Джуд Деверо
Ухание на жасмин (3)

Трета глава

Кей чувстваше краката си отмалели, гърбът я болеше и толкова много й се спеше, че едва държеше юздите на коня. Яздиха през цялата нощ и почти през целия ден и горките животни бяха по-изморени и от нея.

Но не се оплакваше на мъжа, след когото вървеше. Взираше се в гърба му, в изправената му стойка върху седлото без признак на умора, и се чудеше дали е човешко същество.

Внезапно той се извърна и за секунда се озова до нея.

— Конете трябва да починат.

Понечи да каже, че е редно да се поинтересува дали тя не е изморена, но се отказа.

— Да, моят кон е съвсем изтощен — отбеляза надменно Кей.

Не беше съвсем сигурна, но като че ли сините му очи се позасмяха.

— Чакай ме там — посочи грамаден дъб, чиито клони висяха до земята. — Не слизай от коня, иначе няма да можеш да се качиш пак.

— Смятам, че мога да слизам от кон и пак да се качвам на него — отбеляза тя.

— Хоп горе, хоп долу — поклати глава, като я гледаше. — Научила си нещичко, а?

— Специализирала съм добри маниери. Чувал ли си някога, че съществува подобно нещо?

— Не и в тази страна — отговори той, но под буйните му мустаци сякаш имаше усмивка.

Последва го под дървото, навеждайки се да мине под ниско увисналите клони.

— У теб ли са парите, с които трябваше да платиш на мъжете?

Лицето на Кей се изопна тревожно. Нима възнамеряваше да й вземе малкото пари, които имаше, и да я изостави сама пред закона?

Насмешливото му изражение се изпари, очите му засвяткаха.

— Аз не съм крадец! Трябват ми дребни монети да платя за нощуване и храна. Остатъка си го задръж.

Тя бръкна в чантата, закачена за седлото, и извади кесията на чичо Конър. Спомни си как я пъхна в ръцете й и се замисли за момент. Колко далеч бяха сега двамата с Хоуп.

— Цяла нощ ли ще я стискаш? — подвикна грубо шотландецът.

Искаше й се да хвърли монетите в неблагодарното му лице, но се въздържа.

— Колко ти трябват?

— Долар-два ще стигнат. А ти ще бъдеш ли така добра да ме почакаш тук, или ще фукнеш при властите? Държа да зная какво да очаквам, като се върна.

Не че не й се искаше да препусне, да отиде при местния шериф и да се оплаче, че е била отвлечена от този мъж, но все пак разумът надделяваше. Знаеше, че не бива да го прави. Никога повече нямаше да може да погледне в очите чичо Конър.

— Трябват ми хартия, писалка и мастило — каза тя. — Ще изпратя писмо вкъщи, ще им пиша, че с мен всичко е наред.

— Значи възнамеряваш да ги излъжеш?

— Моля?

— За теб се грижи човек, когото утре щяха да обесят. Струва ми се, че твоето семейство няма да възприеме този факт като „всичко е наред“.

Тя избягваше да мисли за гнева на баща си и за сълзите на майка си. А за братята си, които щяха да преобърнат земята, за да я намерят, изобщо не й се мислеше.

— Ще се разридаеш ли пак, та да ти дам кърпата?

Кей предизвикателно изрече:

— Няма да плача и по-скоро ще избърша носа си с ръкав, отколкото с гадния парцал, който ми даде.

— Мъдро решение — похвали я той и покрай очите му отново се появиха бръчици. — Стой тук, без да шукваш, и чакай спокойно.

— Знам какво да правя — отговори тя.

Забеляза отново, че устните му потрепнаха, сякаш се мъчеше да не се разсмее. После обърна коня и се насочи на изток.

Като остана сама, Кей се поколеба дали да не слезе от коня, ако не заради друго, поне за да му покаже, че няма да се остави да я командва. Но нямаше никакви сили. Главата й клюмна и тя заспа на секундата.

Алекс я намери в същото положение, когато се върна — седеше на коня, държеше поводите и дишаше равномерно като дълбоко заспал човек. Понаведе се и се взря в лицето й. Беше прелестно същество. Мънистата на изящната й рокля хвърляха отблясъци върху нежната брадичка. Момичето изглеждаше на не повече от дванайсет години. Какво, да го вземат мътните, си е представял Конър, когато е запратил това дете насред ада, защото животът на Алекс в този момент бе истински ад.

