Нора Робъртс
Щастливи завинаги (14)

Тринадесета глава

Това беше нещо лично. Шери Магуайър беше приятелка и сестра на Картър, което я правеше член на семейството. И за да се подсили още повече значението и силата на връзката, именно фактът, че Картър бе замествал Ник на срещата за планирането на сватбата през януари, бе сближил него и Мак.

Тази сватба, категорична бе Паркър, не само щеше да мине без засечка, или поне без някоя да проличи, но и щеше да остане в историята. „Обети“ щеше да осигури на Шери и Ник идеалния ден и спомени за цял живот.

Освен това тя реално гледаше на нея като на прелюдия към тържеството на Мак през декември.

Мнозина от същите гости щяха да присъстват и тогава, замисли се тя, докато правеше пълна обиколка на залите за празненството. Целта й бе да даде на клиентите, на приятелите и роднините им перфектно обслужване, докато в същото време изостря апетита им за сватбата на своята партньорка и приятелка от детинство.

Не се случваше за първи път някоя от тях или пък всичките да са едновременно и гости, и организатори на сватбеното тържество, така че владееха достатъчно трикове, за да успеят.

Забеляза, че Ема е успяла набързо да се отърве от деловия си костюм за следобедното събитие и вече работеше заедно с екипа си за разчистването на строго официалните аранжировки от рози и лилиуми, венците в бяло и старо злато, мраморните постаменти и урните. Сега бе с маратонки, джинси с много джобове и спортна блуза.

И отново щеше да се преоблече, каза си Паркър, в семейното крило за събитието.

Атмосферата, която Шери искаше да види, вече оживяваше с помощта на големите и весели главици на бонбоненорозови гербери, огромните цветове на циниите в ярки и наситени тонове и нежното и почти прозрачно розово на мъничките рози. Цветята бяха сложени в големи кошници, преливаха от широки купи в закачливи и забавни аранжименти.

Нямаше нищо строго и официално, не и за Шери, помисли си Паркър.

Помогна на екипа, като качи няколко аранжировки в Булчинския апартамент и ги остави, както й бе казано, между свещите, които вече бяха подредени там. Слезе по централното стълбище и се зарадва на украсата му от дантела, преплетена с ярка дъга от малки розички.

Точно такава беше и Шери, помисли си тя — мила, забавна и щастлива.

Оттам изтича навън, където Джак и Картър помагаха на Тинк да преобрази перголата в арка от свежи цветя. Нервите й изтръпнаха при вида на Картър, покачен на стълба. Този човек не бе известен със сръчността си.

— Ще бъде много красиво. Картър, би ли слязъл оттам, за да ми помогнеш?

— Почти съм готов.

Тя задържа дъха си и се постара да не мисли за счупени ръце и глезени, докато Картър се протягаше да увие една цветна клонка. Замалко да пропусне едно стъпало, докато слизаше, но успя само да си удари лакътя.

— Изглежда много добре, нали? — обърна се той към Паркър.

— Направо прекрасно и напълно в стила на Шери.

— Нервен съм. — Той свали очилата, които си бе сложил, за да вижда добре наблизо, и ги пъхна в джоба си. — Не мислех, че ще е така. Репетицията снощи мина толкова добре, беше приятно и забавно. Много ти благодаря, че ангажира и Ди да участва. Тя наистина се забавляваше.

— Това ми е работата.

— Трябва да съм зает с нещо. — Той пъхна ръце в джобовете и отново ги извади. — Ако не съм зает, веднага се сещам, че малката ми сестричка се омъжва.

— Е, мога да ти направя услуга. Направо съм затрупана с работа и ако ти вземеш този списък и го провериш заедно с доставчика на храната, това би ми освободило малко време, а теб ще те отърве от нервността.

Тя също щеше да си спести малко нерви, защото нямаше да се налага той да се качва по разни стълби.

— Мога да го направя. Виждала ли си Мак?

— Помага за украсата на зимната градина, но скоро ще се наложи да я прекъсна.

Преди това тя помогна да се поставят букети на покритите в бяло столове. Имаха късмет с времето, така че Шери щеше да получи своята сватба на открито. Когато слънцето залезеше, щеше да захладнее доста, но печките за външно отопление щяха да осигурят на гостите приятно загряване, ако някои решат да излязат на терасите.

