Денис Джъд
Историята на Дългия Джон Силвър (7)

Глава VII
Робите се надигат

Докато „Оспри“ си проправял път към Карибско море през големите вълни на Атлантика, новопроизведеният капитан Дженкинс се борел със съвестта си. Разхождал се като господар по юта, а нараненият и полудял Грирсън лежал до мрачния и умислен квартирмайстор Маркам, като крещял и ридаел в една тясна каюта.

Как би могъл той, Дженкинс, да оправдае свалянето на капитана пред собствениците на „Оспри“? Те биха могли да се усъмнят, че раната на Грирсън в главата и налудничавото му поведение са резултат на жестоко и подло нападение на кръвожадни узурпатори.

Моряците и офицерите наистина биха могли да го подкрепят и това би го оправдало. Но те също така можели и да го провалят. Ако екипажът, за да спаси кожата си, се наговори да му прехвърли цялата отговорност за свалянето на Грирсън? Как би могъл да ги обори?

Такива мъчителни мисли започнали да преследват Дженкинс и превърнали живота му в ад: нощем имал кошмари, от които се събуждал облян в пот. Портвайнът му се струвал кисел, осоленото месо пресядало на сухото му гърло и дори чудесното емфие му се струвало противно.

В отчаянието си Дженкинс гледал да поддържа екипажа в добро настроение, доволен от неговото благоразположение. Удвоил дажбата ром, затварял очи пред безброй нарушения, безразсъдно им обещавал голям дял от печалбата, усмихвал се непрекъснато и приятелски кимал на всички.

— Ама ни се усмихва този глупак — казвал подигравателно Пю на моряците в кубрика. — Сигурно пак би ни се усмихвал, когато виси от реята с главата надолу. Да окуцея, ако не се разсмея, като го видя така.

— Всяко нещо с времето си. Предостатъчно време има за това, Гейби, когато си опечем работата в залива Карлайл — казал Силвър уверено.

Презрение се изписало по лицето на Пю.

— Може да си як и силен, Джон Силвър — отвърнал той, — но си бъзлив като госпожица. Грешка няма!

— По-добре това, отколкото да имам ум на момче, дето устата му мирише още на мляко — отговорил хладно Силвър.

— Няма защо да се перчиш с ума си, както виждам — не му останал длъжен Пю. — Главата ти е натъпкана с молитвите на скъпата ти майка и възвишените принципи на татко. Толкова те бива за решителни действия, колкото онези оковани черни в трюма. Ако ти дадат сабя, ще почнеш да се молиш, преди да съсечеш някого, дявол те взел!

Силвър замълчал, като че ли да си поеме дъх. След това хвърлил поглед към неколцината моряци, които леко се били навели напред, очаквайки Пю и Силвър да се сбият — всичко това му било забавно. Той бързо научавал изкуството да спори и вече умеел да се справя с буйните изблици на негодяи като Пю.

— Приятели — рекъл той най-сетне, като ударил с длан коляното си, — ето че нашият приятел Гейбриъл надава бойния си вик. Може би ви се иска да смъкнете и капитан Дженкинс? Е, на добър ви час, казвам аз. Но — добавил той и гласът му прозвучал сериозно и искрено, като на шарлатанин, който се готви да направи фокус пред тълпа лековерни селяци — не разбирате ли това, което е ясно като бял ден, че точно сега тоя Дженкинс ни е нужен така, както умиращият от жажда се нуждае от вода. Той ще ни върне в Барбадос. Той ще ни оправи със собствениците, за да спаси собствената си кожа. Той е нещо като наш заложник, а също и гарант. Ако наричате това благочестиви приказки, карайте, плюйте си на клетвата, макар че ще трябва по-голям храбрец от мен, а може би и от Гейби, за да плюе на библията.

Той с облекчение забелязал по изражението на слушателите си, че тези доводи са ги убедили; дори самият Пю бил разколебан. Неспокоен и потен, Силвър се готвел да подсили доводите си с още благочестиви мисли, когато от юта се чул пистолетен изстрел.

Моряците в бака веднага скочили на крака. От палубата идвала страшна врява — бойни викове, псувни, свистене на саби. Някой крещял заповеди, чували се глухи звуци на удари по човешки тела, стонове и писъци.

