А. С. Серафимович
Железният поток (14)

XIV

Дори в тъмнината се чувствуваше — вървяха на тълпа, буйна, шумяща, и неясно се белееха. И говорът вървеше с тях, възбуден — пресипнали като че от вятъра или от пиянство гласове — примесен с невероятно засукани псувни. Онези, които гребяха с лъжиците от котлите, за момент извърнаха глави.

— Моряците.

— Мира нямат те.

Пристигнаха и изведнъж се посипа отбрана реч:

— Мамицата ви!… Седите си тук, плюскате каша, а че революцията загива, пет пари не давате… Гадове!… Буржоа!…

— Какво лаете вие!… Лъжци!…

Гледат ги накриво, но те са накичени от краката до главите с револвери, картечни ленти, бомби.

— Накъде ви води Кожух?! Помислили ли сте?… Ние вдигнахме революцията… Целия флот пратихме на дъното, не погледнахме към Москва. Болшевиките почнаха там шушу-мушу с Вилхелм^[1], а ние никога не ще претърпим предателство на народните интереси. Ако някой пренебрегне интересите на народа — на място! Кой е Кожух? — Офицер. А вие — овце. Вървите навели глави. Ех, безроги животни!…

Иззад огъня, на който се чернееше ротният котел — глас:

— Та вие с уличници се лепнахте за нас. Цял бардак мъкнете!

— А на вас какво ви става?! Завиждате?… Не пъхай носа си в чужда врата: ще го откъснат. Ние с живота си сме заслужили. Кой вдигна революцията? — Моряците. Кого царят разстрелваше, давеше, връзваше с въжета? — Моряците. Кой пренасяше от чужбина литература? — Моряците. Кой избиваше буржоата и поповете? — Моряците. Вие едва си отваряте очите, а моряците проливаха кръвта си в борбата. А когато ние проливахме своята революционна кръв, вие ни разпаряхте с царските щикове. Мръсници! За какво ви бива, вашата мама!

Няколко войници оставиха дървените лъжици, взеха пушките, станаха и тъмнината изведнъж се наля, а огньовете потънаха някъде:

— Момчета, дръжте ги!…

Пушките се насочиха.

Моряците извадиха револверите, с другата ръка бързо откачаха бомбите.

Беломустакат украинец, прекарал цялата империалистическа война на западния фронт, заслужил с безстрашието и хладнокръвието си подофицерско звание, избил в началото на революцията офицерите в своята рота, лапна с устни горещата каша, почука с лъжицата, като я отърси о края на котела, и изтри мустаците си.

— Като петли: ко-ко-ко-ко! Защо не кукуригате?

Наоколо се засмяха.

— Те защо се подиграват! — обърнаха се сърдито към беломустакатия украинец момчетата.

Тутакси взеха да просветват далечните огньове. Матросите пъхнаха револверите в кобурите, затегнаха бомбите.

— Плюем на вас, да ви таковаме!…

И тръгнаха пак на такава шумна, неспокойна тумба, като се белееха неясно в тъмнината, после потънаха и чезнеше веригата на огньовете.

Отидоха си, но остана нещо от тях.

— Буренца с ракия имат много те.

— От казаците са ги задигнали.

— Как, задигнали? Всичко са платили.

— Та те имат пари — да се къпеш в тях.

— Всички кораби са обрали.

— Та защо трябва да пропадат парите, щом потапят корабите? Кой ще спечели от това?

— Когато дойдоха в нашата станица, одма очистиха всички буржоа от корен, а земята на беднотата разделиха, буржоата разгониха, кого разстреляха, кого на дърво обесиха.

— Нашият поп — бързо, за да не го прекъснат, се обади весел глас, — щом излезе от преддверието, а те него — трах! — и попът се повали. Дълго лежа край църквата, започна дори да смърди — никой не го прибира.

И веселият глас весело и бързо се засмя, сякаш и тук се боеше да не го прекъснат. И всички се засмяха.

— О, виж — звезда падна.

Всички се ослушаха: оттам, където нямаше никого, където беше нощната неизмерима пустиня, долетя звук или плисък, или далечен незнаен глас долетя от невидимото море.

Задържа се мълчание.

— Та те истина казват, моряците. Какво правим ние; какво се лутаме? Живеехме си, всеки си имаше и хляб, и добитък, а сега…

— Та истината и аз казвам: тръгнахме подир ахвицерин дивото да гоним…

— Че какъв ахвицерин е той? Такъв като нас с тебе.

— А защо савецката власт никаква помощ не дава? Седят си в Москва, веселят се, а ние да сърбаме кашата, дето са я забъркали.

Далеч някъде край слабо горящите огньове се чуваха отслабнали от разстоянието гласове, шум: моряците буйствуваха — така и вървяха от огън на огън, от част към част.