Лорън Донър
Валиант (17)

Глава 17

Тами се чувстваше малко нервна, но Валиант изглежда не страдаше от подобна възбуда. Държеше я за ръцете и й се усмихваше. Новите видове бяха поканили пастор Томас да извърши церемонията. На възрастния духовник сякаш му беше малко неловко, заобиколен от няколкостотин Нови видове, но фактът, че се бе съгласил да ги ожени я докосна дълбоко. Освен Тами и свещеника, на тържеството присъстваше само още едно човешко същество. Джеси Дюпре беше кумата.

Най-добрият й приятел Тим беше отказал да дойде, когато Тами му се обади, за да го покани. Беше й малко тъжно, но взирайки се в екзотичните златисти очи на Валиант реши, че в края на краищата няма значение. Тим или щеше да го превъзмогне, или щеше да продължи да й се сърди.

Никога не бе предполагала, че толкова много Нови видове ще присъстват на бракосъчетанието им, но те бяха дошли. Фактът, че ги е грижа за тях, стопли сърцето й. Освен кафетерията, фоайето беше най-голямото помещение, което хотелът можеше да предостави, и то беше препълнено. Имаше място само за правостоящи. Нямаше достатъчно столове за сядане на толкова много хора. Джъстис стоеше най-отпред на групата, ухилен широко. Той беше кумът.

— Ти, Тами Анн Шаста, вземаш ли Валиант Норт за твой съпруг?

Бяха променили обета, направиха го по-достъпен, за да могат всички да го разберат.

— Да, с радост.

Валиант се усмихна широко.

— Ти, Валиант Норт, вземаш ли Тами Анн Шаста за твоя съпруга?

— Да, с чест и радост. — Той й намигна.

Тами се засмя. Трябваше да поговори още веднъж с него за това колко неправилно и странно се държи. Изслушаха пастора, който им обясни какво означава съпружеството, преди да обяви брака им за законен.

— Валиант, можеш да целунеш булката. Изцяло е твоя.

Младоженецът освободи ръцете й и я хвана за бедрата. Бавно я повдигна от пода. Тами се засмя и стисна широките му рамене, за да запази равновесие. Той я вдигна високо, докато лицата им се оказаха на една и съща височина. Дланите й обвиха врата му и тя затвори очи, когато я привлече плътно към тялото си. Ръцете му се плъзнаха на кръста й и той я прегърна.

Младата жена предполагаше, че просто ще докосне с устни нейните. Все пак стотици хора ги наблюдаваха. Но Валиант не го направи. Целуна я истински. Устата му погълна нейната и езикът му нахлу вътре.

Тами отвърна на целувката му, неспособна да устои на чувствения досег на мъжа, когото обичаше, и тялото й незабавно реагира. Винаги имаше такъв ефект върху нея. Той замърка, а тя застена, когато страстта им се възпламени.

— Ъмм… — Пастор Томас се покашля. — Мисля, че приключихме.

Валиант изръмжа, но прекъсна целувката. Когато се отдръпна, двамата с Тами се спогледаха и погледите им се задържаха. Младата булка нямаше търпение да го има само за себе си и съдейки по пламенното желание, изписано на лицето му, знаеше, че чувството е взаимно. В помещението се бе възцарила абсолютна тишина. Исполинът бавно я спусна надолу и я сложи да стъпи на краката си.

— Моя!

— Твоя! — Тами се засмя.

Брийз се разсмя.

— Отвън ви чака кола, за да ви отведе до къщата на Валиант, като сватбен подарък от всички, отседнали в хотела. Искаме да имаме възможност да спим, а ви познаваме и двамата. Сега, когато празнувате брака си, ще бъде още по-лошо. Предполагаме, че Валиант няма да ти позволи да станеш от леглото в продължение на дни.

Някои от Новите видове се засмяха. Тами се изчерви. Огромният мъж се усмихна и кимна на Брийз.

— Такъв е и моят план.

— Слава богу — прошепна Джеси. — Имах чувството, че покривът ще се срути, когато ги чух. Честито! Отивам да ям, преди да се заформи дълга опашка за храна. — Усмихна се, бързо се завъртя и се запровира в тълпата.

Тами се изчерви още повече. Валиант отметна глава и високо се разсмя.

— Нищо не разбирам. — Пастор Томас се намръщи.

Брийз пристъпи напред.

— Искаме Тами и Валиант да са сами, за да се насладят напълно на времето си заедно. А всички ние ще спим по-добре, когато те са далеч.

— Какво пропускам? — Духовникът все още изглеждаше объркан.

Пристъпвайки напред, Джъстис се засмя.

— Това е присъщо на Новите видове, извинявам се, че се намесвам в разговора. Не се притеснявайте!

Валиант се обърна към Тами и я сграбчи внезапно. С усмивка я вдигна в прегръдките си.

— Хайде да се прибираме у дома!

Младата жена обви ръце около врата му.

— Може ли този път да ме разведеш из къщата си? Освен антрето, стълбите и спалнята, не съм видяла нищо друго от нея.

Той се засмя и я преведе през тълпата, а гостите се отдръпваха, за да им сторят път.

— Може би след няколко дни.

— Трябва да ме нахраниш — подразни го Тами.

— Вече съм помислил за това. Ще ни доставят храна от хотела.

Отвън ги чакаше джип. Тайгър скочи на седалката на шофьора. Той само се усмихна, когато Валиант седна на пътническото място с Тами, свита в скута му.

— Аз съм по храната — каза Тайгър засмян. — Доставки… колко? Четири пъти на ден?

— Нека да са шест. — Ухили се исполинът. — Тя ще бъде много гладна.

Тайгър запали двигателя.

— Шест ще са. И само за твое сведение, за да не се тревожиш, ако подушиш някои от нас наблизо. Поставили сме охрана около дома ти. Не е прекалено близо все пак. Но достатъчно, за да държи под око къщата докато ти и Тами сте там.

— Разбирам — въздъхна Валиант.

Младата жена погледна единия, после другия.

— А аз — не.

— Ти си човек — обясни спокойно съпругът й. — Нашите мъже ще бъдат там, за да те защитават, тъй като не сме в хотела. Имаме врагове, секси. Сега, когато сме женени, ти си мишена. Дивата зона е безопасно място, но Джъстис ще се чувства по-добре като знае, че около нас има допълнителна охрана, която да помогне да ни пазят.

Тами отпусна глава на гърдите му и се сгуши в него.

— Добре, но се уверете, че не са твърде близо.

— Няма проблем. — Тайгър се разсмя.

Валиант сгуши лице до бузата й.

— Моя!

— Възможно ли е някога да спреш да повтаряш тази дума? — попита усмихната тя.

— Харесва ми да напомням на себе си и на теб, че ми принадлежиш. Бих могъл да го казвам повече пъти, ако имаме деца.

— Определено не съм съгласна да имаме осем деца. Тогава всяка дума излязла от устата ти ще бъде „моя“.

— Обичам те, Тами!

— И аз те обичам!

— Харесва ми, че двамата ще бъдете на километри, километри разстояние далеч от мен, когато си лягам довечера. Не съм спал пълни осем часа, откакто се преместихте в хотела. Тя е дребна, Валиант. Трябва от време на време да й даваш почивка от секса.

Младоженците едновременно го стрелнаха с погледи.

— Никога! — казаха те единодушно.