А дърветата, огледа се за последно Паркър, бяха толкова пъстроцветни и ярки, колкото и цветята на Ема. След като погледна часовника си, тя побърза да влезе и да види докъде е стигнала Лоръл. Освен това можеше да пийне набързо няколко глътки кафе.

Булката и шаферките й щяха да пристигнат след петнайсет минути.

— Моля те, кажи ми, че имаш прясно кафе и че си почти… О, Малкълм.

— Здрасти, Легс. — Той престана да подрежда в чинии разкошните курабийки на Лоръл, за да огледа добре Паркър. — Нов имидж. Изглеждаш много добре.

Беше с бяла престилка върху синята рокля, която бе избрала за сватбата. Нямаше да има време да се преоблече по-късно. Беше сменила високите си токчета с удобни пухкави боти на равна подметка.

Далеч не бе в най-добрия си вид, помисли си тя, колкото и целесъобразно да бе облечена. Той, от друга страна, беше с тъмен костюм, снежнобяла риза и вратовръзка на дискретно райе.

— Ти също. — Никога не бе го виждала в костюм, осъзна тя. Бяха прекарали заедно почти всяка нощ през седмицата, бяха спали заедно, а тя дори не бе съвсем сигурна дали той изобщо притежава костюм.

— Намерих му работа. — Лоръл стоеше на малка табуретка и добавяше последните щрихи към пететажната торта. — Дел ме изостави. Отлично си ги подредил — каза тя на Малкълм. — Може да те взема за помощник.

— Но още ми нямаш вяра за сладкишите.

— Ще я караме полека.

— Лоръл. — Паркър направи крачка напред. — Тази торта. Изглежда толкова весела.

Квадратните етажи приличаха на плетени кутии и бяха в изумителни цветове, а върху тях бяха разцъфнали букети от истински и захарни цветя.

— Страхотна, отвън и отвътре, но мисля, че любимата ми част е на върха на тортата, а заслугата е изцяло твоя, Учителю.

— Тя не искаше нищо традиционно или официално. — Засмените фигурки на младоженци, уловени в буен танц, върху тортата я караха да се усмихва всеки път. — Майсторът сладкар наистина бе уловил приликата.

— И ще бъдем затрупани с молби за такива лично изработени фигурки в мига, в който покажем тези.

— Което ще стане скоро. Трябва да…

— Кафе. — Малкълм й подаде чаша.

— О! Благодаря.

— Много е полезен — отбеляза Лоръл.

— Така ми казват. Нещо друго?

— Всъщност движим се по график… По дяволите! — Паркър докосна слушалката в ухото си. — Тя е тук. Дошла е по-рано. Тази жена закъснява винаги, но днес е подранила. — Докато говореше, тя смъкна бялата си престилка, изу ботите и ги замени с високите си обувки, които бе оставила встрани, до тези на Лоръл. Измъкна гланц за устни от джоба си и си сложи малко, докато тичаше.

— Как го прави? — попита Малкълм.

— Върши много неща едновременно, това е отличителната й черта. — Лоръл слезе от табуретката. — Двамата си подхождате чудесно.

— Мислиш ли?

— Тя е щастлива и малко объркана. Много неща я правят щастлива. Числови таблици например, по незнайни причини. Но малко са нещата, които я объркват. — Лоръл замълча и отпи голяма глътка вода. — Като нейна приятелка открай време бих казала, че, да, двамата си подхождате доста. Сигурна съм, че вече си го чул от Дел, но ако оплескаш нещата с нея, ще си платиш скъпо. В това отношение сме като мафията.

— Съпротивата е безсмислена?

— Наистина те харесвам, Мал. — Тя му се усмихна широко и сияйно. — Затова се надявам да не се наложи да те наранявам.

Той — също.

Тъй като Паркър бе заета да помага на булката, Малкълм беше свободен да се разхожда наоколо. Вече бе присъствал на няколко събития и му хрумна, че четирите жени и армията им от помощници някак си успяват да превърнат всяко тържество в уникално. Разписанието на Паркър може да бе строго, но под него, както и навсякъде около него всичко отразяваше личния стил на двойката. Както и времето, и усилията, вложени в осъществяването на плана, съдейки по видяното дотук.

Намери Дел, Джак и Картър на бара в зимната градина.

— Точно каквото търсех.

Дел се пресегна и измъкна една бира на плота.

