Джеймс Хадли Чейс
Смърт без отсрочка (26)

IV

Следващия следобед, точно в три, на вратата се позвъни.

Клер се стресна и пепелта от цигарата падна върху полата й. Тя понечи да стане, но Хари я спря.

— Аз ще отида — каза. — Не се оставяй да те извади от равновесие.

Беше настоявала да разговаря с Брейди сама, но Хари не искаше и да чуе подобно нещо.

— Нека знае, че съм с теб — възрази той. — Няма да те изоставя. Казах, че ще се справим заедно, така и ще стане.

Още от обяд двамата седяха на канапето и чакаха — бяха много нервни, пушеха цигара след цигара и когато се позвъни, Хари изпита облекчение. Прекоси стаята и отиде да отвори.

На площадката стоеше Брейди — огромен, усмихнат, самодоволен и подобен на прасе. Зад него имаше още един мъж — нисък, широкоплещест, с коса като кълчища, квадратна брадичка, студени и неподвижни зелени очи и уста, замръзнала в нетрепваща безрадостна усмивка.

Хари веднага позна косата. Това бе човекът, който го беше ударил с велосипедна верига, и който бе осакатил Рон.

— Охо! И ти си тук, така ли? — каза Брейди и се усмихна широко, оголвайки златните коронки. — Отлично! Исках да поприказвам и с теб. Ами Клер? Налице ли е? Ще си направим дружеска сбирка, а? Прекрасно! Това е Бен Уелън. Струва ми се, че сте се виждали.

Уелън погледна Хари и усмивката му стана по-широка. Имаше дребни и равни зъби — много бели и здрави на вид, зъби на професионален боксьор.

— Здрасти, приятел — процеди той.

Хари се отдръпна. Устата му бе пресъхнала, а сърцето му биеше до пръсване.

Брейди мина покрай него и влезе във всекидневната.

Уелън кимна на Хари да върви пред него.

— Върви, приятел — рече. — Аз ще те държа под око.

Когато Хари влезе в стаята, чу Брейди да казва:

— Как си, Клер? Изглеждаш малко уплашена, но предполагам, че е от вълнение, дето ме виждаш отново. И Бен е тук. Той също гореше от нетърпение да те види. Винаги си била любимата му брюнетка.

— Здрасти, сладурче — каза Бен и застана зад Хари. — Как беше в пандиза?

Клер седеше с гръб към камината. Беше пребледняла и лицето й бе изопнато, но сякаш си бе възвърнала спокойствието. Сега изражението й беше войнствено, което изненада Хари.

— Не беше курорт — отрони тя и сви рамене. — Но пък ми излезе евтино.

Брейди се засмя.

— Винаги си приемала нещата откъм добрата страна — заяви той и остави шапката си на масата. — Какво ще кажеш за апартамента, Бен? Я го разгледай. Тя не възразява.

— Няма скрити полицаи, ако от това те е страх — увери го подигравателно Клер.

— Нищо, все едно огледай — повтори Брейди на Уелън.

Уелън влезе в спалнята.

— Да пийнем, Клер — подкани Брейди и седна. — Нищо не пречи да се държим светски. Присъствувах на номера ти в „Риджънтс“. Първокласен! Идеята да си сложиш маска е направо гениална! Сигурно с нея се чувствуваш в безопасност.

— Така е — каза Клер и погледна Хари. — Донеси нещо за пиене, моля те. Бен пие джин.

С разтреперани ръце Хари донесе джин, уиски и чаши.

— А този млад приятел има ателие на Графтън Стрийт — продължи Брейди и се обърна към Хари с добродушна усмивка. — Просто да се чуди човек колко добре сте се наредили. При последната ни среща и двамата си изкарвахте хляба по улиците. Постигнали сте истински успех. Още капчица — добави той, докато Хари му наливаше уиски. — Така.

Уелън се върна в стаята, Брейди взе чашата си и попита:

— Какво ще кажеш? Хубаво, нали?

— Не бих имал нищо против да живея тук — отвърна Уелън, седна и поклати глава в отговор на въпросителния поглед на Брейди. — Никой не се крие под леглото. — Той взе чашата си от Хари и му намигна. — Хубаво гнезденце си си намерил, а, приятел?

Клер отиде до масата, сипа си уиски и се усмихни сковано на Хари.

— Колко изкарваш сега, Клер? — попита Брейди и изпъна напред големите си крака.

— Сто, без да се броят данъците — отговори тя веднага.

— Не ти плащат достатъчно — поклати глава Брейди. — Тъй като целта на нашата малка среща е да обсъдим парични въпроси, мисля, че трябва да видя спестовната ти книжка. — Той протегна ръка. — Дай ми я.

— В банката е.

