглила за сън, лееща обилни сълзи.

 

 

6. Не минало много време, когато малко по-рано от друг път съпругът й се явил при нея в леглото, прегърнал я, все още разплакана, и така я упрекнал:

— Това ли ми обеща, моя Психея? Какво вече мога да очаквам от тебе аз, твоят съпруг, на какво да се надявам? И денем, и нощем, дори в съпружеските ми прегръдки не преставаш да се измъчваш. Хайде тогава прави каквото желаеш и се покори на твоето желание, щом търсиш гибелта си. Само си спомни моето строго напомняне, когато, твърде късно, започнеш да изпитваш разкаяние.

Тогава тя с молби и заплахи, че иначе ще умре, придумала съпруга си да се съгласи с желанието й да види сестрите си, да утеши скръбта им и да поговори с тях лично. Така той отстъпил пред молбите на младата си съпруга и освен това й позволил да ги надари с каквито желае златни накити и скъпоценни камъни. Но неведнъж й напомнил, така че да я сплаши, да не би да се вслуша в гибелните съвети на сестрите си и да пожелае да види образа на съпруга си, защото така ще се сгромоляса поради светотатствено любопитство от високия връх на своето щастие и ще загуби след това неговата прегръдка. Тя благодарила на своя съпруг и вече с прояснено лице му казала:

— Че аз по-скоро сто пъти ще умра, отколкото да се лиша от това твое най-сладко съпружество. Защото те обичам, и то страстно, който и да си, любя те като душата си и не те сравнявам дори със самия Купидон. Но, моля те, изпълни и тая моя молба и нареди на твоя служител Зефир да пренесе тук сестрите ми по същия начин, както и мене.

И за да го склони, тя обсипала с целувки лицето му, говорила му думи гальовни и притиснала тялото си към него, като прибавила към ласките си и това:

— Мой любими, мой съпруже, ти, сладка душа на твоята Психея!

Пред силата и властта на любовния шепот, против волята си, съпругът отстъпил и обещал, че ще направи всичко, а при наближаването на деня изчезнал от прегръдката на съпругата си.

 

 

7. А нейните сестри, след като разпитали за скалата и за мястото, където е била оставена Психея, бързо дошли и там така изплаквали очи и се удряли в гърдите, че скалите и канарите отеквали с еднакъв звук техните чести стонове. След това почнали да зоват нещастната си сестра по име, докато проникващите вопли на плачевния им глас се спуснали през стръмнината и Психея, безразсъдна и тревожна, излязла от дома и им извикала:

— Защо се погубвате напразно с горки ридания? Ето, тук съм аз, която оплаквате. Прекъснете вашите печални викове и изсушете най-после влажните си от продължителни сълзи бузи, защото вече можете да прегърнете тази, която оплаквате.

Тогава тя повикала Зефир и му напомнила заповедта на съпруга си. Без да се бави, той се подчинил на поръката и веднага ги пренесъл с най-тих полъх по безопасен начин. Ето те вече изпитвали пълна радост във взаимните си прегръдки и бързи целувки, а спрените сълзи отново рукнали, сега вече от щастие.

— Но влезте весели в моята къща и в моя дом — казала им тя. — И успокойте изтерзаните си души при вашата Психея.

 

 

8. Такива думи им казала тя. След това им показала несметните богатства на златния дом, запознала слуха им с многолюдния хор прислужващи й гласове, възстановила силите им с прекрасна баня и с великолепието на божествената трапеза, но те, вече съвсем преситени от голямото изобилие на небесни богатства, закърмили дълбоко в душите си завистта. Най-после едната от тях започнала с голяма настойчивост и любопитство да разпитва кой е господарят на тези небесни неща, кой и какъв е нейният съпруг. Но Психея не нарушавала поръката на съпруга си и не издавала сърдечната тайна, а начаса измислила, че той е някакъв млад човек красавец, на когото първият мъх току-що е покрил бузите, и че обикновено е зает с лов по полето и планините. И за да не би при по-нататъшния разговор да наруши обещанието си да мълчи, отрупала ги със златни предмети и накити от скъпоценни камъни и веднага повикала Зефир и му ги поверила да ги отнесе обратно.

