Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (27)

14. Урокът

От 1988 г. българите имат най-краткото работно време в рамките на човешкия живот, или българите имат най-кратък трудов живот. След 1989 г. този трудов живот се съкращава и то значително следствие на: много стачки; Решени на народното събрание от 1992 за намалено работно време; застаряване на населението; емиграция на половин милион млади хора; намалена средна продължителност на живота; увеличена безработица; слаба трудова дисциплина и крайно ниска производителност на труда. Прекомерната сила и власт на синдикатите е също една от причините за това тежко състояние.

Опасността става още по-голяма и непосредствена, защото по програма на ЕС в институти на БАН се правят разработки за свободното време на основата на данни за Франция, подчертаващи коренно погрешната и вредна тенденция за намаляване на седмичното работно време и увеличаване на свободното време. (Това става през 1996 г.) Същата заплаха грози цяла Европа и особено Балканските страни. Затова се налага по-основателно и аргументирано да се посочат основните теоретически и практически аргументи за опасните последици от настроенията във Франция (и в повечето Европейски държави). Това се отнася и до Германия и Япония (по данни изнесени на Конференция на Международната асоциация за изучаване използуването на времето — 2–4 септ. 1996, във Виена). Българската икономика не може повече да издържа на подобни настроения.

Повече от четвърт век аз водя безуспешна борба за увеличаване фонда на труда на България. Обосновавам опасните последици от неразумното намаляване на работното време и вредите от намаляване пенсионната възраст и увеличения брой пенсионери.

Половин век вече как активно изследвам труда и свободното време. В началото бе Бюджетът на времето на работниците в шест софийски предприятия. И първа моя публикация в сп. Статистика (1960 г.). След това изследвам работници в гр. Пловдив, при четиридневна работна седмица. Изследвам и БВ на селяни в Пловдивско. През 1963 г. изучавам свободното време на населението на градовете на България — по съгласувана програма на сп. Проблеми на мира и социализма с четири социалистически страни (Русия, Полша, Унгария и България). Така през 1964 г. се появява моя публикация, като приложение на списанието. Публикацията е на руски, на френски, на английски, на немски, на испански, на български и на много други езици. Следва издание в отделна книга на немски език в Западен Берлин. Така станах световноизвестен на специалистите в тази област. Бях канен на много конгреси и конференции, участвах в поредица от международни срещи и сравнителни изследвания. Най-голямото от тях бе това, ръководено от Александър Салай — Унгария, чрез Виенския център за документация и координация на изследванията Изток-Запад. В това изследване активно участвуваше и Франция. В гр. Евиан се състоя и световен конгрес по социология, където присъствубах със стипендия на Де Гол и участвувах с доклад на пленарно заседание (септ. 1966 г.). Участвах и в първата Конференция на Юнеско, в Куба, посветена на Свободното време (Хавана, 1966 г.). Така по цял свят аз проповядвах идеята за увеличаване на свободното време и неговото рационално използуване. Естествено, тогава и аз, както всички други, пледирах за намаление на работното време като главен източник за увеличаване на свободното време. От тук почнаха и моите съмнения, колебания и страдания. Всъщност те започваха от самото начало. Най-напред от работничките в Пловдив, текстилен комбинат „Марица“ разбрах, че в условията на четиридневна работна седмица тяхното свободно време не е увеличено, а намалено. Казаха ми „ние идваме във фабриката да си починем“ от голямата по обем, но неплатена домашна работа, вкл. личното стопанство на село. След това главният редактор на сп. „Проблеми на Мира и социализма“ в Прага, академик Ю. Францов ми говори за милионите гладни и безработни в Египет, в Индия и много други страни. В Куба, при срещи с Фидел Кастро и негови най-близки сътрудници, се разбра, че за тях най-голям проблем е трудът, а не неговото намаление. И накрая, на една среща в Брюксел, при обсъждане на резултатите от изследването на дванадесет държави от Изтока и Запада Иван Кулан от Англия директно постави въпроса „Нима в действителност работното време намалява?“. Тогава аз преобразувах Бюджетите на времето от сравнителното изследване на Салай и установих, че всъщност, когато се обхване пълното време на хората — от раждане до смърт, то се оказва, че колкото по-развити и по-богати са страните, толкова повече при тях е делът на труда. Или че увеличаването на свободното време не е право, а обратнопропорционално на намалението на труда. (Тези таблици се публикуват през 1980 г. в кн. „It’s About Time“, изд. на БАН — материали от Международни конференции на IATUR) В тези години, обаче А. Салай продължава да проповядва, че светът върви към няколко часов работен месец. Първи съветници на Кремъл прогнозираха, че в скоро време — към 1980 г. Съветският съюз ще премине към най-кратката работна седмица в света, и че по този (според автора на прогнозите акад. Аганбегян), „най-важен показател“ Съветският съюз ще стигне и надмине САЩ. В България след 1969 година практически се тръгва с програми за намаляване на работния ден, а след това и на работната седмица. През 1970/71 г. се провежда Национално изследване на бюджета на времето. През 1976/77 се провежда второ Национално изследване на БВ и през 1988 г. — трето. Междувременно през 1985 г. се повтаря изследването в гр. Казанлък, по разширена програма от 1965, като се обхваща цялото население, а не само работещи и техните семейства. Така в България се осъществиха най-всеобхватните и системни изследвания на бюджета на времето. На тяхна основа се правят първите и засега единствени изчисления и разчети на агрегатни и генерационни бюджети на времето на цялото население за цели години. В България бяха направени първите в света и за сега единствени прогнози за развитие на бюджета на времето, които бяха приети и от ДПК на страната. За съжаление останаха неприложими, тъй като на практика противоречаха на основните директиви на Комунистическата партия тогава (В тези прогнози се предвижда едновременното развитие на работното и свободното време. Ако България следваше тези прогнози, то днес страната би била една от най-богатите в света). Тук един важен детайл и незаличим спомен в моето съзнание. Когато представих доклад в националното ръководство на синдикатите в България през 1973 г. за резултатите от изследването на Бюджета на времето и прогнози за неговото развитие, това предизвика интерес сред журналистите. Защото тогава всички очакваха да се обяви намаление на работното време. Какво бе разочарованието на всички, когато аз аргументирах необходимостта от увеличаване фонда на труда на нацията. В друг доклад за международна Конференция аз аргументирах вредата от стачки, защото рушат фонда на труда и влошават благосъстоянието на народите. След тези доклади, аз бях жестоко разкритикуван, комисии обследваха моята продукция и поведение и аз, вече професор по социология и доктор на икономическите науки, бях наказан — дисциплинарно уволнение без право на преподавателска работа, без право за публикации и забрана за изнасяне лекции във ВУЗ. Като тръгна в противоположна посока, развитието на България неизбежно доведе до пълен и цялостен срив на икономиката, на държавата и на обществото. В страните с развито пазарно стопанство и пазарна икономика такъв срив не е толкова непосредствен и неизбежен, доколкото естествените закони на стоковото производство налагат увеличаване масата на труда по ред други пътища. При планова икономика и централизирано управление на режимите на работното време (и при социалистическото възпитание на народа — да чака отгоре) последствията от намаляване на работното време стават гибелни за икономиката и политиката, за морала и правото на нацията. Това е документирано с данни от сравнителни изследвания САЩ — Русия и представено в мои доклад на международна конференция във Варна през 1989 г. и то е фундаменталната причина за икономическата гибел на СССР (след което последва политическият крах).

