Робърт Силвърбърг
Нещо ужасно се разхожда тук (12)

12

Те би трябвало да се подготвят за Празника на Промяната сега, през големия Зимен сезон. Хиляди Взайъри в метаморфозната фаза трябва да са се отправили към Пясъчната Долина, към големия природен амфитеатър, където се извършват светите ритуали. Първите пристигнали сигурно вече заемат местата си, обърнали погледи на запад в очакване на изгрева. Постепенно редиците ще се попълнят с идващите от всички части на планетата, докато златната долина се изпълни с Взайъри, които постоянно изменят енергийните си нива, пространствени форми и вътрешни резонанси, променят се тържествено през последните радостни моменти на сезона на метаморфозите, състезават се благородно помежду си, за да покажат най-богатото разнообразие на форми, най-динамичния цикъл на физическа промяна. И когато първите червени лъчи на слънцето изпълзят над Иглата, празнуващите ще станат още по-луди, ще танцуват, ще скачат, ще се трансформират, ще се прочистят от зимната пищност, когато сезонът на стабилността се разпростре навсякъде. И накрая, при пълния блясък на слънчевата светлина, те ще се обърнат един към друг да подновят приятелството, прегръщайки се и…

Взайърът се опита да не мисли за това. Трудно му беше да потисне чувството на загубеност, острата носталгия. Болката му се усилваше с всеки изминат момент.

Да се опитва да се свърже с хората беше излишно. Може би ако приемеше форма, видима за тях, и се оставеше да го забележат и тогава да се опита да установи словесен контакт…

Но Взайърът беше толкова малък, а тези хора толкова едри. Опасностите бяха големи. Залепнал на една стена, държейки внимателно дължината на вълните си отвъд ултравиолета, Взайърът преценяваше един риск спрямо друг.