Ланс Салуей
Тъмнокоса непозната (9)

Девета глава

Помня, че започнахме да планираме купона веднага. В едно чекмедже в кухнята намерих химикалка и хартия и Карли седна да съставя списъка на гостите, докато аз напредвах с миенето на съдовете.

— Ами, да започнем с нас двете — каза тя, като пишеше с бясна скорост.

— И Дани, естествено.

— Да, не бива да забравяме великолепния Дани Анджелено — мърмореше Карли, докато пишеше името му.

Погледнах я подозрително, но тя ми се усмихна невинно и аз реших да я оправдая поради липса на доказателства.

— После идват Лаура и Джейк — нямам търпение да се запозная с него, а ти? — Карли не каза нищо, а аз продължих: — Аби и Рики, Мел и прекрасния Антон — замълчах. — Искаш ли да поканим Гари Голдман?

— Може — каза Карли нехайно. — Обзалагам се, че на купони е върхът. А и Тами-Ан ще има за какво да се вайка.

— Тами-Ан ли? Нея няма да каним. Нямам намерение да я водя в тази къща.

— О, хайде, Лив. Я не бъди такава мрънла. Ако не нещо друго, поне ще можем добре да се посмеем с нея. А ако каним нея, ще трябва да поканим и Елейн.

— Ами — казах аз, — ако каним тях, трябва да дойдат и Рейчъл и Роз.

— Права си — каза Карли. — И приятелите им, ако изобщо имат. Ами момчетата?

— Дейл О’Хара — казах бързо.

— Право в целта — ухили се Карли. — Забавно ще е да разберем той какъв е. А не е зле да поканим и Лий. Ами Джей?

— Не — отсякох аз. — Трябва все някъде да теглим чертата и Джей Хендриксен е точно отвъд нея.

— А какво ще кажеш за Самър Карлайн? — попита Карли. — Ще бъде проява на дружелюбност да я поканим, макар че се явява конкуренция.

Свих рамене.

— Да, защо не. Колко души прави това?

Карли пресметна бързо.

— Ами, като се допусне, че всички дойдат и доведат приятели, стига да имат, изкарвам ги двадесет и пет.

— О, не — изстенах. — Това е прекалено много. Мислех си за десетина или там някъде.

Карли дойде при мен до мивката да ми помогне с подсушаването.

— Какво значение има? — попита тя. — Има много място. А и ще бъде по-весело с много хора. Пък и всичките ги познаваме, в края на краищата. Няма да има проблеми.

— Може би си права — казах аз. — Не е зле да поканим и Тара Ленковски и Мишел Чан. Някак си не е справедливо да ги изключваме. Колко прави това?

— Ако Тара и Мишел си доведат приятели, тогава ставаме двадесет и девет.

— Защо нечетно число?

Карли замълча, преди да отговори.

— Е, нали аз нямам кавалер.

Не казах нищо. Предположих, че Карли се надява да й предложа да покани Майк. Но аз не исках той да идва на купона. А и така или иначе, Гай бе казал, че няма да позволи на Майк да идва в къщата.

— Трябва да има някой… — Смотолевих аз с надеждата, че тя няма да го използува като претекст да предложи Майк.

Но тя не го направи. Вместо това каза жизнерадостно:

— Няма значение. Кой знае, красавецът Дейл може да дойде сам. А и винаги остава Гари Великолепни, ако я закъсам. В краен случай мога да се пробвам да отмъкна някой чужд приятел. — Отправих й загрижен поглед, а тя се засмя. — Няма страшно, Лив. Просто се шегувам. Няма и да погледна Дани, обещавам.

— Да не си посмяла — изръмжах аз и я замерих с влажната кърпа.

След това слязохме в сутерена да съобщим новината на Хелън Франклин.

— Майка ти не каза нищо за купон — каза тя, след като й обясних причината за посещението ни.

— Така… така ли? — заекнах аз, а Карли ми пригласяше:

— Сигурна ли си, Хелън? Зная, че смяташе да го направи. Може би й е изскочило от ума сред всичките вълнения около сватбата. Имаше ужасно много неща, за които да мисли.