 

 

9. Това станало бързо. А отличните сестри по пътя за дома, пламнали от отровата на растящата завист, разговаряли много и оживено една с друга. Най-после едната от тях почнала така:

— Ех, сляпа, жестока и несправедлива Фортуна[3]! Така ли е решила — ние, дъщери на едни и същи родители, да понасяме различни съдби? Ето ние, по-възрастните, сме дадени на съпрузи-пришелци като робини, прокудени и от дом, и от отечество, и живеем далеч от баща и майка като изгнанички, а тази, най-малката, последна рожба на преситената майчина утроба, владее такива богатства и има бог за съпруг, която дори не може добре да се ползва от тия обилни блага! Ти сама видя, сестро, колко и какви накити има в дома й, какви одежди блестят, какви скъпоценни камъни искрят, освен това колко злато лежи навсякъде под краката й. Ако съпругът й е толкова красив, както твърди, сега няма в целия свят друга по-щастлива от нея. А може би, като се увеличи привързаността му и се засили още повече страстта му, съпругът й като бог ще направи и нея богиня. Така се държеше и носеше тя, бога ми. Сега вече гледа отвисоко, носи се жената като богиня, щом има за прислужници гласове и заповядва на самите ветрове. А аз, нещастната, съм отредена на съпруг, по-стар от баща ми, освен това по-плешив от тиква и по-хилав от всяко момче, държи цялата къща затворена под ключ и в синджири.

 

 

10. Другата подхванала:

— А аз трябва да понасям съпруг сгърбен, превит от подагра и затова много рядко отговаря на любовната ми страст. Аз трябва винаги да търкам неговите разкривени и втвърдени като камък пръсти и да развалям тези толкова нежни ръце с миризливи компреси, нечисти парцали и отвратителни пластири. Не изглеждам вече на законна съпруга, а на наета болногледачка. Наистина ти, сестро, изглежда, търпеливо или по-скоро робски — ще кажа откровено каквото чувствувам — понасяш това. Но аз не мога повече да търпя толкова щастлива съдба да се падне на една недостойница. Спомни си впрочем колко горделиво, колко надменно се държа тя с нас и със своето самохвалство, проявено прекалено силно, издаде надменната си душа, а от несметното богатство ни подхвърли с такова нежелание нищожна част и веднага, отегчена от нашето присъствие, заповяда да ни изпъдят, да ни отвеят, да ни освиркат. Да не бъда жена, да престана да дишам, ако не я смъкна от върха на могъществото й. Ако и тебе също, както е редно, те е възмутило нанесеното ни оскърбление, нека двете заедно потърсим едно твърдо решение. А подаръците, които носим, да не показваме нито на родителите си, нито на друг някой и съвсем да не казваме, че знаем нещо за нейното спасение. Достатъчно е, че ние сме видели това, за което се разкайваме, че сме го видели, камо ли да славим пред родителите си и пред целия народ нейното щастие. Не са щастливи тези, чието богатство никой не знае. А тя трябва да знае, че има не робини, а по-големи сестри. Сега нека идем при съпрузите си, да се приберем в нашите бедни, но прилични домове и след като на спокойствие обмислим точните си планове, да се върнем, вече решени, да накажем нейната гордост.

 

 

11. На двете коварни сестри се харесал следният коварен план. Като скрили всички онези скъпи дарове, почнали да скубят косите си и да раздират лицата си — както и заслужавали — и престорено подновили плача си. Така те всели скоро ужас и у родителите си, у които скръбта отново се разгоряла с пълна сила, и обхванати от безумие, се отправили за своите домове, където замислили престъпно коварство, равно на братоубийство, срещу невинната си сестра.

През това време в своите обичайни нощни разговори съпругът, когото Психея не познавала, така я увещавал отново:

— Виждаш ли каква голяма опасност те грози? Съдбата те предизвиква отдалеч и ако не се предвардиш здраво навреме, скоро ще се сблъска лице с лице с тебе. Коварните вълчици ти готвят с всички сили престъпни козни. От тях най-опасната е да те накарат да се опиташ да видиш моето лице, което, както често съм те предупреждавал, щом веднъж видиш, няма повече да виждаш. И така, ако тия ламии[4], въоръжени със своите най-лоши замисли, отново дойдат — а те ще дойдат, зная, съвсем не влизай в разговор с тях, а ако не можеш поради естествената си наивност и поради меката си душа, поне за съпруга си нищо не слушай и не отговаряй. Ето скоро нашето семейство ще се разрасне и твоята досега детска утроба носи за нас дете — божествено, ако с мълчание запазиш нашата тайна, или смъртно, ако я разкриеш.

 

 

12. От тая вест Психея разцъфтяла от радост и плеснала с ръце поради утехата, че ще има божествен потомък, и засияла от мисълта за бъдещия залог на тяхната любов, като се почувствувала щастлива от достойнството на името майка. Неспокойно почнала да брои тя идващите дни и отминаващите месеци и се учудвала на тежестта на непознатото бреме и на бързото нарастване на своята плодна утроба.

