Лорън Донър
Валиант (6)

Глава 6

Някакъв шум събуди Тами. Дали беше заспала или бе припаднала? Валиант все още я носеше. Вдиша чудесния му аромат, топлината му я обгръщаше така плътно, както и ръцете му. Мъжът изръмжа тихо.

— Хората са пред нас. Скоро ще излезем от гората, но още отсега те предупреждавам — там, където отидеш ти, идвам и аз. Те ще искат да те прегледа човешки лекар и аз настоявам за същото, Тами. Кажи им да ми позволят да остана до теб. Ще се боря с всеки, който се опита да те отдалечи от мен.

— Недей да ръмжиш и да се зъбиш на хората, моля те — младата жена повдигна глава. — Достатъчно плашещ си и без това.

Той спря за миг. Тя едва успя да различи лицето му на слабата лунна светлина, но забеляза как кимна.

— Само не си мисли, че ще те пусна. Направих го преди и виж какво се случи. Тази вечер можеха да те убият. Ако беше останала с мен, онези мъже нямаше да те отвлекат. Никой не би припарил близо до теб, без да умре най-напред.

В нея се надигна чувство на вина.

— Относно лампата…

Младият мъж я погледна и изръмжа гърлено, гърдите му завибрираха, докато си поемаше дъх.

— Не ми се говори за това.

— Не исках да те наранят — добави бързо.

Той извърна глава, подуши въздуха и продължи напред.

— Ще го обсъдим по-късно. Сега си в безопасност с мен. Ще те защитавам. Не се опитвай отново да бягаш. Глупаво е.

Тами не можеше да оспори думите му. Не искаше да си признае, но не желаеше Валиант да е далече от нея. Беше прекарала последните пет седмици в мисли за него, липсваше й. Дали заради травмата или поради факта, че бе спасил живота й, въпреки че би трябвало да й е бесен, задето го удари с лампата, но се чувстваше добре в ръцете му.

— Съжалявам.

Той се вгледа в красивите й очи. В деня, когато бе избягала от дома му, тя го бе нападнала. Без да я усети се бе промъкнала зад него и го бе повалила. Беше я подценил, а това едва не се бе превърнало във фатална грешка. Лесно можеше да прочете по лицето й емоциите, които изпитваше. Хареса му мисълта, че бе като отворена книга за него.

— Бях разсеян заради мъжете, които пристигнаха да те спасяват.

— Знам. Използвах го като предимство. Заболя ли те много?

Травмата на тила му се бе излекувала бързо, но раната в душата му все още кървеше. Искаше да задържи Тами, но тя го бе изоставила. Припомни си редките случаи, в които му водеха жени в килията, докато бе затворник. Спомените за цял един живот на отхвърляне преминаха през съзнанието му.

Повечето от женските Видове бяха прекалено ужасени от него, за да му позволят да ги докосне. Жена — примат бе плакала и пищяла, докато един от техниците не се бе върнал да я отведе. Знаеше, че никоя от тях не желаеше да се размножава с него, но някои все пак изпитваха съжаление към самотния мъж, какъвто беше.

Да вижда същества от неговия вид беше рядкост, а срещите, които включваха секс, дори още по-малко. В началото и Тами го беше отхвърлила, но след това бе реагирала на докосването му, както никоя друга досега. Той не притежаваше уменията за разплод, които повечето мъже бяха усвоили, но не се бе почувствал неспособен с нея в леглото. Напротив, бе мотивиран да използва всеки малък сексуален урок, който жените му бяха дали в редките моменти, в които му бяха позволили да се чифтоса с тях.

Тами бе от значение за него, затова много се притесняваше, че иска отново да го напусне. Знаеше какво е да живееш в затвор и не желаеше да й причинява същото. Ако я направеше пленница в дома си, щеше да го намрази. Да я заплашва бе едно, но в действителност изобщо не искаше да я наранява. Трябваше да я убеди да остане по своя воля.

Не беше сигурен как да постигне това, но трябваше бързо да разбере. Хората щяха да искат да я отведат далече от него. Повечето се бояха от Новите видове, вярваха, че ще им навредят. Знаеше, че външният му вид не помага особено в случая. В сравнение със събратята си притежаваше по-малко човешки черти и всички се плашеха от него. Не беше в състояние да направи нищо по този въпрос, но поне можеше да се държи по-цивилизовано.

Валиант потисна надигащото се в гърдите му ръмжене. Да се отнася добре с хората и да бъде послушен бе нещо, което вярваше, че никога няма да направи заради някого. Загледан в очите на Тами, разбра, че нещата са се променили. Въпросът се свеждаше до това кое иска да запази най-много — нейната или своята гордост. Беше трудно за преглъщане, но взе решение.

