Лорън Донър
Валиант (9)

Глава 9

— Добре. Хайде сега да видим кой е в другата стая! — Тами се усмихна на Валиант, след като я сложи да стъпи отново на крака.

— Слейд и Триша. Довели са и Брас.

Отдръпвайки се от нея, исполинът отвърна на усмивката й и протегна ръка. Младата жена я пое, той отвори вратата и двамата тръгнаха по коридора. В хола, разположили се на дивана, ги чакаха Слейд и Триша, както и един непознат от Видовете, седнал на един от столовете. Мъжете изглеждаха развеселени. Триша само се усмихна.

— Какво искаш? — Валиант изгледа Слейд. — Трябваше да се облечем. Точно мислехме да си дремнем, когато дойдохте.

Устните на госта се разтегнаха в усмивка, сините му очи блеснаха.

— Триша искаше да говори с двама ви. Снощи беше уморена и каза, че е забравила да спомене нещо. Тя пожела да дойдем при вас по това време.

Валиант погледна към другия мъж.

— Здрасти, Брас! Какво правиш тук?

— Аз съм с тях. — Огледа Тами и й намигна.

Силно ръмжене се изтръгна от Валиант, той незабавно се раздвижи, пусна ръката на младата жена и заплашително пристъпи към събратята си, като застана пред своята половинка, за да я скрие от Брас.

— Не я гледай и не флиртувай с нея! — озъби се яростно огромният Вид. — Тя е моя!

— Леле! А аз си мислех, че ти си властен — промърмори Триша. Тя се изправи. — Успокой се, Валиант! Брас нямаше нищо предвид с този тик. Той намига на всеки, дори и на мъжете. Налага се да разговарям с вас двамата. Лично — замълча. — Да отидем в спалнята.

— Но… — запротестира Слейд.

— Достатъчно! — Лекарката се обърна с лице към него. — Знам, че каквато и тема да се обсъжда, на вас изобщо не ви пука, но тя е жена. Не би желала да водим този разговор пред двама непознати за нея мъже. Сега, моля те, стой мирен и работи върху търпението си — или липсата на такова — с което имаш проблем. — Тя се огледа и срещна шокирания поглед на Тами. — Ти, аз и Валиант трябва да си поговорим.

— Просто ни кажи онова, за което си дошла — скръсти ръце пред гърдите си исполинът. — Колкото по-бързо го направиш, толкова по-скоро ще си идете и ние с Тами ще си легнем.

Тами въздъхна и се показа иззад гърба му.

— Той много често заема тази стойка. Щом Валиант каже край — значи темата е приключена. — Погледна нагоре към лицето му и се ухили на страховития израз, който изглежда използваше за сплашване на другите. — Ако не правиш това, което заповяда, ще получиш кръвнишки поглед.

— Те всички го правят — засмя се Триша. — Това е черта на Новите видове. Очарователно е, нали?

Тами не беше сигурна, че може да отиде толкова далече в разсъжденията си, но като видя намръщеното лице на любовника си и как се взираше в лекарката, се въздържа да се засмее. Вниманието й се върна върху другата жена.

Триша заобиколи Валиант и я хвана за ръка.

— Довери ми се. Разговорът е личен.

— Тогава нека да отидем в спалнята. Той ще ни последва — и тя ги поведе към стаята.

Лекарката седна на един стол и нежно замасажира с длани огромния си корем. Тами грабна завивката от пода и я хвърли върху омачканите чаршафи. Опита да не се чувства неудобно от разхвърляното легло. Беше очевидно, че в него скоро са правили секс. Валиант застана до вратата и зае заплашителната стойка на Новите видове. Тами се усмихна, отмести поглед от него и седна на ръба на леглото, близо до Триша.

— Не искам да ви смущавам — обясни тихо гостенката, — но сега със сигурност знам, че сте имали полови сношения. — Съсредоточи вниманието си върху домакинята. — На хапчета ли си?

— Не — отвърна младата жена, поклащайки глава.

Триша се обърна към Валиант.

— Използва ли презервативи?

— Не — изсумтя той.

