Лорън Донър
Валиант (8)

Глава 8

Чувствам се толкова добре, това беше първата мисъл на Тами. Усмихна се на най-чудесния сън, който някога бе имала, докато лежеше на една страна с огромно, жежко тяло, притиснато до гърба й. Някой захапа рамото й и горещ, прекрасен език облиза мястото. Потрепери от топлия дъх, гъделичкащ кожата й, когато зъбите нежно минаха по нея и предизвикаха еротична възбуда в тялото й. Задъха се.

Една ръка се плъзна по бедрото й, погали го от вътрешната страна, хвана го и като го повдигна, разтвори краката й. Младата жена простена от удоволствие, когато твърд, голям член подразни клитора й, а след това се спусна достатъчно, за да навлезе в кадифената й мекота с бавен, дълбок тласък. Тя сграбчи ръката, която я стискаше за хълбока, за да се задържи.

Валиант се плъзна още по-навътре в сърцевината й и похотливо мъркане изхриптя до ухото й. Започна лениво да се движи в нея и тя застена високо. Мъжът вдигна крака й по-високо и тя го прехвърли върху неговия. Дланта му изостави вътрешната страна на бедрото, премести се върху слабините й и пръстите му се заиграха с набъбналата пъпка. Тами отметна глава назад към гърди му и повдигна хълбоци, за да посрещне тласъците.

Не сънувам. Толкова добре се чувствам, че не може да не е реално! Отвори очи. Задъха се, ноктите й се впиха в чаршафа и в кожата на ръката, която й даваше опора. Валиант намести по-удобно крайниците си между нейните, за да може да прониква по-дълбоко и запази бавния постоянен ритъм, който започваше да я побърква. Дишането й стана накъсано, зърната й се втвърдиха. Тялото й се напрегна и завибрира срещу неговото, търсейки освобождаване.

— По-бързо — помоли го.

— Още не — изръмжа той.

Младата жена се хвана за матрака, тъй като чаршафът не й помагаше много и премести ханша си назад към него, като засили ударите. Той изстена, тласъците се ускориха и проникването стана по-рязко. Пръстът му увеличи натиска и забърза кръговете около снопчето от нерви. Усещаше, че именно от това се нуждае партньорката му, докато мъжествеността му пулсираше в утробата й. Замасажира още по-усърдно чувствителната пъпка, за да я накара да свърши.

Мускулите на Тами се стегнаха, екстазът стана толкова наситен, почти безумен и тя изпищя. Притисна яростно задничето си назад в мъжа, дълбоко погребал твърдата си плът в тялото й, и оргазмът я връхлетя.

Валиант изрева. Ръката му изостави слабините й и я стисна отново за бедрото. Хълбоците му се разтърсиха, тялото му се напрегна, всеки мускул се стегна и той сякаш се превърна в камък зад гърба й. Когато кулминацията му приключи, се отпусна назад.

Младата жена му се усмихна, а в утробата й се разля жарта на неговото освобождаване. Удивена усещаше струйките течност — никога досега не бе изживявала подобно чувство с друг мъж. При всяко потръпване, той я придърпваше все по-плътно в прегръдките си. Топлината, изливаща се в нея, й действаше успокояващо след любовния акт. Усмивката й стана още по-широка. Валиант я ухапа по рамото.

— Хей! Внимавай с тези зъби!

Той облиза мястото, където току-що бе белязал кожата й, без да я разкъса.

— Извинявай.

Тя обърна глава, загледа се в мъжа, дарил й най-интензивния секс и реши, че сутрин изглежда много сексапилен. Косата му бе разрошена дива грива, а в красивите му очи имаше ленив, доволен блясък. Те наистина й напомняха за разтопено злато и й действаха абсолютно зашеметяващо. Когато погледна отблизо ирисите, съзря малки точици в различни нюанси на сияйно жълто. В неговия поглед можеше с радост да се взира вечно.

— Защо ме ухапа? — Не беше разстроена, само любопитна.

— Заради снощи. Исках да… — той направи пауза — … правя отново любов с теб, но ти вече беше заспала.

— Бях уморена. Ти направо ме застреля, секси.

Мъжът повдигна вежди и се намръщи.

— Не разбирам. Това не е ли човечески термин, когато стреляш по някого? Мислех, че се наслаждаваш на секса. Така ми се струваше. Реших да те зарадвам.

— Нямах това предвид — засмя се тя. — Исках да кажа, че ми взе ума.

Валиант също й отправи усмивка.

— Виждам. Много ми харесва да те имам веднага след като се събудя. Мисля, че трябва да го правим всяка сутрин.

— Мога да го преживея — изрече весело. — И аз не бих имала нищо против да ме отвеждаш редовно вечер в леглото по начина, по който го направи снощи.

