Джеймс Хадли Чейс
Смърт без отсрочка (15)

IV

Ала нищо у Клер не му напомни за Шийла, когато тя го посрещна вечерта. Беше много спретната и съвсем разсънена, съблазнителна в черните си джинси и пурпурния пуловер.

— Здравей, скъпи — рече тя, хвана го за ръката и го въведе в просторното, изискано обзаведено, чисто и подредено помещение — пълна противоположност на разхвърляната, мръсна квартира на Шийла. — Струва ми се, че от неделя досега е минало безкрайно много време. — Тя обви ръце около врата му и го целуна с меки, зовящи устни. — Липсвах ли ти?

Хари я притисна към себе си.

— Да, липсваше ми — отговори и си каза: „Колко е красива!“ — Само ти ми беше в ума. Неделята беше най-прекрасният ден, който съм изживявал.

Тя му се усмихна.

— Е, тая вечер не се налага да излизам. Ще останеш докогато ти се ще. Ако искаш, пренощувай тук.

Хари начаса забрави за Рон, за инспектор Паркинс и за кафенето „Ред Съркъл“. Когато тя го побутна към креслото и седна в скута му, всичко освен ненаситния му копнеж към нея загуби значение.

По-късно обаче, докато тя приготвяше вечерята, Хари отиде в кухнята с намерението да проведат сериозен разговор. Ала преди да успее да започне, тя го погледна усмихната и каза:

— О, Хари, имам нещо за теб. Съвсем бях забравила. Ей там е, в онова чекмедже. Не, не това… другото.

Той отвори чекмеджето и намери пакетче, увито в луксозна хартия.

— За мен ли е? Какво е?

— Разопаковай го и виж.

Той смъкна хартията и видя три вратовръзки. Никога не бе носил подобни вратовръзки. „Сигурно струват цяло състояние“ — помисли си удивен.

— Ей, Клер! Да не би да са за мен?

— Разбира се, че са за теб. Харесват ли ти?

— Великолепни са. Ама, Клер, те вероятно са ужасно скъпи. Не знам дали е редно да ги приема.

— Стига глупости! — Тя се приближи и застана до него. — Не съм дала и пени за тях. Работих за производителите и се сетих, че няколко прилични вратовръзки ще ти свършат работа, та писах с молба да ми изпратят мостри. И те изпратиха. Наистина ли ти харесват? Известно ми е колко придирчиви са мъжете по отношение на вратовръзките.

— Искаш да кажеш, че фирмите раздават стоката си току-тъй? — попита той озадачен.

— Е, не всичките, разбира се. Но много от тях го правят, особено ако рекламният директор оцени една хубава манекенка.

— Значи така става, а? Както и да е, според мен са великолепни и нямам думи да ти благодаря. Веднага ще сложа едната.

Няколко минути посветиха на избора коя да бъде и след като Хари нагласи възела пред огледалото, се обърна към Клер за одобрение.

— Действително изглеждаш елегантен — рече тя. — Знаеш ли, Хари, ти си много хубав мъж. Ще ми се да ти набавя костюм. Смятам, че ще е възможно да издействувам един от друга фирма, за която съм работила. Да опитам ли?

— Костюм? — промълви Хари неразбиращо. — Много мило от твоя страна, Клер, но не бих могъл да приема костюм. — Той с неудобство запристъпва от крак на крак. — Време е аз да сторя нещо за теб. Все ти ми правиш подаръци.

— Нима има значение?

— О, има.

— Виж, скъпи, нека бъдем разумни. Имаш нужда от сносен костюм. Ако аз съм в състояние да ти го осигуря, защо да не приемеш? Няма да се охарча и лира за него.

— Не, съжалявам — твърдо отвърна Хари. — Не мога да приемам никакви подаръци занапред.

Тя седна върху подлакътника на креслото и вглъбено се вгледа в Хари.

— Защо не?

— Ами не е редно — изчерви се той. — Мъжете не вземат подаръци от жени. Ясно ти е, че не е редно.

— Откъде-накъде? — остро възрази Клер. — Не бъди толкова старомоден, Хари. Кой го е грижа какво е редно и какво не? Освен това аз те обичам. Искам да те направя щастлив. По случайност разполагам с повече пари от теб. Имам полезни приятели. Защо и двамата да не извлечем изгода от положението? Защо да не си доставя малко удоволствие. Желая да ти предоставя онова, от което имаш нужда.

— Но, Клер, нима не разбираш, че така ще се чувствувам като жиголо? Знам, че тия вещи не ти струват нищо, но не е там въпросът. Би било различно, ако и аз бях способен да ти отвърна със същото.

Тя пребледня, погледът й стана суров.

— Колко си тесногръд! Добре, щом така мислиш, не приемай нищо от мен! Няма да те увещавам. И не идвай тук, щом се чувствуваш като жиголо. После ще кажеш, че съм лепка. — Тя скокна и гневно се отправи към кухнята.