— Разбирам накъде биеш — трепна Тами. — Не съм вземала нищо от миналата година, откакто онзи негодник ми изневери. — Отказа да погледне към любовника си. — Когато разбрах за измяната, откачих. Веднага се свързах с моя гинеколог. Бях ужасена, че може да ми лепне нещо. Използвахме презервативи, но не всеки път. Направих си тестове — бях чиста. Преди шест месеца ги повторих. Нямам венерически болести. Ако се притесняваш, че мога да заразя с нещо Валиант, с удоволствие ще ти позволя да ме прегледаш и да ме тестваш.

Събеседничката й отвори и затвори уста.

— Добре е да го знам, но те не хващат лесно венерически болести. Организмите им са различни от нашите, така че често срещаните заболявания не им се предават. Имат здрава имунна система, която атакува повечето от вирусите.

— Благодаря, че ме информира. — Тами се усмихна. — Чудесно е да го знам. Искам да кажа, че няма да се прикача с нищо, ако Валиант е спал с други.

Триша премигна няколко пъти.

— Той може да те е забременил.

Думите не направиха особено впечатление да Тами и тя поклати глава.

— Не може да е вярно. Аз гледам новините. Винаги коментират стерилността на Новите видове. Те не могат да имат деца. Нарочно са ги създали по този начин в изследователските лаборатории. Фактът е добре известен.

— Вярваш ли на всичко, което чуеш по медиите? — Триша въздъхна. — Забрави онова, което си научила досега по въпроса. Това, което трябва да знаеш, е класифицирана информация и е само за Новите видове и в случая за жените, които правят с тях секс без предпазни средства. Ти попадаш в тази категория, тъй като не си на хапчета и не си взела други превантивни мерки. Затова трябва да бъдеш предупредена за риска от бременност.

— Не съм стерилен! — изръмжа Валиант.

Триша погледна към него, после обратно към новата си позната.

— Аз съм лекар на Новите видове, Тами. Мерикъл Индъстрис е правила експерименти за размножаването на расата им, опитвали са се да ги възпроизвеждат, но никога не е проработило. Не са ги сътворили стерилни, а са ги насърчавали да създават потомство. Наскоро открихме, че човек и Нов вид могат да имат дете заедно при правилните обстоятелства.

Онемяла, Тами зяпна лекарката.

— Направихме много тестове — продължи Триша, след кратка пауза. — Исках и двамата да сте наясно с риска. — Погледът й се премести към Валиант. — Ти си по-… — замълча отново — … от по-ясно изразените Нови видове. Не бих могла да кажа дали си в състояние да имаш деца, освен ако не изследвам спермата ти. Твоето ДНК може би е твърде много променено, за да можеш да я забремениш. Но исках да бъдете наясно с тази възможност. — Върна вниманието си към Тами. — Веднага мога да ти предпиша нещо, ако искаш да бъдеш сигурна, че си защитена.

Младата жена примигна.

— Но ние вече правихме секс! Това означава, че може да съм бременна, така ли?

— Да — кимна Триша. — Мога да ти поръчам тест за бременност в рамките на няколко седмици.

Тами изруга тихо и не пропусна момента, когато Валиант се втренчи в нея. Той отново изглеждаше ядосан.

— Нима е толкова лошо? — Погледът му се плъзна надолу към корема й. — Да носиш моето дете?

Тя само впи поглед в него. Той й се озъби, очите му се присвиха, тялото му се напрегна. Изръмжа отново, дълбоко.

— Спри! — прошепна Тами. — Не се ядосвай! Шокирана съм, тъй като не смятах, че е възможно, разбра ли? Дай ми няколко минути, иначе ще откача. Никога не съм мислила за възможността да забременея.

— Това не променя нищо. Ти си моя и аз съм твой. Да си направим дете ще бъде нещо хубаво. Аз съм силен и ще се грижа добре за двама ви. Ще ви защитавам. Бих приветствал появата на бебе. Ти каза, че не те злепоставям. Мислиш ли, че моето дете ще те опозори?

— Не. — Тя се намръщи. — Просто не те познавам достатъчно добре, за да мисля за създаване на семейство, нали така? Хората трябва да бъдат заедно в продължение на години, преди да вземат подобно решение. Повярвай ми, знам го. Моите родители са се оженили, защото майка ми е забременяла. Когато станах на две годинки, те вече се мразеха. През цялото време воюваха помежду си, докато баща ми най-накрая ни напусна — тогава бях на четири. Майка ми започна да пие, срещна човек, който не можеше да ме търпи около себе си. И тя ме изостави при баба, без да поглежда назад. Повече никога не я видях.