А между това ония чуми и гнъсни фурии[5], издишащи змийска отрова, тръгнали на кораб с престъпна бързина. Тогава отново кратковременният съпруг увещавал така своята Психея:

— Наближава вече последният ден и голямата опасност. Враждебният род и кръвният враг вече е хванал оръжието, вдигнал лагера, построил бойния ред, сигналът вече е проечал. Вече с извадено острие твоите престъпни сестри се насочват към твоето гърло. Ах, какво нещастие ни грози, моя сладка Психея! Имай милост към себе си и към нас и избави с умна сдържаност дома си, съпруга си, тебе самата и нашата малка рожба от нещастието на надвисналата гибел. Тия престъпни жени, които след тяхната смъртна омраза към тебе и след потъпкването на кръвните връзки не можеш вече да наричаш сестри, не трябва нито да виждаш, нито да слушаш, когато като сирени[6], надвиснали над скалата, огласят бреговете с пагубния си глас.

 

 

13. Психея му отговорила, като прекъсвала често думите си с плач и хълцане:

— Отдавна вече, доколкото зная, ти си имал доказателство за моята вярност и сдържаност в думите, при все това ще ти докажа и сега моята душевна твърдост. Ти само заповядай пак на нашия Зефир да изпълни длъжността си и в замяна на това, че не мога да видя твоя свещен образ, позволи ми поне да видя сестрите си. Заклевам те в твоите благоуханни, падащи около челото ти къдри, в тези меки, кръгли, прилични на моите бузи, в твоите гърди, пламтящи от някакъв огън — поне в нашето детенце аз ще разпозная твоя образ: послушай смиреното желание на преклонената молителка и ми позволи радостта да прегърна сестрите си и да ощастливя отново душата на обречената само на тебе Психея. И нищо повече не ще търся в твоето лице и вече никак не ще ми пречи нощният мрак. Аз имам тебе, моя светлина.

Омаян от тези думи и от нежните й прегръдки, съпругът избърсал сълзите й със своите къдри, обещал да изпълни желанието й и веднага изчезнал пред светлината на раждащия се ден.

 

 

14. А двойката сестри, свързани в общ заговор, дори без да видят родителите си, от кораба тръгнали стремглаво към познатата скала и без да дочакат появяването на вятъра, който да ги отнесе, скочили със смело безразсъдство в пропастта, но Зефир, не забравил заповедта на своя повелител, ги поел, макар и против волята си, с лек полъх на своя скут и ги спуснал на земята. А те, без да се бавят, веднага с бързи крачки влезли в дома и прегърнали своята плячка, и скрити под сестринското име, под весело лице, притаили вътре в себе си куп измами, така започнали да я ласкаят:

— Психея, ти не си вече малка както преди, сама вече ще станеш майка. Колко щастие, знаеш ли, ни носиш в тая торбичка, с каква радост ще зарадваш цялото ни семейство! Щастливи сме, че ще се радваме да бавим това златно детенце. Ако прилича по красота на родителите си, както трябва да се очаква, от тебе ще се роди истински Купидон.

 

 

15. Така те с престорена любезност завладели постепенно сърцето на своята сестра. Веднага щом си отпочинали върху креслата от умората на пътя и се освежили от топлите пари на банята, тя ги гостила в прекрасната столова с ония чудни и богати ястия и закуски; пожелала да засвири китара — тя зазвъняла, да се надуе флейтата — тя зазвучала, да запее хорът — и той запял. Не се виждал никой, а всички тези най-сладки мелодии галели душите на слушателите. Но злобата на престъпните жени не се успокоила дори от нежната сладост на медената песен и те насочили разговора към намислената от по-рано примка: без да се издават, почнали да питат какъв е нейният съпруг, от какъв род, с какво се занимава. Тогава тя от прекомерна наивност, забравила предишния си разговор, им разказала нова измислица, че нейният съпруг, едър търговец от близката провинция, е на средна възраст, с прошарена коса. И като привършила набързо този разговор, отново ги отрупала с прекрасни дарове и ги предала, на колесницата на Зефир.

 

 

16. Докато, понесени от спокойния полъх на Зефир, се завръщали у дома си, те водели такъв разговор помежду си:

— Какво да кажем, сестро, за толкова чудовищната лъжа на тази глупачка? Кога беше младеж с току-що цъфнал мъх по брадата, а сега на средна възраст с лъскави посребрени коси. Кой е този, когото кратък срок от време е преобразил с внезапна старост? Нищо друго не ще откриеш, сестро моя — или тази негодница си измисля лъжи, или пък сама не знае образа на съпруга си. Което и от двете да е истина, тя трябва да бъде махната от този разкош. Ако не познава образа на мъжа си, наистина се е омъжила за бог и носи бог в утробата си. Пък ако, не дай боже, тя бъде наречена майка на божествено дете, аз веднага ще си сложа примка на врата. А сега нека се върнем при родителите си и да сплетем лъжа, най-подходяща за това, което казахме в началото за Психея.

