Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (36)

3. Понятията „дете“ и „село“ от гледището на капитал, време и морал.

Тези понятия не са конструиращи фундаменталната социологическа структура. Те са субструктури (или супер структури), които се нуждаят от пояснение, доколкото тяхното разбиране определя равнището на квалификация (и компетентност) на социолога. Социологическо невежество се проявява по въпроси на теорията на обществото в цялост — как става обществото, що е дете, що е село, що е труд и що е свободно време. Милитаризмът, национализмът, фашизмът, социализмът, трейдюнионизмът, феминизмът, фундаментализмът, емпиризмът и тем подобни идеи са израз на такова невежество. Чрез тях цялостността се разкъсва и се дава простор на нещо частно, единично, фалшиво, невярно. Теориите за мъжа, за жената, за децата и за старите са една теория за общественото възпроизводство на живота в съвкупност. Защото във възпроизводството — в рамките на ГБВ — човекът е едновременно и дете, и юноша, и зрял, и възрастен. Така в рамките на сферата на възпроизводството на човешките ресурси съществува неделимо теоретическо единство на мъж, жена, на деца и възрастни. Неразбиране има и в теорията за селото, когато тя се отдели от тази на града — когато се разкъса социологическата им цялостност или пък се пренебрегват съществените различия между тях. Не може да има различна конституция и права за селото и града, за жената и децата и мъжете поотделно. Гражданско общество без село и село без деца нямат бъдеще. България без деца и без села не ще може да се възпроизведе. В това отношение впечатляващо е съвпадението на концепциите развити в „Библията“ и „Капиталът“. Природата на нещата се определя от законите на възпроизводството. А в процеса на възпроизводството мъже, жена и деца, село и град са неотделими; те са част от единна и неделима, цялостна социологическа структура. Разделени, те са неосъществими. Коя е социологическата цялостност, която дава живот на детето, и която дава живот на селото. Това е общият социален продукт! Това са принадената стойност, времето, моралът и техните форми на осъществяване. Не само мъжът и жената, които дават живот на детето. Не са природните дадености, които дават живот на селото. Животът като социологическа категория, животът като социален живот идва не от физиологичното и не от природното, а от социалното — капитал, време и морал. Социалното се ражда от социално. Да се твърди, че социалният живот се ражда от биологичен и физичен, да се твърди, че теория се ражда от емпирия е знак на невежество. Твърдението, че животът се ражда от Бог, че децата се раждат от тотемните знаци е митологичен израз на един езотеризъм, на тайната на социалното знание, на тайната на социалния живот, на тайната на възпроизводството на племето, рода. Законите на раждаемостта и теориите за природата на детето произтичат от законите на възпроизводството на обществото и теориите за времето, морала и капитала. Техният общ продукт и синтетизиран израз е свободно време, туристически продукт. Проблемът не е в детето, а е в Бога в детето (детето като израз и носител на цялостността на социалното, на социалния живот като едно); Проблемът не е в селото, а в Бога в селото (селото като израз и носител на цялостността на социалното, на обществения живот като едно.) Идеята за детето като едно, и за селото, като едно е фундаментална идея. Синтез на идеите за капитал, Бог и време. Детето е осъществявана в действие цялостност. Без преминаване през детето цялостността на живота, съчетаваща в себе си морал, капитал и време, остава невъзпроизводима. България остава без деца, а нацията без села. Време, капитал и морал, за да съществуват (за да има социален живот) трябва отново и отново да се произвеждат. Това става чрез децата и в селата. Всички инвестиции на обществото, в последна сметка, са инвестиции за децата и инвестиции в земята. Което не мине през тях не остава. То става невъзпроизводимо. (А когато хората нямат интерес да инвестират в деца и земя, това е симптом на тежко заболяване). Когато раждането на деца не укрепва морала, когато раждането на деца не увеличава капитала и не увеличава труда, животът спира. Има живот в общество, което има деца. Те дават живот, те дават морал, те дават капитал. Ако нещата се обърнат, ако предимство се дава на тези, които не дават живот, не дават капитал, не дават морал, то имането на деца ограничава времето и капитала и руши морала. За да има в селата живот, в тях трябва да има деца. За да има в селата деца, в тях трябва да има живот, да има всички сфери на общественото възпроизводство, да има развит цялостен туристически продукт. Да е налице необходимото разнообразие от дейности и продукти. Който живее на село, който има деца, да е по-добре. Това е основната идея на селския туризъм.