— Ти си моя. — Валиант пристъпи към нея. — Аз никога няма да те намразя, нито пък ти мен. Никога няма да те изоставя. Никога. Ти си моя.

— Какво точно означава това за тях? — Тами погледна за помощ към лекарката.

Триша се поколеба.

— Валиант, би ли ни оставил за малко насаме?

— Не! — Мъжът отново скръсти ръце пред гърдите си. — Може да разговаряте пред мен.

— Не искам да те обидя.

— Няма да можеш — поклати глава към Триша той.

Тя не изглеждаше толкова сигурна, но започна да разказва:

— На тях никога не им е било позволявано да имат нещо свое. Както и собствено място. Дори не са можели да се привързват към някой от другите Видове, без да рискуват. Макар срещите между тях да са били рядко явление в по-голямата част от живота им, защото са ги държали заключени в отделни килии. Но ако се е стигнело до това и персоналът узнаел, че ги е грижа за някой друг от събратята им, те са го използвали срещу тях, за да ги накажат или да ги заставят да направят онова, което им е било наредено, докато са били изолирани. Сега, когато си помислят, че нещо е тяхно, те не се отказват от него. Искат да го запазят завинаги за себе си.

— Завинаги?! — Зашеметена, Тами се втренчи в другата жена.

— Докато единият от вас умре.

— Така че аз няма да мога да го оставя, независимо от това, което прави? И той няма да ме напусне?

— Какво си мислиш, че ще направи или би могъл да направи, за да те накара да го изоставиш? Знам, че е доста агресивен, това е тяхната същност. Той ще убие или ще умре, за да те защити. Не можеш да кажеш, че съществуват много такива мъже. Успяват да запазят човека в безопасност, тъй като се контролират. Това всъщност има значение, когато се адаптираш към тяхната среда.

— Ами ако ми изневери? — Тами отказа да погледне към Валиант.

— Те са много лоялни — изрече с усмивка лекарката. — Досега нямаме много двойки, но успяхме да научим, че мъжките Видове оставят отпечатък от аромата си върху жените. Колкото повече време прекарвате заедно, толкова повече той ще се пристрастява към теб. След известен период няма да бъде в състояние да понася миризмата на друга жена, щом приближи до нея. Като пример, имахме случай, когато чужда жена се опита да целуне Нов вид. Той стана много напрегнат от нейното докосване. Почти смачка съпругата си, когато започна да трие тялото си в нейното, за да премахне миризмата на другата. Не можеше да я понася. Това го вбеси. И когато по-късно го попитах как се е чувствал, той отговори, че му ставало лошо.

— За Ели и Фюри ли става въпрос? Дето ги даваха по новините?

— Да.

— Фюри е смес с кучешка порода, нали? Така четох. Валиант е лъв. Нима не е по-различно? Кучетата и лъвовете не са еднакви.

— Не мога да кажа, не знам със сигурност, но би могла да попиташ Валиант. Има едно нещо, на което можеш да разчиташ — те са брутално честни, повярвай ми.

Тами най-накрая погледна към Валиант. Той въздъхна и отвърна на погледа й.

— Бих наранил всяка друга жена, ако тя се опита да има сексуален контакт с мен. Искам теб и само теб. Няма да позволя на друга да ме докосне.

— Виждаш ли? — Триша привлече отново вниманието й. — Не е нужно да се притесняваш, че ще ти изневери.

— Ако някой друг мъж те докосне, аз ще се къпя в кръвта му — изръмжа силно исполинът. — Ще му откъсна крайниците, после и главата. — Спря и си пое дълбоко дъх. — Той ще умре от ужасна смърт. А теб никога няма да те нараня.

Триша успя да потисне усмивката си.

— Споменах ли, че са твърде властни и много описателни. — Хвърли му злобен поглед и поклати глава. — Може ли без кървави подробности? Хората не обичат да слушат за такива неща. Това не е голям плюс за теб. Послушай ме.

— Винаги казвам истината на Тами — озъби се мъжът.

— Това вече го знам. Но аз все още не съм готова да имам дете. — Младата жена срещна ядосания му поглед. — Първо искам да те опозная по-добре, преди да започнем дори да обсъждаме съвместното си съжителство, ако то изобщо е възможно. Моля те, разбери ме, не ми се сърди и не се чувствай наранен. Не казвам, че това е завинаги. Просто искам да прекарам повече време с теб, преди да помисля за подобна възможност. — Тя се обърна към лекарката: — Би ли ми предписала нещо?