— Ами, ако сте убедени… — каза Хелън бавно.

— Естествено, че сме убедени — каза Карли. — Пък и в края на краищата става въпрос за няколко души. Всичките са от Чалфонт, така че е съвсем редовно. Искам да кажа, няма да е оргия или нещо от сорта. За жалост.

— Колко са тия няколко? — попита подозрително Хелън.

С Карли си разменихме погледи, после казах колкото можех по-небрежно.

— Ами, някъде около тридесетина. — А после, като видях ужасената физиономия на Хелън, добавих бързо: — Но не очакваме да дойдат всички. А и броим приятелите им, които евентуално могат да доведат, а не всички ще дойдат с тях.

— Ще помогнем, колкото можем, разбира се — каза Карли.

— А и съм сигурна, че Лаура и някои от другите ще дойдат по-рано да се включат в приготовленията — добавих аз.

Последва мълчание, после Хелън каза:

— Е, всичко ще бъде наред, струва ми се.

С Карли се ухилихме една на друга със задоволство и трите седнахме да обсъдим сериозно практическите подробности по отношение на яденето и пиенето.

— Ще се придържаме колкото може по-скромно, ако не възразявате — каза Хелън. — Салати и разни такива. Може би и ризото, или паеля. Ще видим. И не се безпокойте, и аз ще бъда на купона. Само че ще стоя тук долу, ако случайно ви потрябвам.

— Не бива да забравяме и това, че майка ми се връща на другия ден — напомних им аз. — Ще трябва да изпратим всички по-рано и веднага да приберем и почистим.

— Бях забравила — каза Карли, а после сви рамене. — Е, карай. Ще мислим за това като му дойде времето.

Планирането като че ли бе толкова забавно, колкото и самия купон, и се прибрахме пак горе чак след цял час. Като затварях входната врата зад нас, се обърнах към Карли и казах:

— Мразя да мамя така хората. Майка ми не ни е позволила да правим купон и не трябваше да го казваме на Хелън.

По лицето на Карли премина израз на досада, който почти веднага се смени от усмивка на разкаяние.

— Няма значение, Лив, наистина. Само си каним на гости няколко приятели. Какво лошо има в това? А майка ти няма да разбере съвсем нищо. Дори и да узнае, не би имала нищо против. А сега — продължи тя живо, — как си с касетите? Трябва да сме сигурни, че поне музиката е на ниво, ако не друго. Може би няма да е зле да кажем на Гари да донесе от неговите записи.

Карли се насочи към стаята ми, а аз бавно тръгнах след нея. Въодушевлението ми вече спадаше. Може би бе най-добре да зарежем съвсем този купон, или поне да го отложим, докато родителите ни се върнат от Антигуа. После бързо пропъдих тази мисъл. Карли бе права — просто канехме няколко приятели, за да се посближим. Какво лошо имаше в това? А и така или иначе не ми се искаше да кажа на Карли, че съм си променила решението. Само си представих реакцията й! Не, щяхме да продължим с купона по плана. Всичко щеше да бъде наред. Нали?

През следващата седмица не мислех за нищо друго, освен за купона. Всички, които поканихме, казаха, че ще дойдат, макар че Лаура не бе съвсем сигурна дали Джейк щеше да се е върнал от Щатите дотогава. Каквото и да станело, обаче, тя щяла да дойде със сигурност.

— Не бих пропуснала този купон за нищо на света — каза ми тя. — Да дойда по-рано в събота да помогна, нали?

— Моля те — казах аз. — Наистина се чувствувам малко неудобно да оставя всички приготовления на Хелън.

— Не се безпокой, ще дойда — обеща Лаура. — Със или без Джейк.

Както се оказа, тя все пак дойде с Джейк в събота веднага след обяда. Той излезе точно толкова върховен, колкото го бе описала. Имаше руса къдрава коса и почти толкова лунички, колкото и Дани.

— А къде е Дани? — попита Лаура, като й казах това.