— Заради теб, Тами, ще се постарая да говоря мило с хората. Искам да прекратим този разговор. Дискусията не ми е приятна.

Трябва да си взема бележка. Той не искаше да приказват за деня, в който бе избягала от къщата му.

— Просто ме остави аз да говоря, разбра ли?

— Добре — той сви рамене, — но не забравяй, че аз съм там, където си и ти. Ще стане много страшно, ако някой се опита да те отведе от мен, секси.

— Дадено — и се отпусна в ръцете му.

Ставаше й хубаво, когато я наричаше секси. Да, точно така.

По дяволите, имам нужда от душ. Бяха я притискали към земята и не трябваше да докосва косата си, за да разбере, че се е превърнала във валмо, пълно с мръсотия и Бог знае още какво. Беше плакала, тялото й бе в синини, а по лицето си имаше засъхнала кръв. В момента въобще не се чувстваше секси, ако изобщо някога е била, но беше сладко, че той смело излъга, за да й стане по-добре.

Когато излязоха от гората видяха автомобили, паркирани от двете страни на пътя. Сред тях бяха колите на шерифа, някои от заместниците му и линейка. Още превозни средства бяха спрени на тревата в близост до шосето, включително и голям бял микробус с надпис отстрани. Щом попаднаха в светлината на фаровете, разговорите внезапно спряха.

Шериф Купър се спусна към тях, следван по петите от заместника си Карл Бел.

— Тами!

Младата жена насила се усмихна.

— Добре съм. Валиант и приятелите му ме спасиха.

Възрастният мъж спря на няколко крачки от огромния Нов вид, който я носеше, и се поколеба. Погледна я нервно, след което се обърна към Валиант:

— Вече може да ми я подадеш, синко. — Грег Купър протегна напред ръце.

Исполинът поклати глава.

— Ще я отнеса до линейката. Ранена е.

— Къде са мъжете, които я отвлякоха? — Търсещият поглед на шерифа се насочи към тъмната гора зад тях.

— Това не е мой проблем — сви рамене Валиант. — Единственото, което ме интересува, е Тами. Сигурен съм, че моите хора ще ги доведат или поне онова, което е останало от тях — довърши, като заобиколи изумените представители на властта, за да отведе Тами при линейката.

Младата жена трепна от болка, когато надникна над рамото му, докато се отдалечаваха. Шериф Купър се вторачи за няколко дълги секунди в гората, преди да се обърне. Не пропусна любопитния поглед, разменен между него и заместника му, който сви рамене. Двамата мъже бързо се затичаха, за да се изравнят с тях.

Тами познаваше парамедиците, които ги чакаха край линейката. С Барт Хомер, който сега мрачно наблюдаваше как Валиант нежно я полага на носилката, бяха учили заедно в гимназията. Дебра Молнес, другото медицинско лице, бе с няколко години по-голяма от нея и бе посещавала училище с по-големия й брат.

— По дяволите! — Дебра зяпна огромното същество и преглътна с мъка, на лицето й се изписа предпазливост. Откъсна поглед от Новия вид и изучаващо се взря в Тами. Тогава се намръщи. — Исусе, Там, изглеждаш ужасно!

— Нощта беше тежка за мен, затова не съм в най-добрата си форма.

— Хм, извинете ме, господине — тихо изрече Барт — Аз… ъъ… трябва да помогна при прегледа на Там.

Валиант се поколеба за секунда, преди да се отмести от пътя му. Внушителният Нов вид, гол до кръста, не бе гледка за изпускане. Изглеждаше изключително мъжествен и сексапилен, особено когато не ръмжеше и не показваше острите си зъби в мълчалива заплаха. Тами срещна погледа му с пресилена усмивка. Той скръсти ръце пред гърдите си, което подчерта внушителните му мускулести ръце. Отвърна на погледа й намръщен. Тами обърна глава и забеляза фелдшерката да гледа замечтано към него. Изглежда бе преодоляла първоначалната си несигурност към Валиант.

— Тами? — Шериф Купър пристъпи по-близо. — Трябва да ни кажеш какво точно се случи. Срещала ли си тези мъже преди? Казаха ли защо са те отвлекли?

Тя се опитваше да не трепери, докато Барт и Дебра я преглеждаха и почистваха раните й. Лицето я болеше, когато избърсваха кръвта и обработиха мястото около ухото й там, където се бе ударила в страничното огледало на пикапа. Китките не бяха толкова болезнени, след като Валиант се бе погрижил за тях.

