Лорън Донър
Валиант (4)

Глава 4

Защо не мога да забравя Валиант? Докато нагласяше щеката за билярд срещу бялата топка, Тами се чувстваше напълно отвратена от себе си, че не е способна да наложи контрол върху собствените си мисли. Хвърли поглед към червената топка и към джоба на масата. Помещението се огласяше от силна музика. Някой бе в настроение за ритмите на класическия рок. Близо до нея прозвуча въздишка.

— Стреляй вече, Там. Знаеш, че така или иначе ще ми сриташ задника.

Тя обърна глава и се усмихна на дългогодишния си най-добър приятел Тим. Двамата се познаваха още от началното училище и бяха много близки. По времето, когато бяха в гимназията, той бе пожелал задълбочаване на връзката им, но Тами не бе отвърнала на романтичните му чувства. Сега, години по-късно, имаха удобна, строго платонична дружба, която ги удовлетворяваше.

— Не мога да ти помогна, по-добра съм от теб.

Усмивка изви устните му. Изглеждаше някак непохватен, макар да имаше сладка усмивка и добродушни кафяви очи. Тим приличаше на обикновен компютърен маниак, какъвто всъщност беше. Той работеше в дома си като програмист, създаваше софтуер за игри. Облечен бе с тениска с надпис и долнище на анцуг, а очилата му блестяха от светлините на бара.

— А аз мога да те бия по всяко време на компютърни игри.

— Да, можеш. — Тя удари бялата топка и с нея вкара червената в ъгловия джоб. — Ето защо съм по-умна от теб и това е причината да сме в бара, а не у вас пред компютъра. Исках аз да спечеля.

Той й се изсмя подигравателно.

— Не си по-умна от мен. Аз просто съм джентълмен.

Младата жена вкара друга топка.

— Жалко, че никога не залагаш пари на игрите ни.

— Аз печеля добри пари, но не съм толкова добър — засмя се. — В рамките на един час ще унищожиш всичките ми спестявания с начина, по който играеш билярд.

Тами му намигна.

— Знаеш, че се нуждая от нов покрив.

Усмивката на Тим изчезна, докато се взираше в нея.

— Така ли? Защо не ми позволиш да платя за него?

Голям гаф. Направи неволна грешка. Би трябвало да се досети, но съзнанието й все още си оставаше разсеяно от спомена за чифт котешки очи с цвета на разтопено злато, принадлежащи към тяло, което я караше да гори, когато си спомнеше за Валиант. Бяха изминали пет седмици от срещата им, но тя мислеше за него по сто пъти на ден. Поклати глава.

— Пошегувах се.

Тим не беше човек, който лесно можеше да бъде заблуден.

— Не, не си. Пак ли протече? Хайде, Там. Нека ти помогна. Ние сме приятели. По дяволите, на практика сме семейство. Знам колко изкарваш и това е глупаво. Не можа да отидеш в колеж като мен. Имаше баба, за която трябваше да се грижиш, и съм наясно, че все още изплащаш дълговете й. Тази къща, дето ти остави, е като смъртоносен капан. Позволи ми да платя за нов покрив. Необходими ли са някакви други ремонти? Имам пари и те просто си стоят в банковата ми сметка. Не е като да имам приятелка, която да ги харчи.

Тами вкара и черната топка. Играта свърши. Намръщи се на най-добрия си приятел.

— И преди сме водили този спор, няма да взема парите ти. Благодаря ти от все сърце, но аз не съм паразит.

— Това са глупости и ти го знаеш. Никога не бих те обвинил, че си такава. Винаги си правила всичко за всички, така че нека този път аз ти помогна. Приятелите и семейството се държат един за друг.

— Не желая да се караме.

Младата жена се отдалечи от билярдната маса и отиде до мястото, където бяха питиетата им. Грабна своята бира, погледна останалата течност и отпи глътка. Рядко пиеше алкохол, но понякога изпитваше желание за това. Когато пресуши бутилката, приключи с първата и последната си бира за вечерта. Откакто бе срещнала Валиант, все по-често изпитваше необходимост да се почувства замаяна.

— Ние не се караме. Опитвам се да ти влея малко здрав разум. Аз живея при моите родители и не плащам ипотека. Имотът е изплатен. Плащам само данъци, които са незначителни като сума. Печеля наистина добре и притежавам всички играчки, които искам. Нека ти помогна. Помниш ли, когато миналата година баща ми получи инсулт и тъпите медицински сестри, които му бяха изпратили от болницата? Ти дойде и се погрижи за него вместо тях. Намери прекрасна жена, която бди над татко сега. Ти му сменя памперсите много седмици, без да вземеш цент. Сега ми позволи аз да ти помогна.