— Ще дойде после — казах аз. — Наистина се радвам, че дойде по-рано, Лаура. Има много неща, които трябва да се свършат, страхувам се. Предполагаше се, че Карли ще помага, а цял ден не съм я виждала. Не зная къде е отишла.

— Не се безпокой за това — каза Лаура. — Ще дадем на Джейк да забърка салатите. Той прави една с банани и риба тон, която е направо неземна.

— Не съм сигурна дали имаме банани — казах загрижено.

— Е, той ще излезе да купи — засмя се Лаура. — Остави това на Джейк. Той е гений.

Докато Карли най-сетне се появи, всичко бе почти готово. Лаура и Джейк се прибраха да се изкъпят и преоблекат, а Хелън изчезна долу да направи чая на Люси, но Дани вече беше дошъл, така че не останах сама. Карли погледна храната отгоре-отгоре и се качи в стаята си, без да каже почти нищо. Опитах се да не й се ядосвам, защото не исках да започвам купона със сръдни, но не бе лесно.

— Успокой се — каза Дани като ме заведе в хола да се отпусна с кола в ръка. — Само щеше да се пречка. Сигурен съм, че сте се справили много по-добре без нея.

— Може и да си прав — казах аз, като се хвърлих на дивана. — И все пак купонът е толкова неин, колкото и мой. Трябваше да направи поне нещо за него. Колко е часът, Дани?

— Шест и половина.

— Значи имаме час и половина, преди да започнат да пристигат. Какво, за бога, ще правим през това време?

— Познай от три пъти — каза Дани, като дойде и седна до мен.

 

 

Когато най-после дойде и мина осем часът, без следа от някой от гостите, започнах да се паникьосвам. Нямаше да дойде никой. Всичко щеше да се провали.

— Постоянно ти повтарям, успокой се — каза Дани докато сменяше касетата в уредбата. — Никога никой не идва навреме. Никой не иска да бъде пръв. А и така или иначе, още не се е появила другата домакина. Къде е Карли?

— О, вече я отписах — казах кисело. — Предполагам смята да изчака всички да дойдат, за да ги впечатли с някакво театрално появяване.

— Абсолютно невъзможно е да изглежда красива колкото теб — каза Дани, като ме взе в прегръдките си.

— Ласкателството няма да те докара доникъде — казах аз, но трябваше да призная, че съм доволна от вида си — Хелън ми бе помогнала с прическата — косата ми бе събрана отгоре в нещо като кок в едуардов стил, с къдрици отстрани, и бях облечена в любимата си червена копринена рокля с паднала талия, която подчертаваше фигурата ми.

— Казах на всички да се облекат неофициално — казах аз. — Но все пак мисля, че домакинята би трябвало повече да се постарае, не мислиш ли?

Дани се засмя и каза:

— Според теб кой ще дойде пръв? Обзалагам се, че ще е Тами-Ан Зийглър.

— Не — казах аз. — Мисля, че ще са Лаура и Джейк.

Но и двамата не познахме. Когато след една-две минути звънна входният звънец и отворих вратата, на прага стоеше Джей Хендриксен.

— Здрасти, Оливия — каза той, като нахълта покрай мен. — Надявам се, не съм закъснял много.

— Не, не си закъснял, Джей — казах аз, като го последвах вътре, — но поканен ли си?

Той се извърна и ме погледна озадачено.

— Естествено, Карли ме покани вчера. Каза да си доведа някоя, но в момента нямам приятелка. Може би тук ще си намеря някоя мадама. — Той ми се захили противно, а аз му се намръщих. Отбелязах си мислено да удуша Карли веднага, щом ми падне.

— Какво ще кажеш за самата Карли? — процедих през зъби. — Зная, че си няма кавалер за тази вечер. Може би затова е поканила теб, Джей.

Той зяпна.

— Хей, Лив, наистина ли го мислиш?

Усмихнах му се кисело.

— Ами има само един начин да разбереш, нали?

