Джон Гришам
Завещанието (24)

25

Флоу, Зейдъл и Тайшен, тримата психиатри, прегледали Трой Фелан минути преди смъртта му и излезли с единодушно мнение, записано на видео и отразено в дълги клетвени декларации, че той е вменяем и може да носи отговорност за постъпките си, бяха уволнени. И не само бяха уволнени, но също бяха обявени от адвокатите на наследниците и за смахнати и шарлатани.

Намериха други психиатри. Харк доведе първия срещу триста долара на час. Откри го в едно адвокатско списание, сред специализираните обяви за всевъзможни услуги — от провеждане на следствени експерименти до разчитане на рентгенови снимки. Казваше се доктор Сабо. Беше се пенсионирал и не практикуваше активно, но сега беше готов да продаде професионалното си мнение. Прегледа материалите набързо и веднага стигна до предварителното заключение, че Трой Фелан видимо не е бил на себе си по времето, когато е подписал завещанието. Скачането от терасата определено не било действие на бистър и непомрачен разсъдък. Фактът, че е завещал огромното си състояние на неизвестен наследник, било белег за дълбоко разстроена психика.

Сабо се изпълваше с радостен трепет при мисълта, че ще работи по случая Фелан. Нямаше да е лесно да обори заключението на първите трима психиатри. Изкушаваше го и славата — до този момент не беше работил по нито един нашумял случай. С парите можеше да отиде до Далечния изток.

Адвокатите на наследниците бяха готови на всичко, за да опровергаят заключенията на Флоу, Зейдъл и Тайшен. Единственият начин да го постигнат бе да открият други експерти, чиито мнения са противоположни. Тлъстите почасови ставки трябваше да бъдат жертвани в името на успеха — наследниците нямаше да са в състояние да платят огромните хонорари, които щяха да се натрупат, и адвокатите благородно се съгласиха да опростят нещата, като продължат да работят на процент. Разликите в дяловете на различните юридически фирми бяха огромни, макар че никоя от фирмите не искаше да разкрие точните цифри. Харк поиска 40 процента, но Рекс го скастри заради алчността му. В края на краищата се споразумяха за 25. Грит също изкопчи 25 процента от Мери Рос Фелан Джакман.

Истинският победител обаче беше Уоли Брайт, уличният боец, който бе настоял за равен дял с Либигейл и Спайк и щеше да получи половината от компенсацията им.

В безумното боричкане, преди да бъдат подадени исковете, нито един от наследниците не се запита дали постъпват правилно. Имаха безгранично доверие на адвокатите си, а освен това всички останали също смятаха да оспорват завещанието. Никой не можеше да си позволи да остане по-назад. Залозите бяха твърде големи.

 

 

Харк беше най-гласовитият от адвокатите на наследниците и затова привлече вниманието на Снийд — момчето за всичко на Трой в продължение на толкова много години. Никой не му бе обърнал внимание след самоубийството. Бяха го забравили в суматохата. Беше уволнен. Когато прочетоха завещанието обаче, Снийд също беше в съдебната зала — с шапка и тъмни очила. Никой не го позна. Излезе със сълзи в очите.

Мразеше децата на Трой, защото и Трой ги мразеше. През годините непрекъснато се налагаше да прави неприятни неща, за да пази Трой от семействата му. Беше уреждал аборти и бе подкупвал полицаи, когато хващаха момчетата с наркотици. Беше лъгал съпругите, а когато любовниците на свой ред ставаха съпруги, горкият Снийд бе лъгал и тях, за да защити новите любовници.

Като отплата за добре свършената работа децата и съпругите го наричаха „педал“.

И за благодарност за вярната служба мистър Фелан не му бе оставил нищо. Нито цент. Беше получавал добри пари, докато работеше, и дори бе успял да вложи малка сума в инвестиционен фонд, но с това нямаше да може да преживее. Беше жертвал всичко заради работата си и господаря си. Бе се отказал от нормален живот, защото мистър Фелан бе очаквал от него да е на линия по всяко време на денонощието. Бе немислимо да се ожени. Нямаше никакви приятели.

Мистър Фелан беше негов приятел, негов душеприказчик, единственият, на когото Снийд можеше да се довери.

През годините беше чул много обещания от стария, че ще се погрижи за него. Знаеше със сигурност, че името му е било вписано в едно от завещанията. Беше виждал документа с очите си. Според условията му при смъртта на мистър Фелан той трябваше да наследи един милион долара. По онова време състоянието на стареца възлизаше на три милиарда и Снийд си спомняше колко незначителна сума му се бе сторил този милион. Колкото повече расте богатството на мистър Фелан, толкова повече ще расте и неговият дял, си бе въобразявал Снийд.

Понякога подпитваше — дискретно, деликатно, в подходящ момент, както си мислеше. Мистър Фелан обаче го ругаеше и заплашваше, че ще го остави на сухо.

— И ти си същата стока като децата ми! — крещеше мистър Фелан, а Снийд се чувстваше сломен.

Някак си единият милион се бе превърнал в нула и Снийд беше огорчен. Видя се принуден да се присъедини към враговете просто защото нямаше друг избор.

Намери новия офис на Харк Гетис и сътрудници близо до Дюпон Съркъл. Служителката в приемната му обясни, че мистър Гетис е много зает.

— Аз също съм зает — отговори Снийд грубо. Поради факта, че бе живял толкова дълго край мистър Фелан, бе виждал предостатъчно адвокати — те вечно бяха заети.

— Дайте му това — добави той и й подаде един плик. — Спешно е. Ще почакам десет минути и след това ще отида в съседната фирма.