Докато парамедиците работеха, бавно разказа на шерифа какво се бе случило: как бе напуснала бара и как мъжете я бяха похитили. Предпочете да премълчи някои подробности, особено онези, свързани с Видовете, но спомена за коментарите по отношение на омразата към тях. Излъга с чиста съвест.

— Казаха, че знаят, че съм ходила в Резервата. — Опита да се придържа към истината, за да изглежда историята й правдоподобна. — Набелязали ме, защото съм работила там. Обявиха ме за предател на човечеството, понеже харесвам Новите видове.

— Задниците са те похитили само защото веднъж си работила в Резервата? По дяволите! — изсъска гневно началникът. — Ако това са критериите им, то следващия път целият град ще бъде мишена. Къде, дявол да го вземе, са ти панталоните и защо си облякла неговия пуловер?

— Те… — сведе поглед, неспособна да погледне белокосия мъж в очите, докато говореше. Боеше се, че ще избухне в сълзи, ако го направи. — Те ме съблякоха, натиснаха ме на земята и ме измъчваха — успя да продума, изчервена. Не можеше да погледне към човека, когото познаваше през по-голяма част от живота си. — Ето защо нося пуловера на Валиант. Той и приятелите му ме намериха преди онези сериозно да ме наранят. Успяха само да ме съблекат по бикини.

— Копелета мръсни! — прокле шериф Купър. — Тами, изнасилиха ли те?

— Не — поклати глава, — единият от тях искаше, но останалите бяха доволни само да ме измъчват. Искаха да заснемат някакво видео, в което да заявя, че мразя Видовете. Бяха полудели.

Възрастният човек се обърна към огромния мъж и му протегна ръка, за да го поздрави.

— Благодаря, господин Валиант. Целият град ви е задължен и изказва благодарност на вас и на вашите другари за това, че попречихте на онези негодници да я убият.

Исполинът се намръщи, но пое ръката на шерифа.

— Не ми благодари. Тя е моя и аз винаги ще я защитавам.

Тами трепна, стрелна го предупредително с поглед и поклати глава.

— Не забравяй нашето споразумение за това да ме оставиш само аз да говоря!

Той пусна ръката на шерифа и сви рамене.

— Вярно.

Грег Купър изглеждаше объркан, когато погледна към нея.

— Какво означава това, че си негова?

— Имаме връзка — поколеба се, но отговори както си е.

— Ооо! — Очите на белокосия човек се разшириха, докато местеше поглед ту към единия, ту към другия. — Никога не бих се досетил, че вие двамата се срещате. Нее!

— Госпожице Шаста — чу се женски глас. — Може ли да дадете интервю?

Объркана, Тами се извърна и видя как репортерка и мъж с камера се промъкват край единия от полицаите и се опитват да стигнат до задната част на линейката.

Шерифът пристъпи напред и извика на хората си.

— Избутайте тези журналисти обратно. Без коментар, преследвачи на сензации. Байрон, Винс, махнете ги оттук! Наистина го мисля.

— Защо са дошли медиите? — намръщи се Тами.

Началникът промърмори още едно проклятие под нос.

— Някакъв идиот се изтървал, че е отвлечена жена и сме се свързали с Резервата на Новите видове за помощ. Така се появиха ловците на сензации, а телефоните в управлението прегряха от обаждания на пресата от цял свят.

— Трябва да я измъкнем оттук — обади се Тайгър, идвайки от предната част на линейката. — В противен случай информационното безумие бързо ще ескалира. Ние също трябва веднага да напуснем сцената.

— Хванахте ли онези мъже? — обърна се към него шериф Купър.

Младият мъж се поколеба.

— Заловихме трима от тях и ги транспортирахме с хеликоптер до Резервата. Не го ли чухте? Четвъртият е мъртъв, беше неизбежно. — Погледът на красивите му котешки очи се спря за момент върху Валиант, преди да се фокусира отново върху белокосия мъж. — Те имаха оръжие и отказваха да се предадат. Един от моите хора също е прострелян, но ще оживее. Раната му е повърхностна. Ще сложим мъртвия в хладилна камера, докато дойдете да го вземете. Дадох на един от заместниците ви подробно описание на лагера, където е била държана мис Шаста. Би трябвало лесно да намерите сцената на престъплението.

— Имали сте хеликоптер там, на мястото? — шерифът изглеждаше изненадан. — Къде са моите арестанти?

