Денис Джъд
Историята на Дългия Джон Силвър (18)

Глава XVIII
Корсари

Към обяд на следващия ден Флинт бил изтрезнял достатъчно, за да може да съобщи намеренията си на екипажа.

— Момчета — извикал той, — ей го каперското ни писмо за работа из тия води. — Той развил пергамента и като се взирал в текста, започнал да срича: „Издадено и подписано от мен… на третия ден от май, лето господне хилядо седемстотин и четиридесет и пето, това разрешително на кораба на име «Уолръс» му нарежда да действува като корсарски кораб срещу корабите на Испания и Франция…“ — Тук Флинт прекъснал четенето, тъй като от усилието пот се стичала по носа му, и рекъл: — Стига с тия надути приказки. — Навил свитъка и продължил: — Сега сме с развързани ръце. Можем да нападаме, когото си искаме в Карибско море. Можем съвсем законно да оплячкосваме всякакви френски кораби. Можем да разграбваме мръсните им испански селища и да ги оставяме в пламъци, а кралският флот ще ни похвали за това.

Той почакал, докато моряците разберат думите му.

— Каква е тая работа, а? — извикал Джордж Мери заядливо. — Ей капитане, ти май се спогаждаш с разни там адмирали, херцози и графове, а? Вчера бяхме черните овци в Карибско море, сега сме невинни ангели, така излиза. Как става тая работа?

— Дръж си езика, Мери, инак ще го отрежа — изревал Флинт и се изправил. — Който иска, може да погледне този документ, сам ще види, че пише същото, дето го казах. Вчера направо му рекох на губернатора: „По-добре е за тебе да бъдем на твоя страна. Хайде, давай го това разрешително — викам и много не се бави“, тъй му викам. Мистър Силвър и мистър Боунс бяха с мен — добавил той скромно. — Те могат да потвърдят всичко.

„Боже, дай ми сила“ — помислил си Силвър, застанал на две крачки вдясно от Флинт. После поел дъх и заговорил любезно:

— Капитанът ви каза истината. Можем да плаваме под английски флаг и никой, дори лордовете в парламента, нито самият крал не може да ни направи нищо, стига да обираме мръсните испанци и франсетата!

— Докажи го, бога ми! Къде е доказателството? — обадил се О’Брайън, другарят на Мери.

Доказателството било това, че Силвър прекарал час и половина сутринта при комодор Мейсън, който му предал заповедите, обяснил му докъде се простирали правата на екипажа на „Уолръс“ и подложил Силвър на основен кръстосан разпит, за да разбере кое е подтикнало него и Флинт да поискат писмото. Мейсън имал хладен и точен ум. „Имаш ли работа с човек като него — помислил си Силвър, — внимавай, няма с лека ръка да ти прости и най-малката грешка, а ако ти е враг, ще те преследва неумолимо.“ Как да обясни всичко това на пиратите?

Флинт отново заговорил или по-скоро изръмжал:

— Повече няма да оставя нито тебе, Мери, нито пък онова глупаво говедо О’Брайън да ми лаете. Тъй си е, получихме си заповедите. Сега кралският флот изработва планове, от които сигурно ще забогатеем.

— Какви са тия планове? — отново извикал един от пиратите.

— Планове — злъчно му отвърнал Флинт, — страшно важни планове. — След това се поколебал и неохотно продължил: — Дългия Джон, той преговаря с ония от флота, той ще ви ги каже. — Тъкмо Силвър да заговори на моряците, Флинт злобно изсъскал: — Накратко, това не са ти речи за парламентарни избори, нито агитация да ставаш капитан!

Силвър заговорил спокойно, сякаш не бил чул нищо.

— Момчета, за мен е гордост да плавам с такъв капитан като нашия. Е, не вярвате ли на плановете, дето той ги измисля? Та това са планове как всеки един от нас да забогатее. Просто се чудя как ги измисля.