Силвър изскочил от бака, последван от Пю и останалите. Робите били разбили клетките си в трюма. Вероятно успели да повалят пазача при решетките и след това излезли на палубата. Часовоят на предния люк имал по-голям късмет или бил по-бдителен: той все още продължавал да удържа част от тълпата на същото място, като размахвал брадвичката на готвача около главата си, заплашвайки напиращите роби.

За миг Силвър схванал положението. Дженкинс, боцманът, кормчията и още пет-шест души били заели юта. Сандъкът с оръжието бил отворен и групата успешно отблъсквала около петдесетина негри, които напирали със страшен рев. Друга група моряци, въоръжени с пики и ножове, се отбранявали срещу една малка група негри някъде към средата на десния борд.

Робите надавали страшни викове, но били зле въоръжени. Дъги от счупени бъчви за вода и разни намерени в трюма дъски им служели за оръжие. В схватката дори имало и нещо смешно. На готвача предварително било наредено да излива вряла вода от котлите си върху робите в случай на бунт, но от обед били минали няколко часа и ужасеният готвач можел да хвърли само корабни сухари и останки от изстинала супа по главите на противника.

Като грабнал едно въже и извикал на Пю и останалите да го последват, Силвър се хвърлил в тълпата от роби и моряци, струпани на десния борд. Мигновено успял да усуче въжето около врата на двама роби и го пристегнал като превръзка. Когато жертвите му започнали да се задушават, широкоплещестият Силвър ги издърпал към планшира и само с едно движение ги запратил през борда. Крещящите роби паднали във водата и Силвър вече бил сграбчил други двама, ударил главите им една в друга и също ги изхвърлил през борда.

— Стига, Силвър! — извикал задъхано Пю, както нанасял удар по един приклекнал негър с пръчка от лебедката. — Изхвърли тъкмо сто жълтици в морето. Удряй ги по главите, както правя аз, по-евтино е. — И с тези думи той повалил още една жертва със силен удар в дясното слепоочие.

Съпротивата по средата на кораба секнала, робите били сломени духом и тези, които оцелели, били вкарани в трюма без особени любезности.

Но докато Силвър и Пю изтиквали негрите от палубата, схватката за овладяване на юта взела опасен обрат. Четирима роби, по-смели или по-пъргави от другарите си, се изкачили на юта и нападнали Дженкинс и тези, които били около него.

Силвър видял как лицето на Дженкинс започнало да става мораво, когато чифт черни ръце го сграбчили за гърлото. До него един моряк се залюлял, ударен с пречупена дъга от бъчва.

Докато траела ожесточената схватка, един човек на юта не изгубил самообладание. Това бил старият моряк Джордж Томпсън, който благоразумно се оттеглил назад и започнал да вади оръжия от сандъка.

— Ей те и тебе, Шишче — извикал Томпсън, когато видял как Силвър и Пю начело на десетина моряци се спуснали към юта. — Накарай ги тия въшльовци да потанцуват!

И с няколко сръчни движения старият моряк подхвърлил пет пищова и няколко саби в краката на другарите си.

Пю пъргаво грабнал един пищов и изръмжал от радост.

— По дяволите, ако са заредени хубаво, сега ще видим цвета на мозъка на тия негри.

— Е, Гейби — пресякъл го Силвър, — преди малко ти сам се тревожеше за изхвърлената стока. Цели се в краката, викам аз, един мъртъв негър не струва и пукната пара, а дори и да понакуцва малко, все ще докара някоя пара, така си е.

С тези думи гръмнал с чифт пищови сред босите крака на биещите се роби. Други изстрели се чули от двете му страни. Негрите се смутили, когато се намерили под кръстосан огън.

Щом моряците започнали да ги обстрелват, схватката за юта взела решителен обрат срещу робите.

Половин час по-късно робите били върнати обратно и жадните за мъст моряци ги натикали по тъмните ъгли на трюма, като ги ритали и заливали с току-що кипнала вода лицата на онези, които се съпротивлявали най-упорито.

Палубата била осеяна с ранени и пострадали негри и моряци. Схватката траяла само петнадесет минути, обаче единадесет негри били убити — петима лично от Силвър. Освен това други десет били посечени, ударени с лостове и прободени с ножове, а седем-осем, ранени в краката, пищели от болка.

