Робърт Силвърбърг
Нещо ужасно се разхожда тук (10)

10

Взайърът се отчайваше все повече. Обикаляше тази сграда цял ден. Като съдеше по качеството на слънчевата радиация, навлизаща през прозореца, нощта сега започваше. И въпреки, че на всеки етаж на постройката имаше отворени съзнания, Взайърът нямаше късмет да установи контакт. Поне нямаше повече смъртни случаи. Обаче се повтори същата история като на кораба: когато Взайърът се докосваше до човешко съзнание, реакцията беше толкова отрицателна, че правеше общуването невъзможно. Все пак Взайърът продължаваше нататък, съзнание след съзнание, неспособен да повярва, че на цялата планета няма човек, на когото да може да разкаже историята си. Надяваше се, че не причинява значителна вреда на тези съзнания, до които стигаше.

Може би това съзнание щеше да бъде нужното. Взайърът започна да разказва историята си още веднъж…