За щастие в този момент се позвъни и по-нататъшния разговор с Джей ми бе спестен. Този път и двамата с Дани бяхме познали — Лаура, Джейк и Тами-Ан Зийглър бяха дошли заедно. Тами-Ан бе с едно високо хубаво момче с тъмна коса — син на някакъв приятел на баща й, каза ми Тами-Ан, докато ги въвеждах вътре. В действителност не можела да го понася, защото да се говори с него било пълна скука, но танцувал страхотно, а и изглеждал добре, пък и тя така или иначе не смятала да прекара вечерта в разговори, така че какво от това.

От този момент нататък хората заприиждаха по двама и по трима и купонът започна да тече. Отдъхнах си с облекчение и се поотпуснах. Като че ли наистина всичко щеше да бъде наред. Малко хора танцуваха, но беше още рано. Чак тогава осъзнах, че още нямаше и следа от Карли и тъкмо се канех да отида горе и да я намеря, когато един глас каза:

— Здравейте, всички! — и като се обърнах, видях, че тя е влязла в стаята.

Тази вечер Карли изглеждаше по-красива от всякога. Бе в тъмночервени джинси и в златисто сако върху брокатена жилетка и ефектът бе театрален и поразителен. Тя определено бе пренебрегнала общото ни решение да се облечем неофициално за случая. Тръгнах натам, за да поговоря с нея, но Тами-Ан я достигна преди мен.

Изчаках, докато Тами-Ан се възхищаваше на старинния сребърен афганистански медальон на Карли, после изсъсках:

— Не си бързала много. Вече бях започнала да си мисля, че няма да се появиш.

Красивите очи на Карли се разшириха от изненада.

— За какво, за бога, говориш, Оливия? Още е едва девет и половина. Купонът даже не е започнал.

— А чия гениална идея беше да се покани Джей Хендриксен? Мислех, че сме се разбрали да не го включваме.

— О, хайде де, Лив. Изглеждаше подло да не го поканим, при положение, че всички други щяха да идват. Така или иначе, ти даже няма и да го забелязваш в тая тълпа.

— Е, ти ще го забелязваш, Карли — казах ехидно. — Тъкмо се насочва насам и ми се струва, че иска да танцува с теб.

В този момент се позвъни и хукнах към антрето с надеждата, че ще се върна навреме, за да видя дали Джей има някакъв успех с Карли. Но ги забравих напълно, когато отворих вратата и видях на верандата да стои Майк Флечър.

Зяпнах го, напълно шокирана. Той изръмжа нещо и нахълта покрай мен. Личеше, че е пил — лицето му бе зачервено, а цялото антре сякаш завоня на уиски.

— Какво искаш? — попитах аз. — Не можеш да влезеш.

— Карли — изръмжа той, приковал поглед в мен. — Къде е старата Карл?

— Тя не е… — започнах аз, но той не ми обърна внимание и връхлетя в хола. Нямаше смисъл да се преструвам, че няма купон — шумът сякаш се усилваше с всяка минута.

Затворих външната врата и последвах Майк в стаята. Той бе открил Карли и говореше с нея в другия край. Докато ги гледах, тя вдигна ръка към лицето му, той се наведе и я целуна леко по устните.

— Кой е този? — каза един глас до лакътя ми.

Обърнах се и видях до себе си Елейн Пичило. Тя се бе втренчила в Карли и Майк и сякаш не можеше да повярва на очите си.

— Казва се Майк — казах рязко.

— Да не е приятел на Карли? Тя е била много потайна за него.

— Не… да… искам да кажа, не съм сигурна — казах аз. — Вероятно, предполагам. — Започвах да се чувствам объркана. — Виж какво, Елейн, би ли обиколила и казала на всички, че в другата стая има ядене? Наистина вече трябва да хапнем.

Мина известно време преди да успея да хвана Карли насаме, и то само защото я измъкнах от Майк насила и я завлякох в гардеробната.

Заключих вратата и се обърнах към нея.

— Какво става, Карли? — настоях да разбера аз. — Какво прави тук този мъж?