— Нали не искаш сам да направя оценка? — каза Брейди, без да престава да се усмихва. — Слушай, Клер, ето как разсъждавам. Аз те научих на трикове в занаята, нали? Значи ми се полага процент. Ако не бях ти предал опита и уменията си, нямаше да играеш на сцената. Не искам да съм несправедлив към теб, но не мога да ти се доверя по въпроса за спестяванията ти. По-добре ми дай спестовната си книжка или нещо друго, от което да е ясно колко получаваш, иначе ще кажа напосоки двеста на седмица и толкова.

Клер остана неподвижна известно време, после сви рамене, отиде до бюрото, извади от чекмеджето кафяв плик и му го подаде.

— Благодаря.

Брейди изглеждаше малко изненадан, сякаш не бе очаквал тя да се подчини толкова бързо. Надзърна в спестовната книжка и вдигна вежди.

— Сто и петдесет на седмица! — обърна се към Уелън. — Много хубаво. Боже мой! Добре си живееш, нали? Ами тогава да определим условията. — Той допи уискито си и протегна празната чаша към Хари. — Мога ли да те обезпокоя? Уискито ми помага да мисля.

Докато Хари пълнеше чашата му, Брейди започна да изчислява нещо на гърба на плика. След това подсвирна тихо. Клер се върна пред камината и застана с ръце зад гърба и безизразно лице. Уелън се бе отпуснал в креслото и не отделяше поглед от Хари.

— Така — продължи Брейди, след като пое чашата с уиски. — Много ти благодаря. Та да се върнем на въпроса. Ето какво е положението. Ти си в двубрачие. Вече си осъждана, та ще се отнесат доста строго с теб. В най-благоприятния случай не можеш да се надяваш на по-малко от осемнадесет месеца. Ето за какво става въпрос. Готова ли си да плащаш за свободата си? Получаваш чисто горе-долу седемдесет лири на седмица плюс около двадесет и пет за служебни разноски. Да ги закръглим на сто. Не искам да те разоря, така че да кажем петдесет процента. Бен ще идва всяка събота и ще му даваш по петдесет лири. Докато си плащаш, аз ще си мълча. Това е предложението ми.

Клер го изгледа. В очите й се появи заплашителен блясък, но лицето й остана безизразно.

— Ще съжаляваш, Робърт — каза тя. — Играх честно с теб. Можех да те издам. И сега е достатъчна само една моя дума и не ти мърдат пет годинки. Разбираш го, нали?

Брейди се засмя.

— Не се лъжи, съкровище. Знаеш какво става с тези, които пропяват. Ако ме беше натопила, Бен щеше на бърза ръка да ти види сметката. Прекрасно знаеше, че той щеше да се погрижи за теб, когато се направи на глупачка с онази табакера. — Брейди погледна Хари. — Може би не познаваш нашите методи — обясни той добродушно. — Вероятно не си чувал за обезобразени с киселина момичета? Обикновено това е наказанието за невнимателните приказки. — Той отново се обърна към Клер. — Няма да мине, за съжаление. Дори и да ме натопиш, пак мога да те вкарам в затвора за двубрачие, а когато излезеш, ще те очаква Бен. Ще трябва да измислиш нещо по-умно.

Брейди допи уискито и сведе очи към часовника си.

— Не искам да ви пришпорвам, но след малко имам още една среща. Какво ще предпочетеш? Петдесет на седмица или осемнадесет месеца в затвора?

— Ще плащам — отговори Клер със студен, равен глас.

— Отлично! — възкликна Брейди и плесна с ръце! — Великолепно! Какво ще кажеш, Бен? Никакво колебание! „Ще плащам“ — и толкоз!

Уелън се ухили.

— Ами няма накъде да мърда.

— Добре — продължи Брейди. — Следващата събота Бен ще дойде към единадесет часа. Парите в брой. Никакви чекове. И още една дреболия. Работиш от осем седмици. Почтено е да си получа парите и за тях. Осем по петдесет прави четиристотин. Нали така?

Клер не се обади. Лицето й се изопна още повече, погледът й бе леден.

— Хубаво тогава, да започнем с това. Предполагам, че нямаш четиристотин лири… Или имаш?

— Нямам — отвърна Клер. — Нямам дори сто.

— Винаги си харчила прекалено много. — Той се усмихна на Хари. — Така и не успях да я науча да пести. Е, в такъв случай няма да очакваме чудо. Да речем, в събота двеста плюс петдесетте. И след един метен и другите двеста. Така става ли?

— Нямам двеста — каза Клер.

— Жалко. Ще трябва да ги намериш. Имаш кола. Можеш да я продадеш. Не мисля, че наистина се нуждаеш от такова лъскаво нещо. Само привлича вниманието. Ако продадеш колата, ще имаш двеста. Както и да е, това си е твоя работа. Двеста и петдесет лири в събота, или знаеш какво. Разбрахме ли се?