— Знаеш ли какво — Тами въздъхна и се обърна към него, — можеш да дойдеш да ми сменяш памперсите, ако или когато някога получа инсулт. Дотогава не ми навирай в лицето парите си. Това е различно.

Тим се засмя.

— Най-накрая! Даваш ми зелена светлина да ти сваля панталоните.

Тя се разсмя и поклати глава.

— Отвратителен си.

Той размърда вежди.

— Хей, това е най-близкото нещо до покана, която някога съм получавал да те видя гола.

— Не е вярно — младата жена хвърли бирената бутилка в кошчето за боклук и грабна чантата си. Един поглед към часовника й показа, че е малко след единайсет. — Не забравяй времето, когато бяхме на десет и аз исках да отида да се гмуркам гола. Тебе те беше страх. Въобразяваше си, че ако си свалиш бельото и нагазиш в езерото, някоя водна костенурка ще се залепи за слабините ти. Тогава имаше шанса да ме видиш гола.

— Това не се брои. На онази възраст си мислех, че всички момичета са гадни, а и освен това не беше достатъчно пораснала, за да има какво да видя.

Тя се засмя и махна.

— Нито пък ти си имал. Трябва да тръгвам. Утре ще обслужваме официален обяд в църквата и се налага да отида на работа в седем, за да помогна в подготовката. Ашли Блас се запознала с някакъв тип и ще се омъжва. Утре дават обяд по случай годежа им.

Тим потръпна.

— Някой се жени за нея? Да не си е направила личностна трансплантация? Тя е най-досадният човек, когото съм срещал. Жалка нещастница — отпи голяма глътка от бирата си.

— Не. — Тами изсумтя. — Тя все още е кучка, но е успяла да убеди онзи идиот, че някак си е мило да слуша тирадите й относно всичко. Или е това, или използва голямата си уста да му замайва главата.

Тя тръгна към вратата, махна му с ръка и му изпрати въздушна целувка. Чу как Тим се задави с бирата си заради последния й коментар и след това се засмя, когато тя напусна бара.

Летата в Северна Каролина бяха особени. През деня беше горещо, а залезът на слънцето донасяше студен вятър, който сега се изви около Тами, докато вървеше към колата си. Младата жена се огледа, наслаждавайки се на тихата нощ. Винаги бе считала, че да израснеш в малко градче е страхотно. Познаваше кажи-речи всички и имаше пълна свобода, тъй като баба й беше почти изкуфяла. Тами се бе преместила при нея точно след осмия си рожден ден, но все още си спомняше живота в големия град. Провинцията й харесваше повече.

— Хей — провикна се някакъв мъж. — Вие ли сте Тами Шаста?

Почти беше извадила ключовете за колата си. Обърна се и се вгледа във високия непознат, облечен с дънки и зелена памучна риза с дълъг ръкав. Облеклото му завършваше с чифт очукани кафяви каубойски ботуши. Той определено не бе човек, който живееше в техния малък град. Беше в средата на тридесетте, с кестенява, късо подстригана коса. Тами веднага застана нащрек. Научила се бе никога да не се доверява на непознати, особено мъже.

— Кой иска да знае?

Мъжът мълчаливо пъхна палци в предните джобове на панталоните си.

— Казвам се Тери Бригс. Чух, че с вас се е случил инцидент в онова място на Новите видове, което откриха наблизо.

Сърцето й запрепуска лудо. Какво е чул? Кой е този човек?

— Не знам за какво говорите — излъга тя. — Приятна вечер. — Отключи вратата на колата, но задържа погледа си върху непознатия. Ужасен сценарий се заформи в главата й и й се прииска да изстене. С нейната любов към фантазиите би запълнила графика на всеки психиатър.

— Недейте така — рече той и пристъпи крачка напред. — Чухме, че сте имали спречкване с едно от онези експериментални животни и то е сложило лапите си върху вас.

Тами се напрегна, страх плъзна надолу по гръбнака й. Човекът се беше приближил и сега вече се намираше на няколко метра от нея. Той беше висок около метър и осемдесет и пет, но това не означаваше почти нищо. Обикновено всички стърчаха над нея, но този бе непознат и тя се почувства застрашена. Погледна нагоре към него и съвсем не й хареса факта, че бе нахлул в личното й пространство. Не можеше да отвори вратата на колата си, освен ако не се мръднеше по-близо до него, което нямаше намерение да направи.

— Виж — тя погледна надолу към ботушите му, после обратно към лицето му, — каубой. Не знам за какво говориш. Каквото и да си чул, слуховете не са верни. Сега трябва да се отдръпнеш, защото искам да си тръгна.

