Джуд Деверо
Ухание на жасмин (2)

Втора глава

Кей седеше на коня в тъмнината и й се искаше само едно — да бъде при семейството си във Вирджиния. Есента настъпи и там сигурно беше по-студено. Камината в гостната сигурно гореше и хвърляше отблясъци. Братята й дали си бяха вкъщи, или се шляеха навън, всеки зает с неговите си работи? Итън сигурно е отишъл у семейство Удлок да ухажва една от дъщерите им, но според Кей от тази работа нищо нямаше да излезе. Момичето не беше нито достатъчно хубаво, нито достатъчно умно за него.

Кобилата взе да тъпче неспокойно и тя я успокои. Сред дърветата зад нея стоеше скрит тежко натовареният кон, предназначен за Александър Макдауъл, щом пристигнеше с мъжете, които го бяха измъкнали от затвора.

Огледа се, но небето беше тъмно и почти нищо не се виждаше. Намери трудно мястото, където според указанията на чичо й трябваше да се срещне със сина на Мак. За нея той беше само син на човека, помагал на баща й, и тази бе единствената причина да е тук. Ако не разсъждаваше така, щеше да настръхне при мисълта, че й предстои среща с евентуален убиец.

Хоуп беше излязла да изпрати Кей, беше й помогнала да се загърне в грамадното вълнено наметало и й бе дала карта с указания за мястото на срещата, начертана от Конър.

— Още не е късно да се откажеш — говореше й Хоуп, нахлупвайки качулката на главата й.

Кей се помъчи да изглежда изключително храбра.

— Сигурна съм, че нищо няма да ми се случи. Освен това се съмнявам, че този човек е убиец.

Другата жена сниши глас:

— Не си чела какво пишеше във вестниците. Докторът и съдията са я открили заключена с него в стаята. Когато похлопали, той се обадил сънено. Не съзнавал какво е направил. Истински демон е.

Момичето преглътна.

— А той какво обяснение даде?

— Че изпил чаша вино и заспал.

— Може би казва истината.

— Колко си наивна! — рече снизходително Хоуп. — Кой мъж заспива като пън през първата си брачна нощ?

— И все пак… — опита се да й възрази Кей, но тя я прекъсна:

— Колкото по-скоро тръгнеш, толкова по-бързо ще се върнеш. Ще те чакам на бала. Роклята ми няма да бъде разкошна като твоята, но все пак ще облека една от розова коприна. Търси ме в дъното на залата — сложи ръце на раменете на Кей и я погледна. — Нека Бог да е с теб — пожела й тя и я целуна бързо по страната. После двете се затичаха към конюшнята, където бяха конете. Хоуп помогна на Кей да нагласи широкото наметало върху роклята и краката, които се подаваха, обути с копринени чорапи. Балната рокля беше тясна и като яхна коня, се вдигна нагоре.

— Въпреки приказките на нашия кръстник, моля те, бъди предпазлива с този мъж — нареждаше Хоуп.

За да я поуспокои, Кей попита:

— Да ти донеса ли нещо?

— Върни се жива и здрава, това е достатъчно — каза Хоуп, без да се усмихва, но като видя разочарования поглед на Кей, добави: — Донеси ми съпруг. Нито много висок, нито много нисък, нито богат, нито беден. Искам само мъж, който да се противопостави на баща ми — усмихна се тя едва-едва. — Освен това искам мъж, който няма да заспи като пън през първата ни брачна нощ.

— Кой баща? — пошегува се Кей и веднага осъзна, че е по-изнервена, отколкото си мислеше. Започна да се извинява, но Хоуп се разсмя.

— Мърморкото, разбира се. С другия нямам проблеми, освен че не ме слуша. Хайде, тръгвай!

Кей смушка коня и се отправи на запад към мястото на срещата с убиеца.

И сега седеше на коня и чакаше. До този момент трябваше да са дошли, но не долавяше някакъв шум или движение. Да не би нещо да се беше объркало? Или бягството е било осуетено? Съзнаваше, че не знае почти нищо за плана на чичо Конър, и съжаляваше, че не го бе разпитала по-подробно. Не беше като брат си Нейт, който обичаше да разрешава загадки. Винаги преценяваше подбудите. В тишината на нощта се замисли за онзи случай, когато той за пръв път намери разрешение на загадка, която хвърли в паника цялото й семейство и прислугата. Подът в кухнята изчезваше с тревожна бързина и никой не искаше да повярва на очите си.

Кей се усмихна и се замисли за онова време, но шум от дясната й страна я стресна и тя дръпна юздите на кобилата. Конят с товара беше завързан на около петдесет метра зад нея, но като погледна в тази посока, нищо не забеляза.

И все пак долавяше някаква промяна.

— Кой е там? — извика.

