Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (4)

Въведение

Идеята за Време, капитал и Бог (морал) като една структура е фундаментална. Свързването на възпроизводството на време, капитал и морал в една обща таблица е радикално (революционно). В нея всички явления, категории и закони се извеждат в една обща закономерност — симетрия и се свеждат до един закон, общ за всички явления и процеси. Този закон е ядрото на информационните технологии, които ще овладеят света, след като станат съставка на социологически технологии. Това е пътят на световната хармония, която движи света и ще го владее през следващите хилядолетия. Синтезът на време, капитал и морал е парадоксален. Свързването на три най-общи понятия в едно като че ли не обещава хармония, доколкото и трите поотделно са достатъчно общи и трудно определими. Но време, капитал, морал поотделно са съвършени. Затова те водят до съвършенство (съвършено е това, към което нищо не може да се прибави и от което нищо не може да се извади). Идеите за времето, капитала и морала остават безплодни, ако не се прилагат и поотделно една към друга те са несъвместими, затова и неприложими. Значи поотделно те не могат да съществуват, ако едни други взаимно не се оплодотворяват. Време, капитал, морал взаимно се привличат, защото те са три страни на един и същи процес — процесът на възпроизводството на живота. Полето на живота е поле, извън което няма живот. Поле, което съдържа всички елементи и всички взаимодействия на обществото. Голяма идея без технология е светкавица и гръм. А технологии без овладяване полето на живота са серия от светкавици и гърмежи, бунтове и революции, стихийни сблъсъци без предвидими резултати. Защото разкъсват единството на времето, капитала и морала. Митовете от древността съдържат елементи на социални технологии. Митологията по своята роля и социални функции е социална технология. Митът за трите мойри на съдбата е типичен случай на обхващане полето на живота с практически цели с оглед определяне на социални роли, социални норми и социални оценки. Животът като поле на възпроизводството на времето, капитала и морала е не само духовно, но и материално и технологично поле на взаимодействия. В него се намира критерият за материалност и нормите на морално поведение, потоците и пътищата на информация. В резултат на взаимодействията полето се превръща само в себе си. Или полето на живота не е скалар, не е и вектор, определящ посока, а е тензор на взаимодействия, които се транслират сами в себе си. Всички потоци са енергетически — като М-прим, социална енергия. Цялата информация е в едно поле, в едно количество, което се нарича тензор, и едно качество, което се нарича тензорна плътност (вж. Херман Уейл). Всичко се свежда до едно количество и до едно качество. Това е великият синтез на времето, на капитала и на морала.

Емпирично аз достигнах до тази представа посредством събирането на всички единични БВ (бюджети на времето) в един единен БВ на света. Чрез времето на всички хора се вижда Бог, чрез Бог се вижда капиталът (тук става дума за времето на човека от неговото раждане до неговата смърт. Такива БВ са съставени в България. Методът на тяхното съставяне е публикуван в Рим през 1994 г.).

Най-добър познавач на „Капиталът“ на Маркс и Енгелс бе моят учител по политическа икономия проф. Христо Попов. Той ме научи да виждам монолитността, логическите връзки и последователност на „Капиталът“, неговия динамизъм, превърнати системи и преди всичко неговата истинност. Христо Попов служеше на истината с въпроса „прав ли е Маркс?“. Но когато със същата любознателност попита „прав ли е Сталин?“, той бе уволнен (аз също, защото публично го защитих).

Проф. Живко Ошавков проповядваше цялостността на социологическата структура на обществото — и той служеше на истината. На своя Бог — социологията. Когато четох „История на религиите“, а след това прослушах много от лекциите на Ваклуш Толев, аз бях силно изненадан от близостта на идеите в областта на теологията с тези на социологията. Така установих общите пътища на човешката мисъл в Библията и „Капиталът“. Така в моето лично поле на мислене се срещнаха, се кръстосаха Библията и Ваклуш с „Капиталът“, Хр. Попов с неговото възпроизводство и Живко Ошавков с неговите сфери. Всичко това намери своята синтетична форма в таблици за възпроизводство на времето, капитала и морала, които представих през 1996 г. във Виена на Световна конференция по изучаване на времето.

Какво в същност осъществяват тези таблици — невероятни преходи:

• от време към капитал и морал;

• от капитал към време и морал;

• от морал към време и капитал.