У него се пробуди желание да се предаде и да свърши всичко… да свърши с живота си. Видът на любимата жена, изтегната до него с кървав разрез на прекрасната шия, беше постоянно пред очите му.

Всичко, което се случи след това, начинът, по който се отнасяха с него в затвора, процесът, му се струваше заслужено, не защото той я бе убил, а защото не я беше защитил.

И ето че сега Конър, единственият човек, който беше до него по време на всички жестоки изпитания, му стовари грижата за още една жена, а той не беше в състояние да я предпази от опасностите, които ги дебнеха отвсякъде.

Издърпа предпазливо юздите от ръцете на девойката и поведе коня й. Внимаваше тя да не падне от седлото, докато стигнат до обора, в който щяха да се подслонят през нощта. Собственикът, един старец, се пазари на живот и смърт за всяко пени, което Алекс плати. Беше доволен, че не взе повече пари и че момичето не беше с него. Ако старецът беше видял скъпата й рокля, щеше да им измъкне всичко, което притежаваха. Или още по-лошо, щеше да събере две и две и да отиде при шерифа.

Алекс съзнаваше, че изглеждат така парадоксално като двойка, че само бегъл поглед щеше да предизвика подозрения. Девойката беше безумно млада и от нея се носеше дъх на богатство. От гъстата й коса, която падаше по раменете й на лъскави къдрици, до изящните й ходила, обути със сребърни пантофки, всичко крещеше: „Пари“. Тя излъчваше богатство и класа, образование и финес. Зачуди се дали някога е пила чай от глинена чаша. Навярно освен порцеланови други не подозираше, че съществуват.

А неговият вид беше съвсем различен. Дрехите му бяха парцаливи и отвратително мръсни, тялото му беше измършавяло от седмиците, прекарани в затвора. При всяко свое посещение там Конър носеше сандъче с храна, но пазачите с такава перверзна наслада претърсваха съдържанието, че то после не ставаше за ядене. Не му разрешаваха да се бръсне, нито му даваха вода за миене.

Гражданите на Чарлстън го мразеха заради деянието, което вярваха, че е извършил, и се отнасяха към него по-зле отколкото с животно.

И сега Алекс трябваше да се грижи за едно невинно девойче, а нямаше представа как да постъпи. Да я научи ли как да излъже семейството си? Можеше да каже, че е била отвлечена от осъден убиец, но се съмняваше в благополучния край на подобна ситуация. Щом Конър я беше придумал да се срещне с избягал затворник, тогава момичето имаше състрадателно сърце и никакъв инстинкт за самосъхранение.

Освен всичко останало как щеше да се добере до дома си сама? Как да пусне същество като нея да се скита без закрила?

Само бегъл поглед към скъпата й рокля под грамадното наметало и всеки крадец от тук до Чарлстън ще я погне.

Да, одобри плана на Конър да се включи в експедицията, която щеше да изследва дивата Флорида. Бяха предвидили Конър да бъде художник, а пък Алекс — слугата. Щеше да се грижи за конете и да изпълнява ролята си във всяко отношение.

Днес попита момичето защо Ти Си Конър не дойде и то му отговори, че си е счупил крака тази сутрин. Конър се качвал по стълба на покрива и паднал. Алекс промърмори нещо за глупостта да постъпваш толкова неразумно, когато ти предстои да бягаш със затворник. Момичето разбираше какво говори и на най-грубия шотландски диалект, което го изненада. Когато пристигна в Америка, никой не схващаше и дума, изречена от него. През първите шест месеца разиграваше пантомима, за да се изрази. Но започна да учи американската реч, как се произнася и как се пише всяка дума. Според него американският начин на изразяване беше скучен, без никакво въображение, но го усвои.

По времето, когато се запозна с Лилит — жената, за която щеше да се ожени, вече говореше като американец. Само под въздействието на голям стрес проговаряше на шотландски, както в случая с бягството от затвора, когато на мястото на срещата откри това дете.