— Стараем се да поддържаме духа на Картър.

— Така ли? Какво пиеш, професоре?

— Чай. Чудесен билков чай.

— Господи, сестра ти се жени, а ти си седнал да пиеш женски чай?

— Точно така. Трябва да си облека смокинг и да придружавам разни хора, включително и майка ми, към олтара. Трябва да вдигна тост. Ще остана трезвен.

— Изперкал е — отбеляза Джак.

— Личи си. Ако си изперкал само от мисълта, че сестра ти ще направи голямата крачка, тогава как ще се справиш, когато е твой ред?

— Няма да мисля за това отсега. Първо ще гледам да преживея днешния ден. Щях да съм по-добре, ако можех да се кача и да помагам на Мак, но Шери не ми позволява. Трябва само да… — Той прекъсна думите си и извади пейджъра от джоба си. — О, добре, за мен е. Искам да кажа, че Ник пристига. Тук са. Трябва да ида при тях. — Изгълта чая си като лекарство. — Ще се справя — решително отсече той и се отдалечи.

— Ще го напием после — каза Дел.

— Нямам търпение. — Мал вдигна бирата си и тримата докоснаха бутилките си за наздравица.

 

 

Идеално, помисли си Паркър. Смехът на Шери изпълваше Булчинския апартамент, докато тя и шаферките се обличаха. Искрената й радост бе заразителна и осигури на Мак безброй възможности да снима щастливи и усмихнати лица, прегръдки и весели завъртания на булката пред огледалото.

Имаше и насълзени очи, когато Пам Магуайър помогна на дъщеря си да нагласи воала в косите си, както и когато Майкъл пристъпи, за да зърне за първи път малкото си момиче като булка.

— Шери. — Той поспря, за да прочисти гърлото си. — Като видение си.

— Татко. — Стиснала ръката на майка си, тя се пресегна към баща си и ги придърпа и двамата към себе си. Отново се обърна към огледалото, прегърнала родителите си през кръста, и грейна като слънце. — Колко сме хубави само.

Колко са хубави само, помисли си Паркър, докато Мак увековечаваше мига. Бяха красиви и щастливи заедно. Това я накара да усети болка, само за миг, за онова, което тя никога нямаше да има. Този миг никога нямаше да бъде неин.

Пое си въздух и се отърси от мислите си.

— Време е.

Булката се усмихваше, докато крачеше към олтара след красивите си шаферки. Когато стигна до младоженеца, който бе останал с отворена уста, щом я бе зърнал, и преди да се усмихне широко, тя улови ръката му и се засмя.

И Паркър си помисли, че точно така трябва да бъде.

 

 

— Най-страхотното тържество — заяви Мак. — Както се очакваше. Как можем да го надминем? — Тя склони глава на рамото на Картър.

Не бяха успели да го напият — той бе упорствал и се бе дърпал, а сега седеше отпуснат на дивана в семейния салон и държеше в ръка чаша с два пръста уиски в нея.

— Тя сияеше — отбеляза той.

— Да, наистина.

— Страшно вкусна торта. — Малкълм хапна пак от парчето в чинията си. — Това е любимата ми част от тези събития.

— Това е мъж с добър вкус — подхвърли Лоръл и се прозя. — Утре ще има шоколадов ганаш.

— Ще ми хареса ли?

— Да, освен ако не си изгубиш ума през нощта. Вдигни ме, Дел. Скапана съм.

— Браво на нас. — Ема се сгуши в Джак със затворени очи. — Мога ли просто да заспя така? — Джак стана и я вдигна на ръце. Тя му се усмихна сънено, докато обвиваше ръце около врата му. — Обичам да правиш така.

— Заслужи си носенето на ръце. Лека нощ на всички.

— Аз пък кипя от енергия. Смятам да разгледам част от снимките, преди да си легна. — Мак сръчка Картър с лакът. — Хайде, любими, да си вървим, за да може да се възхитиш на гениалността ми.

Той успя с мъка да се изправи.

— Паркър, благодаря ти, задето направи деня незабравим за сестра ми и за всички нас.

— О, Картър! — Развълнувана, тя стана и отиде да го целуне по бузата. — Обещавам същото и за теб и Мак.

Остана загледана след тях.

— Виждам как колелцата в мозъка ти се въртят — обади се Малкълм.

