Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Учебник
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2010)
- Корекция и форматиране
- проф. Цвети (2011)
Издание:
Проф. Емилия Друмева. Конституционно право
Българска. Трето преработено и допълнено издание
Редактор: Михаил Гочев
Коректор: Илка Стамболиева
Технически редактор: Божидар Стоянов
Предпечатна подготовка: Петър Дамянов
Печат и подвързия: „Абагар“ АД, Велико Търново
Художник на корицата: Дамян Дамянов
Сиела софт енд паблишинг АД 1463 София, 2008
ISBN: 978–954–28–0248–8
История
- — Добавяне
„За“ или „против“ пряката демокрация
Аргументите са се формирали не самостоятелно, а в съпоставяне с алтернативата — представителната демокрация:
1. „За“ пряката демокрация:
— Тя служи за самоопределянето и самоуправлението на гражданите; добър пример — Швейцария.
— Укрепва демокрацията като отнема почвата „под краката“ на лобистите.
— Не е противоконституционна, защото произтича от принципа за народния суверенитет.
— Действа възпитателно и образоващо, тъй като гражданите трябва да се занимаят и проучат конкретния въпрос.
— В полза на пряката демокрация и срещу представителната демокрация се отправя упрекът, че народното представителство не е достатъчно представително. Този аргумент обаче бива контриран с възражението, че ако при пряката демокрация не участват голям брой от правоимащите граждани, тогава тя не реализира общата воля и упрекът губи смисъл.
— Срещу представителната демокрация се отправя и упрекът, че интересите на народните избраници невинаги съответстват на интересите на избирателите им — напр. народните представители гласуват за заплатите си, като техният интерес е заплатите им да са по-високи, и не съвпада с интереса на избирателите, защото последните ги плащат с данъците си. Насреща обаче се аргументира, че ако заплатите не са високи, само богатите ще могат да участват активно в политиката.
— Приема се, че при пряката демокрация възможността за корупция е по-малка.
— Възприемайки политическите партии като „необходимо зло“, придружаващо представителната демокрация, се привежда аргументът, че при пряката демокрация политическите партии почти ги няма.
— Изборите като път към реализиране на представителната демокрация оскъпяват силно демокрацията. Но веднага се контрира, че ако пряката демокрация се прилага широко в управлението, ще има много повече гласувания и оскъпяването ще е още по-голямо.
— Пряката демокрация изисква отговор с „да“ или „не“ — проста и разбираема, а представителната демокрация е непрозрачна и непредвидима. Възниква обаче проблемът може ли всеки въпрос да бъде така опростен, че да може да бъде решен с „да“ или „не“, което води до големия въпрос може ли пряката демокрация да е приложима по всеки въпрос.
— Към представителната демокрация се отправя упрекът, че не е достатъчно отчетна и предвидима. Визира се фигурата на свободния мандат (вж. Раздел X) — веднъж избран, народният представител действа по съвест и своя воля. А институтът на „отзоваването“ като форма на пряката демокрация би насърчавал народния представител да се отчита на избирателите. На този упрек се възразява, че в исторически и съвременен план отзоваването няма полезен ефект — пример е българското изборно законодателство при действието на Конституциите от 1947 и 1971 г., което съдържаше изрична уредба, но в целия период не е имало случай на ефективно прилагане.
2. „Против“ широкото и често прилагане на пряката демокрация:
— Пряката демокрация е подходяща за малка общност, напр. в атинската демокрация са гласували около 30 000 правоимащи граждани-мъже. Но контрааргументът е, че научно-техническият прогрес в наши дни улеснява значително прилагането на пряка демокрация и в голяма общност.
— Прави се упрек, че честото гласуване дезинтересира гражданите, прави ги апатични към проблемите, които не ги засягат пряко.
— Пряката демокрация насърчава демагогията и популизма.
— Съвременното управление е толкова сложно, че не всички граждани го разбират, за да могат разумно да отговорят с „да“ или „не“, т.е. липсват необходимите знания.
— Решенията се влияят силно от медиите, както и зависят от конюнктурни настроения.
— Плурализмът на мнения не е диференциран и адекватно представен; има само „бяло и черно“. Не се отчита мнението на малцинствата. Готовността за компромис отсъства.
От този неизчерпателен преглед е видно, че аргументите относно пряката демокрация не могат да бъдат откъснати от представителната демокрация. И това е така, защото още с установяването на съвременните форми на пряката демокрация те винаги са били прилагани паралелно с представителната демокрация като неин коректив и необходим вътрешен регулатор. Поради това въпросът не бива да се поставя като алтернатива: „за“ пряката, или „за“ представителната демокрация. В съвременния конституционализъм те принадлежат към едно цяло. Така предвиждат конституциите, вкл. и българската: „Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.“ (чл. 1, ал. 2), т.е. чрез пряка и представителна демокрация.
КРБ предвижда следните форми на пряка демокрация: допитването до народа (чл. 42, ал. 1) като родово понятие, националния и местния референдум (чл. 10) и общото събрание на населението (чл. 136, ал. 1). В 1996 г. бе приет Законът за допитването до народа (ЗДН, ДВ, бр. 100 от 1996 г.), който действа и сега с изменения. Освен формите, предвидени в Конституцията, законът съдържа уредба и на „подписката“ като форма на допитване до народа.