Майкъл Конъли
Кръв (37)

36.

— Обмислил ли си го, проверил ли си дали всичко съответства?

— Горе-долу.

— Тогава ми обясни.

Маккейлъб стоеше в камбуза и си наливаше чаша портокалов сок. Уинстън беше отклонила предложението му да пийне нещо. Адреналинът не й позволяваше да седи на едно място. Маккейлъб познаваше това чувство.

— Почакай малко — отвърна той.

После изпи сока на екс.

Извинявай, струва ми се, че днес кръвната ми захар се поразмърда. Ядох прекалено късно.

— Добре ли си?

— Да. Сокът ми дойде добре.

Той остави чашата в мивката и се облегна на кухненския плот.

— И така, ето как го виждам. Започваш с господин Х, някой, когото за момента приемаме за мъж. Този човек се нуждае от нещо. От нов орган. Бели дробове, бъбрек, черен дроб, може би костен мозък. Или от роговица, но това е малко вероятно. Трябва да е нещо, което си струва убийството. Нещо, без което може да умре. Или ако наистина е роговица — без което ще ослепее.

— Ами сърцето?

— И то е в списъка, но нали знаеш, аз получих сърцето. Така че го зачеркни, освен ако не си сред тези, които смятат, че аз съм господин Х.

— Продължавай.

— Този тип, Х, има пари и връзки. Достатъчно, за да наеме убиец.

— Връзки с организираната престъпност.

— Възможно е, но не е задължително.

— Ами „Не забравяй за каноли“?

— Не зная. Много мислих за това. Прекалено е ефектно, за да го свържеш с истинската организирана престъпност, не смяташ ли? Навежда ме на мисълта, че е опит за отклоняване на вниманието, но засега това е само предположение.

— Добре, да го оставим за момента. Продължавай с господин Х.

— Ами, освен че е в състояние да наеме убиец, той трябва да има достъп до системата на ЦОТКО. Трябва да знае кой има органа, който му трябва. Знаеш ли какво е ЦОТКО?

— Днес научих. И казах на Невънс същото за теб. „Как е възможно Тери Маккейлъб да е имал достъп до ЦОТКО?“ Той ми отговори, че компютърната им система за сигурност била елементарна. Според тяхната теория ти си получил информацията, когато си бил в „Сидърс“. Получил си списък с донорите на кръв група АВ с CMV отрицателен и си започнал оттам.

— Добре. Сега да проследим същата теория, но с господин Х на мое място, който получава списъка и после измисля Добрия самарянин.

Маккейлъб посочи към трапезарията. Образът на Добрия самарянин продължаваше да се вижда на телевизионния екран.

— Убиецът тръгва надолу по списъка и ето, открива познато име. Доналд Кениън. Кениън е известен човек, главно заради многото си врагове. Ето защо той е отличен избор. Всички тези врагове — инвеститори и може би някой мафиот, който се крие зад кулисите, това е добро прикритие.

— Така че Добрият самарянин избира Кениън.

— Точно така. Избира го и после го наблюдава, докато научи навиците му. А те са съвсем прости, тъй като Кениън има гривна за проследяване и обикновено не излиза извън дома си. Но Добрият самарянин не се обезкуражава. Той проучва семейството и научава, че в продължение на двайсет минути всяка сутрин Кениън е съвсем сам в къщата. Тогава жена му води децата на училище.

Гърлото му пресъхна. Извади чашата от мивката и отново си наля портокалов сок.

— И той нанася удара си в този двайсетминутен прозорец. Знае, че трябва да свърши работата по такъв начин, че Кениън да остане жив, докато го закарат до болницата, но само толкова. Нали разбираш, трябва да запази органите за трансплантацията. Но ако стигне прекалено далеч и Кениън умре преди това, от него няма никаква полза. Та той влиза в къщата, хваща го и го води до входната врата. После го държи там и чака жена му да се прибере вкъщи. Кара Кениън да погледне през шпионката, за да се увери, че е тя. После го застрелва и го оставя на пода, свеж и готов.

— Но Кениън умира, преди да го закарат в болницата.

— Да. Планът е бил добър, но той се е прекарал. Използвал е куршум дум-дум. Неподходящи куршуми за такава работа. Те експлодират и правят на каша мозъка на Кениън, унищожават контролния център на всички животоподдържащи системи. Смъртта настъпва почти мигновено.

Маккейлъб замълча и погледна към Уинстън, която обмисляше думите му. Отиде при чантата си в трапезарията и извади купчина документи, като внимаваше да закрива чантата с тялото си. Не искаше Уинстън да види пистолета, който все още беше там.

Маккейлъб започна да прехвърля документите на плота в камбуза, докато откри каквото му трябваше.