 

 

17. В такава треска те се обадили едва-едва на родителите си, не мигнали цяла нощ, а на другия ден рано-рано, не на себе си, хукнали към скалата и оттам с познатата помощ на вятъра смело долетели долу; с разтриване на клепачите извикали насила сълзи от очите си и с такова лукавство се обърнали към младата жена:

— Ти си седиш щастливо и блажено в незнание на голямото зло, нехайна към грозящата те опасност, но ние, които с непрестанна грижа бдим над твоето щастие, се измъчваме силно от твоето бедствие. Това, което открихме като истина, понеже споделяме твоята скръб и мъка, не можем да скрием от тебе: грамаден змей, припълзяващ в многокръгови извивки, на когото гушата е препълнена със смъртоносна отрова, а устата са зинали кръвожадно като бездна, почива тайно при тебе всяка нощ. Ето спомни си питийското[7] предсказание, което възвести, че ти е отреден брак със свирепо чудовище. Наистина много селяни и ловци наоколо и много местни хора са го виждали, когато привечер се връща от пасбището и когато плува по водите на близката река.

 

 

18. Всички уверяват, че той няма дълго да те гощава със съблазнителните гозби, които ти поднася, но когато в пълната ти утроба узрее твоята бременност, ще те погълне, утежнена с по-тлъстичък плод. Но сега ти трябва да избереш дали да послушаш сестрите си, обезпокоени за твоето желано спасение, и като отклониш смъртта, да живееш наедно с нас, запазена от опасности, или да бъдеш погребана в търбуха на този най-жесток звяр. Ако пък ти харесва самотата на това полско имение, изпълнено с гласове, или гнусната и опасна страст на тайната любов и прегръдките на отровен змей, то ние като любещи сестри сме направили своето.

От тези толкова зловещи слова ужас обзел клетата Психея с нейната простодушна и нежна душа. Доведена до безумие, съвсем забравила всички съвети на съпруга си и своите обещания, тя се хвърлила в бездната на нещастието; трепереща, с безкръвно лице, смъртно пребледняла заговорила на сестрите си в шепот със заекващ глас такива думи:

 

 

19. — Вие, скъпи сестри, както и беше редно, оставате верни на своя свещен дълг и наистина изглежда, че тези, които ви уверяват в подобни неща, не измислят никакви лъжи. Защото аз никога не съм виждала образа на моя мъж, нито пък зная откъде е, но само нощем чувам гласа на един съпруг с непозната външност и трябва да понасям той винаги да бяга при появата на светлината. Трябва да се съглася напълно с вашите уверения, че е някакъв звяр. Той винаги настойчиво ме отклонява от лицето си и ме заплашва с голяма беда, ако полюбопитствувам да видя чертите му. И ако вие можете да помогнете някак за спасението на вашата намираща се в опасност сестра, то още сега го направете. Иначе, ако проявите безучастност, това ще унищожи ползата от вашата предпазливост.

Тогава, намерили сърцето на своята сестра незащитено и вратите на неговата крепост отворени, престъпните жени дори не измъкнали от прикритието обсадната машина, а с извадените мечове на своята измама връхлетели върху плахите мисли на доверчивата девойка.

 

 

20. Накрая едната от тях казала така:

— Понеже роднинските ни връзки ни принуждават за твоето спасение да пренебрегнем всяка опасност, ще ти покажем пътя, над който дълго и дълго сме премисляли, който единствен може да те доведе до спасение. Вземи добре наточен двуостър нож, прекарай го няколко пъти по дланта си да се заглади, тайно го скрий на тази страна на леглото, където обикновено лягаш, вземи също една удобна лампичка, напълнена с масло, за да свети със силен пламък, и я захлупи с някое гърне[8]. Всички тия приготовления пази в най-дълбока тайна. И щом той припълзи както обикновено с лъкатушни движения на леглото и се изтегне и надвит от първия дълбок сън, почне да диша дълбоко, слез от леглото боса, стъпвайки на пръсти колкото може по-предпазливо, освободи лампата от покривалото на сляпата тъмнина и потърси помощта на светлината, за да намериш удобен момент за прекрасния си подвиг. Вдигни високо с десница двуострото оръжие и смело удари колкото можеш по-силно, за да пресечеш връзката между врата и главата на пакостния змей. Не ще ти липсва и нашата помощ. Веднага щом с неговото убийство добиеш своето спасение, ще те чакаме изпълнени с безпокойство, ще отнесем заедно с тебе всичко това и ще те свържем в приличен брак като човек с човек.

 

 

21. След като с такива пламенни слова разпалили още повече огъня, който вече горял в сърцето на сестра им, те я напуснали бързо, понеже и те самите се ужасили да бъдат наблизо до това голямо злодеяние. Отнесени пак както обикновено от полъха на крилатия Зефир върху скалата, веднага се втурнали да бягат, бързо се качили на кораба и се отдалечили.