Ако Западна Европа продължава да се води от настроенията за все по-кратко работно време, ако идващите на власт социалисти, лейбъристи и др. леви движения действително провеждат такава политика, без да вземат действени мерки за увеличаване фонда на труда на Европа, то няма да има нито европейска общност, нито общ пазар. Натискът за разширяване на НАТО няма да избегне, а за известно време ще отложи този крах, доколкото създава икономическо оживление за превъоръжаване на съществуващите армии на източните страни. Както могъщата съветска армия не можа да спаси Съветския съюз от крах, а само отлагаше кризата, така и НАТО не ще може да предотврати икономическия крах на Европа, а само ще продължи агонията, ако не се вземат мерки за увеличаване фонда на труда на нациите, за увеличаване масата на труда в рамките на АББ и ГБВ. Разширението на НАТО ще ползува и ОНД начело с Русия. Но това няма да доведе до трайно решение на въпросите, фундаменталният проблем на Западна Европа, а днес на Източна Европа и Русия, е отсъствието на общ продукт, който да гарантира развитието и разцвета на икономиката им като цяло. Двигател на икономическото развитие на Европа през XX век са най-вече войните. Тотемен продукт на Германия, Англия, франция е военното производство. То дава стимули на цялата икономика, на силата, богатството, заетостта. Когато Западът се обедини, стимулът бе съшия — надпреварата със СССР и Варшавския договор. Когато и това отпадна, трябваше да се търси друг общ продукт. Единният продукт е този, който свързва производството и потреблението на всички страни в едно. Общата сума на произведените стойности и произведените потребителни стойности, това е общата сума на труда и свободното време, това е общата сума на принадената стойност. Не може Европа да става по-богата, ако не създава и произвежда повече, а не може да създава и произвежда повече с по-малко труд. Това е абсолютен закон. Нито една от формите на богатство (и стойност) не може да се увеличи, ако не се увеличава общата форма на богатство — принадената стойност и ако не расте общата форма на потребителната стойност — свободното време. В книжката „It’s About Time“ са дадени прогнози за развитието на света — агрегатни и генерационни бюджети на времето на България и Света. На 7.6.1997 г. в предаване по Българската телевизия, бяха коментирани резултатите от изборите във франция. С голяма тревога констатирах, че пито един от анкетираните видни френски социолози, политолози, политици от ляво и от дясно не посочи вероятните последици от изпълнение на обещаните реформи. С изненада разбрах, че дори Ален Торен, този голям социолог и автор на голям учебник по социология на труда, от които навремето съм се учил, не отбеляза ключовото значение на проблема и труда и работното време и съдбините на народите, френските учени, социолози и политици не са стигнали до големите прозрения на дребните мъдреци, на Исус Христос (Библията) и на Карл Маркс („Капиталът“). Френските социолози на труда и на Свободното време, с много от които отдавна имам приятелство и съвместни изследвания, са още далеч от разбирането на фундаменталните знания за труда, за работното време, свободното време и принадената стойност. Това се отнася и за хората от ляво и за хората от дясно. Атеизмът и непознаването на древните езотерични школи, антимарксизмът или догматичният марксизъм пречат да се разбере фундаменталната теория на Маркс за времето, съдържаща се в „Капиталът“.

