Емилия Друмева
Конституционно право (101)

Основните задължения на гражданите

1. Основните задължения на гражданите са малко разработвани в правната наука, но те присъстват в правния мир като корелат на основните права и свободи, винаги обаче в тяхната сянка.

Исторически основните задължения на гражданите остават извън декларациите, приети като тържествени въведения към първите европейски конституции в края на XVIII век. Декларацията от 1789 г. във Франция се отнася само за правата на човека и гражданина. Едва декларацията към Конституцията от 1795 г. — третата конституция от епохата на революцията, припомня след отминалата буря на революционния терор, че човекът/гражданинът освен права, има и задължения (вж. Раздел V).

Присъщо на тоталитарните политически режими е да се набляга върху задълженията на гражданите и върху „единството на правата и задълженията“, в което се търси неутрализиране на притегателната сила на правата и свободите с отрезвителното действие на задълженията на гражданите. Това бе основна линия в доктрината при действието на Конституцията на Народна Република България от 1971 г. (вж. Раздел IV): принципът за единството на правата и задълженията бе експониран като основно начало — правата са „предоставени“, а не присъщи на човека, поради което се набляга върху задълженията, т.е. върху онова, което се дължи за предоставените права.

2. Основните задължения на гражданите са преди всичко юридически задължения, т.е. правила за поведение, гарантирани с правна санкция. Правните субекти — носители на такива задължения, трябва да следват предписаното поведение, за да се удовлетвори определен правен интерес. При основните задължения на гражданите този правен интерес са блага, обективни ценности, без които обществото и личността не могат да съществуват и да се развиват.

При юридическите задължения, в т.ч. и основните задължения на гражданите, за разлика от субективните права, правилата за поведение са от задължителен тип. Това означава, че носителят на основното задължение няма право да преценява дали да изпълни или не задължението. Ако не изпълни, произтичат правни санкции.

Изпълнението на основните задължения удовлетворява основни/първични потребности на обществото; поради това определящи за съдържанието и правния режим на основните задължения на гражданите са самите признати обективни стойности. Те са необходим минимум за поведение, чрез който обществото осигурява своето съществуване и развитие; те са задължения на гражданите, произтичащи от обективно действащо право. Поради това основните задължения имат уредба в Конституцията, те са конституционни задължения на гражданите. Основните задължения на гражданите са корелат на основните права, но са в друго конституционноправно измерение.

В действащата българска Конституция Глава втора е именувана „Основни права и задължения на гражданите“. Съобразно с разбирането за основните задължения като „сенчест“ корелат на основните права, Конституцията отрежда на основните задължения в рамките на тази глава само четири текста — чл. 58 до чл. 61 вкл., като каталог на основните задължения на гражданите. Но той не е изчерпателен, защото самата Глава втора съдържа още основни задължения на гражданите, а и извън нея Конституцията съдържа и други основни задължения, напр. основното задължение, записано в преамбюла на Конституцията: „… като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България…“.

3. Член 58 от КРБ гласи: „(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. (2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.“ Текстът изрично предвижда „законите“, но няма съмнение, че значението е „закон в материален смисъл“, т.е. и подзаконови актове. Това задължение на гражданите осигурява правна стабилност и има централно място в правовата държава (вж. Раздел IV). Негов носител е „всеки“ (гражданин).

Член 59 ал. 1 от КРБ прогласява защитата на отечеството като дълг и чест за всеки български гражданин. С Четвъртата поправка на Конституцията (ДВ, бр. 12 от 2007 г.) се извърши отмяната на ал. 2, с което войнските задължения, т.е. наборната военна служба, вече не е основно задължение на българските граждани.

Член 60 от КРБ гласи: „(1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество и (2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.“ Освен основното задължение, тук е прогласен и водещият принцип на конституционната държава — че данъците се установяват само със закон, който принцип е допринесъл за налагането на парламента като законодател (вж. Раздел X)^[1].

На последно място в Глава втора в чл. 61 Конституцията предвижда основното задължение на гражданите за оказване съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия; задължението има развитие в закони и подзаконови актове.

Извън този кратък каталог действащата българска Конституция съдържа и други основни задължения, които в повечето случаи са предвидени заедно с основни права, напр. родителите имат основно задължение да отглеждат и възпитават своите деца до тяхното пълнолетие; това е и тяхно основно право, което се подпомага от държавата (чл. 47, ал. 1).

„Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.“ (чл. 53, ал. 2 от КРБ), от което произтича задължението за начално/основно образование. То се изпълнява съвместно с упражняването на правото на образование като основно право на гражданите, уредено в чл. 53 от КРБ.

„Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани“ (чл. 36, ал. 1 от КРБ) — също едновременна битност на право и задължение, но само по отношение на гражданите на Република България.

Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда според установени стандарти; едновременно с това имат и задължението да опазват околната среда (чл. 55 от КРБ), защото опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната е обективна ценност, която се гарантира от държавата (чл. 15 от КРБ).

4. Принципите в конституционната уредба на основните задължения на гражданите не са така ясно прогласени, както това е направено по отношение на основните права. Възниква въпросът дали принципите за основните права са важими и за основните задължения?

Положителният отговор ще е точен само донякъде, защото той трябва да отчита различията в правната природа на основните права и на основните задължения. Няма спор, че и при задълженията на гражданите равенството пред закона (чл. 6, ал. 2 от КРБ) е основно начало: „Всички граждани са равни пред закона“; равенството пред закона е както в правата, така и в задължения.

Уредбата на основните задължения на гражданите, корелативно на тази за основните им права, може да се изменя само със закон.

Присъщо на основните задължения е обществената необходимост от тяхното изпълнение. Изпълнението им е категоричен императив както за гражданите, така и за обществото, защото основните задължения удовлетворяват такива обществени интереси, от които не може да има отстъпление. Основните задължения на гражданите са форма на съществуване на обществено необходимото. Те са правни задължения, гарантирани чрез правната отговорност на субектите. „Религиозни и други убеждения не са основание за отказ от изпълнение на задълженията, предвидени в Конституцията и законите“, гласи чл. 58, ал. 2 от КРБ. Формата на отговорността, респ. санкциите, чрез които тя се проявява, са предвидени не в Конституцията, а в законите.