Джуд Деверо
Ухание на жасмин (9)

Девета глава

— Продължава да смърди — каза Алекс и седна на пъна, благоуханната коса падаше пред лицето му. — Не мога да се отърва от миризмата. Сапунисах я три пъти, но надушвам само… цветя. Мириша на проклето цвете!

Кей стоеше зад него и се опитваше да подреже прекалено дългите кичури. Колкото до нея, завиждаше му за благоуханието, но имаше достатъчно здрав разум да не го казва на глас.

Помисли си за истинския му проблем, който според нея идваше от факта, че като се събудиха тази сутрин, се бяха сгушили като новородени кученца. Дебелото наметало наистина беше помежду им, но все пак бяха притиснати един до друг. Ръката й беше върху гърдите му, лицето й заровено в благоуханната му коса и тя сънува сладки сънища.

Знаеше, че Алекс няма да си признае, но той също сънува хубави сънища, защото взе ръката й и я сложи върху страната си.

Но щом се събуди, скочи и се разфуча. Кей никак не се изплаши. Протегна се, усмихна му се и му каза, че мирише божествено. Точно тогава той се спусна към реката, разсъблече се и се хвърли във водата, за да измие жасминовото масло.

Не се получи. Косата му пак миришеше страхотно. Кей го накара да седне на пъна, за да го подстриже, и щом кажеше нещо, или още по-лошо, пъхнеше носа си в косата му, Алекс се разфучаваше още повече.

— Ще я обръсна, ето какво ще направя — мърмореше той. — Ще ходя с гола глава.

— И брадата трябва да обръснеш, защото и тя мирише божествено.

Той се извърна и я погледна свирепо.

— Извинявай. Намирам миризмата за много мъжествена. Нямам търпение да разкажа на моите приятелки. Чудя се дали ще успея да взема рецептата от жената на продавача. Никога не съм попадала на толкова ароматно жасминово масло. Колко ли е благоуханен жасминовият й чай!

Алекс се изправи, като я гледаше все така ядосано, и свали кърпата от раменете си. За зла участ тази беше точно просмуканата с жасминово масло и при всяко размахване се разнасяше благоухание на жасмин.

Кей прехапа устни, за да не се разсмее, но пък вече й беше досадно да се опитва да печели благоразположението му. Ставаше направо смешен.

— Поне не си банков разбойник — подметна тя.

— А да те наричат убиец по-добре ли е?

Оседлаваше коня и го товареше.

— Ще те познаят, щом прекрачиш прага — когато той се обърна и я погледна озадачено, тя само примигна. — Ще наемат дами да те проследят — Алекс пристъпи ужасно разсърден към нея и тя се отдръпна назад. — Какво ще пише на обявата за залавянето ти? „Ще откриете този престъпник по миризмата.“ Може би ще прикачат малки листчета с проба от маслото. Хората ще подушват всеки мъж и ще сравняват миризмите.

— Ти… — започна Алекс, но тя видя, че в очите му вече нямаше гняв.

— Мъжете, които използват розова вода, ще бъдат извън подозрение. Само онези, които миришат на жасмин, ще бъдат признати за виновни. Представи си приноса за престъпния свят. Няма да се идентифицират по външен вид, а по миризмата.

— Добре, достатъчно — прекъсна я Алекс, като се подсмихваше тайно. — Мятай се на коня и да вървим. Само престани да ми се подиграваш.

— Ще се постарая, но имам молба. Може ли да яздя по посока на вятъра?

Този път не се сдържа и се разсмя.

— Хайде, малката, потегляй, иначе ще изпуснем срещата с господин Грейди.

Тя се метна на седлото и минавайки покрай него, вдигна театрално глава и пое дълбоко дъх със затворени очи като в екстаз.

Той не й обърна внимание и поведе коня към главния път.

— И запомни! Като срещнем хора, дръж главата си наведена и не говори. Иначе веднага ще се досетят, че си момиче.

— Но не мириша като момиче — захили се тя. — Тази привилегия оставям на теб.

Той й се закани, като поклати глава, и двамата потеглиха.