За да е живо, за да съществува, времето трябва постоянно да се ражда. За да се ражда отново и отново времето трябва постоянно да умира. Неизползваното време не може отново да се роди; за да възкръсне, Христос трябва да умре. Светлината в обществото, това е принадената стойност. Това е социалната енергия. За да се ражда отново и отново принадената стойност трябва постоянно да умира, но не да се унищожи завинаги (както поискаха мутантите марксисти), а да възкръсне в пълната си цялостност. Не общество на убита и премахната принадена стойност, а общество на съзнателно и максимално осъществяване на принадената стойност. Ето това се показва в таблиците за възпроизводство на времето. Трудно е да се разбира теорията за времето без знанието за цялостността на времето — минало, настояще и бъдеще в едно. Затова е трудно да се разбере и смисълът, и значението, и технологичната приложимост на агрегатните и генерационните БВ, защото те в действителност представят времето като едно. В рамките на АБВ и ГБВ няма минало, няма и бъдеще — всичко е настояще. Това представлява и таблицата за възпроизводство на времето — вътре в него съжителствуват бъдещето и миналото. Ако стойността е миналото, ако потребителната стойност е настоящето, то бъдещето е принадената стойност. Да се намалява работното време, без да се увеличава фонда на труда (чрез тази техника на превръщане на индустриалното време в време за други сфери на производството) е равносилно да се отнема от бъдещето време за сметка или в полза на настоящето. Така правеха десетилетия комунистите в България и това доведе до днешния крах на икономиката ни. Това очаква франция и Европа, ако не осъзнаят погрешната посока и неверните технологии за борба с безработицата, които те използуват. За да има повече работа, трябва да има повече, а не по-малко труд. За да има повече труд, трябва да има повече принаден труд. И така, ако във франция работната седмица се намали до 35 ч. или с 200 часа годишно на човек, но макар да се създадат 700 хиляди нови работни места, както обещават социалистите, проблемът с бедността и безработицата няма да се реши, а ще се задълбочи. Проблемите се решават, само ако намалението на работната седмица е начин и метод да се увеличи фонда на труда и ефективното работно време на нацията, начин да се преразпределя фонда на труда, като се увеличава с него и свободното време. Или хората с намалено работно време да могат да поемат нови трудови функции — на същото или на друго работно място. Алис Морел, която кметува вече втори мандат в едно селище край Страсбург е пример за активен, работещ човек и майка на три деца. На дело осъществява Връзката на труда и свободното време. И е социалист, въпреки че това е в разрез с концепциите на социалистите. Един от малцината, които дълбоко са проникнали в теориите на Маркс е французинът Анри Дьо Фебър, най-мразеният марксист в комунистическа Москва (имам неговата книга „Социологията на Маркс“ от 1969 г.). Синтез на труда и свободното време, паралелност, а не антагонистичност на растежа на труда и свободното време — това е истината. Това е синтезът на наука и религия, на древните мистици и християнското учение със съвременната наука и технологии. Може би и в Европа назряват условията за този синтез. Ако това не стане, Европа се разпада. Ако успее, Европа ще бъде привлекателен център и синтезатор на света. Ако върви по пътя на все по-малко труд — все по-малко принадена стойност, ще има и все по-малко работни места и хора от рода на Льо Пен, които се борят срещу чужденците и градят Шенгенски стени. Ако върви по пътя на все повече труд, все повече принадена стойност и все повече работни места, тогава ще има и все повече свободно време и богатства и повече демокрация. А сега от обещаните 700 хиляди работни места се постигат 1,2 млрд. часа труд (35 часа седмично по 50 седмици, по 700 хил.) в повече, което съвсем не компенсира в милиарда часа (30 милиона по 20 часа). Значи, трябва да се въвежда валутен борд за Франция, а не само на България, защото те ни обещават ежегодно да пропиляват 48 млрд долара. Победата на социалисти и комунисти във франция трябва да послужи като обяснение (и оправдание) и като и извинение за грешките в миналото, за безсмислието (и осмислянето) на жертвите от войните, фашизма, социализма и комунизма. България е най-силно пострадала от социализма и комунизма и най-добре може да види и обясни последиците от тях. Социализмът трябва да се обясни. Защото продължава да бъде начин на мислене и начин на живот на милиони хора по света. За Франция победата на социалисти и комунисти е нещо така естествено и закономерно, както за България е естествено и закономерно да се въведе валутен съвет. Колкото е естествен и закономерен фундаментализмът в Турция, както е естествен и закономерен и развихрящия се национализъм в някои балкански страни.