На лицето му се изписа отвращение и то стана грозно и грубо.

— Те са ви промили мозъка, така ли? Онези жалки животни го прилагат върху някои от хората. Всичко е наред, госпожо. Правили са го и преди, не сте само вие. Трябва да дойдете с нас и ние ще ви помогнем отново да мислите разумно. Искаме да участвате в пресконференция, на която да разкажете на всички какво са ви сторили болните животински копелета. Това ще покаже на света, че те не са нещо, с което ние, достойните хора, е необходимо да живеем. Ще се наложи всичките да бъдат унищожени.

Младата жена чу всяка дума, която той каза. Малко я смути очевидната му омраза към Новите видове, но най-притеснителната част от кратката му реч бе онази с „нас“. Извърна глава и забеляза тримата мъже, притаени в сянката на сградата, където се криеха. Това не е добре. Мамка му. Взря се във високия мъж до себе си, от страх сърцето й ускори ритъма си. Помисли. Не изпадай в паника.

— Чудесно. Така да бъде. Защо не ме последвате до дома ми и там да го обсъдим? — Ако успееше да влезе в колата си, можеше да кара до офиса на шерифа или да се докопа до мобилния си телефон и да повика помощ. Нямаше никакво намерение да им позволи да я следват до къщата й.

Непознатият примигна, изглеждаше малко изненадан, но стисна устни.

— Ще пътуваме с моя пикап.

Тя кимна, бързо прецени, че е нужно да го държи в неведение. Би било по-лесно да го изненада, ако той си мисли, че е пълна идиотка.

— Добре. Ами колата ми? Не мога просто да я зарежа тук. Ако остане на паркинга, първото нещо, което ще направи на сутринта Сам, той е собственикът, е да я изтегли на буксир. Аз ще карам пред вас, а вие ще ме следвате.

Една ръка се стрелна и я сграбчи за лакътя.

— Колата ти е най-малкият ни проблем. Ти ще ни помогнеш да настроим всички хора против онези животни.

Тами стисна в юмрук ключовете, така че върховете им да се подават между пръстите й. Шансовете й срещу четиримата мъже бяха почти минимални. Мълчаливо се помоли някой да излезе от бара и да й се притече на помощ, но това не се случи. Със свободната си ръка сграбчи дръжката на вратата.

— Не мога просто ей така да оставя колата си тук. Готова съм да изслушам онова, което имате да ми казвате, но нямам възможност да си платя, за да ми докарат колата обратно у дома.

С рязко движение тъпакът се опита да я отстрани надалеч от превозното й средство. Той я дръпна достатъчно силно и тъй като тя се беше вкопчила в дръжката на автомобила, вратата се отвори леко и вътрешното осветление в купето се задейства. Непознатият я дръпна още по-силно и дланта й се изплъзна от метала. Тами се завъртя и разбра, че за да се освободи е необходимо да атакува.

С върховете на ключовете, които стърчаха между пръстите й, силно удари мъжа в корема, след това го изрита. От удара ръката я заболя, с другата посегна към лицето му. Ноктите й се забиха в плътта точно под едното му око. Той изрева и я пусна в същия момент, в който тя нададе пронизителен писък в опит да привлече вниманието на някой върху затрудненото й положение.

Тами блъсна непознатия и побягна към бара, но успя да измине само няколко метра, преди някой да я сграбчи за косата. Тя отново изпищя, този път от болката, която опъването й причини в задната част на главата. Мъжът я дръпна, стисна я брутално и я запрати в някакъв паркиран пикап. Бузата й се удари в страничното огледало и болка прониза едната страна на лицето й в близост до ухото.

Нападателят пусна косата й, за да я обхване със силните си ръце през кръста. Те я задържаха да не се удари в земята, когато коленете й се огънаха. Изпищя отново и ритна идиота, докато я повдигаше във въздуха. Отдръпвайки се рязко назад, в неистов опит да се освободи от него, тилът й се удари в лицето му. Той изруга силно и я пусна.

Младата жена тупна тежко на земята и едва не падна на колене, но успя да се задържи, като залитна и се отдалечи на няколко крачки от мъжа. Двама от нейните нападатели препречваха пътя й към бара. Опита да се съпротивлява на световъртежа, причинен от болката в лицето и задната част на черепа, където грубо се бе ударила в тъпака. Блъсна се отново в пикапа, когато понечи да се шмугне край него. След това хукна към пътя. Успя да пресече паркинга и стигна до тротоара на улицата. Тогава забеляза фаровете на идващ срещу нея автомобил.