— Ще ги транспортираме до управлението, след като нашите лекари установят, че са в добро физическо състояние. В момента ги преглеждат в медицинския ни център. — Тайгър огледа Тами, след което насочи вниманието си повторно към шерифа. — Но ако искате да ги прехвърлите с ваш конвой, можете да изпратите полицаи да ги вземат. Единият от тях е в критично състояние, а както вече споменах и един от моите мъже беше прострелян. Превозването с хеликоптера бе по-бързо, отколкото да се опитваме да ги съпроводим през гората до тук. По всяко време в Резервата разполагаме с машина в бойна готовност. — Отново погледна към младата жена. — Имаме отлично медицинско оборудване. Ако ми позволите, ще се обадя за хеликоптера и ще отведем мис Шаста да я прегледат наши специалисти.

— Арестантите имат нужда от истинска болница — отвърна шерифът.

— Всичко е наред — прекъсна ги тихо парамедикът Барт. — Центърът им е много модерен. В интерес на истината два пъти сме го използвали при много тежки травми. Те имат по-добро оборудване и квалифицирани травматолози, нещо, с което местната ни болница не може да се похвали. Не разполагаме с подобна апаратура като тяхната. Ако бъдат оставени там, затворниците са в добри ръце. — Мъжът стрелна Тайгър с уплашен поглед. — Можем да се погрижим за медицинското обслужване на Тами, но ви благодаря, сър.

Новият вид кимна и се обърна към Грег Купър.

— Ще вземете ли арестантите, щом медиците ни приключат с тях или искате ние да ги транспортираме? Ще напишем подробен отчет за всичко, което се случи от момента, в който открихме лагера им. Моят екип и аз ще бъдем на разположение, за да отговорим на въпросите ви.

— Аз ще дойда там — реши началникът. — Благодаря за всичко, което направихте тази вечер и оценявам бързината, с която се отзовахте на молбата ми.

Тайгър му стисна ръката.

— Ние сме съседи, а съседите си помагат. Може да ни търсите по всяко време, шерифе. Всички се радваме, че успяхме да открием мис Шаста, преди да бъде сериозно ранена или убита. — Пусна ръката му и се взря във Валиант. — Хайде да се размърдаме. Райдър бе прострелян, а Джъстис очаква да му разкажем всичко по телефона, веднага след като се върнем.

Лицето на исполина придоби страховито изражение, а гласът му прозвуча като дълбоко ръмжене.

— Няма да се върна, ако Тами не дойде с мен.

Раздразнение изкриви чертите на Тайгър.

— Не можеш да отидеш с нея. Нападателите й са членове на враждебно настроена група. Можеш да се обзаложиш, че щом има четирима, скоро ще пристигнат още. Има вероятност повечето от приятелчетата им вече да са тук. Няма да ти разреша да останеш в града, много е малък. Ти си мишена и ако си сам, ще станеш лесна плячка за тях. Наоколо живеят и невинни хора, Валиант. Ако искат да те убият, идиотите могат да наранят всеки, в това число и госпожица Шаста. Имаме заповед от Джъстис да се върнем у дома.

Приятелят му оголи зъби и Тами моментално усети назряващия конфликт. Знаеше, че Валиант никога няма да допусне тя да се отдалечи от него.

— Тръгвам с него — обяви високо. — Отивам в Резервата на Новите видове. — Блъсна ръцете на Дебра, която превързваше китките й, и се опита да слезе от носилката.

— Я, чакай малко — обади се шерифа. — Трябва да те разпитам.

— Можете да го направите в Резервата. — Тами умолително погледна възрастния мъж. — Боя се и затова оставам с Валиант. Моля ви, не правете проблеми, преживях достатъчно тази вечер. Моля ви! Можете да ме питате за всичко, което поискате, само ме оставете да ида с него.

Белокосият човек изучаваше Валиант. Погледът му обходи огромния Нов вид, след което въздъхна.

— Аз бих се замислил, преди да се забъркам с тях. Осъзнавам, че с него ще бъдеш в безопасност. Виждал съм онова, което са построили, и знам, че ще си по-добре защитена зад стени, които се охраняват, отколкото ако останеш в града. Това всъщност е добра идея. Не разполагам с достатъчно хора, които да те пазят. Дори от проклетите репортери. Ако идеш в Резервата, скоро ще имам нужда от показанията ти.

Младата жена почувства облекчение.

— Разбира се.

Валиант пристъпи към нея, подхвана я и я пое в люлката на ръцете си. Дебра грабна един от чаршафите, за да покрие голите й крака. Намигна й.

— Щастлива кучка — прошепна.

Тами зяпна от изненада. Фелдшерката й намигна още веднъж, преди да се обърне, мърморейки нещо под нос, което не успя да чуе, тъй като жената се качи в линейката. Тами обви ръце около врата на Валиант и забеляза усмивката му.

— Какво каза тя? Чу ли я?

Развеселеният му поглед срещна нейния.