— Разбира се. — Кимна Триша. — Ще се обадя да поръчам да донесат, тъй като в Резервата нямаме противозачатъчни. След няколко седмици ще имаш нужда от тест за бременност, за да се увериш, че вече не си заченала и тогава ще започнеш да пиеш контрацептивни таблетки. — Направи пауза. — Няма смисъл да започваш да ги приемаш сега, в случай, че си бременна. Искам веднага да ме уведомиш, ако цикълът ти дойде. Аз…

— Никакъв секс? — прекъсна я Валиант.

— Млъкни и я остави да говори! — намръщи се Тами.

Лекарката хвърли поглед към единия и към другия, после спря вниманието си на жената.

— Ще съм ти много благодарна, ако не споменаваш пред никого за нашата дискусия. Съществуват много враждебно настроени групи, които ще бъдат твърде недоволни, ако научат, че е възможно да имаме деца от Видовете.

— Това е меко казано. — Тами направи гримаса. — Те направо ще изпаднат в ярост. Преди няколко седмици гледах едно предаване за някакви идиоти, започнали бизнес със залози за това колко дълго ще живее всеки известен Нов вид.

Ужасена от казаното, тя бързо стрелна с поглед Валиант, надявайки се, че не е наранила чувствата му. Той я наблюдаваше спокойно, без да е шокиран, че някой иска да реализира печалба от смъртта им.

— Да. Чухме за това. — Лицето на Триша доби тъжно изражение. — И те вероятно ще направят всичко възможно, за да убият бременната жена или бебето, ако то вече е родено. Много от тях очакват с нетърпение Новите видове да изчезнат с течение на времето. А ако открият, че голяма част могат да създават поколение, направо ще се разбеснеят.

— Виждаш ли? Това е още една причина, поради която не искам точно сега да имам бебе. Веднъж вече бях нарочена. Все едно да си купя тениска с изрисувана мишена и изобщо да не я събличам. Още не съм готова да поема този риск. Започвам да пия хапчета веднага щом ми ги предпишеш.

Обърна глава към Валиант, за да види как ще реагира на решението й. Но него го нямаше, беше напуснал стаята. Тихо изруга. Бе излязъл, без да каже нито дума. Очевидно, не бе съгласен с онова, което искаше тя. По дяволите.

— Дай му време. — Триша се протегна и докосна ръката на Тами. — Мисля, че той се чувства малко отхвърлен.

— Не исках да го приеме по този начин. Ти ме разбираш, нали? Срещах го само преди пет седмици, той така ме изплаши, че ми изкара акъла, след това имахме невероятен секс и накрая го ударих с лампа по главата. Снощи, когато ме спаси, се върна отново в живота ми. Много го харесвам. Но ние трябва да прекараме много повече време заедно, преди съзнателно да поемем риск като този. По дяволите, мисля, че се влюбвам… — бързо затвори уста. — Като цяло, с него съм прекарала толкова малко време, и със сигурност недостатъчно дълго, за да поема ангажимент за цял живот, създавайки с него дете.

— Разбирам.

Тами видя състрадание, изписано по лицето на другата жена.

— Точно в това е проблемът, че сме прекалено различни. Снощи бях отвлечена, защото някой чул, че съм спала с Валиант. Просто защото съм правила секс с него. Ами ако съм забременяла? Тогава онези тъпи копелета и всички останали идиоти като тях ще искат да се докопат до мен. И това е, без дори да засягам темата какво биха допринесли медиите. Видях какво сториха с онази семейна двойка. Двамата не можеха да мръднат някъде, без да има репортери около тях. Те дори не напускат Хоумленд вече, нали? Чух, че пресата ги дебне, сякаш са филмови или рок звезди. По дяволите, мисля, че на знаменитостите им е много по-лесно, отколкото на тях двамата.

— Да, знам. — Триша въздъхна. — За щастие, те нямат нищо против, тъй като живея и работят там и се чувстват в безопасност зад защитните стени.

— Не знам дали бих могла да живея по този начин. Точно сега не бива да напускам дори този апартамент. И с Ели ли е така? И тя ли е заключена в дома си?