Тами се завтече към колата, уверена, че онези смотаняци ще хукнат да бягат в обратна посока. Трафикът по това време на нощта бе обичайно слаб, а всеки, който беше в превозното средство, приближаващо към нея, би бил по-добър човек от тези, от които бягаше. Тя размаха ръце и закрещя, за да привлече вниманието на водача и осъзна, че колата започна да намалява ход.

Когато съвсем приближи, младата жена позна автомобила. Очуканата таратайка на пастор Томас в този момент бе най-приятната гледка. Шофьорът натисна докрай спирачките и спря на няколко сантиметра от мястото, където стоеше Тами. Той се взря в нея през предното стъкло и тя забеляза шока, изписан върху лицето му. Изпълни я облекчение. Но тогава погледът му се премести, устните му се разделиха, а очите му се разшириха от тревога за нещо, което бе съзрял встрани зад нея.

Тами извърна глава, за да погледне през рамо и видя четиримата да бързат към нея. Всичко, което успя да види, преди да я достигнат, бе стичащата се по брадичката кръв от разцепената устна на непознатия с каубойските ботуши, който я бе повдигнал във въздуха. Отново изпищя, отскочи назад и размаха юмруци, но един от мъжете я сграбчи за лактите, а друг — за краката. Вдигнаха я на ръце и хукнаха заедно с нея към паркинга на бара. Пастор Томас изкрещя името й, като същевременно надуваше клаксона на таратайката си.

Когато стигнаха до техния автомобил, нападателите я вдигнаха високо и я хвърлиха, сякаш бе чувал с картофи, през страничния борд в каросерията на пикапа. Силата на удара изкара въздуха от дробовете й, а в главата й избухна болка, когато тялото й се приземи върху металния под. Опита се да си поеме дъх, заповяда си да се раздвижи, но когато се помъчи да седне, две тела се стовариха отгоре й. Вложи сетни сили, за да ги отхвърли и задраска с нокти по двамата мъже, но те без усилие я задържаха прикована под себе си. Двигателят изрева и вратите на превозното средство се затръшнаха секунда преди водачът да включи на задна скорост. След това колелата се завъртяха и всичко започна бързо да се мести покрай тях.

Внезапното и рязко потегляне на пикапа изтърколи двамата нападатели далече от нея и те се блъснаха в страничния борд на каросерията. Движението преобърна на една страна и Тами. Тя съзря нощното небе. Шофьорът наби спирачки и младата жена се търкулна в обратна посока, миг преди той да смени отново предавката. Скоростната кутия шумно запротестира, издавайки стържещ звук.

Тами посегна към ръба на каросерията, с надеждата да се измъкне, но водачът натисна газта, преди пръстите й да успеят да стиснат метала. Инерцията на пикапа напред я отхвърли към задния капак. Сграбчиха я ръце и тя отново се оказа затисната под двете мъжки тела. Успя само да изпищи.

Автомобилът бързо набра скорост. Над напрегнатото пухтене на двигателя и тежкото дишане на похитителите й Тами чуваше непрестанния вой на клаксона зад тях. Пастор Томас ги следваше, без да престава с опитите си да привлече внимание към това, което се случваше.

Благословен да е! За съжаление постъпката му накара шофьора на пикапа да стане още по-безразсъден. Автомобилът мина през няколко дупки и Тами изпъшка от болка, тъй като мъжете се тръшкаха върху нея и болезнено притискаха гърба й към металния под.

Ребрата и главата я боляха. Общата тежест на двамата смазваше белите й дробове и тя се бореше за глътка въздух. Ревът на клаксона ги преследваше и като че ли щеше да продължи да го прави вечно. Мъжете, които не преставаха да я затискат, започнаха да ругаят, когато друсането зачести. Изглежда водачът бе напуснал пътя и караше по трева, както предположи Тами според начина, по който превозното средство се плъзгаше силно и неравномерно и задницата му подскачаше. Звукът на клаксона заглъхна. Тя разбра, че нападателите й бяха достатъчно умни да напуснат шосето и да поемат по терен, където таратайката на пастора не може да се движи.

Младата жена почти бе припаднала от болка, когато от пикапа се чу остър стържещ звук и той намали ход, докато не спря. От кабината един мъж прокле високо. Тежестта на телата, които я затискаха, изведнъж олекна. Тами силно заби колене в стомаха на единия от похитителите и той издаде ужасен звук на гадене. Тя вкопчи длан в ръката на другия, който в този момент се опитваше да я хване за бедрото. Ноктите й се забиха в меката му плът, докато човекът не изкрещя и рязко се отдръпна на разстояние.