— Имам отличен слух — доближи устни до ухото й. — Измърмори, че й се ще да се наслади на ръцете ми, обгърнали тялото й, след което спомена, че иска бедрата й да се обвият около моите.

— Ооо! — Тами почервеня от яд; установи, че я жегна ревност. Погледна го в лицето, не й се нравеше, че бе развеселен от думите на Дебра.

Радост обхвана Валиант, когато съзря очевидния гняв, проблеснал в очите й. Тя се дразнеше, че другата жена го намира за привлекателен и се интересува от размножаване с него. Устните й бяха стиснати здраво в напрегната черта. И продължаваше да мълчи.

Успя да не се засмее, макар че много му се искаше. Тами не желаеше други жени да му предлагат телата си. Това трябваше да означава, че изпитва чувство на собственост. Щеше да го приеме като добър знак, че може да успее да я убеди да остане с него. Вече разполагаше с ново оръжие в арсенала, ако се наложеше да се бори, за да я задържи до себе си. Никога не би го използвал, тя бе единствената жена, която искаше, но се изкушаваше да я накара да повярва, че се интересува от друга.

Докато се взираше в очите й, като че ли видя в тях да се спотайва внезапна несигурност. Страхът от отхвърляне не беше нещо приятно или добро. Това би означавало да й позволи да мисли, че не е изцяло привързан към нея, когато нямаше и най-малкия шанс да избере друга пред Тами. Но това не му пречеше да се наслади на топлината, която гневът й го караше да чувства.

— Мислиш ли, че толкова лесно ще спра да те харесвам?

— Не знам — поколеба се тя. В този момент откровеността й не бе за предпочитане.

— Обиждаш ме. Съвсем ясно изразих желанието си към теб. Не се интересувам от друга.

— Да, но сега не изглеждам толкова добре и се чувствам ужасно.

— Ти преживя доста тази вечер. Много си смела.

— Да, бе! Как пък не! Не се чувствах смела, бях ужасена.

— Ще спреш ли да бърбориш?

— Не. Ти си единственият, който има такъв ефект върху мен. — Устните му се извиха в усмивка. — Намираш го за забавно?

— Малко. Радвам се да чуя, че ти влияя така, както никой друг.

Младата жена завъртя очи.

— Чудесно.

— Тами?

Тя срещна погледа му и той устоя на изкушението да я целуне. Устните й го съблазняваха. Би било толкова лесно да наведе глава и да ги улови със своите. Не му пукаше, ако хората около тях ги гледаха. С удоволствие би показал на всички — Видове и човеци — че тя е негова. Поколеба се твърде дълго.

— Какво?

Валиант се наслаждаваше на усмивките й, затова се надяваше, че малко закачки ще свършат работа.

— Искам само твоите бедра, увити около мен, така че не се ядосвай.

Тами отмести поглед и се успокои. Стана й хубаво от думите му. Не знаеше дали да му повярва, тъй като смяташе, че повечето мъже не са моногамни. Но Валиант не беше като другите мъже, които бе срещала преди. Меко казано!

Тайгър тръгна напред, а Валиант го последва до един от джиповете. С тях имаше още няколко мъже от Видовете.

— Госпожице Шаста! — извика един репортер, за да привлече вниманието й. — Какво става? Къде отивате с тях? Кой е този, дето ви носи?

— Не им обръщай внимание — тихо предупреди Тайгър и изруга.

Валиант се отпусна на пасажерското място, здраво стиснал Тами в скута си. Тайгър им хвърли един поглед и запали двигателя.

— Знаете закона за предпазните колани, нали? Не сме в Резервата. — Валиант изръмжа в отговор. — Чудесно. Не смятам, че ще ни спрат или глобят, но реших да го спомена.

— Чух и всичко е наред. — Исполинът я сгуши по-близо до себе си. Тами изви глава, за да погледне към придружителя им. Сви рамене и обви стегнато ръцете си около Валиант. Обърна се и положи буза върху топлите му гърди. Почувства се в безопасност. Тайгър зае водеща позиция пред петте черни автомобила и се отправиха към Резервата на Новите видове.

— Има нещо, което трябва да знаете — започна тя високо, за да я чуят и двамата.

Валиант наведе надолу глава, докато погледите им се срещнаха и задържаха.

— Какво има?

— Чуваш ли ме, Тайгър?

— Да. Имам добър слух.