— В състояние съм да го осъществя. Ние сме известни със силата и издръжливостта си. Неуморни сме. Тялото ми кипи от сили. Моето желание за секс е доста интензивно. Винаги съм готов да се чифтосвам с теб.

Младата жена се втренчи в него, осъзнала какво имаше предвид.

— Колко интензивно?

— Жадувам за секс всеки ден, седем дни в седмицата, всеки ден в годината — отвърна загледан в лицето й. — По няколко пъти на ден. Можем да се мушнем в леглото след хранене и да останем в него до следващото ядене. Искаш ли пак да го направим?

Думите му я накараха да зяпне.

— При подобна честота не бих оцеляла! Ще умра, ако всеки ден от годината се въргаляме в кревата и спираме само за да спим и да се храним. Аз съм обикновено човешко същество, Валиант. Ще ме убиеш!

Ръката му се плъзна към гърдите й и ги обхвана.

— Мога да те съживя.

Тя се напрегна, но осъзна, че зърното вече не я боли. Ласката му беше гальовно нежна и всъщност й стана много приятно.

— Добре. Тогава няма да мога да ходя.

Той се засмя, отдръпна огромното си тяло от нейното и бавно извади все още възбудения си член от влажната й мекота.

— Ти си много крехка. И аз все трябва да си го напомням. Не искам да те нараня. — Освободи я напълно и стана от леглото. — Вече те доведох до припадък. Трябва да те нахраня.

— Много съм гладна. — Седна и погледна към часовника до леглото. — Олеле! Вече е осем!

— Че това има ли някакво значение? — учуди се Валиант.

— В девет трябва да говоря с шерифа, не помниш ли? Едва ще ми стигне времето да се изкъпя и да се приготвя преди срещата.

— Ще ядеш! Имаш възможност да си вземеш душ, докато поръчвам храната. А той може да те разпитва, докато закусваш, или ще изчака докато свършиш. — Присви очи. — Трябва ти много храна. Ти си дребна и имаш нужда от по-големи количества, за да пораснеш и да заякнеш.

Тами се втренчи в него.

— Ще ме угояваш? Това ли искаш? Да ме направиш дебела?

Мъжът се ухили.

— Аз не сключвам сделки с вещици, ако съществуват такива. Не правя планове да те охраня, за да те хвърля в пещта и после да те изям.

— Какво те прихваща, непрекъснато споменаваш различни приказки? Нима ги знаеш? Мислех, че съм единствената, която го прави. — Погледна го развеселена.

Той се поколеба.

— Когато бях малък ми ги разказваха често. Моят пазач разправяше, че мога да науча доста неща от тях. И аз ги запомнях.

Част от сърцето й се разби на парчета от думите му. Скочи от леглото и без да се подвоуми, отиде право при него. Обви ръце около тялото му и силно го прегърна. Той се поколеба, преди яките му ръце да я обгърнат и да я притиснат здраво. Стояха до вратата на спалнята — сгушени, голи.

— Защо ме прегръщаш? Възможно ли е да ми благодариш за страхотния секс?

— Не — засмя се тя, — направих го, защото… — Не искаше да му признае, че го съжалява за тъжното му детство. — Защото исках да те прегърна. Харесва ми да съм в обятията ти.

Ръцете му се затегнаха.

— Можеш да ме гушкаш всеки път, когато пожелаеш, Тами.

Подържа го още една дълга минута, преди да го пусне и с усмивка каза:

— Отивам да се изкъпя. Ще имам нужда от дрехи, които да облека.

— Точно бях тръгнал да ги взема. Ще се върна.

Тя влезе в банята, завъртя кранчетата и застана под душа. Доволна въздишка се отрони от устните й, когато топлата вода обля тялото й. Посегна към шампоана. Секунда по-късно, вратата на душ-кабината се отвори и вътре влезе голият Валиант. Тами се засмя и отстъпи, за да му направи място.

— Някой някога казвал ли ти е, че заемаш много място?

— Непрекъснато — изрече весело. — Обърни се да ти измия косата.

— Трябва да хапна и да говоря с шерифа — с усмивка поклати глава тя. — Аз ще мия моята, а ти твоята коса. Долу ръцете, Валиант! Когато ме докосваш спирам да разсъждавам.

— Но…

— Стегни се!

Усмивката му замря и той се намръщи.

— Добре.

Телата им се отъркаха едно в друго, докато си размениха местата, за да може Тами да си изплакне косата. Плътта на Валиант незабавно реагира. Младата жена се усмихна при вида на мъжествеността му, която се втвърдяваше и нарастваше насочена към нея.

— Това ли е твоята представа за поведение? Може да нараниш някого с това чудо.

— Само ми позволи да те взема и ще те любя точно тук до стената — изрече весело. — Това ще ми помогне да се държа прилично.

Тами поклати глава.

— Вече съм куца и то не от синините по бедрата ми. Опитваш се да ме убиеш ли?

— Не — намръщи се отново, следите от хумор избледняха от лицето му.