Тами размаха юмруци и зарита с крака, за да се измъкне от нападателите. Успя да им нанесе достатъчно удари, които ги накараха да се отдръпнат от нея. Тя седна, след което се хвърли в другата посока. Пръстите й стиснаха капака на автомобила. Отчаянието и страхът я принудиха да намери в себе си сили, да повдигне тяло и да се прехвърли през страничния борд на каросерията. Падна в пръстта до превозното средство и си удари хълбока. Остана да лежи за секунда, застинала от болка, докато до нея вратата на кабината се отвори с изскърцване и пред погледа й попаднаха нечии крака.

Лунната светлина й позволи да различи заобикалящата ги гъсто залесена площ. Тами се надигна и затича към тъмната плътна линия на дърветата, като се надяваше да се скрие там и знаеше, че това е единственият й шанс да се изплъзне от копелетата. Едва стигнала до първите дървета, чу мъжете да викат след нея. Това я насърчи да се движи по-бързо, а ужасът я мотивира да продължи, като пренебрегна болката в хълбока си.

Някой зад нея дишаше тежко, съкращавайки разстоянието. Обхвана я желание да изкрещи силно. Щяха да я хванат. Успя да заобиколи тъмното, неясно очертание и се надяваше преследвачите й да се ударят в това, което тя бе избегнала. Нещо се блъсна в гърба й. Ударът я запрати в мръсната листна маса и нещо тежко я притисна към нея. Болката я разкъса със сила, която накара всичко около нея да потъне в черно.

 

 

— Валиант? — извика отново Тайгър.

Валиант излезе от къщата, приближи портата на оградата и спря. Погледна към приятеля си.

— Има ли причина да крещиш в два през нощта? Спях.

Тайгър изглеждаше мрачен.

— Обадиха ни се преди няколко минути от местното шерифство. Нуждаят се от нашата помощ.

Валиант гневно присви очи.

— Ти знаеш, че не обичам хората. Идете да им помогнете, щом искате. Защо си дошъл да ме притесняваш?

Тайгър прехапа устни.

— Запази спокойствие, ясно?

Валиант почувства стягане в стомаха. Щом събратът му го предупреждаваше, значи това, което имаше да му казва, щеше да го ядоса.

— Защо? Да не би да има още хора, които искат да ни нападнат? Нуждаете се от мен, за да патрулирам из Дивата зона ли? Да не са нарушили защитната стена? Няма да охранявам отвън заедно с човешките патрули. Просто ще убия нарушителите, ако дойдат тук.

Тайгър се поколеба.

— От града е била отвлечена човешка жена, има свидетели. Мъжът, който е видял как са я отвели, е последвал автомобила на похитителите, но ги е изгубил, когато те са се отправили към гората, където неговата кола не е могла да се движи. Обадил се е за помощ по мобилния си телефон, но това е малък град. На ченгетата е отнело няколко минути, докато стигнат до мястото, където очевидецът ги е изгубил. Намерили са пикапа, но не и жената. Четиримата неизвестни са я хванали и са избягали с нея в гората. Местните полицаи не притежават инстинкта на животните за преследване на плячка. Ще трябва да изчакат дневната светлина, а тогава може да е твърде късно за жертвата. Шерифът се е сетил за нас. Организирал съм няколко от нашите офицери, с които под мое ръководство ще помогнем на властите. Помислих си, че и ти ще искаш да дойдеш.

Валиант ненавиждаше идеята която и да е жена да бъде във властта на човешките мъже. Те бяха неуравновесени и жестоки.

— Съжалявам за жената, но все още не разбирам защо си дошъл точно при мен. Губиш си времето в приказки, ако имате намерение да я търсите. Трябва веднага да тръгнете по следата.

— Сега идва най-лошото. Когато шерифът и заместниците му намерили пикапа, са го претърсили, за да идентифицират собственика и са открили, че похитителите са членове на една от онези екстремистки групи, мразещи Новите видове. В автомобила е имало няколко брошури, които са ги довели до това заключение. — Тайгър се поколеба. — Отвлекли са Тами.

Ужас разкъса Валиант.

— Моята Тами?

Тайгър кимна мрачно.

— Да. Твоята Тами. Мислех, че ще искаш да помогнеш да я намерим — замълча. — Реших, че все още достатъчно добре си спомняш нейния аромат, за да можеш по-бързо да откриеш следите й.

Злобен рев се изтръгна от гърдите на Валиант. Обхвана го ярост при мисълта как онези мъже нападат неговата Тами. Враждебно настроените групировки убиваха хората, свързани с Видовете. В съзнанието му веднага изплува красивото й лице. Задъха се, мъчеше се да разсъждава, обезумял при идеята за онова, което щяха да й сторят.

Тайгър трепна.

— Предполагам, че ще дойдеш.

Валиант бързо се обърна и хукна към къщата.