По широкото му лице се появила сърдечна, приятелска усмивка. Цялото му държане по изтънчен начин напомняло уважението, дори обичта, които един свещеник изпитва към своя епископ. Мнозина от пиратите, застанали по палубата, също се усмихнали. Бен Гън се смеел от радост и екипажът се вслушал благосклонно. Дори за миг жълтите очи на Джордж Мери блеснали приятелски.

— Планът, дето капитанът го измисля за този случай — продължил Силвър, — и да пукна, ако и на ония от флота не им харесва, е да отплаваме до Нови Орлеан и да направим мръсотия на французите в тези води. Там ще ни чака една ескадра от кралския флот. Ако блокираме французите в колонията им Луизиана, това ще ги позатрудни да помагат на ония идалговци в отбраната на Хавана и други градове.

— Май ще падне плячка в Мексиканския залив — добавил Били Боунс. — Французите, изглежда, нямат много фрегати по тези места. Зор ще видят да съберат достатъчно кораби, за да защитят самата Франция и колониите си в Хиндустан. Освен това са заети с Квебек и Сейнт Лорънс, да не говорим за островите им по Карибско море, Гваделупа и останалите пристанища. Е, май ще бъде чиста печалба, тъй ми изглежда.

— Е, това е — прекъснал го Флинт. — Не съм аз човек да ви пращам за зелен хайвер, но вие решавайте, загубеняци такива. Е, да или не?

— Да! — изревали пиратите от палубата, като размахвали юмруци и затропали с крака.

Силвър замислено ги гледал как се потупвали по раменете и се залавяли за работа. Те били почти като овце. Вече си представяли как ще напълнят кесиите си с луидори и току-що сечени дублони. Дали подозират какви опасности ги очакват — плитчини, неприятелски картеч, откъснати ръце и крака? Не, не им минавало и през ум, и слава богу, че не помисляли за това, иначе никога не биха застанали зад оръдията и не биха чакали с нетърпение да завладеят вражеските кораби.

— На работа, квартирмайстор! — прозвучал грубият глас на Флинт в ухото му. — Искам да видя този кораб изчистен и лъснат преди залез-слънце, инак и ти ще слезеш при онази сган. Тъй да знаеш: ще те сваля и няма да сбъркам! Да не си мислиш, че си назначен квартирмайстор от бога? А? Тъй да знаеш!

И тъй „Уолръс“ вдигнал котва и отплавал за Юкатанския пролив в Мексиканския залив. Плаването минало спокойно. Срещнали само един испански кораб близо до нос Катуш, където полуостров Юкатан извива на североизток към Куба, но стражевият кораб не бил склонен да влезе в бой с „Уолръс“ и благоразумно се оттеглил към сушата на Нова Испания.

Докато били в двореца на губернатора, комодор Мейсън обяснил къде „Уолръс“ трябва да се срещне с британските бойни кораби — на сто и петдесет мили югоизточно от Нови Орлеан, — мястото на срещата било отлично избрано, тъй като оттам могли да засичат противниковите кораби на път за проливите на Флорида и Юкатан.

Най-сетне забелязали топселите на британските бойни кораби. В скоро време наблюдателите на мачтите на „Уолръс“ отново се обадили и съобщили подробности:

„Два бойни кораба и един тримачтов стражеви кораб“.

Докато „Уолръс“ се доближавал до бойните кораби, капитан Флинт свикал лордовете в каютата си и като хвърлил поглед към насъбралите се корсари, напомнил задълженията им.

— Най-сетне стигнахме и сега ще преговаряме с флотските хора. И ако на някого от вас, измет такава, случайно му хрумне през ум да премине към тях и да заговорничи с тия капитани и комодори там, ще му пръсна черепа. Дойдохме тук, защото на нас така ни изнася, за да натрупаме плячка и да си напълним кесиите, а не да донесем слава на лордовете в адмиралтейството.

— Не се тревожи толкова, капитане — обадил се Изреиъл Хандс — Никой не е имал такъв екипаж като този. Верен ти е и толкова! — и замахнал несръчно с ръка, тъй като не знаел какво да каже повече.