— Пошегувах се. Беше само шега. — Тя посегна към шампоана за тяло. — Подпри се на стената.

Той остана мрачен, но изпълни нареждането й.

Тами изсипа от гела в шепите си и остави бутилката на пода. Започна да нанася пенливата течност по ръцете, раменете и надолу по тялото му. Мъжът изръмжа, когато дланите й достигнаха зърната на гърдите му. Звукът беше много секси. Младата жена вече правеше разлика между звуците, издавани при възбуда и гняв. Докато масажираше гръдния му кош, тъмните пъпки станаха като камъчета под пръстите й.

— Сега ти се опитваш да ме довършиш — изпъшка той.

— Не още — отвърна му засмяна.

Ръцете й проследиха очертанията на корема, минаха по бедрата и се обвиха около ствола на твърдата му плът. Валиант изръмжа дълбоко и затвори очи. Тами се приведе напред, тялото й го докосна. С длани заразтрива и замасажира члена му, като непрекъснато увеличаваше темпото. Мъжът задиша тежко. От гърлото му последователно се изтръгваше ръмжене и мъркане.

Тами пристъпи още по-близо и отърка върха на мъжествеността му в корема си, като продължаваше да го стиска и забързваше движенията, за да го накара да реагира на растящата нужда. Изведнъж тялото му се стегна, главата му рязко се отметна назад и висок, необичаен звук — почти рев — излезе от устата му. Тя се наведе още повече, като внимаваше горещата сперма да се излее върху корема й, докато държеше твърдата плът като в капан между ръцете и кожата си. Малко след това Валиант поклати леко глава.

— Чувстваш ли се по-добре? — запита тя.

Той отвори очи, устните му трепнаха в подобие на усмивка.

— Твой ред е.

Тами се развесели и го пусна.

— Все още не. Трябва да се изплакна, а после да се облека. Имам нужда от храна, а ми предстои и разговор с шериф Купър. Можеш да ми върнеш услугата, след като той си тръгне.

— Ти си възбудена. Подушвам те. — Посегна към талията й.

— Не! — изрече игриво. — Искам да кажа, да, разгорещена съм. Ще се чифтосваме, но точно сега нямам време.

Мъжът въздъхна.

— Да не би онзи шериф да означава повече за теб, отколкото аз?

Тами се беше обърнала, за да отмие семето му от тялото си. Погледна го през рамо. Лесно прочете болката, изписана на лицето му.

— Не. Как може да ме питаш подобно нещо?

— Защото ме желаеш, а предпочиташ да говориш с човека.

Тя се обърна с лице към него. Валиант позволи на ръцете й да натиснат гърдите му, докато го избутаха назад до стената. Тами впи поглед в очите му, държеше мъжът да види искреността на думите й.

— Постъпвам по този начин, защото искам да бъда сигурна, че онези хора ще останат заключени. Той е началник на полицията, важно е да вкара нападателите за много дълго време в затвора. Трябва да му помогна да го постигне. Без моите свидетелски показания и ако не се повдигне обвинение, те могат да се отърват безнаказано. Разбираш ли? Няма свидетел, няма жертва, няма престъпление. Ето как работи законът в моя свят.

— Разбирам. — Тялото му се отпусна и той кимна.

— Освен това, шерифът е и приятел. Бяха близки с баба ми. Почти ми е като чичо. За мен той не е по-важен от теб и не мисля, че някога ще бъде, но му обещах да го направя. Човекът се нуждае от моята помощ, а и аз трябва да се уверя, че онези тъпаци ще си платят за отвличането ми.

— Ако ги бях убил, вместо хората ми да ги предадат на властите, сега щях да те отведа в леглото и да те ближа, докато закрещиш името ми.

Тами се засмя, той казваше истината.

— Да. Но нямаше да е правилно.

— Не е правилно да те ближа, докато закрещиш името ми, ли?

— Говоря за частта с убийството. — И продължи весело: — Обаче частта с облизването адски много ми харесва. А това определено е правилно.

Огромният мъж оголи зъби.

— Нека шерифът да почака!

Младата жена отстъпи назад и прибра ръцете си далеч от тялото му.

— Ще говоря с него и той ще си тръгне. След като свършим с разпита, двамата с теб ще се върнем обратно в леглото. Така става ли?

— Добре — кимна съгласен. Обърна се, грабна пемзата и огледа свободната си длан.

— Какво правиш?

Валиант застана така, че да може тя да вижда как той използва камъка върху ноктите си.

— По този начин ги почиствам. — Протегна дланта си към нея. — Също така помага твърдите места върху кожата да станат по-гладки.

Тами протегна ръка и прокара пръсти по палците му. Усети мазоли по върховете им и в горната част на дланта, където започваха.

— Каква е причината за появяването им?

