Денис Джъд
Историята на Дългия Джон Силвър (20)

Глава XX
Как Флинт замисли нападението на Санта Лена

След завладяването на „Колбер“, Флинт цели три години свободно нападал, където пожелаел из Карибско море и Мексиканския залив. Самото споменаване на „Уолръс“ всявало ужас по тези места. Разправят, че било достатъчно да се произнесе името на Флинт, за да побледнеят испанските благородници и да се разтревожат френските търговци. Корсарите не само разстройвали вражеското корабоплаване в проливите на Флорида и Юкатан, но си опитали късмета и по-далече. Така „Уолръс“ оставил след себе си следа от димящи развалини по бреговете на Панамския провлак, опустошил френските поселения в колонията Сан Доминго и завладял и разграбил пристанището Алтаграсия, разположено срещу Маракайбо във Венецуела.

Хората на Флинт били отлични бойци и корсарските им действия им донесли огромни богатства, макар че впоследствие повечето от тях бързо пропилели парите си. Но каквато и плячка да вземал „Уолръс“, зад себе си той оставял кървава диря. Въпреки че воювал под британски флаг, поради извратената си природа Флинт упорито отказвал да взима пленници. Набирането на нови членове на екипажа било друга работа — това се налагало поради непрекъснато нарастващите загуби, но към пленниците Флинт бил безмилостен. След като ограбели завладяния кораб и задигнели всичко от екипажа му, Флинт изхвърлял всички през борда — не само здравите моряци, но и ранените и болните. Той бил готов да се отнася и към жените по същия начин, но Силвър и Боунс не допускали такова нещо. Вместо това оставяли плачещите и викащи жени на някой близък риф или на някой пуст бряг на милостта на дивите зверове или местните диваци. Цели осем месеца Флинт пренебрегвал обстоятелството, че през 1748 г. най-сетне бил сключен мир. А и след това продължил да напада кораби по същия начин, макар и да съзнавал, че прекали ли с пиратските си набези в британски води, кралският флот ще го погне, както хрътка преследва заек. Обаче Флинт съвсем не се смятал за беззащитен заек. С напредването на годините той се отдавал на грабежи с все по-голямо настървение, сякаш се бил превърнал в някакъв прошарен див вълк — нахвърлял се върху всеки испански кораб в Карибско море. Направо се присмял на предложението на Силвър да се опитат да защищават срещу добро възнаграждение кораби на контрабандисти, които плавали между британските владения на континента и испанските, френските и холандските колонии. Когато бил трезвен, той с часове размишлявал над планове, които в най-добрия случай се оказвали неосъществими, а често били направо гибелни.

В началото на 1754 г. обаче Флинт свикал лордовете в каютата си на „Уолръс“ и се обърнал към тях:

— Приятели — започнал той, като отпил глътка ром, — омръзна ми тая игра с идалговците. Преди да умра, искам здравата да ги ударя.

— Не ти остава много време, както смучеш тоя ром — казал Силвър кротко. — Ще пукнеш, както я караш, помни го от мен.

Флинт му хвърлил кръвнишки поглед и отвърнал:

— Върви по дяволите, Шиш! — След това продължил с дрезгавия си глас: — Момчета, сигурно ще ви бъде драго да чуете една моя мечта. Сънувам едно и също.

— Стига да не ни разказваш кошмарите си, капитане — обадил се Джон сдържано.

— Искам да пипна испанската флотилия, дето ежегодно пренася сребро на кюлчета за Испания — измърморил Флинт. — Или ще завладея среброто, или ще пукна.

Изведнъж всички заговорили възбудено. Испанската флотилия от Карибско море, пренасяща ежегодно добитото сребро, била най-голямата плячка, за която могло да се мечтае. Преди два века сър Джон Хокинс пленил кервана с мулета, натоварени със злато и сребро, когато преминавали по Панамския провлак, а неотдавна капитан Морган нападнал самия град Панама.

Бил Боунс свирнал от почуда.

— Високо мериш, капитане — забелязал той весело. — Но хванат ли ни тези испанци, живи ще ни изгорят.

— Още нямам намерение да увисна на реята на някой испански кораб! — възкликнал Силвър. — Флотилията я охраняват фрегати с три оръдейни палуби й всякакви други бойни кораби. Та те ще ни потопят за пет минути!