Стигна за минути до полуразрушения обор на онзи човек и като го видя да надзърта през мръсния прозорец, избърза пред девойката, доволен, че е дръпнал качулката върху косата й. От това разстояние никой не можеше да определи момиче ли е или момче и Алекс точно това целеше, понеже каза, че пътува с по-малкия си брат.

Вкара конете в обора и затвори вратата с напречната греда. Старецът имаше крава и престарял кон. Няколко кокошки се бяха сгушили върху една греда, готови за сън. Беше мръсна, разнебитена постройка и Алекс се надяваше да не вали, в противен случай щяха да се намокрят, понеже през покрива се виждаше как денят гасне. Бяха яздили почти двайсет и четири часа.

Остави спящото момиче както си беше на коня и провери дали всичко, за което плати, е налице. В един ъгъл бяха оставени балата слама и овесът за конете, а на нещо като масичка имаше водниста чорба и къшей корав хляб. Оскъдно, но той знаеше, че това е всичко, което старият човек можеше да отдели.

Алекс постла слама в едно празно отделение, където някога са държали коне, и отиде да вземе малката. Тя спеше още по-дълбоко и се поклащаше. Хвана я през кръста и я изтегли внимателно. Какво здраво, миличко същество, по-тежко, отколкото си мислеше, но пък и той беше много по-слаб от обикновено. Без да се събужда, се гушна до него, сякаш беше свикнала да я носят на ръце, и той знаеше, че е точно така. Знаеше и коя е, защото когато беше малък, майка му четеше на глас на него и на баща му писмата от нейната майка — Едилин Харкорт.

Точно след смъртта на майка му, когато беше деветгодишен, започна да си пише с брата на Кей — Нейт. Бяха родени в една и съща година и госпожа Харкорт прецени, че като общува с момче на неговата възраст, ще преодолее по-лесно скръбта. Правилно беше преценила и двамата с Нейт си пишеха и до ден-днешен.

Епистоларната им връзка датираше горе-долу от петнайсетина години и през това време научи много за семейство Харкорт. Като станаха по на десет, решиха да пазят в тайна кореспонденцията си. За Алекс това означаваше да не чете на глас писмата пред баща си, но после споделяше всичко с него. А за Нейт, който имаше голямо семейство, означаваше да запази Алекс за себе си. Само родителите му знаеха за връзката им.

Алекс помнеше всяка дума, която Нейт му беше писал за сестра си, и докато беше в затвора, Конър спомена, че момичето ще му гостува в Чарлстън.

— Но не биваше да ми я праща — негодуваше Алекс.

Малката се размърда в прегръдките му и докато я повдигаше, обви ръце около врата му. Наметалото се разтвори и разкри проблясващата с цветовете на дъгата бяла рокля, голите й ръце и дълбокото деколте.

Опита се да я загърне и едва не я изпусна. Гладът и липсата на движение бяха ограбили много от него.

Положи я внимателно върху сламата в заграждението и разкърши гърба си. Не можеше да откъсне очи от нея. Тъмночервената й коса като ореол обграждаше главата й, красивата й рокля проблясваше на чезнещата светлина, проникваща през дупките на покрива. Беше толкова красива и… тази картина изтръгна от него стон.

Какво, по дяволите, да прави с нея?

Не проумяваше как е възможно да му изпратят такова нежно и невинно създание.

Тя спеше дълбоко и той се зае с конете. Разседла ги, разтри ги с наръч слама, даде им зоб и вода.

После пак отиде при девойката. Спеше, както я беше оставил. Седна на един разнебитен стол и започна да се храни, загледан в нея. Хапна от оскъдната храна и не мислеше вече за нищо друго освен за сън. Съжаляваше, че не е с шотландското си наметало, за да увие измършавялото си тяло с него.

Тъкмо щеше да легне, когато малката се обърна настрана и освободи единия край на грамадната пелерина. Знаеше, че не бива, но изкушението бе непреодолимо. Отгърна пелерината, изтегна се до момичето и се зави с дебелата вълнена тъкан. Ако не беше толкова мръсен, щеше да се сгуши до момичето. Заспивайки, се удивяваше как е възможно да язди толкова часове и да остане толкова чиста. Но пък от друга страна, способността на жените да бъдат винаги чисти, беше според него едно от женските тайнства.