А Психея останала сама — макар че не може да се нарече сама, щом е преследвана от страшните фурии. Тя се вълнувала от скръб като бурно море и въпреки че била взела твърдо решение и душата й била непоколебима, все пак, когато се заловила за престъплението, започнала да се колебае, да става несигурна в решението си и да се разкъсва от противоречиви чувства, които пораждало нейното нещастие. Тя бързала и се бавела, изпълвала се с дързост и треперела, колебаела се и се гневяла и което е най-ужасно, в едно и също същество и мразела звера, и любела съпруга. При все това, когато вечерта повлякла след себе си нощта, с главоломна бързина тя извършила приготовленията за ужасното престъпление. Нощта настъпила, а с нея и съпругът й пристигнал и след престрелките на любовното сражение потънал в дълбок сън.

 

 

22. И ето Психея, иначе слаба и телом, и духом, добила сили, подпомогната от жестоката съдба, вдигнала лампичката и грабнала ножа. Сякаш нейната смелост променила пола й. Но щом поднесла светлината, блеснали тайните на леглото, тя видяла пред себе си от всички диви зверове най-нежното и най-сладко чудовище, самия Купидон — красивия бог, прелестно почиващ, от чийто вид дори светлината на лампата весело заиграла и още по-ярко заблестяло светотатственото острие на ножа. И Психея, изплашена от тая гледка и невладееща себе си, изнемощяла в смъртна бледност и трепереща, се отпуснала ниско на колене и се опитала да скрие оръжието, но в своята гръд. Това тя наистина щяла да стори, ако от страха пред такова светотатство оръжието не било се изплъзнало от дръзновената й ръка и не било паднало. И вече отмаляла, загубила всички сили, колкото повече се вглеждала в красотата на божественото лице, толкова повече се съвземала. Тя видяла главата му със скъпите й коси от злато, ухаещи на амброзия[9], около млечнобялата му шия и пурпурните бузи виещи се къдрици, красиво разпилени, спускащи се едни отпред, а други отзад, от чийто лъчист блясък потъмняла самата светлина на лампата. На раменете на летящия бог светели росни пера с блестящ цвят и макар че крилата почивали, крайчетата на перцата, тънки и нежни, пърхали в неспокоен трепет. А останалата част на тялото била така гладка и светла, че Венера не е могла да се разкайва, че го е създала. До краката на леглото лежали лъкът и колчанът със стрелите, благосклонното оръжие на великия бог.

 

 

23. С ненаситна страст, а и с голямо любопитство Психея разглеждала и опипвала всичко това и се учудвала на оръжието на своя съпруг. След това тя извадила от колчана една стрела, но както искала да я опита с края на пръстите си, поради по-силно движение на ръката — тя още треперела, — се убола надълбоко и на повърхността на кожата й се появили малки розови капчици кръв. Така, без да съзнава, Психея сама разпалила у себе си любов към бога на любовта. Тогава пламвайки все повече и повече от страст към бога на страстта, тя се навела над него с буйно желание и започнала да го обсипва с пламенни и жадни целувки, като се бояла да не прекъсне съня му. Но докато с нараненото си сърце тя се отдавала бурно на това голямо щастие, нейната лампа, било от зло вероломство, било от пакостна завист или понеже и самата тя е пожелала да се докосне до това тяло като че да го целуне, капнала от върха на своя пламък капка горящо масло върху дясното рамо на бога. Ах ти, лампо, дръзка и неразумна, лоша служителко на любовта, ти изгаряш самия бог, който се разпорежда с всичкия огън, а всъщност те е изнамерил някой влюбен, за да може по-дълго и през нощта да обладава предмета на своето желание! Така опарен, богът скочил и като видял опетнената и накърнена вярност, се изтръгнал от целувките и прегръдките на безкрайно нещастната си съпруга и без да продума, литнал.

 

 

24. Но докато още се надигал, Психея веднага се хванала с две ръце за десния му крак като жалка притурка към високия му полет, обаче скоро се изморила да бъде негова висяща спътница в облачните висини и паднала на земята. Влюбеният бог не я изоставил, а както била простряна на земята, прилетял на близкия кипарис и така й казал с дълбоко вълнение:

— Аз, лековерна Психея, забравил повелята на моята майка Венера да разпаля у тебе страст към жалък и нищожен човек и да те обрека на най-долен брак, сам прилетях при тебе като твой любовник. Това извърших лекомислено, зная, но аз, известният стрелец, нараних сам себе си с моята стрела и те направих моя съпруга, за да ти се сторя, разбира се, като звяр и за да отсечеш с нож главата ми, която има тези влюбени в тебе очи! Винаги те съветвах да се предпазваш от това, благосклонно те предупреждавах. Но тези твои прекрасни съветнички ще получат веднага наказание за опасните си наставления, а тебе ще накажа само с моето бягство.