Клер не отговори.

— Не се цупи — добави Брейди добродушно. — С цупене не се стига далеч. Разбрахме се, нали?

Тя сви рамене с безразличие.

— Да, разбрахме се.

— И не се опитвай да ми правиш въртели — допълни Брейди и я погледна с присвити очи. — Не си въобразявай, че ще минат. Вече би трябвало да ме познаваш достатъчно добре.

Клер се усмихна.

— Браво! — възкликна Брейди. — Значи още можеш да се усмихваш? Това е добре. Дано и занапред да е така. — Той се обърна към Хари. — А сега ти. Не мисли, че съм те забравил. И за теб имам една дребна задачка. Ти също трябва да понесеш своето. Ако ли не, Клер ще опере пешкира. Не се шегувам. Ясно ли е?

— Остави Хари на мира! — сопна се Клер.

— Ах! Няма я усмивката! — Брейди размаха пръст към нея. — Още си падаш по него, нали? Само че и той е замесен, та ще си носи кръста. Студиото ти ще ми бъде много полезно и ще ми носи сносна печалба. — Той отиде до Хари. — Имам някои негативи, от които искам да бъдат извадени снимки. Голяма поръчка. Бен ще ти ги даде. По пет хиляди от всеки. Не са от рода на снимките, които обикновено правиш, но вървят много добре по пет шилинга парчето. Разбира се, няма да получиш пари за тази работа, но пък ще имаш удовлетворението, че Клер няма да влезе в затвора. Полицията няма да заподозре такова уважавано студио като твоето. Много лесно е да се сдобиеш с негативите, но пък е дяволски трудно да се размножат в достатъчно количество. Значи за около месец ще трябва да се справиш. Ако се продадат добре, а смятам, че ще се продадат, ще имаш още много работа.

— Няма да стане! — извика Клер. — Не го забърквай! Точка по въпроса! Няма да получиш нищо! Ще вляза в затвора! Но и теб ще изпратя там!

Брейди се изправи бавно.

— Той не е възразил, нали? — Обърна се към Хари. — Не бързай. Ще ви оставя да си помислите. Утре ще дойде Бен с негативите и ще му кажете какво сте решили. Съветвам те да не се дърпаш, иначе ще я вкараш в затвора. Няма шест-пет.

— Няма да го направи! — извика Клер. — Преигра, Брейди. Още днес ще отида в полицията.

— Хайде, Бен — каза Брейди. — Тръгваме. Имаме по-важна работа от гледането на театрални постановки.

Уелън стана.

— Утре — отсече Брейди и впери очи в Хари. — Бен ще се оправи с нея, ако пропее в полицията. Киселината не се отразява добре на човешкото лице. Ще ти се гади, когато лягаш с нея. Остава да прецените как ще постъпите. Аз знам какво да правя.

Клер се приближи към него пребледняла, със злобно святкащи очи.

— Аз също знам какво да направя! Няма да ти се размине току-така. Не се заблуждавай! — И тя започна да го псува със силен, дрезгав глас, който потресе Хари.

— Клер! Престани! — Той пристъпи към нея и я извърна към себе си. — Престани, чуваш ли!

Клер закри уста с ръка и се отскубна.

— Махай се! — просъска Хари на Брейди.

— Каква чаровница, а! Всички са еднакви — каза Брейди. — Е, това е. Уелън ще намине утре. Не забравяй. Към единадесет в студиото ти. Засега довиждане. — И потътри крака към вратата, следван от Уелън.

— Извинявай — рече Клер и се обърна. — Не можах да се сдържа. — Тя си наля половин чаша уиски и я изпи на един дъх. — Е, точка по въпроса. Всичко е ясно.

— Слушай, Клер… — поде Хари, но Клер го спря с жест.

— Хари, има само един начин да се измъкнем от тази кал и аз смятам да го използувам. Цяла сутрин мислех какво да предприема. Познавам го много добре. Знаех какво ще иска. Нямах представа, че има намерени да забърка и теб, но ми беше ясно, че ще се опита да ме оскубе. Той е безскрупулен. Нямаш понятие каква свиня е този човек! Но че въвлича и теб преля чашата. Тук пътищата ни се разделят, Хари. Това е единственият начин. Причиних ти болка, но проклета да съм, ако те принудя да станеш като него. Не, моля те — добави тя, когато Хари понечи да отговори. — Това е единственият начин. Ще изчезна и ще се погрижа никога да не ме открият.

— Идвам с теб — рече Хари твърдо. — Няма да се разделим, Клер. Можем да си съберем багажа и да тръгнем след час. Нека постъпим така. Заедно все някак ще се справим.

Тя поклати глава.