Флинт подигравателно се изсмял.

— Не се съмнявам, приятелю Хандс, нито за миг не се съмнявам. Но за да не сметне някой, че го мамят, няма да оставя никой от вас да знае повече от останалите. И така, когато Джон Силвър отива да преговаря с флотските хора, отсега нататък Черното куче ще го съпровожда и ще го следва неотлъчно като сянка.

Силвър кимнал с голямата си глава в знак на съгласие.

— Това са мъдри думи, капитане — забелязал той, — и за да бъдем справедливи, Пю, ще бъде пък твоя сянка при подобни случаи, та и момчетата да бъдат сигурни и спокойни за теб и за твоите намерения.

Флинт понечил да отговори, но размислил и само хвърлил злобен поглед към Силвър. Джоуб Андерсън се размърдал неспокойно, а Били Боунс се засмял под мустак.

— Капитане! — Джордж Мери надничал през открехнатата врата. — От оная фрегата със седемдесетте оръдия вдигнаха някакъв флаг. Като че ли е сигнал.

— Аз ще го приема — казал Боунс, като бързо станал и посегнал към далекогледа си.

След пет минути той се върнал.

— „Берик“ ни сигнализира. Капитан Хок ни поздравява и желае да ни даде допълнителни заповеди. Иска да говори с офицерите ни.

— Аз не слизам от този кораб — рязко казал Флинт, — не слизам от този кораб, докато сме на море. Това е работа на Шиша и Черното куче, ако не греша. Хайде, бързо!

След един час Силвър се изкачвал по борда на „Берик“ и Черното куче го следвал по петите, докато вълните ту вдигали, ту спускали яла на „Уолръс“, в който трима пирати си почивали на греблата.

Щом Силвър стъпил на палубата на „Берик“, наблюдателният му поглед забелязал изрядния вид и реда на кораба. Месинговите релинги блестели на слънцето, дъските на палубата били прясно измити, дрехите на моряците изглеждали чисти и спретнати.

Изведнъж на кораба настъпила суетня. Тичали, козирували. Появил се един млад човек, на не повече от двадесет години, с дълъг нос и малка брадичка, която като че ли се губела в яката му.

— Добре дошли на борда, сър. Лейтенант Александър Таунзенд е на вашите услуги.

Силвър се ръкувал с младия офицер.

— Джон Силвър, квартирмайстор — казал той сдържано. Черното куче застанал плахо зад него, като че ли се боял, да не би да го представят.

— Капитан Хок ще се радва да ви приеме след петнадесет минути — казал Таунзенд. — Бих ви поканил в моята каюта преди това, но тя е една воняща дупка под оръдейната палуба. Куче не можеш да вържеш там, но аз не съм куче, а само младши лейтенант и не ми се полага по-добро.

Той гледал Силвър с любопитство, Джон му кимнал в отговор. Знаел, че той бил с най-младшия офицерски чин на кораба, по-ниско стояли само флотските курсанти. Странна работа, колко много млади хора от заможни семейства, може би от благородни семейства, били готови да се завират в задушни дупки в служба на страната си; та дърводелецът на „Уолръс“ не би приел такива условия. Таунзенд заговорил наново, като потупал дебелата главна мачта.

— Бога, ми, мистър Силвър, сега ни е нужна помощ. Тая мачта изглежда доста здрава, нали? Да пукна, ако не е проядена от червеи, поне така твърди старши лейтенантът и не се съмнявам, че е прав.

Силвър погледнал мачтата. В масивното дърво се виждали много дупки. Той духнал в една от тях и оттам излязло облаче зловонен прах.

— От тоя проклет климат е, виждате ли? — рекъл Таунзенд като че ли извинително.

Климатът ли? Силвър достатъчно добре познавал пораженията на климата. Но не било само това. Адмиралтейството било пословично със скъперничеството си. Вместо да мобилизира офицерите, които живеели на половин заплата, и да изпрати корабите да плават по море, то оставяло отлични съдове да гният на котва по Темза. Вероятно „Берик“ е бездействувал с години, преди да бъде съоръжен за сегашните военни действия. Никой уважаващ себе си пират не би занемарил дотам своя кораб. Несъмнено положението във флота не било чак толкова розово.