— Само да си взема някои неща — изръмжа силно. — Не тръгвайте без мен! Ще ги разкъсам с голи ръце, ако са й навредили по някакъв начин!

— Така си и мислех! — извика след него приятелят му.

Няколко минути по-късно исполинът изскочи отново навън. Тайгър забеляза, че си е обул обувки. Качи се в джипа, без да обели дума за зловещия вид на ножа, който висеше привързан към бедрото му. Валиант скочи на седалката на пътника. Тайгър махна с ръка, за да сигнализира на другите две превозни средства, спрели зад тях, да ги последват.

— Ще ги убия, ако я наранят — закле се огромният мъж.

Тайгър прехапа устни.

— Не забравяй, че няма да сме на територията на Резервата. Техният закон може да е в разрез с нашите действия. Онези типове са отвлекли жена. Имай предвид, че като ги заловим, те ще бъдат съдени строго. Искам да съм убеден, че си наясно с всичко това. Не става ли малко да ги поосакатиш, но да останат живи, а? Би било лоша реклама за нас, ако върнеш на властите онези хора на парчета.

Валиант се озъби.

— Всичко зависи от това дали са я наранили или не.

— Звучи ми достатъчно честно — и Тайгър настъпи педала на газта.

 

 

Шериф Купър, белокос мъж в средата на петдесетте, открито зяпна четирите същества от Новите видове, които слязоха от трите джипа. По пътя Тайгър бе казал на Валиант името на човека и го бе предупредил да се отнася вежливо. В отговор той му се бе озъбил.

Единственото му желание бе да намери Тами. Не му пукаше какво впечатление ще направят, нито че властите искаха те да се държат добре. Изглежда Тайгър смяташе молбата за помощ на хората за голяма работа, нещо като първа стъпка към приемането им от жителите на града. Но според него те молеха за помощ просто защото са много отчаяни.

Погледът му стрелна тримата му събратя. Тайгър, Брас и Райдър бяха с униформите си. Шерифът, с разширени от страх очи, сякаш най-много се взираше в него. Може би, защото вместо униформа, носеше спортни дънки и сив пуловер, които бе успял да надене на себе си, когато виковете на приятеля му го събудиха. Отправи директен поглед към очите на Купър и осъзна, че човекът не може да отмести взор от лицето му. С мъка устоя да не оголи зъби и да направи истинско шоу. Очевидно не дънките бяха смутили мъжа, а чертите на физиономията му.

Шерифът изглежда успя да наложи контрол над страха си и пристъпи към тях, когато го приближиха. Той прочисти гърло и протегна ръка към Тайгър, който бе поел инициативата да се срещнат край пътя с групата на хората.

— Аз съм шериф Грег Купър, а това са моите заместници. Благодаря ви, че се отзовахте на молбата ми. Пристигнахте много бързо, за което сме ви признателни.

Тайгър спря близо до мъжа и му стисна десницата.

— Аз съм Тайгър, а това са моите хора — пусна ръката му и посочи: — Брас, Райдър и Валиант. Радваме се да бъдем полезни, шериф Купър. Има ли някаква промяна, откакто ни се обадихте?

Възрастният мъж поклати глава.

— Не. Не ми е ясно как можа да се случи това. Познавам Тами Шаста от осемгодишна, когато се премести тук и не знам някой, който би искал да я нарани. Тя е едно мило малко момиче. Нашият пастор е този, който е видял как онези мъже са я хванали и е тръгнал след тях. Пикапът, който са използвали, за да я похитят, се е развалил на около километър и половина встрани от този път. Масленият картер се е пробил и двигателят е блокирал. Нападателите не са тукашни, тъй като пастор Томас знае всеки, който живее в този район и би ги познал.

Тайгър кимна.

— Ние поемаме оттук. Вие сте повече от добре дошли да дойдете с нас, ако искате. Моите събратя и аз можем да проследим всичко, нали сме две котки и две кучета.

— Настоявам за това — заяви шерифът, като им метна нервен поглед, сякаш неуверен в техните действия. — Сблъсквал съм се с много неща в моя живот и когато намерим Тами, имам ужасното предчувствие, че ако все още е жива, ще иска да види познато лице. Не мога да се сетя защо четирима мъже ще отвлекат хубава жена, освен ако не е за най-лошото. Осигурил съм линейка в режим на готовност, ако са я изнасилили или са се гаврили с нея. — Той спря и се намръщи. — Две котки и две кучета?