— Не казах всичко на шерифа за онези мъже. Те знаеха, че Валиант ме е занесъл в дома си в деня, в който го срещнах. Твърдяха, че имат информатор, който е дочул разговор между Джъстис Норт и може би теб, Тайгър. Говореха за своя шеф, който ме искал заради това, което се е случило. — Фокусира цялото си внимание върху мъжа, който я държеше, и продължи. — Те знаеха, че съм спала с теб. Никога не назоваха този, за когото работят, но го споменаваха като „доктор“. Също така заявиха, че искат да направят видео, в което да разкажа ужасни неща, та хората да ви намразят. Твърдяха, че този доктор, шефът им, искал да експериментира с мен в някаква опитна лаборатория. Един от тях мислеше, че съм заразена от вас и ще се превърна в Нов вид, но аз ги излъгах и им казах, че нищо не се е случило между мен и Валиант. Няколко пъти споменаха като информатор лице от обкръжението на Джъстис Норт.

— Копелета! — изръмжа Тайгър — Сигурна ли си?

— Напълно. — Тами се поколеба. — Това говори ли ви нещо? Не казах истината на шериф Купър, защото щеше да поиска да узнае какво се е случило между нас.

— Казала ли си на някого какво стана в дома на Валиант? — Тайгър звучеше разтревожен.

— Не — Тами обърна глава, за да го погледне. — Не съм продумала пред никого, помолих и Тед също да не споменава. Той се закле, че няма. Напълно ми вярва и мисли, че Валиант и аз… добре, де, смята, че съм му признала абсолютната истина. Тази вечер онези мъже бяха напълно сигурни, че съм била с Валиант сексуално и казаха, че информаторът им е чул разговор между Джъстис Норт и шефа на охраната му за това дали ще повдигна обвинение за изнасилване или не. Също така заявиха, че шефът и повечето мъже от организацията им ще дойдат тук вдругиден.

— Лошо — изръмжа Тайгър. — С Джъстис наистина проведохме такъв разговор.

Ръцете на Валиант се стегнаха около тялото й. Тя го погледна. Очите му се присвиха, докато се взираше в нея с болка, изписана върху красивото му, но страховито лице.

— Не ме гледай така. Никога не съм споменала думата изнасилване. Казах, че не си го направил.

— Никога не те е обвинявала в принуждаване към секс — съгласи се Тайгър. — Беше пределно ясна, че няма за какво да те наказваме, но аз не бях сигурен дали да вярвам на думите й или не. Ти наистина я отнесе, Валиант. Онзи ден не беше на себе си и реагираше агресивно. Сметнах, че тя може би лъже. Някои жени отричат, когато са били изнасилени. С Джъстис коментирахме този въпрос, но очевидно някой е чул и предал информацията на терористичните групи.

Огромният мъж изглеждаше все още ядосан, но отпусна желязната хватка и гушна Тами в прегръдките си. Въздъхна. Тя затвори очи и отново положи буза върху гърдите му. Беше уморена, но успя да задържи очите си отворени.

Джипът спря пред главната порта на Резервата. Тами вдигна глава и се вгледа във високите стени, които пазеха имота от натрапници. Знаеше, че хората от градчето и от околните населени места бяха развълнувани, защото Новите видове наемаха огромно количество работна ръка, за да изградят територията си. Върху зидовете се виждаха патрули на НСО, подредени в линия. До портата имаше барака за пазачите, от която излязоха двама въоръжени до зъби охранители, за да я проучат.

— Всичко наред ли е, Тайгър?

— Да. Госпожица Шаста ще бъде наш гост за известно време.

Един от офицерите кимна.

— Ще се обадя в офиса, за да подготвят стая за нея и да получи инструкциите за сигурност.

— Тя идва с мен — категорично заяви Валиант.

— Не може да я отведеш в къщата си — поклати глава Тайгър.

— Тя идва с мен у дома — изръмжа огромният Нов вид.

— Валиант, не може да я отведеш там. — Приятелят му се поколеба. — Ако искаш да останеш с нея, премести се в хотела. Онези задници са я набелязали и аз, като шеф на охраната, ти казвам, че е в по-голяма безопасност в хотела с цялата охрана наоколо, отколкото в отдалечения ти дом в гората. Шерифът държи да я разпита, а съм сигурен, че и Джъстис ще поиска да говори с нея. Освен това се нуждае и от медицинска помощ. След като нещата се успокоят и ако тя иска да остане в дома ти заедно с теб, тогава ще обсъдим този въпрос. Но сега ти нареждам — тя остава в хотела! Няма да го обсъждаме. Можеш да млъкнеш и да останеш с нея или се прибирай сам вкъщи.

— Чудесно — озъби се исполинът. — Оставаме в хотела.

Тайгър насочи вниманието си към охранителите, които чакаха.

— Не искам около нея да има хора. Тя ще остане в един от апартаментите, заедно с Валиант. Има нужда от дрехи и от медицинско обслужване.