— Слушай, Шиш — казал Флинт злобно, — ти не си единственият сред нас, който има мозък. Всички знаем, че флотилията със съкровището тръгва от провлака. Но среброто не идва оттам. По-голямата част се носи от Перу. Една част обаче идва от Мексико и се товари във Вера Крус. Затова ще ударим Вера Крус. Обикновено един кораб носи среброто и може би три кораба го охраняват.

— Три към едно е все още голямо превъзходство, капитане — казал Пю, у когото благоразумието се борело с алчността.

— Можем да се справим, бога ми! — извикал Силвър. — Та Вера Крус не е голям град, не е като Картахена и останалите крепости. Влизаме в пристанището под испански флаг и задигаме среброто под носа им, преди да се усетят.

— Много не ми се ще да ме бутнат в затвора на Вера Крус, ако се обърка нещо — обадил се Изреиъл Хандс. — Тия идалговци ще ни разпънат на колело, ако се провалим.

Трезвите думи на Изреиъл Хандс били посрещнати с продължително мълчание.

— Ето ви изход! — Силвър ударил с големия си юмрук по масата на Флинт. — Само брандер: ще им пуснем запален кораб, натъпкан с катран, и ще отделим кораба със съкровището, докато тия идалговци крещят за помощ.

— Тази хитрост свърши работа на Дрейк — казал Боунс замислено. — Дай боже да помогне и на нас.

— С молитви не се върши работа — казал Флинт сурово. — Добре знаете, че зависи от подготовката и организацията. — Той изгледал всички в каютата. — Момчета, по моята сметка имаме два месеца на разположение. Искам корабът да бъде изваден на суша и го искам така остърган, че да лети по водата. Искам да набавите най-добрия барут и картеч. Искам да си наточите сабите като бръсначи. Значи, всички сте съгласни. И останалите ще ни подкрепят, сигурен съм. Страшна работа ще бъде, момчета. Аз пък, направо ви го казвам, ще пия по-малко. Дарби, скрий рома, че инак ще ти отрежа ушите. — Флинт се изправил. — Хайде, момчета! Към Вера Крус. Бога ми, испанският крал в Мадрид ще се гърчи като червей, когато научи за тая работа!

И тъй „Уолръс“ с ободрения си капитан отминал островите Драй Тортугас и се насочил на запад към бреговете на Нова Испания.

Екипажът на „Уолръс“, който сега плавал под испански флаг, бил твърде напрегнат с наближаването на Вера Крус — били неспокойни, а очакваната плячка ги примамвала. Силвър бил един от онези, които запазили присъствие на духа и спокойно пушел лулата си; винаги бил готов да пусне шега и да насърчи някой изплашен пират с приятелско потупване по гърба.

Морякът на марса едва извикал, че вижда издадената към морето кула на укрепленията на Вера Крус, и от този миг положението започнало да се обърква.

Далечен тътен на артилерийска канонада се носел от пристанището.

Изреиъл Хандс извърнал огромното си дясно ухо, а след това и лявото към далечния застрашителен тътен. След като се ослушвал напрегнато няколко минути, той се обърнал към Флинт:

— Тия не се обучават в стрелба, капитане, защото не стрелят на равни интервали. Води се на какъв морски бой и участвуват повече от три кораба. Да пукна, ако не приближават към пристанището.

Лицето на Флинт, цялото на петна, почервеняло от бяс.

— Мътните те взели, Хандс! — изругал Флинт. — Изпревариха ни, задигнаха среброто!

— Спокойно, капитане — обадил се Силвър, — не Изреиъл Хандс стреля с тия оръдия. Може би ще успеем да задигнем нещо, ако запазим самообладание.

Изведнъж морякът на марса изкрещял:

— Няколко кораба излизат от пристанището! Един от тях се движи пред другите. Виждат се два испански стражеви кораба, които обстрелват една шхуна!

В скоро време всички видели петте кораба, които участвували в сражението. Два испански бойни кораба били оградили една шхуна и я обстрелвали отблизо, а малко по-напред някакъв бриг бил вдигнал всички платна, за да избяга от една бърза испанска фрегата. В миг Флинт взел решението си.

— Кормчията — извикал той, — закарай ме до оная идалговска фрегата! Ще спася този бриг, ако ще и самият дявол, да му е капитан.

„Уолръс“ бързо маневрирал срещу вятъра. Като че ли испанската фрегата не забелязвала приближаващия се „Уолръс“, или пък не се интересувала от него, смятайки го вероятно за свой.