Валиант изръмжа и стресна всички човешки същества около себе си. Те уплашено се отдръпнаха и се вторачиха в него. Ако някой от хората беше докоснал интимно Тами, то той щеше да му откъсне пръстите. Докато жертвата пищеше от болка, щеше да му изтръгне ръцете от раменете, след което да го пребие със собствените му крайници. Щеше…

Тайгър проговори и сложи край на плановете му за насилие. С поглед мълчаливо го предупреди, че трябва да държи под контрол гнева си.

— Аз и Валиант сме от котешкия вид, а Брас и Райдър — от кучешкия.

— О! — белокосият мъж бе изумен от думите му.

Валиант не можеше да овладее яростта си. Приятелят му искаше от него да се отнася учтиво към хората, а той просто желаеше да чуе какво знае шерифа, което да му помогне да проследи Тами. Мразеше да губи време. Мълчаливо отправи упрек към Тайгър, като повдигна устна, при което острите му зъби блеснаха. Не беше от търпеливите, затова събратът му трябваше да престане с тези глупости. Ахването, което дойде от хората наоколо, го накара да насочи вниманието си към шериф Купър, който залитна назад, втренчил ужасен поглед в устата му.

— Това ли са…

— Зъби — потвърди Тайгър. — Не се притеснявайте за Валиант. Той е много ядосан, че жената е отвлечена и иска веднага да тръгне по следата.

Шерифът най-сетне отмести поглед към Тайгър.

— Изпратих човек до колата й пред бара, където са я похитили, за да потърси нещо нейно с миризмата й. Знам, че когато използваме кучета, те се нуждаят да подушат някаква вещ, принадлежала на жертвата. Заместникът ми всеки момент трябва да се върне, обади се по радиостанцията, че е намерил якето й.

Тайгър посочи към Валиант.

— Няма да е необходимо. Ние я познаваме. Тя бе част от обслужващия персонал на едно парти в Резервата и те двамата станаха приятели. Точно затова е тук. Прекарал е повече време с нея, отколкото аз. Много добре познава аромата й и лесно ще я проследи.

Възрастният мъж потресено стрелна с поглед Валиант.

— Е, предполагам, че това е добре. Тогава вие, момчета, знаете какво хубаво момиче е тя и че трябва да я намерим преди похитителите да успеят наистина да й сторят зло.

— Тръгвам след нея — изръмжа Валиант, напразно си губеше времето да ги слуша, когато Тами се нуждаеше от него. — Вие стойте тук, глупаци. Аз сам ще я върна обратно — и на бегом се изстреля към гората.

— По дяволите, той се движи много бързо. — Шерифът звучеше изумено. — Не съм в състояние да поддържам такова темпо. Вървете! Намерете Тами! Те имат преднина от един час.

— Чакай, Валиант! Идвам с теб! — изрева Тайгър.

Очите на Валиант привикнаха към тъмнината и той последва дълбоките и ясни следи на автомобилните гуми, оставени във високата трева. Знаеше, че Райдър и Брас го следват плътно. Те вероятно действаха по заповед, за да се убедят, че няма да заколи похитителите, когато ги открие. Двама от събратята му нямаше да бъдат достатъчни да предотвратят това да се случи, ако човешките мъже бяха сторили нещо лошо на Тами. Ако Тайгър имаше такова намерение, трябваше да вземе със себе си поне една дузина Видове.

Намери пикапа и подуши аромата й в каросерията. Скочи отзад и видя по пода кръв. Наведе се, помириса я и малко се поуспокои, когато разбра, че не е от нея. Затвори очи и пое няколко пъти дълбоко въздух, за да запомни миризмата на нападателите. Прониза го убийствена ярост, когато заедно с мириса на непознатите, усети и аромата на страха й. Изправи се и скочи от автомобила. Тримата му събратя се взираха в него, чакаха преценката му.

— Двама от тях са били в задната част на пикапа. Има кръв, но не е нейна.

Тайгър кимна. Валиант приближи до отворената врата на водача. Спря и подуши, наведе се към счупеното странично огледало. Изръмжа, цялото му тяло се напрегна.

— Какво има? — Тайгър приближи и получи отговор, когато вдъхна. — Кръв!

— Нейната! — Валиант отметна назад глава и изрева. — Кръвта по счупеното огледало е нейна, значи са я наранили! Ще ги убия заради това!

Брас се покашля.

— Паднала е тук, после е побягнала, но те са я последвали. — Той стоеше на около три метра от возилото, близо до началото на гората.

Валиант се спусна напред. И четиримата подушиха района и изследваха стъпките по земята. Малките отпечатъци бяха по-трудни за откриване през нощта.

— Съвсем са пресни.