— Лекарите са доста заети. — Единият от пазачите все още изучаваше Тами. — Може ли да почака? Раненият похитител е в критично състояние и целият персонал е покрай него.

— Няма да чака дори и секунда, заради мъжа, който й е причинил зло — изръмжа Валиант. — Нека той да умре.

Тайгър вдигна ръка, за да успокои ядосания си приятел.

— Ще се обадя на Слейд и ще го помоля да доведе Триша да се погрижи за нея. Така добре ли е, Валиант?

— Предпочитам Триша да я прегледа — кимна той. — Имам й доверие и ще й поверя моята жена.

Неговата жена? Тами повдигна вежди.

Той се намръщи.

— Ти си моя.

— Ние сме много властни — тихо я осведоми Тайгър.

— Наистина ли? — завъртя очи Тами. — Никога не бих се сетила.

Единият от охраната изсумтя.

— Валиант се е обвързал с човешка жена? Мислех, че те са твърде крехки, Вал?

Той му се озъби и офицерът отстъпи крачка назад.

— Само се пошегувах — погледна към Тайгър. — Знаете правилата. Всички хора, които влизат на територията на Резервата, трябва да бъдат претърсени. Тя трябва да излезе от автомобила.

— Няма да я докосваш — изръмжа повторно исполинът.

— Не е необходимо — намеси се Тайгър. — Всичко, което носи, е този пуловер и… — очите му се насочиха към скута й — … и един чаршаф върху потника на Валиант, покриващ бикините й. Аз гарантирам за нея. Сигурен съм, че Валиант вече я е претърсил основно, за да се убеди, че не е много пострадала. Носи ли някакво оръжие, Вал?

— Не.

Пазачът въздъхна.

— Добре, разбрах, Тайгър. Ще се обадя в хотела, а после в склада, за да й поръчам дрехи.

Портите се отвориха и джипът влезе в Резервата. Тайгър посегна към телефона и набра някакъв номер.

— Здравей, Слейд. Валиант иска Триша да дойде и да прегледа приятелката му. Ще ги настаня в хотела. Тя е пострадала — замълча. — Човек — отново направи пауза. — Това е дълга история — заслуша се в продължение на няколко секунди. — Благодаря. — И затвори. — Слейд ще доведе Триша. Каза, че по принцип не би я извел толкова късно, но за нищо на света няма да пропусне това представление.

Валиант оголи зъби, за да покаже раздразнението си. Тами се намръщи на странния коментар, но реши да не пита. Не бе сигурна, че иска да чуе отговорите на въпросите, които се въртяха в главата й. Тази част от Резервата й бе непозната, затова съсредоточи вниманието си върху заобикалящата я природа. Съзря малка сграда на два етажа.

— Това е къщата за гости — обясни Тайгър. — Тук отсядат хората, които идват на посещение. Има шест двустайни апартамента. Преди тук е живял персоналът на курорта, но ние я преустроихме. По-надолу е хотелът, където живеят повечето от нашите хора, когато са тук. Той е изцяло обновен. По-голяма част от апартаментите са едностайни, но имаме няколко дву- и тристайни. Ще ви настаним в някой от тях, вярвам, че ще ви бъде удобно. Обикновено храната се сервира в кафетерията, но вашата ще я носят в стаята ви. Няма да ви бъде позволено да напускате жилището без придружител. Имате ли някакви въпроси?

Всъщност повече от няколко.

— Защо не искаш други хора да приближават до мен? И за какво е това отношение? Ти също си човек, но просто имаш някои екстри, които аз нямам.

Тайгър се засмя.

— Екстри, които ме правят мъж или в промененото ми ДНК?

— Твоето ДНК.

— Ние наричаме вашия вид човешки, защото искаме да се обръщат към нас като към Нови видове. През целия ни живот сме били разделяни. За всички е трудно, включително и за нас, да се смятаме за обикновени хора. Това, така или иначе, не би било вярно. Реално погледнато, ние не сме нормални човешки същества.

— Благодаря. Защо не мога да напускам апартамента без охрана?

— Ще живеете в сграда, която изцяло се обитава от представители на нашата раса. Това ще изнерви някои от тях. Повечето трудно се доверяват на хората. Ще се чувстват по-добре, ако те виждат рядко, а и ти ще бъдеш в по-голяма безопасност. Някои Видове изобщо не харесват човеците.

Валиант изръмжа:

— Това се дължи на факта, че почти през целия си живот сме били държани в плен от хората и сега трябва да се разправяме с идиоти като онези, които те отвлякоха.

Тами срещна ядосания му поглед.