— Това, че съм Нов вид. Част от събратята ми също ги имат. Някои ги почистват, други — не. Аз го правя. Предпазва кожата ми от разраняване, когато се катеря по дърветата. — Очите му се присвиха подозрително. — Това прави ли ме по-малко привлекателен за теб?

Тя поклати глава.

— Намирам грубата повърхност на ръцете ти за възбуждаща. Кара ме да настръхвам и да треперя. Харесвам я.

— Добре. Притесних се, че различията ми от мъжете — човеци могат да те отблъснат от мен.

Младата жена опита да потисне усмивката си.

— Не се тревожи, Валиант. Уча се да ценя всички твои особености.

Той се вгледа в очите й, за да прецени честността й, и се успокои.

— Радвам се.

Докато Валиант почистваше ноктите и загрубелите си пръсти, Тами набързо привърши с къпането. Подсуши се, без да се бави, уви кърпата около тялото си и влезе в спалнята. Четири пазарски чанти чакаха на леглото. Надзърна във всяка, за да види какво ще облече. Две от торбите бяха за Валиант, останалите за нея. Избра си чифт памучни бермуди и широка, черна тениска. Бяха й купили и бельо — доста изрязани бикини и два еластични сутиена.

След малко в стаята влезе Валиант. Мократа му коса бе сресана назад. Изглеждаше съвсем различно с открито лице. Стори й се някак по-страшен. Буйната грива донякъде смекчаваше чертите му и му придаваше по-пухкав и атрактивен вид. Усмихна се, но не каза нито дума, докато той ровеше из купчината мъжки дрехи с огромен размер, предназначени за него.

Тами почти стъпи върху кутия за обувки, надничаща изпод кревата. Извади я и я отвори като предположи, че са за нея, тъй като не бе достатъчно голяма, за да съдържа нещо за едрите стъпала на Новия вид. Вътре откри чифт бели джапанки. Ненавиждаше подобен тип обувки, но поне щеше да има нещо на краката си. Остави ги в кутията. Нямаше намерение да напуска жилището. Чу звънеца и стреснато хвърли поглед към Валиант.

Той й се усмихна.

— Това е храната. — Нахлузи чифт черни боксерки. — Ще отида да я взема.

— Аз ще отворя. Облечена съм. — Засмя се тя. — Прекалено си разголен. Кой знае дали пред вратата не стои жена.

— Ще ревнуваш ли, ако ме погледне друга? — попита развеселен исполинът.

Тами се поколеба, но отговори честно.

— Да.

Хуморът му се стопи.

— Ти си моя и аз съм твой. Не е нужно да ревнуваш. Няма да позволя на друга да ме докосва.

— Радвам се да го чуя — отвърна тя, докато бързо напускаше стаята. Думите му много й допаднаха. Мина през хола и отвори вратата. — Здравейте! — поздрави мигновено.

Жената, която стоеше насреща, беше висока малко над метър и осемдесет. Имаше дълга кафява коса и тъмни очи. С матовата кожа и острите черти тя изглеждаше яка, но красива. За пръв път Тами беше толкова близо до жена от Новите видове. Лицето й бе с широки скули и по-плосък нос. Когато погледна надолу към Тами, тя се усмихна и под устните й блеснаха остри зъби. Но изразът й не бе заплашителен.

— Здрасти и на теб, малко човече! Нося ви храна.

Тами не успя да се сдържи и се разсмя.

— Благодаря много! Аз съм Тами.

— Моето име е Брийз.

Домакинята направи път, за да може жената да вкара количката от коридора в хола и почти трепна, щом видя как съдовете едва не се изплъзнаха от таблата. Новата й позната явно не забелязваше нищо, тъй като се бе обърнала и я оглеждаше от глава до пети, след което се засмя.

— Значи ти си половинката на Валиант. — Тя не скри своето забавление. — Толкова си дребна. Вярвах, че ще избере Съншайн. Тя е висока колкото мен.

— Съншайн?

— Една от нашите. Той си търси половинка. Длъжна бях да дойда и да видя с очите си човешката жена, за която чух снощи. Разправяха, че си малка също като Ели и Триша. Прави са. Всички човешки жени ли са с вашия размер? Нямам понятие, тъй като не съм виждала много от вашата раса наоколо.

— Триша е онази, която срещнах снощи? Бременната лекарка? А коя е Ели?

— Тя е човек и е половинка на Фюри. Той е куче. Но те не са тук. Живеят в Хоумленд. Ели ми е добра приятелка. Дойдох тук преди месец с някои от нашите жени, за да помагаме при откриването на Резервата. Моята дружка много ми липсва, затова исках да се запозная с теб. Харесва ми да съм около човешки жени. — Усмихна се.

Тами отвърна на усмивката й. Тогава видя как веселата физиономия на Брийз бързо помръкна, погледът й се взираше в нещо зад гърба й. Предположи, че Валиант е влязъл в стаята. Ръмженето, което се разнесе секунда по-късно разсея всякакви съмнения. Жената Нов вид отстъпи назад към вратата със сведена глава. На лицето й бе изписан страх.