— Така каза и шерифът — потвърди Тайгър. — Похитили са я преди около час. Смятате ли, че е успяла да се измъкне от преследвачите си? — Вгледа се в съвсем малките следи, приличащи на женски стъпки. Хвърли поглед към приятеля си. — Издръжлива ли е физически? Мислиш ли, че може да надбяга нападателите си?

— Не! — озъби се Валиант. — Тя е дребна и не може да се справи с четирима мъже.

— По-добре да ги намерим бързо — изръмжа Брас.

Впуснаха се в бяг. Спряха, когато откриха ясни белези, че Тами е паднала на земята. Валиант отново изрева, когато откри още петна от нейната кръв.

— Спокойно! — изръмжа ниско Тайгър. — Позволяваме на животинската ни страна да ни води, но ние си имаме работа с хора. Озаптете инстинктите си, докато трае издирването. Те не са елени. Имайте го предвид.

Райдър изруга, когато приклекна и разгледа смачканите окапали листа.

— Някой от мъжете я е взел да я носи. Едните отпечатъци от стъпки показват добавено тегло.

— Мъртъв е, когато се добера до него! — обеща Валиант — Да вървим!

 

 

Тами се събуди и тихо изруга. Рамото, ръката, гърбът и главата я боляха. Спря изброяването на болежките и опита да се концентрира върху местата, които не й причиняваха страдание. Краката и дупето й бяха добре, но това бе всичко. С усилие отвори очи и се взря в ярък лагерен огън. Лежеше на една страна, с лице към него, на няколко крачки от пламъците. Извърна глава, но съжали незабавно.

Четиримата мъже седяха на паднал дънер и гледаха към нея. Един от тях, Тери, с каубойските ботуши, имаше засъхнала по брадичката и фланелата си кръв от удара с главата й. Втори бе напъхал в носа си ивици плат, откъснати от ризата му, за да спре силното кръвотечение. Трети притискаше длан към рамото си, където личаха червени следи, оставени от ноктите й. Белезите му й подсказаха, че той е бил единият от гаднярите в каросерията на пикапа. Четвъртият мъж изглеждаше невредим.

Тя отмести поглед от нападателите си и огледа дърветата наоколо. Бяха я оставили да лежи на тревата. Когато опита да се вдигне нагоре, усети, че не може да движи ръцете си. Дръпна ги силно и осъзна, че са завързани зад гърба й. Втренчи се отново в мъжете.

— Китките ти са пристегнати с моя колан, малка хулиганке. Остани да лежиш долу! — Това бе човекът, останал невредим. Тонът му беше гневен. — Аз все още настоявам, че трябва да я убием. Виж в какви лайна се натресохме заради нея. Ритна в лицето Нед и му счупи носа, когато се опитваше да избяга от пикапа.

Тами бе изненадана. Не си спомняше да е направила подобно нещо, но скри усмивката си, щастлива, че го е сторила. Смътно си спомни как с помощта на краката оттласна тялото си нагоре и се прехвърли през капака на каросерията. Бе си помислила, че използва пода на автомобила за това. От факта, че в действителност това е било неговото лице, й стана по-добре.

— Мисля, че два зъба ми се клатят. Тя блъсна главата си в устата ми — каза Тери и изсумтя, забил поглед в жената. — Аз предлагам да й нашаря задника с колана си.

— Спрете да хленчите! — нареди непознатия с издраното рамо. — Имаме нужда от помощта й. Нали чухте какво ни каза нашият информатор от Резервата. Едно от онези животни я хванало и я отнесло. За да спечелим подкрепа за нашата кауза, трябва да я убедим да застане пред обществеността и да разкаже на всички какво й е сторило.

— Сякаш тази кучка ще го направи. — Нед замълча. — Точно така. Тя ми счупи носа. Женската е животно, също като тях. Тръгна ли мирно и тихо с нас като истинска дама? Не, по дяволите! Бореше се, сякаш е звяр. И ето сега сме заседнали в гората без автомобил. Онази кола ни следваше и аз съм сигурен, че човекът е извикал помощ. Най-вероятно е запомнил номера на пикапа. Сигурно вече ни търсят из целия щат.

— Трябва да изчакаме, Пол. — Тери се намръщи към другаря си. — Шефът ни заповяда да го чакаме, за да я отведе, когато пристигне. Ти беше този, който си мислеше, че е много лесно да я хванем. Каза, че ще бъде толкова просто, колкото яденето на пай. Той ще бъде тук след няколко дни и ще ти съдере задника. А и нашите заедно с твоя, заради това че бяхме достатъчно тъпи и се вслушахме в откачения ти план. Нали знаеш, че шефът я иска в добро състояние; заяви, че има големи планове за нея. Каза, че може да я убеди да направи всичко, от което имаме нужда, но сега нещата се обърнаха с главата надолу.