Теорията за М-прим е теория за социалния живот. Социален живот се ражда от социален живот. Социологическа неграмотност проявяват социолозите, които не диференцират, не класифицират и не стратифицират обществото, класите и стратите в него по законите на социологическата структура, по законите на възпроизводството на времето, капитала и знанието в цялостност. Служители, работници, пенсионери, деца не могат да се събират в една категория без фундаменталното им диференциране по сфери на общественото възпроизводство, съгласно социологическата структура, определена от необходимите за социалния живот елементи и компоненти, които се структурират по формите на М-прим. Социологическата структура и нейните взаимодействия, това е животът на обществото, това е конституцията на социалния живот. Днешното село и деца са пример за това, което не трябва да бъдат. Не може да се разбере как стават нещата в селата, ако не се проследи процесът на възпроизводството на децата в обществото. (Сексът най-малко може да обясни, по-скоро ще го замъгли.) Пример за това как става обществото е „Раждането на гражданина“ на Валентин Стоев. Митовете дават верни обяснения — човекът се ражда от тотема — животното, с което се осъществява възпроизводството на обществото, но днешните митолози изпитват притеснения. Защото не знаят и им липсва социалната технология на възпроизводството на живота и децата (като социален продукт), липсва им теорията за М-прим. За да се направи обществото нормално, за да се осъществява, трябва да се направят теория за възпроизводството на децата въз основа на законите на възпроизводството на капитала, времето и науката в едно и технологии, основани на съвършена теория. Това, което противоречи на конституцията на живота, не може да е в закона и конституцията на държавата. Продължението на живота е по-силно от живота. Никой няма право да държи самотни деца. Да лишава децата от труд. Никой няма право да забранява на децата да играят. Никой няма право да забранява на децата да ползват продуктите на времето. Децата имат право на земя, на машини, на банки, на пари, на хляб; на семейство; на труд, на знание; на здраве, на истина; на изкуство, на игра; на власт; на дух. Без осъществяване на тези права като дейност те не ще добият съответните морални добродетели: природолюбие, трудолюбие, справедливост, равенство, братство, истинност, красота, власт, свобода, мъдрост. Моралът и правата на децата произтичат от самите тях — от тяхната способност да създават съответните продукти. Децата осакатяват и оглупяват, ако се ограничат в една или няколко дейности (закон за необходимото разнообразие в живота на децата и на селото). Всяко дете е един Исус Христос, един космос за контакт с вселената и за разбиране на вселената като цялостност, като тоталност, като континуум на живота — на времето, на капитала и на бога. Всяка „грижа“ за детето в друга посока е вид препариране, вид умъртвяване на живота. В началото бе Словото. Делото е детето. Детето е по-голямо от живота (Махнете детето от масата, казва царят). Детето е продължението на живота тайната на възпроизводството на живота. В детето са всички тайни на живота на обществото (детето е продукт и форма на обществен живот). Светът утре ще бъде такъв, не какъвто на нас ни хареса, не такъв, какъвто ние го правим, а такъв, какъвто го правят и какъвто могат да го направят децата. Какъв Бог ще имат децата? Какво време ще имат децата? Какво знание ще имат децата? Какъв капитал ще имат децата? Не е важно какво ние възрастните можем да имаме, а те, децата какво могат да имат; не какво ние знаем, а те какво да знаят; не какво ние правим, а те какво правят! Необходима е коренно различна концепция (научна картина) за света и времето. Всяко отделно дете, за да е дете, за да остане и се възпроизведе, трябва да мине през всички енергии на общественото възпроизводството. Инвестициите във всяка сфера стават чрез децата. Това, което не мине, което не се възприеме и възпроизведе от децата не е инвестиция. Невъзпроизведеното, неприетото и непотребеното от децата не влиза и не може да влезе в туристическия продукт. Това са принципите на съвпадение на производство и потребление. Не е произведено от родителите това, което не е възприето от децата. Само възприетото от децата има смисъл. То обаче ще бъде оценено от техните деца. Само съвършеното остава. Какво трябва да оставим днес на децата? Такава организация на живота, която им дава възможност да минат през всички сфери, среда, която дава възможност на децата да усетят и почувствуват нравствените норми в съвкупност. С бедност, с безработица, с неравенство и несправедливост, с лъжа и престъпност деца не се създават. Такива деца не могат да се възпроизвеждат. Днешната социологическа неграмотност е най-голяма пречка в тази насока.

Това, което отсъствува в селото и в семейството не може да се възпроизведе в децата. Това, което не се възпроизвежда в децата не остава и в живота на селата и семействата. Сферата на възпроизводството на човека, на работната сила и труда е жива цялостност. ГБВ е цялостност на времето на всички възрасти, на всички поколения в едно, на минало, настояще и бъдеще в едно. Това е фундаменталното социологическо знание. Как да се научат младите на това знание? Как да усвоят таблицата на възпроизводството на време, капитал и Бог? Борбата за съвършено общество, това е борба за децата, борба за селата като обща борба за живот. Който разбира това, той ще разбере обществото. Общественото мнение, което днес изучават социолозите отразява какво искат или какво очакват хората. То не отчита тежките заблуди и невежеството на хората и на самите изследователи. Защото недостига фундаментално знание, защото няма съвършена теория. Защото се отказват и от Христос и от Маркс и от Ошавков. А без тях фундаментална теория не става. Общество не се получава!