Тами се завъртя и сложи ръце на кръста си.

— Недей да й ръмжиш!

Ядосан мъжът я фиксира.

— Не искам никого близо до теб!

— Точно се опознаваме с нея. Ще станем приятелки. — Обърна се и се усмихна на Брийз. Когато жената повдигна глава и погледите им се срещнаха, Тами забеляза изненадата й. — Не му обръщай внимание! Той е… — сви рамене — … предпазлив.

— Има основание да бъде — отвърна новата й познайница. — Някои от нашите хора не понасят човешките същества.

— Е, ти не си от тях. Сама каза, че си приятелка с жена като мен. Наистина ми беше приятно да се запознаем. Надявам се да се видим отново.

Брийз радостно засия.

— Аз ще ви доставям храната. Никой друг не желае да го прави.

— Защото не искат да ме виждат ли?

Погледът на Новия вид се стрелна към събрата й и тя поклати глава, после побърза да каже:

— Ще се видим на обяд. — И хукна навън, като затвори вратата подире си.

— Те ме отбягват. — Валиант отиде до количката и отхлупи чиниите.

— Защо да го правят? — намръщи се Тами.

— Плашат се. Не съм… — сви рамене — … общителен.

— Имаш предвид, когато им изрева снощи, защото ме бяха зяпнали?

— Да. Точно така — кимна той. — Хайде да ядем!

Прехвърлиха блюдата на масичката за кафе. Тами се нахвърли върху шоколадовото мляко. Валиант направи неприятна физиономия.

— Какъв е този поглед?

— Това нещо е отвратително.

— Шоколадовото мляко ли?

— Повдига ми се от него.

Младата жена се поколеба.

— О! Разбирам.

— Какво?

— Ами някога имах куче. Веднъж изяде един шоколадов бонбон и повърна. Вероятно непоносимостта се дължи на животинското ти ДНК. Аз обичам шоколад.

— Не съм куче!

Тя успя да не се разсмее на ужасения му израз, породен от мисълта да бъде обвинен в нещо, което очевидно считаше за обидно. Намираше го за много сладък.

— Ти си лъв. Обзалагам се, че шоколадът също причинява неприятности на лъвовете. Вероятно предизвиква спазми в стомаха.

Мъжът постави пред себе си чиния с месо. Чак сега Тами забеляза какво ще закусва той. Вторачи се, без да може да повярва. Четири полусурови, дебели пържоли, доминираха в блюдото. Под тях, като сос, се бе събрала кръв.

— Това ли ще ядеш? И полусурови? — Съумя да не потрепери от ужас.

Той отхапа от стека и Тами видя, че действително не е допечен. Извърна поглед. Валиант се хранеше с почти сурово месо. Погледна в своята чиния и бе благодарна на типичната закуска от бекон, бъркани яйца, пържени картофи и препечени филийки. Не би се докоснала до храната, ако бяха донесли и на нея същото кърваво меню.

— Искаш ли? Хубаво е.

— Всичкото е за теб — поклати глава тя. — Обичам моите пържоли добре изпечени и с малко сос. Ако има за гарнитура и картофи, още по-добре. — Поколеба се и погледна към чинията му. — Колко килограма месо изяждаш на едно хранене?

— Няколко.

— И само това ли ядеш?

— Не. Ям и еленско. Кравите също са добри. Харесвам пилешко и свинско, но добре приготвени. Виж, рибата сурова е превъзходна. Хващам я с ръце в реката. Когато се преместим в моята къща, ще ти наловя няколко. Ти може би ще ги предпочетеш сготвени?

Младата жена само кимна. Божичко, не мога да го гледам как яде! Съсредоточи се върху своята храна и не погледна към огромния мъж, докато не приключи със закуската си.

Около петнадесет минути по-късно отново се позвъни. Валиант отвори вратата. Тами остави празната си чиния върху плота на количката и се усмихна, когато шериф Грег Купър влезе в апартамента. Придружаваха го двама офицери от Новите видове, застанали като ескорт от двете му страни. Възрастният човек отвърна на усмивката й.

— Изглеждаш много добре, Там! — Огледа помещението и подсвирна. — И със сигурност се грижат прекрасно за теб. Хубаво местенце! Изискано!

— Благодаря. Ще седнете ли? — Тами се усмихна на служителите по сигурността. — А вие?

Двамата Нови видове поклатиха глави и останаха прави до затворената врата. Служителят на закона отиде до един стол и седна на него. Тами се разположи на дивана. Валиант се настани до нея.

— Имаш нужда от мен, за да направиш изложението, нали?

Белокосият мъж бръкна в джоба си.

— Всъщност, аз съм го приготвил вече. Те… — той погледна към Валиант — … бяха много продуктивни. Трябва само да го прочетеш и подпишеш, ако всичко е точно.