— Не, тя работи. В Хоумленд нещата са по-уредени. Резервата го открихме съвсем скоро, затова трябва да се криеш в това жилище. Хората злоупотребяват с Новите видове, но не и човешките същества, които живеят тук. Затворена си на това място само за твоя безопасност. И на мен не ми е разрешено да излизам без придружител. Но в Хоумленд нямам такъв проблем, там притежавам собствен дом.

— Ами бащата на бебето ти? — Тами отчаяно желаеше да смени темата. — Тук ли живее? Може би го познавам, градчето ни е малко.

Триша поклати глава.

— Той обикновено живее и работи в Южна Калифорния.

— О!

— В момента е на друго място, в командировка. След няколко месеца ще се върне в Южна Калифорния, където е домът му. Тази сутрин разговаряхме, той обмисля въпроса за брак.

— Браво на теб! — Тами вдигна палец в знак на поздрав.

— Да. — Съгласи се Триша. — Аз искам да се омъжа за него, обичам го повече от всичко.

Тами въздъхна, умът й отказваше да отстъпи от тревогата, надигаща се в душата й.

— Валиант наистина ми е много ядосан.

— Мисля, че го боли, защото ти означаваш много за него. Май не осъзнаваш колко е привързан към теб. Има Нови видове, които правят секс с хора, но не предявяват претенции към тях. Струва ми се, че той вече те е белязал.

— Какво ще стане, ако срещне някоя друга и промени решението си?

— Както казах, те са много лоялни. Не са като човешките мъже, които познаваме. Новите видове са имали кошмарен живот, затова ценят нещата, за които ги е грижа. А той очевидно се интересува от теб, иначе нямаше да предявява претенции.

— Много съм объркана — промълви младата жена.

— Разбирам те. Наистина, повярвай ми. — Съгласи се лекарката.

— Благодаря, че ми каза всичко. След като започна да приемам противозачатъчните, колко време ще е необходимо, докато започнат да действат?

— Един месец. Ще ти изпратя голямо количество презервативи. Мога още днес да ти ги доставя. — Триша се поколеба. — Най-вероятно ще трябва да му покажеш как да ги използва, тъй като се съмнявам, че някога му се е налагало. Мерикъл Индъстрис им е разрешавал да правят секс само когато са се опитвали да ги възпроизвеждат. Това са били единствените случаи, когато са им позволявали физическа близост с друг от техния вид. Мисля, че той никога не е имал интимни взаимоотношения с друго човешко същество, освен теб. Ще трябва да го попиташ. Не знам много за това, къде са го държали, преди да дойде в Резервата, но доколкото съм чула е било място далече в пустинята. И охраната е била възложена на човешки жени, тъй като Новите видове не нападат жени. Кой знае дали някоя от тях не е била привлечена от него. — Тя се прокашля. — Но не бих се обзаложила. Той е доста плашещ.

Тами не можеше да си представи някоя жена да приближи до Валиант, освен ако не е супер смела.

— Ужасно е онова, което са им сторили.

— Знам. Както казах, имали са безрадостен живот. — Триша се приготви да си тръгва. — До няколко дни ще донеса храна за обяд и пак ще си поговорим. Правя горе-долу добро пържено пиле. Говори с Валиант и се опитай да не губиш самообладание, ако те разочарова. Понякога те не разбират нещата, но учат бързо и ако им го обясниш ясно, обикновено схващат основния смисъл на онова, което искаш да кажеш. Много са чувствителни и са склонни да реагират веднага, когато се ядосат. Нещо като — лаят, но не хапят.

— Благодаря ти.

Лекарката напусна спалнята и Тами шумно въздъхна. Валиант вероятно бе наранен от факта, че тя не скачаше от радост при идеята да бъде бременна. Едва се познаваха, а и бяха толкова различни. Младата жена нямаше нищо против него и не го отхвърляше, просто бе едно разумно решение да остави нещата да се случват по-бавно.

Погледна към леглото и изсумтя. Бе правила горещ секс с мъжа, много пъти, и нищо в техните отношения досега не показа да има някакви задръжки към него. Не можеше да му устои, след като започнеше да ръмжи и да мърка насреща й. На устата му трябваше да има етикет с предупреждение. Усмихна се и се изправи. Имаше нужда да поговори с него и да изяснят нещата. Не й харесваше, че той се чувства отхвърлен.