— Хрумнаха ми няколко идеи днес. Ще видим дали мога да ги осъществя.

— Ако изобщо някой може, това си ти. — Той замълча за миг. — Да остана ли?

— Бих искала. — Тя му протегна ръка.

 

 

В един прохладен октомврийски следобед, в който небето бе покрито с облаци, а купчини с пъстри листа се носеха от вятъра в градините, Паркър свика съвещание на партньорите.

За да повдигне общия дух, тя запали огън в камината, тъй като в библиотеката винаги пращеше огън в студените есенни дни. Когато пламъците обхванаха дървата, тя отиде до един от прозорците и се загледа в обширните морави, треперещите от вятъра дървета и сивите вълни в езерото.

Не се случваше често да се пита накъде върви животът й. Вниманието й по-скоро бе ангажирано с плановете, нуждите, намеренията, исканията и фантазиите на другите. Може би й въздействаше контрастът в този ден — мекото и мрачно небе и все още изпъстрените с цвят дървета. Листата им се отделяха от клоните, за да потанцуват вихрено, докато хризантемите и астрите упорито продължаваха да цъфтят.

Всичко сякаш бе готово за промяна, ами тя? Промяната бе свързана както със загуба, така и със спечелване на нещо ново, с отказването от нещо старо, докато се стремиш към новото и различното. А тя ценеше обичайното, традицията, дори повторението, призна си Паркър.

Рутината се равняваше на сигурност, стабилност, спокойствие. Докато непознатото често вирееше върху нестабилна почва.

Тези мисли бяха също толкова мрачни, колкото и небето, осъзна тя. Светът се разтваряше пред очите й, напомни си тя, а не се свиваше на кълбо. Тя никога не бе живяла като страхливка, никога не се бе опасявала да пристъпи върху несигурна почва.

Животът се променяше и така беше редно. Трите й най-близки приятелки се омъжваха, започваха нов етап в живота си. Някой ден, представи си тя, тук щеше да има деца, които да се търкалят по моравата като онези пъстри листа. И така трябваше да бъде.

Това бе смисълът на дома.

Бизнесът им се разрастваше. И ако след събранието всички бяха съгласни, той щеше да се разшири отново, в нови и неизследвани територии.

Имаше го и Малкълм — а това, налагаше се да признае, бе в основата на тази нервност и усещане за неуравновесеност. Господ й бе свидетел, че той бе голяма промяна. Не можеше да реши дали се бе промъкнал ловко и хитро в живота й, или бе разбил вратите, които тя смяташе за здраво залостени.

В повечето дни, помисли си тя, й се струваше, че е комбинация и от двете.

Както и да бе влязъл вътре, тя все още не можеше точно да определи какво да очаква от него. Беше внимателен любовник, а после и неудържим и взискателен в леглото, забавен събеседник, а след това пък я засипваше с въпроси, които я караха да се замисли сериозно и понякога нетрадиционно. Беше човек, който поема рискове, всеотдаен син, лошо момче, умен бизнесмен.

Бе виждала всички тези негови лица, а усещаше, че едва се е докоснала до повърхността.

Високо ценеше вроденото му любопитство и умението, с което успяваше да изкопчи информация, да научи историята и да направи нужните връзки. Беше разбрала, че така той научава страшно много за другите.

И беше ужасно пестелив с информацията за себе си.

По-голямата част от онова, което знаеше за него, бе дошла от други източници. Той умееше ловко да избягва отговорите винаги когато му зададеше въпрос за детството му, за първите му дни в Калифорния и дори за възстановяването от катастрофата, която го бе върнала отново у дома.

Ако отношенията им бяха останали само повърхностни, тогава сдържаността му нямаше да е от значение. Но не беше така, замисли се Паркър, затова беше важно. Имаше голямо значение, защото тя бе минала от интерес към него към замайване от увлечението си, после се изгуби в пламъка на страстта, последваха я топлите чувства и загрижеността, а сега се носеше без контрол направо към любовта.

И не бе особено щастлива от това.

Дъждът започна да пада на ситни и невидими капчици тъкмо когато Лоръл се появи с голям поднос в ръце.

— Щом ще имаме събрание по това време на деня, най-добре да хапнем. — Тя хвърли поглед към Паркър, докато оставяше подноса. — Изглеждаш ми замислена и объркана.

— Може би просто съм гладна.