И щом завършил речта си, крилата му го понесли във високото небе.

 

 

25. А Психея, простряна на земята, следвала с поглед полета на съпруга си, докато могъл да се вижда, и се късала в неутешими ридания. Когато далечината скрила от взора й нейния съпруг, понесен на размаханите крила, тя се спуснала към близката река и се хвърлила от брега й във водата. Но кротката река, разбира се, в чест на бога, който е научил и реките да горят,[10] от страх и за себе си, веднага я изнесла с вълна невредима на покрития с цъфнали цветя бряг. В това време случайно стоял до високия бряг на реката полският бог Пан[11], прегърнал планинската нимфа Ехо[12], която учел да подражава разни звукове. Недалеч от брега на широка ливада игриви козички хрупали речната трева. Козлокракият бог кротко повикал при себе си наранената и сломена Психея и понеже нейното нещастие му било добре известно, започнал да я успокоява така с нежни думи:

— Мило момиче, аз съм само селянин и овчар, но благодарение на моята дълбока старост имам дълъг опит. Ако правилно разбирам — наистина разумните хора наричат това нещо проникновение — от твоята колеблива и често пъти неравна стъпка, от твоята прекомерна телесна бледност, постоянни въздишки и особено от тъжните ти очи се вижда, че страдаш от силна любов. И така, послушай ме и не се опитвай отново да се погубваш или като се хвърляш в реката, или с някакъв друг вид доброволна смърт. Сложи край на скръбта си и прекрати мъката си и най-добре почети най-великия от всички богове Купидон. Понеже той е разглезен и капризен младеж, опитай се да го спечелиш с нежна преданост.

 

 

26. На тия думи на овчарския бог Психея не отвърнала нищо, а само му отдала почит и продължила пътя си. И след като изминала изморена доста много път, пристигнала на превала на деня по някаква непозната пътека в един град, в който царувал съпругът на едната й сестра. Като научила това, Психея пожелала да извести сестра си за своето присъствие. Въвели я веднага при сестра й и след взаимните прегръдки и поздрави, запитана за причината на нейното пристигане, тя започнала така:

— Ти помниш съвета, който ми дадохте, да убия с двуостър нож звера, който под лъжливото име на съпруг прекарваше нощем с мене, преди да ме погълне мене, клетата, ненаситното му гърло. Но веднага щом аз, както се наговорихме, при светлината на лампата съзрях лицето му, видях чудна и направо божествена гледка: самият син на богиня Венера, самият Купидон, казвам, заспал спокоен сън. И докато аз, силно смаяна от гледката на голямата красота и смутена от прекомерното обилие на блаженство, страдах, че не мога да им се насладя, по една лоша случайност лампата пръсна горящо масло на неговото рамо. Той веднага се събуди от тази болка и като ме видя с нож и лампа в ръце, ми каза: „За това толкова страшно престъпление веднага напусни леглото ми и си вземи твоите вещи[13], а аз с твоята сестра — и той произнесе името, което ти носиш — ще се свържа в тържествено бракосъчетание.[14] Веднага след това заповяда на Зефир да ме издуха навън от прага на дома му.“

 

 

27. Още Психея не завършила речта си и сестра й, гонена от порива на безумна страст и пагубна завист, излъгала съпруга си с измислена за случая лъжа, че уж научила нещо за смъртта на родителите си, веднага се качила на кораб и бързо се отправила към познатата скала. И макар че вече духал друг вятър, въпреки това, обладана от сляпа надежда, тя изговорила:

— Приеми, Купидоне, достойна за тебе съпруга, а ти, Зефире, поеми твоята господарка! — и се хвърлила стремглаво надолу в дълбоката бездна.

Но дори мъртва, тя не могла да достигне до желаното място. Тялото й се разбило в скалите и на късове се пръснало на разни страни. Така загинала тя и разкъсаните й части, както й се падало, станали лека плячка на птици и зверове. Не се забавило наказанието и на следващата жертва. Отново след дълго лутане Психея пристигнала в друг град, в който пък била царица втората й сестра. И тя, също така подведена от уловката на родната си сестра и като съперница на осквернения брак на Психея, побързала към скалата и намерила там подобна смъртна гибел.