Тами излезе от стаята. След като набързо претърси другата спалня, банята и останалата част от апартамента, стигна до заключението, че Валиант я бе изоставил. Обгърна се с ръце и се отправи към вратата. Поколеба се, преди да я отвори.

Отвън пред нея стоеше мъж от Новите видове — с черна коса и сиви очи. Той я погледна с любопитство. Младата жена съвсем не беше изненадана, че има някой на пост. Знаеше, че не й е позволено да напуска апартамента.

— Знаете ли къде е Валиант?

Непознатият поклати глава.

— Той изглеждаше толкова бесен, когато изхвърча оттук, че не посмях да го попитам нищо. Не исках да се нахвърли отгоре ми.

— Благодаря. — Тами тихо затвори вратата.

Накрая реши да гледа телевизия, но си спомни какво обеща на шериф Купър. Зачуди се дали ще й позволят да проведе няколко телефонни разговора. Върна се обратно до вратата и я отвори. Новият вид се обърна и отново я загледа любопитно.

— Позволено ли ми е да използвам телефона?

Той се поколеба.

— Никой не е казал, че не може. Давай, направи го.

— Благодаря. — Тя затвори вратата и реши да използва апарата в спалнята. Седна удобно на леглото и набра номера на най-добрия си приятел.

— Ало? — Тим отговори на второто позвъняване.

— Здравей, аз съм.

— Там! Как си? Вкъщи ли си? Взимам една пица и идвам веднага. Толкова се притесних за теб.

— Не съм у дома, но съм добре. Все още съм в Резервата на Новите видове и ще остана тук за известно време. — Тя замълча. — Имам нещо като връзка с един от тях.

— Да не си откачила? — изкрещя Тим. — Имаш ли представа какво става, откакто те нападнаха? Знам всичко от новинарските емисии, градът е залят от протестиращи, които мразят Новите видове. Рано тази сутрин се появиха групи, противопоставящи се на демонстрацията и защитават онези същества. И като за капак на тази лудница, плъзнаха слухове за теб и един от Видовете, но си помислих, че са глупости. Аз съм най-добрият ти приятел и ако имаше нещо такова, щеше да ми споделиш. Развиках се на репортерите, почукали на вратата ми, че историите, които се разпространяват как си се уредила с един от онези мъже, са абсолютни тъпотии. Сутринта по новините показаха кадри с вас двамата — той те занесе на ръце до джипа и седна вътре с теб в скута му.

Тами се опита да не трепери от разстроения глас на Тим. Искаше й се да го успокои.

— Чудесно! Давали са ме по новините и аз съм го пропуснала! Случайно да си направил запис? Колко хубаво!

— Хич не е смешно!

— Косата ми добре ли изглеждаше? — Сви се при спомена как цялата бе в мръсотия и с полепнали листа.

— Дявол да го вземе, Там! Не се шегувам! Тази сутрин ходих до твоята къща да нахраня подивялата ти котка, тъй като шерифът каза, че си ранена и са те откарали в Резервата да те прегледа техния лекар. Обясни, че ще останеш там един ден или докато се възстановиш. В двора ти имаше протестиращи, о, Там, трябваше да прочетеш плакатите, които носеха! Онази кучка, възрастната ти съседка, заплашва да напише петиция, за да те принуди да продадеш къщата на баба ти. Докато бях там, през цялото време крещя подире ми, че иска да се изнесеш, защото нямала желание да живее до боклуци като теб.

— Какво пишеше на плакатите? — Тами почувства започващото главоболие. Спомни си за обезболяващите, но не можеше да отиде до банята, кабелът на телефона нямаше да стигне до там.

— Нещо, което не би искала да прочетеш, повярвай ми. Можеш и сама да се досетиш, след като съобщиха, че се срещаш с един от онези мъже и че той ти е любовник. Беше абсолютно брутално.

— Значи, госпожа Халер е ядосана, а?

— Крещеше, че ще пусне петицията за подписване и от другите, за да те принуди да продадеш къщата. Това чу ли го?

— Е, тя е кучка и съм сигурна, че ще даде най-доброто от себе си. — Изведнъж Тами се разсмя. — Има ли много протестиращи? Силно ли скандират? Смяташ ли, че ще останат там цяла нощ и ще крещят като луди? Тя постоянно се оплаква, дори когато звукът на телевизора е нормално висок. Ситуацията има и добра страна, нали? Може би съседката ми толкова ще се разстрои, че ще се гътне. Тази жена ме мрази още откакто бях дете и се преместих да живея при баба.