— О! — Тами пое книжата и ги разгърна. Започна да чете. Някой беше напечатал всичко, което се бе случило, но нямаше и думичка за „доктора“, който бе наредил на мъжете да я отвлекат, и за информатора им. Част от нещата не бяха съвсем точни, но записаното бе достатъчно за изобличаване на четиримата похитители.

Валиант се изправи и се отдалечи. Върна се бързо и й подаде химикалка.

— Ето, подпиши! — Лицето му бе мрачно.

Младата жена кимна и сложи подписа си на последната страница. Подаде изложението обратно на шерифа.

— Готово!

— Всичко е вярно, нали? Значи да приемем, че вече съм те разпитал?

— Да. Перфектно е. — Кимна. Новите видове го бяха написали, а тя им имаше доверие.

— Как се чувстваш днес? Изглеждаш добре. Синините по лицето ти не са толкова зле, колкото си мислих.

— И се чувствам напълно добре. Един от техните лекари дойде снощи да ме прегледа и ми даде болкоуспокояващи.

Валиант се изправи на крака.

— Ще ти донеса хапчетата. Вече закуси. — И излезе от стаята.

Грег Купър се наведе напред и прошепна.

— Наистина ли си добре тук? Ако искаш можеш да дойдеш с мен.

— Екстра съм! — отвърна му с усмивка. — Трябва да се обадя на Тед, че няколко дена няма да ходя на работа.

Намръщен, шерифът се облегна назад.

— Това, което се случи, вече се носи из целия град. Знаеш как става. Шефът ти позвъни тази сутрин и първото, което ме попита, е дали слуховете са верни. Разказах му и споменах къде си. Но не бях сигурен колко дълго ще останеш тук — замълча. — Твоите приятели ще ти бъдат благодарни, ако им се обадиш. Тим беше много притеснен за теб. Опитвал е да ти позвъни в Резервата, но му отвърнали, че не приемаш обаждания.

— Преди малко станах от сън. Ще се свържа с Тим при първа възможност.

— Е, аз по-добре да тръгвам. — Началникът на полицията се изправи. — Дошъл съм с четирима от моите заместници, за да отведем двама от нападателите ти. Третият преживя операцията и го преместиха в болницата в Шервър.

Тами също стана и прегърна възрастния човек.

— Благодаря много. Особено за решението ти да потърсиш помощта на Новите видове.

— Радвам се, че постъпих правилно. Това беше единственото, което успях да измисля. Когато е отвлечен човек, колкото по-дълго време го няма, толкова по-малки са шансовете да го намерим жив. Обещах на баба ти на смъртния й одър, да се грижа за теб все едно си член на собственото ми семейство.

Тами изпрати шерифа до вратата, където го чакаше ескортът му. Секунда по-късно вратата се затвори. Валиант приближи зад нея. Подаде й вода и две таблетки. Тя ги погълна и му върна обратно чашата, която с трясък бе поставена на близката маса. След което той се обърна, сграбчи я и я вдигна. Младата жена ахна и се вторачи в него, когато я притисна силно към себе си и се насочи към спалнята.

— Пусни ме долу!

Огромният мъж пренебрегна искането й.

— Говори с човека, яде, взе си хапчетата, сега е време да те отведа в леглото. Такава беше сделката.

— Така беше. — Тя се разсмя, когато я хвърли върху кревата.

Валиант сграбчи памучните й панталони и ги смъкна по бедрата й. Бикините й също бяха отстранени бързо. Наведе се над тялото й и се ухили.

— Сега ще те оближа!

На вратата отново се позвъни. Веселието моментално изчезна от лицето му, чертите му се стегнаха от гняв и той изръмжа:

— Не обръщай внимание!

— Но… — младата жена се поколеба.

Ръцете му стиснаха бедрата й, разтвориха ги широко, а главата му се сведе. Тами се отпусна на матрака и впи нокти в чаршафа. Когато устните му се заключиха около нежната пъпка, вече не я интересуваше кой ги безпокои. Той зарови лице в слабините й като ближеше клитора с бързи, отривисти четкания, което незабавно изпари всички мисли от главата й. От гърлото му се изтръгна силно ръмжене.

— Обичам, когато вибрираш така — простена тя.

Валиант замърка, като по този начин засили вибрациите. Усещането стана толкова наситено, че тя едва издържаше, бедрата й се стегнаха около главата му и силните му ръце ги принудиха отново да се разтворят. Държеше я неподвижно, като единственото, което можеше да направи, бе да извие гърба си на дъга и да вика от удоволствие. След минута, когато оргазмът я връхлетя, Тами изкрещя името му и се загърчи под устата му.

