Захари Стайков
Възпроизводството на Време — капитал — Бог (16)

3. Морал и капитал

Моралът е система от норми за изискуемо поведение, адекватно на икономическите и социални закони. Моралните норми се основават на икономическите и гарантират тяхното осъществяване. Всяка норма на морал се основава на съответната форма на принадена стойност. Висшата моралност е да се създава и дава принадена стойност. Само на тази основа могат да бъдат верни и ефективни правните норми на поведение и управление на обществото. Тук става дума за управление на законите, т.е. за симетрията в обществото, което е непосилно за отделни институции и лица. Таблиците за възпроизводство на времето са система за социално смятане, за мъдрост, цялостност и изпълнимост. Те са мъдрост, защото са израз на фундаментална теория, те са верни, защото представляват цялостни системи и метод за определение, измерение и оценка, те са изпълними, приложими и работещи, защото представляват завършена социална технология. Кодификация пи и систематизацията на времето е основа за кодификация, систематизация, измерване и оценка на продуктите и морала. А с това и на собствеността. Защото собственост и дейност са единосъщни, тъждествени. Собствеността е продуктът на дейността на съответната сфера.

Моралът като синтез ма знанието за капитал и време е социологическа, а не философска и не религиозна теория. Основава се на знание, а не на вяра.

Природата на морала произлиза от възпроизводството на капитала и времето. Ако времето е Бог-Отец; ако капиталът е Бог-Син, то моралът е Бог-Дух. Моралът не е нещо извън времето и над времето, а негова вътрешна характеристика. Затова моралът е вечен, както е времето. Моралът — това са сетивата на времето. Моралът е продукт на времето в процеса на неговото възпроизводство. Законите на възпроизводството на морала се основават на законите за възпроизводството на времето. Таблицата за възпроизводството на времето, таблицата за възпроизводството на капитала и таблицата за възпроизводството на морала са три страни на един и същи процес. Това не е мистика, а продукт на изучаването на времето като цялост и в едно — минало, настояще и бъдеще. Видовете капитал, видовете време и морал са основани на едни и същи общи закони. Тези общи закони могат да се наблюдават и извличат от митологиите, от теологиите, от литературата и от социологията. Моралът, подобно на времето и капитала, може да се установява, изчислява и оценява. С инструментите (и сетивата) на морала се оценява капиталът. А с инструментите на капитала (и пазара като институция на капитала) се създава моралът. При социализма се правеше опит да се създава морал без капитал — социалистически морал, който изключва пазар и капитал. При демокрацията се прави опит да се създава капитал и пазар без морал. Счита се, че правилата на играта на пазара са над законите на морала. И за какъв морал може да се говори на пазара и на капитализма, когато днес в света търговията на оръжие и наркотици прави над 600 милиарда долара годишно. Кой тогава създава нормите на капитала? Който създава капитала, той прави нормите на морала. Природата на капитала определя нормите на морала. Морал, който прави капитал е възпроизводим, морал, който руши капитала е неосъществим, защото е невъзпроизводим. Капиталът е акумулирана принадена стойност. Морал, който руши капитал руши и морала. Морал, който освещава и разширява капитала се самоосъществява, като се самоутвърждава. В таблицата за възпроизводство на времето, капиталът и моралът се осъществяват във фермите на принадената стойност. Тъй формите на принадена стойност и нормите на морала са неделими. В противен случай (отделени) те са неосъществими. Превратът в науката за обществото (теорията на принадената стойност) се състои в това, че отделните форми на принадена стойност и различни видове морал и капитал се съединяват и осъществяват. Едно общество, един продукт, един капитал, един морал, това е Марксовият идеал. „Капиталът“ е съвършена теория, в която намират смисъл и обяснение митологията и теологията на всички времена. Но теорията на Маркс за капитала се демонизира. Принадената стойност в следовниците на Маркс агонизира. А как ще се създава морал без принадена стойност (майката на капитала)? И как ще се създава принадена стойност без морал (без курбан и жертва)? Как да се види, че теорията за курбана в митологията, теорията за жертвата в теологията и теорията на Маркс за принадената стойност са една теория? Това са форми и степени на познание на една истина. Истината се осъществява в таблица за възпроизводството на морала, времето и капитала. За да се възпроизведе, моралът трябва да се произведе. А производството на морала, това е създаването на капитала. Време да се създаде, капитала да се произведе. Ресурс на време, ресурс на капитал и ресурс на морал едно са. Продукт на време, продукт на капитал и продукт на морал са едно. Единен обществен продукт (с време, капитал и морал в едно).