— Там, дявол да го вземе, това не е смешно! Ще дойда да те взема. Можеш да се настаниш у дома в стаята за гости и да се криеш, докато утихнат нещата. Моите родители се поболяха от притеснение за теб. Мислят, че в Резервата не си в безопасност. И аз смятам така. Ти не знаеш нищо за онези същества.

— Не бъди такъв задник, Тим! Знам за тях повече, отколкото си мислиш. Тук съм в абсолютна безопасност.

— Откога?

— Откакто ги познавам.

— Онази дърта кучка наистина ще напише петиция, Там. Ще се опита да те накара да продадеш къщата. Какво ще правиш, ако наистина успее?

— Е, спомняш ли си преди няколко години, когато изживявах моя хеви метъл период? Тогава тя също написа петиция и поиска от всички съседи да я подпишат, като разказваше, че се кланям на дявола и призовавам демоните всеки път, когато запаля огън в задния двор. Те само й се изсмяха.

— Хей, това не е омраза към музиката, която харесваш. Нещата са супер сериозни. В двора ти има най-малко двайсет протестиращи. И носят плакати, които те обвиняват, че харесваш всичко, което ходи на четири крака и има каишка.

— Много лошо, а? — Тами потрепери отново. — Дори да дойда у вас, те няма да се махнат, нали така? Като научат, че съм се преместила при теб, ще започнат да протестират пред вашия двор. Оставам тук!

— Длъжна си да се върнеш в града и да разкажеш на всички, че това, което дават по новините не е истина. Трябва да се разграничиш от онзи тип, за да се оправят нещата.

— Кое не е истина? Аз действително съм с един от тях.

За една дълга минута Тим замълча.

— Защо?

— Защо ли? Той е прекрасен, сладък и аз просто искам да остана с него.

— Трябваше да ми кажеш, че се чувстваш самотна. Нямаш нужда от някой като тях. Позволи ми да те отведа.

— О, престани! Дори не идвай насам, Тим! Заклевам те, не го прави. Ти и аз сме най-добрите приятели. Често ме питат, ако искаш да знаеш. Не съм изпаднала в отчаяние за който и да е мъж. Привлечена съм именно от този.

— Но той е…

— Не изричай нищо лошо! — прекъсна го с предупреждение Тами.

— Чудесно! Надявам се осъзнаваш, че това ще съсипе живота ти? Когато спреш да се виждаш с този… с него… никой мъж в града няма да пожелае да те докосне. Трябва да тръгвам. Очевидно си взела решение и няма да мога да те разубедя. — Тим затвори.

Тами задържа няколко секунди слушалката в ръката си, преди да я постави върху вилката. Избърса сълзите, които я заслепяваха. Тим никога преди не й бе затварял телефона. Стана от леглото, отиде в банята и напълни чаша с вода. По обратния път към леглото, се закова на място, когато погледът й срещна Валиант. Той се бе облегнал на стената, непосредствено до отворената врата на спалнята. Лицето му имаше мрачно изражение.

— Ти се върна?!

Златистите му очи я изучаваха, а пълните му устни бяха стиснати сърдито. Кръстосал ръце пред гърдите си, той си пое дълбоко въздух.

— Май ще загубиш дома си?

— Подслушвал си.

— Имам отличен слух — сви рамене. — Разходих се до долу, за да глътна малко чист въздух. Върнах се, когато разговаряше по телефона. Стоях до вратата, за да не прекъсвам разговора с приятеля ти. Ти каза, че той е най-добрият ти приятел. — Премести тежестта си и се оттласна от стената. — Той те накара да плачеш. Отговори ми. Смяташ ли да загубиш къщата си?

— Така или иначе, тя е стара и покривът й тече, но се съмнявам. — Вдигна рамене. — Повечето от съседите ми живеят отдавна там и ме познават от дете. А жената, която обитава къщата до моята, е антихрист. Предизвикала е брожение, но тя винаги върши подобни глупости. Протестиращите са окупирали двора ми.

— Ти нямаш повече нужда от твоята къща, секси. Имаш моя дом и мен.

— Но за колко време? — Тами се втренчи в него.

— Никога няма да се отървеш от мен. — Той се раздвижи и тръгна към нея. — Дори и да се опиташ. Ти ми принадлежиш и аз ти принадлежа.