— Звучиш така, сякаш презираш хората — прехапа устни. — Нима част от тебе ме мрази, понеже не съм от Новите видове?

— Не те мразя — намръщи се исполина.

— Но…

— Мога да се сетя само за две човешки същества, към които не изпитвам ненавист и ти си едното от тях.

— Защото те привличам?

— Защото си моя.

— Твоя? — примигна учудено.

— Просто го приеми — въздъхна Тайгър и изрече: — Повярвай ми. В това има смисъл — той е привлечен от теб и те харесва и, по дяволите, аз ще бъда напълно доволен, ако не го поставяш под съмнение. Помниш ли деня, в който го срещна, когато не те одобряваше? Сравни разликата в държанието му и ще разбереш какво имам предвид.

Тя кимна, загледана във Валиант.

— Определено предпочитам да ме харесва.

Той й намигна и жестът му я стъписа. Никога не бе очаквала подобно нещо от него, а и с котешките му очи действието бе поразително. Огромният мъж се намръщи.

— Грешно ли го направих? Опитах се да те успокоя. А ти подскочи и имаш такъв израз на лицето, какъвто не съм виждал преди. Не мога да кажа, че ми харесва.

— Повече не ми намигай — усмихна се тя. — Моля те!

— Какво направих погрешно?

Тайгър паркира пред хотела. Повече от петнадесет Нови вида — мъже и жени — стояха отвън и открито я зяпаха. Лицата на някои от тях изразяваха пълна враждебност. Младата жена моментално се почувства неловко и се вкопчи по-силно във Валиант. Жените изглеждаха жилави, високи и мускулести. Ясно можеше да си представи как всички, и мъжете, и жените, играят като статисти във филм, в който изобразяват злобни чудовища. Но най-лошото бе, че те бяха откровено бесни, че я виждат тук.

— Тами? Какво направих погрешно като ти намигнах?

Насила откъсна поглед от огромните, плашещи същества и вдигна глава към Валиант.

— Намигни на Тайгър!

Той извърна лице към приятеля си и повторно намигна.

— Съгласен съм с нея — разсмя се Тайгър. — Не го прави никога повече, изглеждаш твърде странно. На хората им отива, но не и на нас.

— Добре — въздъхна Валиант. — Повече няма да ти намигам. — Раздвижи огромното си тяло и излезе от джипа, притиснал Тами до гърдите си.

Страх скова тялото й. Досега беше срещала само няколко от Новите видове, но тук бе заобиколена най-малко от петнадесетина представители на тази раса, които не познаваше, и които действително бяха раздразнени от пристигането й. Те стояха точно пред двойните врати на хотела. Уплахата й нарасна, ведно с ускоряването на пулса на сърцето й. Мразеше да се страхува, но не можеше да си помогне.

Тайгър застана пред двама им.

— Няма нищо за гледане. Това е Тами, тя е с Валиант. Ще отседнат в хотела, в един от апартаментите на третия етаж. Тя е била нападната тази вечер от членове на враждебно настроените групи, които ни преследват.

Никой не помръдна. Младата жена се понамести в ръцете на Валиант и го стисна по-силно. Ако беше в състояние, щеше да го накара да я пусне и да се притаи зад гърба му. Беше достатъчно огромен, за да я скрие зад себе си. Ръцете му около нея се напрегнаха. Тами погледна към него и видя, че отново е оголил зъби. Главата му се сведе към лицето й.

— Запуши си ушите!

Пусна врата му и направи точно така, както й нареди, докато той си поемаше дълбоко въздух. Погледът му се втренчи в мъжете и жените, застанали на пътя им и изрева.

— Мърдайте! Веднага!

Тами видя как всички се пръснаха, а Тайгър се смееше. Ръцете й отново обгърнаха врата на Валиант. Нито един от Новите видове не беше останал, дори и във фоайето, когато влязоха вътре, докато Тайгър им държеше вратите отворени.

— Напомни ми да те извикам следващия път, когато се наложи да разчистя някоя стая — силно развеселен изрече приятелят му. — Ще взема ключа за апартамента и ще се срещнем при асансьора.

— Благодаря ти — отвърна Валиант, обърна се и прекоси предверието.

Наоколо не се виждаше никой. Тами се зачуди как петнадесет души можеха да изчезнат просто така изведнъж. Предположи, че са тичали, за да се измъкнат бързо от Валиант.

Погледът й се върна обратно на мъжа, сгушил я в ръцете си. Огледа гневното му лице, за да разбере как събратята му могат да се страхуват от него. Никога нямаше да забрави деня, в който го срещна, и той я бе оставил онемяла от ужас. Това беше нещо, което никой, през целия й живот, не беше в състояние да постигне.