Повелята на времето е да се живее, капиталът произвежда.

Присъдата е в жертвата, т.е. инвестиции. Съдът възпитава не със страх, а със знание за истината на живота. Моралът е осъщественото знание. Присъдата е инвестираната форма. На принадена стойност за осъществяване на възпроизводството. Затова страшен съд има не някъде в отвъдното, не някога в бъдещето, а тук и сега. Иначе няма изход от разрухата, от кризите на всяка една от сферите на възпроизводството.

Това е единният морал на България и Европа. Това означава времето, капиталът и моралът на България и Европа да се обединят в едно, за да растат, а не да намаляват. Само така богатството и свободното време ще се увеличават.

Едно от фундаменталните обяснения за грешките е нарушението в цялостността и монолитността на съвкупния обществен възпроизводствен процес. Това обяснява всички отклонения от правилата за осъществяване на обществения възпроизводствен процес в десетте сфери:

1. Обяснение на индустриализма, като противник на закостенялостта и генератор на прогрес, като фактор за развитие на средствата за производство, но неоправдаване на опасните последици от неговата едностранност и гибелни последици за екологията, за човека и хуманизма;.

2. Оправдание и обяснение на банкеризма, бордизма като противник на разхищения и разпуснатост във финансовата сфера и ресурсите за разпределение. Предпазване от неговите вредни последици за лошо отчетените и неоценени ресурси и неоправдани рамки на културата, образованието и духа;

3. Оправдание и обяснение на монетаризма, за въдворяване на ред и сигурност в средствата за обръщение, но осъждане на неговата едностранност, пречеща на обмена между сферите при отсъствието на стойностна оценка и паричен еквивалент;

4. Оправдание и обяснение на хуманитаризма, вкл. на фашизма, социализма, комунизма от гледище на правилното възпроизводство на средствата за потребление. Осъждане на разхищенията в тази сфера и необоснованите изисквания и ограничения на другите сфери, на управлението, на тоталитаризма, на уравниловката и пр.;

5. Оправдание и обяснение на синдикализма за установяване на ред, сигурност и контрол при възпроизводството на трудовите ресурси, на работната сила и труда. Осъждане на синдикализма като ограничител на развитието на другите сфери. Защищава заплатата, но заплатата не бива да ощетява другите сфери и техните доходи;

6. Оправдание и обяснение на екологизма за защита нормалното възпроизводство на земята и природните ресурси (и рентата). Осъждане приемането на рентата като пречка за развитие доходите на другите сфери. От земята не бива да се взема, ако не ѝ се дава;

7. Оправдание и обяснение на интелектуализма за защита нормалното възпроизводство на знанията и образованието. Осъждане на самоцелното образование, което пречи за развитие на другите сфери;

8. Оправдание и обяснение на осъществяването на изкуството и културата, като защита на пълноценното възпроизводство на художествените ресурси. Осъждане на културата, която пречи и вреди на другите сфери, на нормалното възпроизводство на живота в цялост.

9. Оправдание и обяснение на духа, на религиите за защита на нормалното възпроизводство на духовните ресурси на обществото. Осъждане на религиите, на фундаментализма, деизма и спиритуализма, които тормозят и отнемат от ресурсите на другите сфери.

10. Оправдание и обяснение на държавата и етатизма за нормалното възпроизводство на властовите ресурси, за установяване на ред и законност, сигурност в обществото. Осъждане на тоталитаризма, на фашизма и комунизма като ограничители на свободата на човека и развитието на другите. Всяка сфера е полезна и оправдана, когато създава и дава на другите сфери. Всяка сфера е осъдителна и неуважителна, неоправдана и нежелана, когато отнема и взема от другите сфери, без да им дава. Един общ закон за всички — законът на принадената стойност.