Огромният мъж вдигна глава и придърпа отмалялото й тяло към ръба на леглото. Клепачите й се повдигнаха и тя се взря в него, докато коленичеше на килима. Очите му бяха присвити, красивият му поглед бе напрегнат и пълен със страст. Пусна я, когато задничето й почти се изхлузи от края на матрака и внимателно постави нозете й на пода, за да предотврати падането й.

Погледите им се срещнаха и задържаха. Той разкъса предната част на панталоните си, избута ги надолу по краката, наведе се и ги изхлузи напълно, после ги захвърли. Тогава я сграбчи за хълбоците и я обърна по корем.

Надвеси се над тялото й. С крака нежно побутна нейните, за да ги разтвори. Тя раздалечи колене и той се притисна към нея. Тами изстена, когато мъжествеността му навлезе в кадифената й мекота, бавно натисна навътре и я изпълни.

— Моя! — изръмжа силно, тялото му се изви над нейното и той се подпря на ръце от двете й страни, за да не я смачка под тежестта си.

— Да! — простена тя и се хвана за ръба на леглото. — О, Боже, да!

Валиант се напрегна за секунда, но задвижи рязко хълбоците си срещу задничето й, за да проникне по-силно и по-дълбоко в нея. След това обкрачи нозете й, снижи бедрата си и промени ъгъла на навлизане. С меки стонове и молби, Тами го заподканя да се движи по-бързо.

Почувства се невероятно от желанието й, всяка клетка от твърдата му плът оживя и сладостно загали нервните й окончания. Това увеличаваше насладата й все повече и повече, докато не разбра, че кулминацията е на път да я връхлети отново. Вагиналните й мускули се стегнаха около него и тя повторно изкрещя името му.

Силен рев се откъсна от гърлото му. Тами се вкопчи в ръцете му, когато за последен път се заби в плътта й, тръпнеща около него. Разпрострялата се в тялото й топлина от освобождаването му засили насладата. Мъжът рухна върху нея, за да я приклещи под себе си убеден, че тя все още може да диша.

— Трябва да го правим след всяка закуска — каза и се засмя до ухото й.

Младата жена обърна глава и развеселена срещна погледа му.

— Сега мога да си подремна.

Той се поколеба.

— И аз бих поспал с теб, но първо трябва да видим какво искат нашите гости. Те чакат в дневната.

— Какво? — зяпна учудена. Опита се да го отхвърли от гърба си, но мъжът беше тежък и дори не помръдна. Ухили й се.

— Имаме си компания в другата стая. Вероятно ни чакат и двамата.

Тами изви глава на другата страна. Вратата на спалнята зееше широко отворена. Трескаво забута Валиант.

— Разкарай се от мен! По дяволите, защо не ми каза? Биха могли да влязат тук и да ни видят!

Валиант сви рамене, изглеждаше спокоен, докато се отделяше от тялото й. Изправи се и се запъти към входа на стаята.

— Ще дойдем след минута! — Затръшна вратата и се обърна с лице към жената.

Тами го стрелна с гневен поглед, грабна захвърлените панталони и бельо, седна на ръба на леглото и опита да се облече по най-бързия начин.

— Ти знаеше, че някой влезе в апартамента и просто ги пренебрегна? Какво щеше да стане, ако нахлуеха тук? Дяволите да го вземат, ами ако бяха видели всичко, което направихме?

Той скръсти ръце пред гърдите си силно развеселен.

— Щях да ги убия, за да не ни се пречкат.

Тя смъкна надолу по тялото си тениската, вдигната от Валиант по време на ездата му. Подсмихна се на току-що хрумналата й мисъл.

— Ти ще отидеш при тях, а аз ще се скрия тук. Вероятно са чули всичко.

— Със сигурност са ни чули, както и останалите на този и съседните два етажа.

— Сериозно? — устата й увисна.

— Да. Имаме силно развит слух. — Изглежда той наистина се забавляваше от създалата се ситуация.

— Дявол да го вземе, Валиант! Хич не е смешно! Искаш да кажеш, че всеки път, когато правим секс, всички от близките два или три етажа знаят с какво се занимаваме?

— Ти крещиш моето име и аз не мога да спра, тъй като ме караш да се чувствам много добре.

Шокирана, Тами остана седнала на леглото, не беше сигурна дали коленете й щяха да я издържат в този момент. Закри лицето си с ръце.

— Няма да мога да се появя пред никого. Толкова ми е неудобно.

Две силни ръце я сграбчиха внезапно и я изправиха на крака. Младата жена рязко вдигна глава. Изненадана се втренчи в разярената физиономия на Валиант. Дланите му не й причиняваха болка, но я държаха здраво.

— Смяташ, че съм те злепоставил, така ли? — изръмжа той думите.

— Не! — Бе ужасена, че е стигнал до подобно заключение.

— Смущава ли те факта, че другите знаят колко ти харесва да се докосваш до мен и си ме приела в тялото си?