— Това изобщо не би трябвало да е в мен, но все пак му хвърли един поглед. Транскрипция на записа, който бюрото е направило с незаконно монтирани подслушватели в дома на Кениън. Това е моментът, в който убиецът нанася удара си. Не са разбрали всичко, но това, с което разполагат, отговаря на думите ми.

Уинстън прочете онази част, която Маккейлъб бе заградил с химикалка във форда на Бъди Локридж на път за доковете.

НЕПОЗНАТИЯТ: Добре, погледни и виж кой…

КЕНИЪН: Недей… Тя няма нищо общо с това. Тя…

Уинстън кимна.

— Може да му е казал да погледне през шпионката — предположи тя. — Очевидно е била жена му, защото Кениън се е опитвал да я защити.

— Точно така. Забележи също, че според транскрипцията между тези последни реплики и изстрела е имало две минути мълчание. Какво друго би могъл да прави, освен да чака, докато тя се появи, за да открие тялото почти веднага след изстрела?

— Така изглежда — съгласи се Уинстън. — Ами това, че хората от бюрото са подслушвали? Мислиш ли, че убиецът не е знаел за тях?

— Не съм сигурен. Едва ли. Смятам, че просто е имал късмет. Но може да е допускал, че има някаква вероятност къщата да се подслушва. Възможно е тъкмо затова да е казал онова за каноли. Просто малко подвеждане, за всеки случай.

Маккейлъб довърши портокаловия си сок и остави чашата обратно в мивката.

— Добре, значи с него се е провалил — каза Уинстън. — И се е върнал към списъка от ЦОТКО. Следващото име, което е избрал, е моят човек, Джеймс Кордел.

Маккейлъб я остави да го осмисли. Знаеше, че колкото повече от загадката решава сама, толкова по-склонна ще е да повярва на цялата му теория.

— Променя патроните и вече използва обикновени, така че мозъчната травма да не е така разрушителна.

— Наблюдава Кордел, докато изучи навиците му и после подготвя убийството по подобен начин като с Кениън — ударът почти съвпада с пристигането на друг човек, който може да помогне. В случая с Кениън това е била съпругата му. В случая с Кордел е бил Джеймс Ноуан. Убиецът навярно е стоял зад Кордел, докато е видял колата на Ноуан да завива към банката. И тогава е стрелял.

— Мисля, че появата на Ноуан е случайност, — възрази Маккейлъб. — Не е възможно убиецът да е планирал пристигането на свидетел. Навярно е щял да застреля Кордел и после сам да телефонира в полицията от уличния телефон — на записа се вижда, че телефонът е точно до тротоара. Но е дошъл Ноуан и това го е принудило незабавно да изчезне. Решил е, че свидетелят ще съобщи от уличния телефон. Нямал е късмет, че Ноуан е позвънил от клетъчния си телефон и линейката е объркала адреса, което довело до фатално забавяне за Кордел.

Уинстън кимна в знак на съгласие.

— Когато са го закарали в болницата, Кордел е бил мъртъв — каза тя. — Още един провал. Убиецът се връща към списъка и идва ред на Глория Торес. Само че този път той не поема никакви рискове. Съобщава за убийството още преди да го извърши.

— Точно така, за да пратят линейка. Познавал е навиците на Глория. Навярно е чакал на онзи уличен телефон-. Когато е видял колата й да спира, е набрал номера на полицията.

— После влиза вътре, свършва работата и изчезва. Навън сваля маската и гащеризона и се превръща в Добрия самарянин. Отново влиза вътре, бинтова главата й и се маха. Този път се получава.

— Поучил се е от грешките си в първите два случая.

Маккейлъб скръсти ръце и изчака Уинстън да направи следващата крачка.

— Значи сега трябва да проверим къде са отишли органите — каза тя. — Трябва да идем в ЦОТКО и да вземем…почакай, нали каза, че имаш списък с имена?

Той кимна.

— От ЦОТКО ли?

— От ЦОТКО.

Маккейлъб се върна при чантата си и откри списъка, който му даде Бони Фокс. Обърна се и едва не се сблъска с Уинстън, която го бе последвала навън от камбуза. Подаде й листа.

— Ето, вземи.

Тя напрегнато четеше, сякаш очакваше да види името на господин Х.

— Откъде го взе?

— Не мога да ти кажа.

Уинстън вдигна поглед.

— Засега трябва да запазя източника си в тайна. Но е съвсем законен. Тези хора са получили органи от Глория Торес.

— Даваш ли ми го?

— Ако имаш намерение да направиш нещо с него…

— Естествено. Ще започна още утре.

Маккейлъб напълно съзнаваше какво й дава. Разбира се, това можеше да е ключът към неговото реабилитиране и към залавянето на убиец от най-опасния тип. Но в същото време й даваше и билет за пътуване към върховете. Ако успееше да реши случая, докато лосанджелиското управление вървеше по погрешен път, за професионалното й бъдеще нямаше да има граници.