Морал, време и капитал стават съизмерими и възпроизводими в една матрица. Христос и Маркс се кръстосват. Аполоново и Дионисиево начала се сливат в едно. Това е правил и Орфей със своята лира. Но при него са седем струни, а тук са дванадесет сфери. Те са „Колективна система“ — едно без друго не могат да се осъществяват. Не може да се взема дивидент, ако всички други форми на капитала не се осъществяват. Не може да се възпитава справедливост, ако всички други видове морал не се осъществяват. Петър Дънов възпитава как всички видове морал да се осъществяват. Той учи на целокупност и цялостност на морала. Човек трябва да преминава и да създава, като осъществява всички форми на капитала и морала. Неговото време, за да е целокупно и за да се възпроизвежда, трябва да произвежда всички форми на капитал. Всички форми на принадена стойност и да осъществява всички видове време. С възпроизводството на капитала се възпроизвеждат времето и моралът. А отсъствува ли моралът, не може да се възпроизведе нито времето нито капиталът. България остава без време и без капитал, защото няма морал. „Времето е наше“ доведе до безвремие. Време на апокалипсис (не ядрен, а социален) време за равносметка и божи съд. Социалната система за оценка установява баланса на даденото, потребеното и възпроизведеното. Диктатурата на създаващите и даващите — това е идеалът на демокрацията. Проблемите на възпроизводството са проблемите на равенствата и неравенствата на потребителни стойности, стойности и принадена стойност. На съответствията на време, капитал и морал. Без морал няма капитал, без морал няма живот. Материално е това, което е морално. Материално производство без М-прим и морал не е производство. Такава е идеята в „Пътят към фара“ — Виржиния Улф. Въпросът не е или икономика или морал. Проблем е животът, а не неговото отрицание. По-силно от живота е продължението на живота. По-силно от морала е възпроизводството на живота — неговото единство и взаимодействие с капитала и времето.

„Бит и душевност“ на И. Хаджийски, „социологическа структура“ — Ж. Ошавков, възпроизводство и народен доход на Хр. Попов. Великани на духа. Хора на столетието. Орфей и орфеисти. Хората на хилядолетията. Ал. Фол — „Човек във видове време“. Духовното могъщество на българите — Иван Рилски. И моралното падение на България днес. Духовното единение утре. Един продукт на всички хора на духа, на интелигенцията и труда. Единен продукт на България, Балканите, Европа и света — туристически. Съчетание на производство и потребление. Стабилност на всички сфери — равновесие, синергия, симетрия. Знанията и чувствата за капитал, за време и за морал (Бог) едно са.

Българският народ бе лишен и продължава да се лишава от чувства опит и знания за видовете време, видовете капитал и видовете морал. Не маже да знаеш и да чувстваш това, което нямаш, което не си. Това, което е горе (в таблицата на възпроизводство) в цялост се съдържа в това, което е долу, което става в ядрата на обществото — (фирми, ферми, семейства, бригади, училища, театри). Моралът се основава на ядрата. Катастрофата на България е в това, че всичко, което се създава не може да се размножава, защото болното и слабото изяжда здравото и богатото. Банки вземат пари от силни и здрави и дават пари на болни и бедни. С това и банките и обществото стават още по-слаби и още по-бедни. Капитал не може да се осъществи без морал и морал не може да се създаде и възпроизведе без капитал. Когато в икономиката няма морал и когато в морала няма икономика, работата ни не става. Основа на стабилността и сигурността е синтезът на икономика, морал и време. Но когато войната и престъпността носят големи доходи, а икономиката носи големи загуби, мир не може да има, за морал не може да се говори. Направи от врага си мющерия и кираджия (Иван Хаджийски). Обичай врага си. Това не е присъница или илюзия на Христос. Това е върховно знание, извлечено от законите на възпроизводството на обществото в цялост — всички сфери в едно. Таблицата за възпроизводство на време, капитал и морал е създаваща се (ставаща) цялостност. Трите образа на Бог — Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух се въплъщават в три закона на възпроизводството: закон за стойността, закон за производителността и закон за принадената стойност. Възпроизводството осъществява закона за общественото разделение на труда, който плете нишката на живота, закона за пропорционалното развитие — нормите на живот и закона за социалната оценка. Първа мойра — роля, втора мойра — норма и трета мойра — оценка. Така, от висотата на „Капитала“, смисловата роля на мита се обяснява. Но когато в науката и статистиката няма морал, то истината се отдалечава, истината се представя за лъжа.

Хората са вярвали в мита, защото той представлява реална сила и чрез него (и съответните обреди) се управлява обществото. Кое е тотемът, който управлява обществото? Това е веща, животното или символа, който обществото създава — защото всичко чрез него се възпроизвежда. Кон, жито или злато? План или автомобил — това са все тотеми, които управляват обществото. При Брежнев милиони животни умират, защото тотемът е „план“ (вж. Брежнев за Казахстан). И мита, и Библията, и „Капиталът“ една истина защищават. Обществото се разпада, ако повече консумира, отколкото създава. Обществото вегетира, ако консумира колкото създава. Обществото прогресира, ако създава повече, отколкото консумира. (Идеята за АБВ и ГБВ като измерители на прогреса е разработена във „It’s About Time“, 1982, p. 349–362.) Изследвания на морала в едно с капитала и с техниката на БВ е най-перспективна област на науката и сфера на инвестиции за духовното изграждане на обществото. Духът е основна сфера на възпроизводството на обществения капитал. Духът е структура на обществения морал. Същото се отнася за истината (науката и образованието) и красотата (изкуството и културата).