Тя ме гледаше нагло.

— Има купон, в случай че не си забелязала, Лив. И аз поканих Майк като мой гост.

— Ти го каниш? След това, което каза баща ти?

— Да, поканих го. — Вече ме гледаше убийствено. Пак си беше старата Карли. Милата и скромна Карли от изминалата седмица бе изчезнала. — Майк е тук като мой гост и ако ме извиниш, бих искала да продължа вечерята си.

— Той не може да остане — казах немощно. — Трябва да си отиде.

— Кой го казва? Той има точно толкова право да бъде тук, колкото и ония мухльовци от Чалфонт. Мога да каня когото си искам в моята къща. — Тя приближи лицето си до моето. — Разкарай се, госпожице Умни Кюлоти Оливия Стрикланд. Гледай си твоята работа и ме остави да се занимавам с моята, ясно ли е? — Тя отключи вратата и изхвърча в антрето.

След една-две секунди я последвах и се отпуснах на един стол в подножието на стълбището. Всичко се разваляше. Карли пак ме бе изиграла. Въобще не се бе променила: никога не бе възнамерявала да се променя. През цялото време ми се бе присмивала. Подпрях глава на ръцете си и се загледах отчаяно в пода. Точно там ме намери Дани няколко минути по-късно.

— Не се тревожи — каза той, след като му разказах какво се бе случило. — Ще наглеждам Майк. А и ми изглежда напълно редовен. Искам да кажа, не прави нищо по-различно от нас останалите.

— Но той не беше поканен! — простенах аз.

Дани въздъхна и каза:

— Виж какво, Лив, забрави напълно за Карли и Майк и ела да се забавляваме на купона, ясно?

Кимнах и се изправих. Заедно влязохме в хола и се присъединихме към другите танцуващи. Скоро, благодарение на Дани и на музиката, започнах да се отпускам. Не забравих за Карли и Майк, но с минаването на часовете престанах да се тревожа заради тях.

Трябва да е било към единадесет, когато смътно осъзнах, че се звъни и Карли отиде да отвори. Но чак когато се огледах из стаята малко след това, забелязах, че са пристигнали още хора. Бяха около шест, петима мъже и едно момиче, а Майк, с Карли до себе си, разговаряше с тях.

— Кои са тези хора? — пошепна в ухото ми Дани.

— Не зная — казах аз. — Сигурно приятели на Карли. Тя не каза нищо за това, че ще идват и други.

Гледах ги безмълвно известно време. Бяха облечени небрежно в дънки и кожени якета, но изглежда се чувстваха съвсем като у дома си. Като че ли никой не им обръщаше особено внимание, но все пак в стаята се усещаше електрическо напрежение. После групата се разпръсна по двойки и аз се отделих от Дани, за да отида при Карли.

— Кои са тези? — изсъсках аз. — Ти ли ги покани?

Тя кимна живо, но изглеждаше нервна заради нещо.

— Приятели са на Майк.

— Приятели на Майк?

— Да, точно това казах. Да не би да си глуха? Приятели на Майк. И мои, естествено. Наши приятели, и на двамата.

— Кажи им да си ходят — изсъсках аз.

— Защо? Те са ми приятели. Искам да бъдат тук. — Тя ме изгледа кръвнишки и отиде при Майк.

Тогава Дани дойде при мен.

— Всичко наред ли е, Лив? — попита той.

— Приятели били на Карли — казах аз. — Поне така казва тя.

Той не отговори нищо, само гледаше новодошлите безмълвно, с навъсено чело.

— Никак не ми се нравят — каза той. — Да им кажа ли да си тръгнат?

— Как? — казах аз. — Карли каза, че са й приятели. Не ми е казала, че ще идват, но дори и така…

— Хайде, да танцуваме — каза Дани. — И така можем да ги наглеждаме.

След около десет минути Дани каза:

— Виждам само двама от тях — и аз спрях да танцувам, за да огледам стаята.