— Това може да се поправи. Имаме много симпатични и чисто женски малки сандвичи, плодове, пръчици от целина и моркови, картофен чипс и петифури.

— Идеално.

— Хубаво е. — Лоръл захрупа от чипса. — Да има огън в дъждовен следобед. Както и да мога да седна за малко. — Избра си чай, после седна. — Какво става?

— Разни неща.

— Имаш предвид, че ще ни осведомиш за разни неща или ще ни представиш нещо, което после трябва да обсъдим в детайли?

— По-скоро второто.

— Тогава ми е нужен сандвич.

Мак и Ема влязоха заедно, докато Лоръл си пълнеше чинията с храна.

— Затова избрахме мини кали в цвят манго за бутониерите — обясняваше Мак, явно продължавайки разговора. — А ти би могла да ги направиш централен елемент в букетите и аранжировките. Всичко ще бъде смесено, но те все пак ще изпъкват.

— Точно така.

— Мисля, че така ми харесва най-много. Консултирам се със сватбения си флорален дизайнер — обърна се тя към Паркър и Лоръл. — Мисля, че е направо гениална.

— И аз съм гениална — напомни й Лоръл. — Ако още си на вълна цветни консултации, Ем, мисля си да заложа на хладни и пастелни цветове. Като студен плодов сок.

— Не ме карай да нося малиново. — Мак задърпа яркочервената си коса.

— Бих могла, бих могла да те накарам, но освен гениална съм и мила. Мислех си за лимоново. И трите ще изглеждате много добре в много бледолимоново. Може би шифон. Вероятно е доста клиширано. Бледожълт шифон, лятна сватба, но…

— Хубаво е. И мога да работя много добре с бледолимоново — замисли се Ема. — Ще използвам акценти в яркосиньо, ментовозелени лиани. Всичко ще бъде в меки тонове, но наситени цветове, с неочаквани акценти от по-ярки багри.

— Искам да направим годежните ви снимки другата седмица — обърна се Мак към Лоръл.

— Не сме решили точно какво искаме още.

— Аз знам. — Мак захапа една морковена пръчица. — В кухнята.

Лоръл мигновено се нацупи.

— И това ако не е клише.

Мак само я посочи с моркова си.

— Плотът ще бъде отрупан с прекрасни сладкиши, торти, курабийки, а ти и Дел ще сте в центъра отпред. Искам той да седи на табуретка, а ти ще носиш готварската си престилка и шапка.

Намусеното й лице стана още по-мрачно.

— Много съм шик, нали?

— Онова, което ще бъдеш, след като приключа с вас, невярна ми приятелко, е секси, мила, дръзка и уникална.

— Беше права да направим нашите с Джак в градината — изтъкна Ема. — Изглеждаме страхотно и секси.

— Също гениална идея, но доста помогна и фактът, че бездруго сте прекрасни и секси. Това е. — Мак се отпусна на стола си. — Е, за какво е всичко? — Повдигна вежди, когато погледна Паркър, и забеляза, че приятелката й се усмихва широко. — А това пък защо?

— Забавно е, просто е забавно да ви слушам как си говорите за сватбени планове. Вашите лични планове. Мак, помолих Моника и Сюзън от булчинския магазин да ме заместват — да поемат функциите ми, да го наречем — за твоята сватба. Те са умни, опитни и способни. И ако има нещо, което трябва да се свърши по време на церемонията, няма да се налага да се извинявам и да хукна на мига.

— Много добър план.

— Което означава, че и четирите сме гениални в работата си. Освен това ще ни помогнат и за гостите, докато ние сме в Булчинския апартамент. Ема, знам, че имаш екип, но…

— Съгласна съм с теб — прекъсна я Ема. — Няма да съм изцяло на разположение за украсата и няма да можем да викнем на помощ Картър, Дел или Джак. Има двама стилисти, с които ще работя по предстоящи събития. И ако се окажат толкова добри, колкото очаквам, те ще работят с моя екип за сватбата на Мак. Ще ни трябват допълнителни опитни помощници за сватбата на Сиймън през април, както и за моята и тази на Лоръл.

— Добре. Лоръл?

— И аз мислих по въпроса. Помолих Чарлс, майсторът сладкар в „Уилоус“, да ми отдели малко време и да поработи с мен за сватбата на Мак. Казвала съм ви колко е добър. Той е във възторг. Ще трябва да измоля малко свободно време за него, но знам как да действам с Хулио — добави тя, говорейки за темпераментния главен готвач на ресторанта.