Свободното осъществяване и възпроизводство на тези преходи — това са световните равенства (тъждества, единосъщности):

• на горе и долу, на частна с обществена собственост;

• на потребителна стойност, стойност и принадена стойност;

• на Бог-Баща, Бог-Син и Бог-Дух;

• на минало, сегашно и бъдеще;

• общо равенство на морал, капитал и време.

Или равенство на потребителната стойност, стойността и принадената стойност. Тези равенства са истини и са основата на морала. Равенството не е пожелание и критерий за моралност, а основа на живота и източник на моралност. Защото равенството е върховен принцип на обмена. То обаче не е принцип на разпределение, нито пък е принцип на потребление или производство. Равенството, съдържащо се в основните уравнения, не е аритметика. Тук става дума за сложни количества, става дума за същности и качества, на които се придава количествен израз. Става дума за количества, които са тензорни величини и за качества, които са тензорни плътности. Или тук става дума за съвсем друга алгебра.

Жертвата на Христос не може да бъде измервана с принадена стойност. Маркс пише, че принадената стойност не е жертва. Но принципите на строежа на принадената стойност и нейното възпроизводство са тъждествени със строежа и принципите на боготворчеството и Възкресение Христово. Ако не се жертва принадената стойност (като инвестиция), няма да се възпроизведе капиталът; ако не се жертва Христос, няма да има Възкресение. От тази гледна точка със сигурност може да се утвърждава, че принадената стойност е жертвата на Христа, а Христос е символ на принадената стойност, т.е. на жертвата. Ето за такова равенство тук става дума, а не за просто аритметическо равенство. Равенството е динамично, съзидателно:

— моралът трябва да се създава и отдава;

— капиталът трябва да се създава и отдава;

— времето трябва да се създава и дава.

Това е то основата, съдържанието на световната хармония и на световните уравнения. Те са тъждества. Те се единосъщности. Затова не се казва, че Бог Отец, Бог Син и Бог Дух са равни, а се казва, че те са единосъщни. Защото отношението не е скаларна величина, а тензорна величина, защото то е възпроизводимо. А възпроизводимото е съвършено. Несъвършено е това, което не е завършено, което не става, което го няма и затова то не е възпроизводимо. То нито може да се види, нито може да се разбере. За да се види и разбере даден процес в цялост, той трябва да бъде завършен. Затова и капиталът и времето и моралът могат да се видят и разберат само във възпроизводството, само като завършени. Те се осъществяват като производство, обмен, разпределение и потребление само в цялост. Те са в синтез. В края на краищата принципът според труда и принципът според потребностите са равни и са стълб на хармония мунди. Пътят на великия синтез е пътят към истината, съвършенството, живота. Той е само един. Улиците са много. Няма пряк път към Бога, освен чрез сина (Христа); няма прав път към стойността, освен чрез принадената стойност; няма прав път към времето, освен чрез труда и активността — трите пътя са едно: не може да се стигне до морала, без да се мине през капитала и труда; не може да се стигне до капитала, без да се мине през морала и труда (времето); не може да се стигне до времето и труда, без да се мине през морала и капитала. Пътят на времето е пътят на морала и капитала. Това значи: „Капиталът“ на Маркс да се види чрез Библията и Библията да се прочете с езика на „Капиталът“. Капиталът и Библията да се свържат чрез структурите и формите на времето като структури и форми на капитала и структури и форми на морала.

Във всеки момент от времето на човека се осъществяват дейности. Всички заедно имат общо количеството, което ги прави качествено съизмерими; всички те имат общо качество, което ги прави количествено измерими. Това прави възможно съставянето на таблица за възпроизводството на времето, на капитала и морала в едно. Всичко е горе, в цялостността. Или това е Бог на небето. Но има цялостност и долу във всяко живо ядро на обществото. Горе — като поле на взаимодействие на време, морал и капитал. Ядрото долу — елементарна форма на което е стоката — има своите пътища по подобие на полето горе. Пътят на стоката е един. Улиците и пътеките — безброй. Съвършенството на пътя на стоката се определя от съвършенството на стоката като елементарна форма на общественото богатство и от триединството на стоката като потребителна стойност, като стойност и като принадена стойност. Ако стоката е съвършена, тя става, тя се осъществява. Което не става — умира, изхвърля се от стокооборота.