Хари я гледаше слисан. Не бе очаквал подобен изблик на ярост и се уплаши от представата, че може да я загуби. Отиде при нея.

— Клер… моля те…

Тя се изви към него и той с почуда видя сълзи в очите й.

— Съжалявам, Клер… Недей да страдаш…

Приближи се до нея, но тя го отблъсна, извъртя се гърбом и се зае да приготвя салатата, наведена към мивката така, че тъмните й кичури скриваха лицето.

— Не исках да те нараня — отрони Хари с болка.

— Няма значение — отвърна тя кратко. — Забрави. Просто се размекнах. Подносът е ей там. Би ли сложил масата?

Той я извърна към себе си.

— Обичам те, Клер. Не ми се ще да те наранявам и ще сторя каквото пожелаеш.

— Само така разправяш. — Тя се опита да го отблъсне, но той я задържа и тогава тя внезапно го прегърна. — О, Хари! Толкова те обичам! — Отчаяната нотка, която долови в гласа й, го изненада. — Искам да съм ти полезна. Никога досега не съм имала възможност да помагам на някого. А и желание не съм имала.

— Аз също искам да съм ти полезен. И ще бъда, щом почна да получавам повече пари.

Тя се отдръпна от него и го изгледа право в очите.

— Хари, нали все ти повтарям, че нямам нужда от твоите пари. Имам нужда от теб. Защо не го проумяваш, скъпи мой глупчо? Имам всичко необходимо освен теб. Не можеш ли да забравиш гордостта си, и толкоз. Прекрасно ще си живеем, стига да се съгласиш да споделяш всичко с мен. Нима е от значение чии са парите, щом единият от наети има? Не разбираш ли? Нима е от значение?

— За мен е от значение. Държа аз да съм този, който ги осигурява.

— А как ще успееш, докато не си почнал да изкарваш повече? — попита тя с нарастващо раздразнение. — Когато разполагаш с достатъчно средства, ще приемем всичко от теб. Няма да бъда честолюбива и да отхвърлям подаръците ти. Хари, моля те, остави ме да ти помагам сега, а като вземеш да печелиш повече — в което съм сигурна, — тогава ти ще плащаш. — Хари понечи да възрази, но тя рязко го прекъсна: — Щом не си способен дори на това заради мен, не ти вярвам, че ме обичаш!

— Естествено, че те обичам — рече безпомощно Хари. — Е, хубаво, съгласен съм, но няма да е задълго. Имам планове как да постигна по-добро положение. Нека бъде както си решила. — Той я целуна. — Няма да се разправяме повече, но все пак не прекалявай с подаръците. Сега доволна ли си?

— Обещаваш ли? — попита тя грейнала. — Честно?

— Да, честно.

— Тогава имам една изненада за теб.

Тя изтича в спалнята.

„Фантастично е! — помисли си Хари. — Ех, де да знаеше Рон! Той, дето винаги твърдеше, че жените само вземат и никога не дават.“ Въпреки неохотата си да приема подаръци от Клер, Хари не можеше да не се чувствува щастлив. Тя си бе дала труда да пише за вратовръзките и искаше да сподели с него всичко, което притежаваше. Значи, безспорно го обичаше.

Тя се върна с второ пакетче, увито в луксозна хартия.

— Смятах да ти бъде за рождения ден, но няма да чакам. Нека я имаш отсега. Беше на баща ми.

Тя свали хартията и пъхна в ръката му златна табакера. Хари едва не я изпусна от изненада. Беше най-прекрасната, най-красивата вещ, която някога бе виждал.

— Отвори я — рече тя, втренчена в него.

Той натисна закопчалката и капакът отскочи. От вътрешната му страна имаше надпис: „На Хари е много обич — Клер“.

Той я погледна със светнали очи.

— Нямам думи… — Въртеше табакерата между пръстите си. — Толкова е хубава… Всякога съм желал да притежавам такава. Но, мила, щом е била на баща ти, дали е редно да се разделяш с нея?

— Искам да бъде твоя, Хари. Пази я и се сещай за мен винаги, когато я докоснеш.

Той я прегърна.

— Не знам как да ти се отблагодаря, нито какво да кажа — промълви той и я целуна.

— Стига да си щастлив, друго не ме интересува — каза тя. — Винаги ще ме обичаш, нали, Хари? Няма да ти омръзна и да ме оставиш?

Той я вдигна на ръце и впери очи в нейните.

— Ще те обичам каквото и да се случи, завинаги — промълви и я понесе през стаята.

— Но, Хари, вечерята е готова — запротестира тя, когато той бутна вратата на спалнята и пристъпи вътре.

— Вечерята ще почака — каза той и затвори вратата с крак.