Пренесли Дженкинс в каютата му почти в безсъзнание, с разбит нос и издрано и подуто лице. Други двама от екипажа, ударени в главата, били в безсъзнание. Още четирима били с превързани ръце и рамене. Харисън, вторият помощник, един прегърбен младеж без голямо самочувствие и решителност, лежал уплашен в лазарета, като държал нараненото си бедро и почвал да трепери от страх, щом чуел да приближават стъпки. Отново завоювали „Оспри“ и развеселените победители с радостни викове се заловили да оковават смазаните роби.

— Ура за Шиша! — извикал Том Брук, моряк от Съфък с тъмни вежди, който можел да бъде баща на Силвър. — Това момче оправи работата. Той отблъсна негрите. Той ни показа какво да правим!

— Да, Шиша! — обадили се и други гласове. — На кайма щяха да ни направят, ако Шиша, Пю и другите не се бяха втурнали.

— Точно така! Ами видя ли как метна четирима от ония черни право в морето!

— Искаме Джон Силвър да бъде капитан! — извикал Том Брук.

Някои се засмели на тези думи, но имало и одобрителни викове.

Застанал насред палубата, Силвър не знаел как да постъпи. Изпълвало го чувство на гордост. Капитан, а? По-добре щял да се справи от Дженкинс, в това бил уверен. Дали действително го искат за капитан? Дали наистина му вярват, след като е толкова млад?

Погледнал към захилените лица. Глупци! Всекиго били готови да последват и за най-малката заслуга. Взимали шегите за чиста истина. Колцина от тях се замисляли какви трудности им предстоят? Налагало се да им обясни истинското положение на нещата.

— Е — почнал той остро, — сега, когато Дженкинс е по-скоро мъртъв, отколкото жив, а Харисън е на легло, кой ще определя курса на кораба? Ти ли, Брукс? Или ти, Джордж Томпсън? Слушайте, ще се озовем на някой остров, населен с диваци, и ще ни изядат до един. Точно така. Грешката ви е, че не можете да видите по-далече от носа си.

— Чакай, Шиш — казал Томпсън, — забравяш капитан Грирсън долу. Него си го бива като капитан, сигурен съм в това, колкото и да беше луд.

Силвър се обърнал и се запътил към долната палуба. Какво се било случило тук? Вратата на каютата на Грирсън била разбита. Веднага прекрачил прага. Сякаш влязъл в касапница. Маркам, квартирмайсторът, лежал в единия ъгъл и разбитата му глава още кървяла. Един убит негър бил проснат пред краката му. През ръба на койката било провиснало пребитото тяло на Грирсън. Очите му били извадени, зеещите тъмни дупки били изпълнени с кръв. Мушици били накацали по една ужасна рана на врата му.

— Е, край на плаването за капитан Звяр. Ако може да ни закара някъде, сигурно ще е на дъното!

Чувайки стъпки зад гърба си, Силвър се обърнал стреснато. На вратата бил застанал Пю и едва забележимо доволна усмивка играела по лицето му.

— Ти ли си, Гейби? Значи това е твоя работа?

— Не е моя, Шишче, макар и да не мога да кажа, че по-рано не ми липсваше желание да му прережа гърлото.

— Но това е убийство! Този път навярно всички ще увиснем на въжето.

Пю се доближил до Силвър. Както винаги от устата му се носел лош дъх. „Вони като мърша“ — помислил си Силвър и извърнал глава.

— Не виждаш ли? — изсъскал Пю. — Един мъртъв негър е вкопчен в Маркам. Отговорът е ясен като бял ден! Нахлули са тук да търсят оръжие, но когато открили, че хич го няма, и тъй като били леко възбудени, господата взели, че насекли скъпите ни покойници офицери.

Очите на Силвър проблеснали, но той отвърнал спокойно:

— Не се съмнявам, че е станало така, Гейби. Но кой ще свидетелствува за това? Отсега чувствувам примката на врата си! Свършени сме, ако всички не разправяме една и съща история, когато стигнем в Барбадос!

— Да не би да си се уплашил, Джон, а? Човек като тебе тъй да се уплаши!

— Просто гледам по-далече от носа си, приятелю, и все пак не може така! Просто си мислех на глас, нищо повече. Оправи се с Грирсън и Маркам. Гейби, хайде, момчето ми. А аз ще отида да докладвам на капитан Дженкинс, ако изобщо е в състояние да разбере нещо.

Силвър излязъл от опръсканата с кръв каюта, а Пю, като се обърнал към двата трупа, ритнал яко мъртвия Грирсън в лицето.