— Не! Изобщо не съм си го помислила! Как можа дори да го изречеш? Сама поисках да дойда тук. Живея в малък град, Валиант. Петнадесет минути, след като поиска да остана с теб и аз ти дадох съгласието си и ти позволих да ме отнесеш до джипа, всички мои съграждани вече са знаели за нас. Изобщо не се срамувам да бъда с теб. Само ми става неудобно като си помисля, че всички могат да ни чуят, когато правим секс. Това е нещо много лично и интимно.

Чертите на лицето му се отпуснаха и хватката върху ръцете й се охлаби до леко докосване.

— Добре. Извинявам се, че си създадох грешно мнение.

— Беше бесен и почервенял от яд към мен. Ти не ме злепоставяш, Валиант. Не ме е срам да бъдем заедно. В действителност съм привлечена от теб. Аз… — тихо изруга, — … наистина съм очарована от теб и не давам пукната пара за онова, което другите ще си помислят, ако не са съгласни с мен. Ясна ли съм?

— Да. — Той преглътна тежко, изражението му се смекчи. — Бях яростен, защото много дълбоко ме нарани мисълта, че не искаш някой да знае за отношенията ни. Знам, че хората ни ненавиждат и от идеята, че желаеш да мислиш за мен по-малко, понеже не съм човек, ме заболя.

За сетен път нещо в гърдите й се пречупи. Той се измъчваше, че неправилно е наранила чувствата му и го караше да се усеща несигурен за мястото, което заемаше в сърцето й. Измъкна се от прегръдките му и погледна към леглото, облегна се на ръката му, за да запази равновесие, когато стъпи на матрака. Обърна се и пусна лакътя му, съзряла изненадата в очите му от новата й позиция — сега се извисяваше малко над него.

— Ти си толкова висок. Трудно ми е да го направя по друг начин. Пристъпи по-близо до мен!

Той не се поколеба. Премести се и застана пред нея. Тами обгърна с длани бузите му и се наведе достатъчно, за да застане лице в лице с него. Взря се в екзотичните му очи — обичаше ги и вероятно обичаше и мъжа също. Изтика тази идея далеч в съзнанието си, не искаше да й пречи в този момент. Влюбването във Валиант, толкова дълбоко, колкото подозираше че е, щеше да усложни живота й отвъд границите на разумното.

— Не се срамувам от теб. Ти си много по-добър от всеки човешки мъж, когото съм срещала, Валиант. Хиляди пъти. Невероятно си мил и винаги настояваш да се грижиш за мен, макар да не съм много сигурна, че искам да ме угояваш — усмихна му се. — И сексът е фантастичен. Ти си интелигентен, грижовен, и въпреки че някои неща в теб ме побъркват, като например твоята агресивност, аз те харесвам. Наистина ми допада собственическото ти отношение. Не ми пука дали някой ще ни види заедно. Просто не искам никой да ме съзира гола, освен теб. Разбра ли ме?

Ръцете му се увиха около талията й и той я придърпа плътно до себе си.

— Ще пребия до безсъзнание всеки, който го стори. Останалите се боят от мен, но ти не бива да го правиш. Никога няма да те нараня, Тами.

— Вярвам ти. — И наистина го мислеше. — Май вече трябва да отидем отвън, за да видим кой ни чака.

— Нека чакат! Точно сега искам да те прегърна.

Тя кимна, освободи лицето му и сключи ръце около врата му, като зарови своето в извивката на рамото му. А той я обгърна още по-здраво, за да я прилепи към тялото си. Тами уви крака около кръста му и отпусна цялата си тежест върху него. Мъжът бе като жив танк на два крака. Усмихна му се.

Валиант плъзна ниско ръката си и я подхвана под дупето, за да бъде сигурен, че няма да му се изплъзне в скоро време. Със затворени очи вдъхна аромата й и зарови лице в косата й. Тя не каза, че го обича, но той щеше да се постарае да бъде търпелив с нея.

Въздържа се да посочи, че двамата правят повече от това да се гледат един друг голи. Тя беше неговата половинка, другата негова половина, сега вече и част от душата му. Обичаше я. За него това беше нова емоция, но той не се боеше да си го признае. Тя го сгряваше отвътре и така притисната до тялото му, го правеше неимоверно щастлив. Перфектно. Пасваха си, въпреки разликата в размерите им. Тя беше прекрасна във всяко отношение.

Освен факта, че е твърде дребна. Трябва да я храня повече. И той се усмихна.

Спомни си, когато влезе в чудесното й тяло и й каза, че е негова. Беше изрекъл „моя“ и тя бе отвърнала „да“. Всъщност бе казала „О, Боже, да“. Бе принесла религиозната си вяра върху него. Това би трябвало да означава, че е напълно честна и искрена. Надеждата му се превърна в радост. Тами беше негова. Прегърна я още по-силно.

— Моя!

Тя не изрази недоволство и той знаеше, че после ще бъде в състояние да я задържи завинаги.