 

 

28. През това време, докато Психея, в лутане да търси Купидон, ходела от място на място, той пък лежал в спалнята на своята майка и стенел от болката на раната, която бил получил от изгарянето на лампата. Тогава белоснежната птица чайка, която плува с криле над морските вълни, се потопила бързо в дълбоките недра на океана. Тя заварила там Венера тъкмо когато се къпела и плувала и й съобщила, че нейният син се е изгорил, че стенел от тежката болка на раната си и лежал, загубил надежда за оздравяване, че сред всички народи от уста на уста се носели злословия и разни обиди за семейството на Венера, които тя подслушала: „Оттеглили сте се, той в планините — да се люби, а ти в морето — да се гмуркаш, и затова вече няма никаква страст, няма прелест, няма очарование, а всичко е занемарено, грубо и ужасно, няма съпружески бракосъчетания, няма приятелски съюзи, няма детска привързаност, а само безмерно зловоние и неприятна погнуса от нечисти връзки.“ Така крякала в ушите на Венера тази бъбрива и прекалено любопитна птица, като петняла името на сина й. А Венера изпаднала в силен гняв и извикала внезапно:

— Значи, моето синче си има някаква приятелка? Я ми кажи ти, която единствено ми служиш предано, името на тази, която е прелъстила моето благородно и невинно момче, дали е от свитата на нимфите[15], или е някоя от хорите[16], или е от хора на музите[17], или пък е измежду моите служителки грациите[18]?

Не си замълчала бъбривата птица, а й отвърнала:

— Не зная, господарко; мисля, че е девойка, ако добре си спомням, нарича се Психея — а той е влюбен смъртно.

Тогава Венера се провикнала гневно с все сила:

— Психея, съперницата на моята красота и похитителката на моето име?! Ако той наистина обича това момиче, сигурно тоя мой потомък ме смята за сводница, понеже си е помислил, че съм му я посочила да го опознае!

 

 

29. Като беснеела така, тя изплувала бързо от морето и се втурнала веднага в златната си спалня. Там намерила така, както била чула, болното си момче и още от вратата се развикала с пълен глас:

— Много почтено и достойно и за нашия род, и за твоята честност! Да потъпчеш наставленията на своята майка, та дори и господарка! Не само че не измъчваш моята неприятелка с долна любов, но ти, момче на такава възраст, я приютяваш в своята разхайтена и незряла прегръдка! А аз, разбира се, да приема своята неприятелка за снаха! Или ти, негоднико, отвратителен развратнико, очакваш, че само ти си продължител на рода ни и че аз вече поради възрастта си не мога да зачена? Но искам да знаеш, че аз ще си родя друг син, много по-добър от тебе, или за твой по-голям позор ще осиновя някого от робите си и на него ще подаря тези крила, факела, лъка и самите стрели и цялото мое въоръжение, което съм ти дала не за такава цел; защото от имуществото на твоя баща не е похарчено нищо за твоя екип[19].

 

 

30. Ти си зле възпитан още от ранно детство и имаш дръзки ръце: толкова пъти си удрял с неуважение по-големите от тебе, а самата си майка, мене, казвам, самата, убиецо, събличаш всеки ден и много често нараняваш и като че ли съм вдовица, без да се боиш и от твоя втори баща, известния най-храбър и най-велик воин[20]. Защо не? Та ти много често в моя вреда му предлагаш момичета! Но аз вече ще направя да се разкайващ за тази си игра и да почувствуваш тежината и горчивината на този брак.

Сега, след като съм станала за подигравка, що да сторя? Де да се дяна? Как да озаптя този измамник? Трябва ли да търся помощ от моята неприятелка Въздържаността, която толкова често съм оскърбявала заради това разхайтено момче? Но аз настръхвам пред разговора си с тази груба недодялана жена. При все това не бива да отхвърлям утехата на отмъщението, откъдето и да иде то. Но тя ще помогне и никой друг: тя ще накаже най-жестоко този развратник, ще му отнеме колчана, ще му измъкне стрелите, лъка ще разхлаби, факела ще угаси, дори и тялото му ще укроти с по-силно средство. Само тогава ще смятам, че съм отмъстила за моята обида, когато изреже косите му, чийто златен блясък толкова често с ръце съм докосвала, и окастри крилете, които съм напоявала на скута си с нектарен сок.

 

 

31. Така издумала тя и се втурнала навън разярена и разгневена, както само Венера може да се гневи. Но веднага я срещнали Церера и Юнона. Като видели подутото й от гняв лице, я попитали защо страшно свити вежди помрачават прочутата прелест на блестящите й очи. А тя им отговорила:

— Вие идвате тъкмо навреме, за да изпълните желанието на моето кипящо от гняв сърце. Но моля ви, с всички ваши сили търсете и намерете тая летяща бегълка Психея. Разбира се, от вас не са останали скрити обидната мълва за моя дом и делата на този, който не трябва да се нарича мой син.