— Не, Хари, няма да стане. С мен няма да стигнеш доникъде. Аз съм пропаднала и всичко, до което се докосна, също пропада. Пък и ще трябва да останеш, за да дадеш показания срещу Уелън. Поне него можем да вкараме на топло. Мислиш ли, че Рон ще може да го разпознае?

— Зарежи Уелън — каза Хари, седна и я дръпна до себе си. — Послушай ме. Откакто сме заедно, все ти държиш юздите и аз правя каквото поискаш. Сега ще стане обратното. Време е да се намеся. Ако не бях проявил такава слабост, нищо нямаше да се случи. Ние сме женени и ще бъдем заедно. Ще си съберем багажа и ще заминем двамата. Ще теглим чертата на всичко. Ще вземем само дрехите си и нищо повече. Зарежи Уелън. Нека го пипне полицията, ако сполучи. Брейди не може да допусне, че ще оставим всичко и ще се махнем. Трябва да изчезнем веднага и никой няма да ни открие.

Клер се вгледа в него.

— Сериозно ли говориш, Хари?

— Напълно — потвърди той и стана. — Хайде, нямаме и минута за губене. Започвай да опаковаш нещата си.

— Хари, нека поне решим какво ще правим — помоли тя и го прегърна. — Смяташ ли, че ще успеем да се измъкнем? Не, не ме интересува какво ще стане, стига да сме заедно.

— Просто трябва да се измъкнем — каза той и я притисна към себе си. — Върви да събереш нещата си. Ще отида до банката и ще поговоря с Муни. Обеща да ми помогне, ако се забъркам в нещо, и мисля, че ще го направи. Ще са ни нужни нови лични карти и продоволствени книжки. Той сигурно знае как да си ги набавим.

Клер изглеждаше различна. Доброто й настроение се беше върнало и очите й блестяха от възбуда.

— Това се казва приключение! Ще бъде вълнуващо! Да изчезнеш от хоризонта и да започнеш от нулата с ново име! Ще се изруся. Ще ме харесваш руса, нали?

Той я улови за ръцете и я разтърси.

— Клер, не отиваме на излет! Няма да имаме пари. Ще сме принудени да живеем само в една стая. През цялото време ще трябва да внимаваме какво правим! Едва ли „вълнуващо“ е най-подходящата дума!

Тя го потупа по страната и се засмя.

— Ще ми допадне. Ще бъдем само ти и аз, Хари! Разбира се, че ще е вълнуващо! Слушай, с колата ще можем да вземем всичко, от което имаме нужда. Дрехите, радиото… Имаме и кашон уиски. Да, Хари, ще вземем и колата.

Той се втренчи в нея.

— Какви ги говориш? Колата не е изплатена! Как ти хрумна такова нещо? Освен това с нея много по-лесно ще ни проследят. Изобщо не е допустимо да я вземем. Докато ме няма, напиши писмо на онзи Морис да дойде да си я прибере. Кажи, че внезапно се е наложило да заминем и повече нямаме нужда от нея.

Лицето й помръкна.

— Не бях се сетила. Е, добре. Щеше да е чудесно, ако можехме да тръгнем с колата. Предполагам, че си прав. Ще пиша на Морис.

— Ще отида да поговоря с Муни… По дяволите! Банката вече е затворила! Ще са ни необходими пари, Клер.

Тя бързо влезе в спалнята и се върна с шепа бижута.

— Върви да ги заложиш. Не са нищо особено, но все ще ти дадат шестдесет-седемдесет лири.

Хари взе бижутата и ги мушна в джоба си.

— Ще трябва да се простим с онези петдесет в банката — каза той със съжаление. — След като излезем от този апартамент, ще се превърнем в напълно различни хора. Няма връщане назад.

— Ами какво ще правим със Симпсън?

— Обади се на Леман и му кажи, че заминаваш в чужбина или нещо такова. Само не споменавай какво се е случило.

Тя кимна.

— Добре, Хари. Ще се обадя. Не се бави много моля те.

— Ще бързам, доколкото ми е възможно. Ще бъдеш ли тук, като се върна?

— Разбира се.

— Честна дума?

Тя го целуна.

— Ако още ме искаш — честна дума.

Остави я заета да вади куфари и да разхвърля дрехи по леглото. Докато слизаше по стълбите, го обзе страх за бъдещето. Клер явно не си даваше сметка какво ги очаква. За нея щеше да е много по-трудно да започне отначало, отколкото за него. Първата й мисъл беше за колата. В едно бе сигурен — сега вече щеше да я държи здраво. Нямаше да позволи да го забърка още веднъж в подобна каша.

Хари премина бързо през преддверието. Челото му беше сбърчено, изражението — разтревожено. Не забеляза, че Бен Уелън седи на удобното кресло точно зад колоната, но Бен Уелън го видя и се ухили.