Снийд седна на един стол и се вторачи в пода. Евтин нов килим. Служителката се поколеба за момент, после изчезна през една врата. В плика имаше само една малка, написана на ръка бележка, която гласеше:

„Работих за Трой Фелан трийсет години. Знам всичко.

Малкълм Снийд“

Харк се появи моментално с бележката в ръка и глуповата усмивка, сякаш дружелюбието би могло да впечатли Снийд. Буквално изтичаха по коридора и влязоха в голям кабинет. Служителката ги следваше. Попита Снийд дали иска нещо — кафе, чай, кола, минерална вода, но той отказа. Харк затръшна вратата и заключи.

Кабинетът миришеше на прясна боя. Бюрото и шкафовете бяха нови, но от различно дърво. Покрай стените бяха струпани кутии с папки и книжа. Снийд огледа обстановката спокойно, без да бърза.

— Отскоро ли сте тук? — попита той.

— От две седмици.

Снийд не хареса мястото, не беше сигурен и за адвоката. Беше с вълнен костюм, доста по-евтин от този на Снийд.

— Значи трийсет години, така ли?

— Точно така.

— С него ли бяхте, когато скочи?

— Не. Скочи сам.

Харк се засмя насила, после отново се усмихна.

— Имах предвид, бяхте ли в стаята?

— Да. Опитах се да го хвана, но не успях.

— Сигурно е било ужасно.

— Беше. Все още е.

— Видяхте ли го, когато подписа последното завещание?

— Да.

— Видяхте ли, когато подписа проклетото нещо?

Снийд беше готов да излъже. Истината не означаваше нищо, защото старецът го бе излъгал. Какво можеше да загуби?

— Видях много неща — отговори той. — И знам още повече. Посещението ми има само една цел. Пари. Мистър Фелан обеща да се погрижи за мен в завещанието си. Имаше много обещания, но не ги спази.

— Значи сте в същото положение, в каквото и клиентът ми? — каза Харк.

— Надявам се да не е така. Презирам клиента ви и неговите жалки роднини. Искам да изясня това в самото начало.

— Мисля, че е ясно.

— Никой не е бил по-близо до Трой Фелан от мен. Видях и чух неща, за които мога да свидетелствам единствено аз.

— Значи искате да сте свидетел?

— Аз съм свидетел. Експерт. И съм много скъп.

Погледите им се срещнаха за момент. Посланието бе предадено и получено.

— По закон един неспециалист не може да дава мнения за това дали някой е в състояние да подпише завещание, или не е. Можете обаче да свидетелствате за негови постъпки и действия, които говорят за умствено разстройство.

— Това ми е ясно — каза Снийд грубо.

— Луд ли беше?

— Или е бил, или не. За мен е без значение. Мога да твърдя и едното, и другото.

Харк замълча и се замисли над последното. Почеса тила си и се вгледа в стената. Снийд реши да му помогне.

— Ето как виждам нещата. Твоето момче, заедно с брат си и сестрите си, е било прецакано. Всеки от тях е получил пет милиона долара на двайсет и първия си рожден ден. Знаем какво направиха с тези пари. Тъй като са затънали в дългове, единственият им шанс е да оспорят завещанието. Само че никой съдебен заседател няма да се изпълни със съчувствие към тях. Те са шайка алчни непрокопсаници. Подобно дело не се печели лесно. Вие обаче, съдебните орли, ще атакувате завещанието, ще спретнете един объркан и тежък процес, който несъмнено ще привлече вниманието на медиите, защото става дума за единайсет милиарда. Тъй като нямате кой знае какви основания за оспорване, ще се надявате да постигнете споразумение, преди да влезете в съдебната зала.

— Бързо схващате.

— Не. Наблюдавал съм мистър Фелан в продължение на трийсет години. Във всеки случай размерът на споразумението ви ще зависи от мен. Ако паметта ми е добра и ясна, може би ще се окаже, че бившият ми шеф не е бил с всичкия си, когато е подписвал завещанието.

— Значи паметта ви може да се появява и изчезва.

— Паметта ми е такава, каквато искам да бъде. Няма кой да я оспори.

— Какво искате?

— Пари.

— Колко?

— Пет милиона.

— Това е много.

— Това е нищо. Ще ги взема от едната или от другата страна. Все ми е едно.

— А откъде да намеря пет милиона, за да ви ги дам?

— Не знам. Аз не съм адвокат. Предполагам, че с приятелчетата ти все ще скалъпите някой мръсен номер.

Харк се замисли. Искаше да зададе много въпроси, но предполагаше, че няма да получи отговори. Поне засега.

— Има ли други свидетели?

— Един. Николет. Тя беше секретарка на мистър Фелан.

— Какво знае тя?

— Зависи. Можете да я купите.

— Разговаряли ли сте с нея?

— Говоря с нея всеки ден. Заедно сме.

— Колко за нея?

— Пет милиона ще са достатъчни.

— Истинска сделка. Има ли други?

— Не. Никой, който да е в състояние да повлияе на нещата.

Харк затвори очи и разтри слепоочията си.

— Не възразявам срещу вашите пет милиона — каза той и улови носа си. — Просто не зная как ще ги осигурим.

— Ще намерите някакъв начин.

— Ще ми трябва малко време да обмисля нещата.

— Не бързам. Ще ви дам седмица. Ако кажете „не“, отивам в другия лагер.

— Няма друг лагер.

— Не бъдете толкова сигурен.

— Знаете ли нещо за Рейчъл Лейн?

— Знам всичко — отговори Снийд и излезе от кабинета.