Валиант спря на сантиметри и тя се вгледа в очите му. Той посегна, взе чашата от ръката й и я остави. Един дълъг момент се фиксираха напрегнато, тогава внезапно исполинът я сграбчи и двамата се озоваха върху леглото. Докато устните му целуваха шията й, ръцете му разкъсваха дрехите й. Тами простена.

Той я прикова здраво под себе си — вдишваше прекрасния й аромат и я искаше напълно гола, за да бъдат кожа до кожа. Заради него се бе изправила срещу най-добрия си приятел, отказа да го изостави, и Валиант искаше да бъде сигурен, че тя няма да промени решението си.

Можеше да загуби дома си заради връзката с Новите видове. Вината го разяждаше, докато дланите му галеха голите й гърди. Вгледа се в изпълнените й със страст очи и се закле, че ще я накара да забрави всичко, освен него. Щеше да я убеди, че жертвите, които правеше заради него, си струваха.

Изръмжа насреща й. Пресегна се и смъкна панталоните й, свлече се от леглото и застана на колене върху килима. Ароматът на нарастващата й възбуда го подлудяваше, караше го да я вкуси, да я иска, но тя внезапно се размърда върху матрака. Той изръмжа повторно към нея и се хвана за леглото с намерението да я последва. Ръката й се вдигна с дланта напред, в жест да го спре, и той замръзна.

— Презервативите!

Искаше му се да изреве. Жената беше негова. Разбираше как стоят нещата, но искаше да няма нищо между тях, когато я обладае. Желаеше да я бележи с миризмата си, да я изпълни със семето си, и ако заченеше — така да бъде!

— Моля те! Още не съм готова да имам бебе.

Вторачи се в очите й, докато се бореше с гнева и болката.

— Валиант? — Погледът й омекна. — Ти изцяло ме съблазняваш, аз те желая, но ми е необходимо повече време преди да поема този риск. Можеш ли да го направиш за мен? Моля те!

Той затвори очи, изръмжа и рязко се изправи на крака.

— Съблечи се гола! Сега ще се върна! — Изхвърча от спалнята, мина през коридора и стигна до входната врата на апартамента. Рязко я отвори и се втренчи във Флейм. Охраната току-що се бе сменила.

— Какво съм направил? — Флейм се отдръпна, като го наблюдаваше внимателно.

— Имам нужда от презервативи! — изплю последната дума.

Пазачът едва успя да потисне усмивката си.

— Ами добре. Няма гумичка, няма любов, а?

Валиант оголи зъби.

Флейм се отдръпна на достатъчно разстояние и пресегна с ръка зад гърба си. Огромният мъж се напрегна, помисли си, че офицерът ще извади оръжие. Вместо това, той извади портфейл, отвори го и измъкна нещо като дълга нагъната лента.

— Ето! — пристъпи крачка напред охранителят. — Онова с „няма гумичка, няма любов“ го споменаха в една лекция, когато в Хоумленд ни обясняваха за човешките жени. Това означава, че някои от тях не искат да правят секс без презерватив. — Той дръзна и приближи с още една крачка. — Ние, от Хоумленд, си ги носим в портфейлите, в случай че искаме да правим секс с човешки жени. Засега имам само тези, но ще се погрижа да ти набавя още. — Протегна ги към събрата си. — Знаеш ли как да ги използваш?

— Не. — На Валиант му стана неприятно да си признае. Пое странната опаковка, която съдържаше четири кръгли неща, запечатани в прозрачно фолио от едната страна и лъскаво от другата.

— Наистина е необходимо да се проведе обучение и тук в Резервата — преглътна смутено Флейм. — Трябва внимателно да отвориш едното от пакетчетата с кръглата гумичка. Поставяш я на върха на оная си работа и после търкаляш края й надолу към основата. — Погледна към ръцете на Валиант. — Нека тя да ти я сложи. Ноктите ти са много остри и ще я разкъсаш. Погледни я мило и беззащитно и й кажи, че имаш нужда от помощ. Човешките жени копнеят за това.

— Благодаря. — Той срещна погледа на Флейм. — Оценявам съвета ти.

Валиант пристъпи назад, затръшна вратата и я заключи. Изскърца със зъби, стисна презервативите и се втурна обратно към спалнята. Готов съм на всичко за моята Тами.