— Как ще ги провериш? — попита той.

— По всички възможни начини. Ще търся пари, криминални досиета — всичко. Нали знаеш, обичайните неща, цялото минало. А ти какво ще правиш?

Маккейлъб погледна към чантата си. Тя беше претъпкана с документи, записи и пистолети.

— Още не зная. Можеш ли да ми кажеш нещо? Как стана така, че всичко се стовари върху мен? Какво насочи всички ви срещу мен?

Уинстън сгъна списъка и го пъхна в джоба на блейзера си.

— Бюрото. Невънс ми съобщи, че са получили информация. Не искаше да ми каже откъде. Но в нея се посочвал конкретен заподозрян. Това вече ми каза. Според източника ти си убил Глори Торес заради сърцето й. И те започнаха от това. Провериха протоколите от аутопсиите и на трите жертви и откриха, че кръвната им група е еднаква. После беше лесно, всичко съвпадаше. Трябва да призная, че успяха да ме убедят. Тогава ми се струваше, че наистина всичко съвпада.

— Как? — ядосано попита Маккейлъб. — Това изобщо нямаше да се случи, ако не бях започнал да се занимавам със случая. Балистичният аналог, който ни доведе до Кениън — аз бях причината да го открием. Това включи в играта бюрото. Мислиш ли, че би го направил виновен човек? Това е лудост.

— Разговаряхме за всичко това. Тази сутрин седнахме и го обсъдихме. В крайна сметка се оформи теорията, че онази жена — сестрата — е дошла при теб и ти си разбрал, че няма да остави така нещата. Затова си решил, че е по-добре да се заемеш със случая, преди да го направи някой друг. Започнал си разследването и си го саботирал. Измислил си онзи кьорфишек с Болотов. Хипнотизирал си единствения жив свидетел, вече загубен за нас в евентуален съдебен процес. Да, ти си причината да получим балистичния аналог, но това може да те е изненадало, може да не си го очаквал, тъй като първия път си използвал дум-дум.

Маккейлъб поклати глава. Не можеше да се постави на тяхното място. Все още не беше в състояние да повярва, че са съсредоточили вниманието си върху него.

— Виж, не бяхме сто процента убедени — продължи Уинстън. — Смятахме, че имаме достатъчно основания да получим заповед за обиск — така и се оказа. Смятахме, че обискът или ще докаже, или ще обори теорията ни. Или щяхме да открием доказателства и да продължим нататък, или щяхме да свалим подозренията от теб. Но после разбрахме, че имаш черен „Чероки“ и под онова чекмедже намерихме три адски сериозни улики. Можеше да е по-лошо само ако открием и пистолета.

Маккейлъб си помисли за оръжието, което се намираше в чантата му. И отново разбра какъв късмет е извадил.

— Но както сама каза, било е прекалено лесно.

— За мен, да. Другите не го виждаха така. Както казах, ужасно се надуха. Вече виждаха заглавията във вестниците.

Маккейлъб поклати глава. Разговорът бе изсмукал силите му. Влезе в камбуза и седна до масата.

— Всичко това е инсценирано — каза Маккейлъб.

Уинстън се приближи до него.

— Вярвам ти — рече тя. — И онзи, който го е инсценирал, си е знаел работата. Замислял ли си се защо са избрали тъкмо теб?

Маккейлъб кимна и започна да рисува с пръст в разсипаната по масата захар.

— Когато погледна на нещата с очите на убиеца, разбирам защо.

Той изчисти с длан захарта.

— След като се е провалил с Кениън и е разбрал, че трябва да продължи нататък по списъка, убиецът е съзнавал, че рискът се удвоява. Знаел е, че еднаквата кръвна група може да доведе до свързването на случаите. Знаел е, че трябва да отклони вниманието. И е избрал мен. Щом е бил в списъка на ЦОТКО, убиецът е знаел, че аз чакам за сърце. Навярно ме е проучил също като другите. Знаел е за „Чероки“-то и е използвал същия джип. Взимал е сувенири от жертвите, за да може да ми ги подхвърли, ако се наложи. После, когато всичко е било готово, навярно тъкмо той е информирал Невънс.

Маккейлъб замълча. После бавно се изправи.

— Трябва да си оправя багажа.

— Къде ще идеш?

— Не съм сигурен?

— Утре ще трябва да поговоря с теб.

— Ще поддържам връзка.

Той се спусна по стълбите, като се държеше за релсата на тавана.

— Тери.

Маккейлъб спря и се обърна.

— Поемам голям риск. Слагам си главата в торбата.

— Зная, Джай. Благодаря ти.

И изчезна в мрака надолу.