Бягащият бриг минал пред носа на „Уолръс“ на малко повече от половин морска миля откъм дясната му страна. Кормчията сръчно обърнал „Уолръс“, като че ли корабът се готвел да започне да преследва брига, и по този начин го доближил на два кабелта от испанската фрегата.

Изреиъл Хандс бил приклекнал покрай оръдията си на левия борд, насочвал ги и нагласявал ъгъла на стрелбата им, за да бъдат готови, щом се доближат до испанския кораб. Когато двата кораба застанали един до друг, внезапно, без всякакво предупреждение, „Уолръс“ дал един бордов залп към нищо неподозиращата фрегата.

Въздухът се изпълнил с горчив дим и отломъци от испанския кораб: бордовият залп на „Уолръс“ бил даден почти от упор.

Вперили жадни погледи към фрегатата, пиратите видели катурнатите оръдия на долните палуби и един огромен отвор, който зеел в средата на корпуса й. Изненадани викове и стонове на ранени се смесвали с безредната стрелба на мускети от повредения кораб. От оръдейните отвори почнал да се издига дим, който с всяка минута ставал все по-гъст.

— Запалихме ги! — изкрещял Пю, като дигнал бледите си ръце в знак на победа. — Бога ми, отиват си!

Други гласове се присъединили към гласа на Пю. Пиратите надали възторжени викове, когато поразената фрегата, носена от течението, започнала да се отдалечава от „Уолръс“. Очевидно капитанът й смятал за по-добре да потуши пожара, вместо да преследва жертвата си. В скоро време самотната фрегата изостанала назад.

Флинт веднага последвал брига, който най-сетне се обърнал с борд към „Уолръс“ и насочил оръдията си, подобни на зъбите в устата на тигрица, решена да се бори. Но „Уолръс“ свалил испанското знаме и вместо него издигнал знамето с черепа и кръстосаните кости, при което бригът бързо издигнал белия флаг на бурбонска Франция, само че върху златните лилии била грубо нарисувана главата на черен вълк.

— Изглежда ми на френски пират — казал Бил Боунс.

— Все едно дали са французи, или идалговци, до един са проклети католически дяволи — изръмжал Флинт.

— Капитане, с ваше позволение — рекъл Силвър неочаквано вежливо, — да не избързваме прекалено много. Тук има толкова много кораби на френски протестанти, а както се убедихме, този кораб не обича много испанците от Вера Крус. Според мен най-добре е да поговорим със Стария вълк и да разберем какво става тук. От жената съм научил някоя и друга френска дума, нали знаете, така че, с ваше позволение, ще се кача на този бриг и ще се поразговоря с тях.

След един час Силвър се върнал на борда на „Уолръс“, придружен от френския капитан, едно конте, облечено по последна мода в крещящи дрехи с паунови пера на шапката си и ярко небесносиньо палто, препасано с обсипан със скъпоценни камъни колан, на който висяла сабята му.

Джон скоро обяснил на Флинт и насъбралите се лордове положението. Французинът се опитал заедно с един друг пиратски кораб да измъкнат кораба със среброто от Вера Крус, но сметката им излязла крива. Испанците не дремели както обикновено и те били принудени да бягат. Той обсипал Флинт с благодарности и комплименти, загдето „Уолръс“ спасил него и екипажа му, и се поклонил дълбоко, като държал в ръка пищно украсената си с пера шапка. На Флинт скоро му омръзнала дългата цветиста реч и като издърпал едно перо от шапката на французина, го пречупил на две.

Най-сетне започнали да говорят по работа. В края на разговора френският пират се заклел, че знае къде ще се съберат корабите, натоварени със съкровищата. Това било едно малко, почти неукрепено пристанище, наречено Санта Лена. Според него главните охраняващи кораби не били пристигнали и ако сега двамата с Флинт нападнат внезапно Санта Лена, имало изгледи да задигнат десет пъти по-голяма плячка от тази, която изпуснали във Вера Крус.

Според Джон Силвър така дошли до идеята за прочутото нападение на Флинт върху флотилията със съкровището. Въпросът не бил да „измъкнат заседнали кораби от флотилията със съкровищата“, както Дългия Джон умело бе загатнал на „Испаньола“; по-скоро работата била „да оберат нещастните кораби със съкровището“ в Санта Лена. Както и да е, именно тогава папагалът на Силвър се научил да вика „песос, песос“ и оттук по обиколен и оцапан с кръв път се стигнало до заравянето на кюлчетата злато и сребро на остров Кид.