Дани беше прав. Двама от групата си седяха тихо в един ъгъл с кутии бира, но другите не се виждаха никъде. Проправих си път през танцуващите и излязох от стаята, после минах през антрето и влязох в кабинета на гърба на къщата. Лампата бе светната, а Майк и двама от другите мъже тършуваха в чекмеджетата на едно бюро, което стоеше до прозореца.

— Какво правите? — попитах аз. — Престанете!

Майк вдигна поглед и се ухили. После се приближи към мен.

— Търсим нещо за пиене — каза той. — Не можем да намерим нищо за къркане.

— Питиетата са в столовата, заедно с храната — казах аз. — Тук няма нищо за пиене.

— Така ли? — Той ми се усмихна със замъглен поглед и се олюля на краката си. Другите мъже вече отваряха шкафовете и аз се опитах да мина покрай Майк, за да ги спра.

— Не бързай толкова — каза той, като ми препречи пътя. — Хей, знаеш ли, че си доста хубава? Карли каза, че си задръстена и надута, но не ми изглеждаш такава. На мен ми изглеждаш доста апетитно парче. — Той протегна ръка да ме докосне и аз отстъпих назад. Тогава той ме сграбчи за ръката сякаш в желязна хватка и ме дръпна към себе си. Очите му бяха кървясали и той вонеше на пот и уиски.

Опитах да се измъкна, но не успях.

— Пусни ме! — казах аз. — Веднага ме пусни!

— Пусни я — чух зад себе си гласа на Дани. — Прави каквото ти казва дамата.

Очите на Майк се разшириха от изненада и хватката му се разхлаби. Измъкнах ръката си и в този момент Майк се нахвърли върху Дани.

— Ще те направя на парчета бе, мърльо — извика той и го удари с юмрука си. Дани падна назад върху бюрото, от носа му течеше кръв, а аз се нахвърлих върху Майк с викове и ритници.

Другите мъже се спуснаха да помагат на Майк, но шумът вече бе привлякъл Гари, Джейк и някои от останалите. Усетих как ръцете на Лаура ме измъкват, и смътно виждах през насълзените си от ярост очи, че вече се бият и други. Чух звук от счупено стъкло и някой простена, после до мен достигнаха удари на дърво и викове. На всичкия този шум, от другата стая се носеше и натрапчивият ритъм на рока, който гърмеше от тонколоните.

В полицията се обади Хелън, но докато те дойдат, Майк и останалите натрапници се бяха изпарили толкова бързо, колкото бяха пристигнали. Карли обаче бе там. Имам само някакви объркани спомени за останалата част от онази нощ, но пред очите ми все още е ужасът, изписан върху лицето на Карли, когато оглеждаше разбитата стая, счупените орнаменти и огледалото, натрошеното на трески бюро и прекатурените столове. А след това си спомням лицето на Дани, бледо и покрито с кръв.

Не помня да са си тръгнали другите, но ми казаха, че всички си отишли след идването на полицията. Тами-Ан ми разказа после как Джей Хендриксен си помислил, че правят хайка на купона и се вкаменил от перспективата да прекара останалата част от нощта в килията на полицейския участък.

Един спомен, обаче, ми се е запечатал по-ясно от останалите, и никога няма да избледнее. Бяхме се отпуснали отчаяно в хола, Дани, Лаура, Джей и аз. И Хелън беше там, а и един-двама от другите, не съм сигурна. Изведнъж вратата се отвори и влезе Карли, с лице дори по-бледо от обикновеното и разширени от тревога очи.

Тя ме погледна направо и каза:

— Били са горе, Лив.

— Кои, Карли? — Не можех да схвана за какво говори.

— Приятелите на Майк. Някои от тях сигурно са се качвали горе. Ровили са в нашите неща. А снимачната техника на татко — нали знаеш, фотоапаратите и разни други неща в свободната стая — ами, взели са всичко. Нищо не е останало. Е, почти нищо.

Втренчих се с ужас в нея. Купонът, който бе започнал толкова знаменито, бе завършил с пълна трагедия. Това бе най-кошмарната вечер в живота ми.