— Мисля, че всичко е уредено — каза й Паркър. — Ще трябва да направим още няколко събрания за изглаждане на стратегията, а всички допълнително ангажирани помощници трябва да бъдат запознати със залите и откритите площи, както и с нашите методи на работа. Мак, започнах да работя по графика за твоята сватба.

— Моят график — повтори Мак и се ухили. — Паркър ми е направила график!

— Различен е от обичайния, защото става дума за теб и за нас. Ще изчистим всички ограничения във времето на репетицията, за която също исках да поговоря с теб. На вечерята… Вероятно ще резервираме „Уилоус“, но… — Паркър срещна погледа на Мак, прочете там собствените си мисли и се усмихна. — Надявах се да поискаш.

— О, да! — Разбрала разменените погледи, Ема запляска с ръце. — Направете я тук. Ще бъде идеално.

— Идеално — съгласи се и Лоръл. — Дори и с допълнителната работа по разчистването, все пак е най-удачно.

— Значи е решено?

Мак се пресегна през масата и стисна ръката на Паркър.

— Решено.

— Нова тема. Става дума за необичаен нов бизнес. Обади ми се Катрина Стивънс. Кратко освежаване на паметта. Тя беше една от първите ни булки. Висока, слаба като вейка блондинка, с гръмогласен смях. Мисля, че една от нейните шаферки първа прави секс с един от шаферите и Булчинския апартамент.

— О, да! — Мак вдигна ръка. — Беше поне метър и осемдесет и носеше високи тънки токчета, които добавяха поне още десет сантиметра към ръста й. Младоженецът бе около два метра. Изглеждаха като скандинавски богове.

— Тортата беше „Сребърен дворец“, шестетажна — спомни си Лоръл.

— Бели рози и тъмнолилави кали — добави Ема.

— Двамата с Мика се развеждат.

— Не може всички да печелят. Жалко обаче — добави Лоръл. — Бяха очарователна двойка.

— Явно, поне според Катрина, той е обичал да очарова и други и когато тя го хванала да го прави с една от клиентките му, го изритала от дома. Имало известни колебания, раздели, сдобрявания и нова раздяла, а сега тя казва, че е приключила. Разводът ще стане окончателен в края на февруари. Тя иска тържество по случая. Тук.

— Тържество по случай развода? — Ема нацупи устни. — Не ми изглежда редно.

— Не мисля, че изпитва особени симпатии към Мика в момента, но ми звучеше бодра и щастлива. Наумила си е, че иска да отпразнува това, което тя нарича ново начало в живота си, и иска да го направи тук — с много стил. — Паркър надигна бутилката с вода, която винаги й бе под ръка. — Не е нещо, което сме правили досега, както обясних и на нея, но тя се е вкопчила в идеята здраво. Категорична е, иска да резервира един цял ден в месеца, който е най-слаб откъм ангажименти за нас, ако не броим лудостта покрай Деня на свети Валентин. Реших, че трябва да го обсъдим.

— И как по-точно ще рекламираме това събитие на интернет сайта си? — измърмори Мак.

— Мисля, че разводът трябва да те натъжава или ядосва. — Ема се намръщи над чая си. — Мога да разбера някой да излезе навън и да се напие с приятели, но това ми се струва подло.

— Подло е да изневеряваш на жена си — изтъкна Лоръл.

— Несъмнено, но… — Ема разкърши рамене, за да покаже колко неловко се чувства. — И то тук, където са се оженили.

— Сигурно е малко дребнаво, но ми харесва начинът й на мислене. — Лоръл сви рамене и захапа морков. — Сякаш затваря кръга и вместо да хленчи и да проклина — а вероятно вече е направила и двете — тя го отбелязва с храна, напитки, цветя, музика, с приятели. Не бих искала да правим подобни събития често, но мога да го разбера за стар клиент.

— Може би трябва да предлагаме пакетна услуга. — Мак си взе сандвич. — „Планираме сватбата ви, ще планираме и развода. Празнувайте с десет процента отстъпка“.

— Имат ли деца? — попита Ема.

— Не.

Тя кимна на Паркър.

— Е, това поне е хубаво, предполагам. Не си ни казала ти какво мислиш.