Таунзенд ги повел към кърмата и продължавал да говори, макар че Силвър не можел да чуе и половината от думите му.

Най-сетне достигнали каютата на капитана. Един морски пехотинец, облечен с червена куртка, застанал мирно, а след това се навел и им отворил вратата, като се дръпнал, за да минат.

Капитан Хок бил седнал срещу вратата, зад една грижливо подредена гладко полирана маса. На стената, над главата му, бил сложен портрет на краля в крещящи цветове, явно съвсем наскоро нарисуван.

— Мистър Силвър, който представлява капитан Флинт, капитан на „Уолръс“ — докладвал Таунзенд.

Хок кимнал. Той бил добре сложен мъж, към четиридесетгодишен по преценка на Силвър. Тъмни очи и строги устни гледали изпод напудрената перука, но бузите били малко отпуснати.

— Моите почитания, мистър Силвър — казал Хок, — и също така на мистър… — обръщайки се към Черното куче, който надничал зад рамото на Силвър.

— Черно куче, сър — казал Джон, като изведнъж осъзнал колко абсурдно звучи такова име.

— Е, мистър Силвър — казал Хок, — моля, седнете. Седнете, мистър Куче. И вие, мистър Таунзенд. Нека започнем, мистър Силвър, като ми покажете вашето каперско писмо. Благодаря ви. Така, издадено в Кингстън, Ямайка, и тъй нататък, и тъй нататък… Да, ясно, това е наред. — Той избутал към Силвър една карта, като посочил с пръст към Нови Орлеан. — Имаме нареждане от адмиралтейството да не позволим на френски кораби и всъщност на никакви кораби да излизат от Нови Орлеан. Това означава да блокираме целия бряг на Луизиана. — На Силвър се сторило, че той замълчал, защото се двоумял дали да спомене нещо. Най-сетне Хок добавил донякъде колебливо: — Има и нещо повече от това да разстроим френското корабоплаване в тези води. В Антигуа, преди да отплаваме, узнахме, че имало някакъв план за бунт на якобитите в Шотландия. Удар с нож в гърба, разбирате ли?

Таунзенд се обадил:

— Сър, несъмнено ще направим тия диви планинци на кайма, още преди да стигнат до Единбург! Никаква опасност не ни грози, това е явно, сър.

Тъмните вежди на Хок се свили и той раздразнено казал:

— За щастие, мистър Таунзенд, има хора, които виждат по-далеч от вас. Представете си какво би станало, ако французите стоварят войски на западния бряг на Шотландия или нападнат Корнуол или Кент? Ами ако завладеят Ламанш, макар и само за няколко дни? В Англия е пълно с якобити, да не говорим за Шотландия, които само чакат момента да смъкнат хановерската династия. Ако такова нещо се случи, ще се намерим в чудо! — Той погледнал към Силвър. — Всеки френски кораб, който се измъкне от Мексиканския залив или от Карибско море, може да подпомогне едно въстание на Стюартовите привърженици в Шотландия. Следователно, мистър Силвър, нито един френски кораб не бива да ни избяга. Помислете си за паричните награди за заловените кораби, мистър Силвър! Само си представете каква плячка! Кажете това на вашия капитан. Предайте му също така, че вашият кораб трябва да ни последва, когато тази вечер, при здрачаване, отплаваме на северозапад. Това са заповедите ми, мистър Силвър. Имате ли някакви въпроси? Не. Тогава ще ви кажа довиждане. Скоро ще видим как ще се представите като корсари. Довиждане, сър. Благодаря ви, мистър Куче.

Силвър скоро се върнал на „Уолръс“ и пиратите бързо се заловили да подготвят кораба за отплаване заедно с „Берик“ и капитан Хок за Нови Орлеан.