Тогава те, добре запознати с това, което се било случило, така започнали да успокояват буйния гняв на Венера:

— А в какво, владетелко, се е провинил толкова синът ти, че се противиш с такова упорство на неговото любовно щастие и силно желаеш да погубиш тази, която той обича? Но кажи ни, какво престъпно има в това, ако се е усмихнал охотно на едно мило момиче? Не знаеш ли, че той е вече пораснал и е вече младеж, или пък си забравила на колко е години? Да не би, понеже изглежда толкова прекрасен за възрастта си, да ти изглежда винаги момче? Ти си майка и освен това разумна жена, а винаги следиш старателно лудориите на сина си, виниш у него палавостта, изобличаваш любовните му увлечения и кориш у твоя прекрасен син твоите собствени хитрини и твоите собствени страсти. Но кой от боговете, кой от смъртните ще търпи ти да сееш навсякъде сред хората любовно желание, ако ти в собствения си дом пречиш да се люби любовта и затваряш училището, достъпно за всички, на женските слабости.

Така от страх пред стрелите му ласкаели те Купидон дори в негово отсъствие с любезната си защита. Но Венера, разсърдена, загдето те обръщат на смях нейната обида, ги отминала и с ускорена стъпка поела в друга посока път към морето.

Бележки

[1] Виж бел. 30 към II кн.

[2] През императорската епоха вместо на триклиниум (виж бел. 49 към 1 кн.) римляните въздигали при ядене върху полукръгъл диван пред кръгла или полукръгла маса.

[3] Фортуна (гръцката Тю̀хе) — богиня на съдбата и покровителка на градовете. Култът й бил много разпространен в Тесалия. Изобразява се стъпила върху кормило, като кормчийка на човешката съдба, или върху движещо се кълбо, понеже не стояла на едно място, а летяла постоянно.

[4] Виж бел. 45 към I кн.

[5] Виж бел. 46 към I кн.

[6] Според митологията сирените били птици с глави и лица на девойки, които обитавали остров край бреговете на Южна Италия. Когато моряците плавали близо до тях, те ги омайвали със сладките си песни и след това ги погубвали.

[7] Питийски вместо делфийски, Аполонов. Прилагателното е образувано от Пито, старото име на областта Фокида, в която бил разположен гр. Делфи, също и другото име на този град. Там се намирало най-голямото прорицалище в Гърция, свързано с култа на Аполон. Жрицата на Аполон се наричала също Пития.

[8] В същност лампата угасва, ако се сложи под похлупак или в затворен съд, но в приказките е възможно тя да продължи да свети.

[9] Амброзия (на гръцки ез. „безсмъртна“) е храната на безсмъртните богове, също ароматна течност, с която се мажели те, за да поддържат красотата си. Правела смъртните безсмъртни.

[10] Речните божества не оставали неуязвими от стрелите на Амур.

[11] Пан е божество, у което животинската природа преобладава над човешката — имал кози крака с копита, рога и опашка. Бог е на горите и ливадите, закриля стадата и техните овчари, ловците и риболовците. Като овчарски бог е откривател на свирката сиринкс. Като горски бог посрещал често пътниците и ги плашел (от неговото име е произведена думата паника).

[12] Ехо е планинска нимфа, ехото в планината, в което отеква песента на овчарската свирка на бог Пан.

[13] Според римското право вещите на съпругата (rex uxoriae) владее съпругът. При разтрогване на брака те се връщат на нея. Формулата за поискване на развод била: „Вземи си твоите вещи“ (Tibi res tuas habeto).

[14] Т.нар. confiarrero — най-обвързващото и най-свещено от трите вида римско бракосъчетание, което се извършва в присъствието на върховния жрец и с принасяне в жертва на пшеничен хляб и полски плодове.

[15] Според митологията нимфите били дъщери на Зевс и низши божества, олицетворяващи животворните сили в природата. Живеели въз водите (морета, реки, езера и извори), планините, пещерите и горите или най-после в дърветата. Според мястото, където живеят, имената им били: дриади (дървесни), ореади (планински), наяди (речни), нереиди (морски) и др.

[16] Хорите са дъщери на Темида, която олицетворява вечния закон на световния порядък. Затова те са божества на порядъка в природата, на годишните времена, цветята и плодородието, покровителки на всичко благородно, хубаво и добро.

[17] Музите са богини първоначално на планинските ручеи и на изворите, после на науката, поезията и изкуството, обикновено девет на брой. Възпявали миналото, настоящето и бъдещето и с песните си радвали боговете. Пеели винаги в хор, предвождан от Аполон.

[18] За грациите виж бел. 10 към II кн.

[19] Според римското право имуществото, което майката предава на сина си без специално оформяне на предаването, си остава нейна собственост и тя могла да си го поиска обратно.

[20] Според Омир съпруг на Венера (Афродита) е Вулкан (Хефест), най-грозният от боговете, комуто тя била невярна съпруга. Апулей също я представя като негова съпруга, но у него тя заплашва сина си със своя любовник Марс (Арес), който притежавал по-голяма сила. Тя го нарича тук втори баща на Амур.