Стоката не може да не бъде съвършена; капиталът не може да не бъде съвършен; времето не може да не бъде съвършено, ако то е станало М-прим. М-прим в стоката е гаранция за нейното възкресение. Възкресение значи спасение, спасение значи нов живот. Това е пътят на стоката в цялост, и на стоката като едно. Къде е същността на стоката? Не е тук и сега, а някъде там и тогава, когато тя се осъществи. Но от гледище на възпроизводството истината за стоката е „тук и сега“. Между тук и сега и там и тогава лежи зона на „обръщане“, точки на превръщане на истината за стоката, които определят природата на самата стока. Превръщанията се обуславят от различията в потребителната стойност на стоката. При дванадесет вида потребителни стойности на стоката има 12 преобръщания.

Това са 12 повратни точки по пътя на истината (осъществяването, възпроизводството) на стоката. Оттук произтичат дванадесет превърнати форми на стойността; дванадесет превърнати форми на капитала и дванадесет превърнати форми на времето, на морала и на стоката. Всички отделни стоки са превърнати форми на принадената стойност. Стока е такава цялостност, която обхваща стоките от всички сфери. Това е туристическият продукт — стоката на стоките, цялостната ферма на стоката, в която превърнатите форми са компоненти.

В таблицата на възпроизводство на стоката се съдържа истината на живота. При отрицателни значения на цените и нормите на морал възпроизводството не става. Аз съм преодолял завесата, скъсал съм с превърнатите форми на капитала, превърнатите форми на времето и морала. Защото истината не е в тях, а над тях. Истината е в общността, истината е в цялостността им. В книгата се вижда и разбира времето, защото се свързва и опложда със знанието за капитала и морала. Вижда се и се разбира природата на капитала, защото се свързва с времето и морала; вижда се и се разбира (осмисля) природата на морала, защото се свързва със знанието за времето и капитала. Така се постига ново, по-високо равнище на знание и познание; ново, по-дълбоко и истинно разбиране на Бог, капитал, време и морал. Като се интегрират в цяло времето, моралът и капиталът се диференцират и специфицират, а не се премахват различията между тях:

— Бог е идеята за цялостност;

— капиталът е материята на цялостност;

— времето е енергията (духът) на цялостност;

— моралът е нормиращата цялостност.

Тяхната цялост е живо съвършенство, от което нищо не може да се отнеме и към което нищо не може да се прибави.

Не те се създават, за да ни служат, а ние да им служим. Защото те не са просто израз, а съдържание и смисъл на самия живот, на социалната форма на материята и съзнанието. Това е възпроизводството на време, морал и капитал.

Бог съществува, той е социално същество, което не може да се види и изучи без капитал и без време (социално);

Капиталът съществува, но той не може да се получи без Бог и без социално време.

Времето (социално) съществува, но то не може да се проумее без знанието за Бог и капитала. Тройният синтез като единство на диференциации е: Бог като Бог Баща, Бог Син и Бог Дух; капиталът като постоянен, променлив и принадена стойност; времето като минало, сегашно и бъдеще.

Трите диференциации се възпроизвеждат горе и долу (в стоката). Така тройният синтез става троен анализ. Това е поуката. Тази поука се съдържа в трите мойри на древна Гърция. Идея за организация на живота през третото хилядолетие.Възпроизводството на великия синтез и тройните диференциации.

Образува се система от знания и факти за обществото, която има качествата измеримост и ефективност, т.е. на затворена система. Теоретичната цялост на сградата „общество“ се съставя от компоненти — сфери и трихотомии. Това е социологията като целокупност от факти и система от теории за обществото. Това е безсмъртието на духа, който дава живот. Вечно живи са хората, които носят такъв дух.

Проблемът на обществото е богът в него, проблемът не е в човека, а богът в него. Първо човек се въздига, а след това се вижда и оценява. Такъв критерий се прилага за определяне основни понятия: Бог и Христос; капитал и принадена стойност; продукт и стока; стойност, пари и цена; работно и свободно време; труд и време; производителност и богатство; собственост и бедност; морал и право; власт и свобода; общество и време. Те са фалшиви и неприложими, ако не се постигне цялостност и системност горе — в обществото и долу — в семейството. Дори бюджетът на времето, като идеална цялостност, води до крупни грешки и заблуждения, когато не съчетава цялостност долу и горе, ако не обхване съвкупното време. Пример за това са сравненията на БВ на България-Финландия през 1992 и на 14 държави (Ню Йорк, 1994). Явлението се подчинява на закон, а законът — на симетрия. Или константата на явлението е законът, а константата на закона — симетрия. Те структурират фактите и теориите в едно. Това е същественото, което правят строителите на социологията и архитектите на обществото. Те това създават и затова остават. Мисията на социологията е да създава цялостно и истинно знание. Да произвежда теория.