— Първоначалните ми реакции бяха като на трите ви, в различна степен. — Тя вдигна ръце, после ги остави да паднат. — В началото инстинктивно отказах. После, колкото повече говореше тя, толкова по-ясно разбирах какви са мотивите й и защо го иска. След това събрах всички възможни реакции и инстинктивни чувства и ги обмислих сериозно. Това е бизнес и не ни влиза в работата да съдим човека, ако някой клиент иска да ни наеме, за да отпразнува края на един наистина лош брак.

— Гласуваш „за“? — попита Мак.

— Гласувам „за“, защото тя ми каза, че иска да направи това парти, това ново начало точно тук най-вече защото това ще й напомня, че и другото начало е започнало красиво, изпълнено с надежди и любов. Че така ще си спомня, че не е направила грешка. Нещата са се променили и сега иска да започне наново, като запази вярата си в любовта и надеждата. Тя определено ме убеди.

— Трябва да й се възхищаваме на… — какво е това? — на куража — отбеляза Мак.

— Аз подкрепям Паркър и допълнително гласувам за това, ако подобно нещо се появи отново, да го разгледаме като отделен случай. — Лоръл огледа другите около масата. — Става дума за бизнес, но ако клиентът ни иска просто да натрие носа на бившия си, дори и заслужено, не мисля, че това е мястото.

— Съгласна — мигновено я подкрепи Паркър. — И ако бях усетила нещо подобно, непременно щях да отклоня молбата й.

— Добре. — Мак кимна. — Всеки случай ще бъде сам по себе си.

— Ще се съглася с вас — реши Ема, — защото ми се струва, че тя просто иска да затвори една врата и да види какво има зад другите. Но все пак ме натъжава.

— С това приключваме темата и имам нещо друго, което, надявам се, ще ви развесели. Готова съм с подготовката на предварителния план за книгата.

— Наистина ли? — Ема зяпна. — Не знам дали това ме развеселява, или ме ужасява.

— Ще ви изпратя файла по електронната поща. Искам да го редактирате, допълвате, критикувате, да изразите несъгласието си и оплакванията си. А в частите, които се отнасят до работата, която вие ще свършите по този проект, искам да удвоите всичко гореизброено. Както и събитието, за което говорихме, проектът ни трябва да бъде нещо, с което всички сме съгласни и доволни. Трябва всички да го искаме.

— Трябва да отбележа, че всички го искаме. — Лоръл отново огледа останалите край масата за потвърждение. — Просто това е съвсем нова територия. Понякога човек потъва в непознати води.

— Самата аз доста мислих за новите територии. — Паркър се намръщи на бутилката си с вода. — Нови стъпки, нови рискове. Иска ми се да вярвам, че сме достатъчно силни и умни, за да рискуваме да направим тези стъпки на нов терен.

— Е, щом така представяш нещата. — Лоръл издиша шумно. — Какво толкова може да загубим, освен егото си, ако не ни бива в това?

— Предпочитам да съм оптимистка и да не се проваляме — реши Ема. — Нямам търпение да видя какво си сътворила вече Паркър.

— Мисля, че има голям потенциал. Мак, използвала съм някои снимки от твоите файлове, които показват уменията ти в областта, както и снимки, които илюстрират работата на Ема и Лоръл. Това показва много нагледно същината на онова, което правим тук.

— Аз съм някъде по средата на опасенията за накърнено его на Лоръл и оптимизма на Ема. И от тази изходна позиция много бих искала да видя положеното начало.

— Добре. Когато всички го прегледат, когато сте готови, ще го обсъдим подробно. Тогава евентуално ще го изпратим на някой издател. Само ако, отново подчертавам, всички сме съгласни. — Тя въздъхна дълбоко. — И това е всичко.

— Искам Картър да го погледне. Професор е по английски и литература — обади се Мак. — Многообещаващ писател.

— Разбира се. Той също може да редактира, коригира и всичко останало. Това е всичко, което исках да обсъдим. Някой друг да предложи нещо за обсъждане, след като и бездруго сме се събрали?

Ема вдигна ръка.

— Аз. Искам да знам какво става с теб и Малкълм. Наистина какво има между вас, с подробности.

— Подкрепям искането — обади се Лоръл.

— И аз, единодушни сме. — Мак се наведе над масата. — Хайде, Паркс, излей си душата.