Емилия Друмева
Конституционно право (66)

Видове правителства (извън редовното)

1. Служебно правителство

Служебното правителство (cabinet d’affaires — фр.) като правна фигура се споменава само в Глава четвърта — „Президент на Републиката“ — чл. 99, ал. 5 и 7, и чл. 102, ал. 3, т. 1 от КРБ. То е особен вид правителство. В правната теория и практика се разглежда като крайно средство/ultima ratio. Към него се прибягва, след като всички усилия и предвидени процедури не са дали резултат и са се изчерпали. По принцип служебно правителство има място само тогава, когато е настъпила невъзможност за надлежно съставяне на редовно правителство. Това предвижда и чл. 99, ал. 5 от КРБ: Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът на Републиката назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори, които да бъдат проведени в срок от 2 месеца.

Като „особено правителство“ служебното правителство бива оприличавано на „национален кабинет“ по време на война, на „извънпарламентарен кабинет“ по време на криза, и т.н. Служебното правителство представлява изключение от установения ред, по който се съставя правителство: съгласно чл. 99, ал. 5 от КРБ то не се формира от парламента съгласно предходните алинеи на чл. 99 и чл. 84, т. 6 от КРБ, а се назначава от президента на Републиката. Относно същността и правомощията на служебното правителство Конституционният съд даде задължително тълкуване в рамките на споменатото Решение № 20 от 1992 г.^[1]

В рамките на чл. 99, ал. 5 от КРБ президентът на Републиката следва да извърши три взаимосвързани действия: да назначи служебно правителство, да разпусне парламента, и да определи датата на предсрочните парламентарни избори в рамките на два месеца. Разпускането на парламента и определянето на датата следва да се съдържат в един и същи указ. С назначаването на служебното правителство правомощията на действащото правителство се прекратяват^[2].

Служебното правителство е съставено за определен срок — докато се състави редовното правителство от новоизбраното Народно събрание. Този срок би могъл да бъде около три месеца — два месеца за произвеждане на парламентарни избори, плюс един месец, в който новоизбраният парламент се свиква на първо заседание (чл. 75 от Конституцията). Освен ограничения срок, за който се назначава, служебното правителство има и определена задача и цел — да извърши една „служба“ да подготви и проведе предсрочни парламентарни избори като изход от настъпилата правителствена и парламентарна криза. Но освен тази служба то осъществява по правило и правомощията, предвидени за редовно правителство, защото държавата не може да е без правителство (принцип за непрекъснатостта на изпълнителната власт).

Но служебното правителство не е избрано от Народното събрание и поради това правомощията му все пак са ограничени: за такова правителство теорията и практиката приемат, че то осъществява са само „текущи дела“, т.нар. обикновено управление. Служебното правителство не подлежи на парламентарен контрол, защото Народното събрание по правило е разпуснато. Ако хипотезата за служебно правителство възникне в последните три месеца от мандата на президента на Републиката, той не разпуска Народното събрание, но назначава служебно правителство (чл. 99, ал. 7 от КРБ). Наистина, служебното правителство продължава да работи и при новоизбраното Народно събрание до избирането на редовно правителство, но и тогава радикалните форми на парламентарен контрол са неприложими.

При действието на КРБ служебни правителства са назначавани за срока 17.10.1994–26.01.1995 г. с министър-председател Ренета Инджова, и 12.02.1997–21.05.1997 г. с министър-председател Стефан Софиянски.

2. Правителство в оставка

Този вид правителство, наричано „грижещо се правителство“ (caretaker government — англ.) значително се отличава от служебното правителство, макар че нерядко бива сбърквано точно с него. Основното различие се състои в това, че докато служебното правителство е особен кабинет, който се съставя само като крайно средство в ситуация на криза, то „правителството в оставка“ е постоянен елемент на държавното управление, който илюстрира непрекъсваемостта в изпълнителната власт.

Когато е изтекъл редовният мандат на Народното събрание, пълномощията му са прекратени и се произвеждат избори за нов парламент — през целия този период старото правителство продължава да действа, при това с пълен обем и съдържание на правомощията. Едва свикването на новото Народно събрание предизвиква необходимостта действащото правителство да депозира своята оставка пред него (чл. 111, ал. 2 от КРБ). От този момент нататък правителството е „в оставка“ и ще бъде в това състояние до съставянето на правителство от новоизбраното Народно събрание. Следователно фигурата на „правителство в оставка“ представлява редовен статус на правителството, принадлежащ към нормалното битие на парламентаризма.

„Правителство в оставка“ обаче може да се появи и при предсрочно прекратяване правомощията на правителството: при успешен вот на недоверие или неуспешен вот на доверие; при гласуване оставка на министър-председателя или на цялото правителство; при смърт на министър-председателя.

Продължителността на „правителството в оставка“ се вмества в периода от прекратяване правомощията на редовното правителство до съставянето на ново правителство по установения в чл. 99, ал. 1–4 от КРБ ред, вкл. и с назначаването на служебно правителство.

Едно сравнение между правомощията на служебното правителство и на „правителството в оставка“ показва по-силната позиция на правителството в оставка. Това е така, защото правителството в оставка е един постоянен елемент от конституционната държава, който присъства поради принципа за непрекъсваемост в държавното управление. Така правителството в оставка разполага с широкия обем правомощия на редовното правителство, ограничени с това, че правителството в оставка не може да бъде „теглено“ към политическа отговорност с радикални последици.