От тъмното изскочи висок, брадясал мъж, който застана толкова близо до нея, че тя неволно дръпна юздите и щеше да потегли, ако той не я беше задържал за прасеца. Тогава се откриха коприненият чорап и краят от роклята й. Кристалните мъниста проблясваха даже в мрака.

— Триста дяволи, мамка му! — изруга мъжът и вдигна поглед към нея. — Що ми е проводил туй ни дете, ни мома да се трепе с извънредно мъжки работи. Що ли не зема да се гръмна — мърмореше си той на шотландски диалект, после прибави на правилен американски английски: — На бал ли отивате, госпожице?

Кей ритна ръката му и го погледна отгоре с цялото презрение, на което беше способна.

— Щом се откача от теб и ще фукна право на вечеринката. Ти ще ме проводиш ли?

Беше прекарала няколко лета в Шотландия с братовчедите си и схвана обидата. Очевидно си имаше работа с неблагодарен простак.

Не си даде труд да му посочи къде е другият кон. Щом е толкова сигурен, че „туй ни дете, ни жена“ е толкова безполезна, че щял да се „гръмне“, тогава, „мамка му“, ще може и „извънредно добре“ да си намери и коня.

Той стоеше зяпнал от изумление и тя си помисли, че вероятно е изпаднал в шок, понеже разбра грубия му диалект. Мъжът промърмори нещо като „Ти си Мактърн“, но тя не схвана смисъла.

После се чу изстрел и Кей не се изненада. Явно планът на Конър не беше добър. Мъжете, на които трябваше да плати, не се появиха, никой не придружаваше цапнатия в устата шотландец. „Сам е“ — заключи тя, смушквайки кобилата.

Усети, че роклята й се набра още нагоре. При това положение щеше да се появи на бала в ужасен вид. Вятърът издуха качулката и почувства, че грижливо подредената коса се измъква от фуркетите. Добре че скри диамантените звезди. Забоде ги на корсета. Бяха подарък от баща й за нейния осемнайсети рожден ден и не искаше да ги загуби, особено за такава недостойна кауза.

Чу, че я наближава ездач. Обърна се и видя шотландеца. Въпреки безобразно дългите коса и брада, забеляза как очите му святкат гневно.

— Покрий се, побъркано момиче — извика той.

— Сега не му е времето да се правим на скромни.

Изправи се на седлото и конят препусна още по-бързо. Обичаше да язди и голяма част от живота си бе прекарала върху гърба на кон. Да се надбягва с братята си и да ги побеждава беше едно от любимите й занимания.

— Като се загърнеш, няма да разберат, че си момиче — викна той, като се мъчеше да се изравни с нея. Но неговият кон беше претоварен с екипировката за експедицията и изоставаше. Независимо от това мъжът го пришпорваше жестоко и на Кей й дожаля за животното.

— Трябва да се разделим — каза тя и насочи коня наляво. Не познаваше околностите на Чарлстън, но имаше отлично чувство за ориентация, пък и светлините на града се виждаха в далечината. Възнамеряваше да се върне у Конър, да си събере багажа и на сутринта да тръгне за вкъщи. Силните усещания й дойдоха в повече.

Когато мъжът се обърна и едва не я изблъска от пътя, вложи цялото си умение на ездачка, за да удържи коня.

— Какво правиш? — възмути се тя.

— Спасявам животеца ти — кресна й той. — Ако се върнеш в града, ще те арестуват.

— Никой не знае, че съм се срещнала с теб.

Хвърли поглед през рамо. Беше чула изстрел, но хора не забеляза.

— Видяха те.

— Не са — викна момичето.

За нейно изумление той хвана юздата и така силно дръпна животното, че тя едва не падна. Ако имаше камшик, щеше да нашиба нахалника.

— Трябва да дойдеш с мен.

— Няма! Ти си престъпник!

— И ти вече си престъпница. Или тръгваш подир мен, или ще те сваля и ще те метна като торба с парцали на моето седло.

Изкушаваше се да го подложи на това изпитание. Забеляза колко е мършав под дрипите, пък и беше доста по-млада от него, но той пак можеше да я грабне.

— Добре — съгласи се най-накрая и в следващата секунда той потегли, като очевидно очакваше, че тя ще го последва. Искаше й се да се отправи в противоположна посока, но чу още един изстрел в далечината и пришпори коня след него. Сигурно знаеше някое скривалище. Не им ли се въртяха в главата на всички затворници само скривалища и бягство?

Язди след него, както й се стори, около километър и половина, после той изчезна в мрака. Спря коня и се огледа, но не го видя. Чу птица, но нощта беше изпълнена със звуци. В следващия миг чу конски тропот по пътя и когато мъжът се показа, даже през падналите кичури коса забеляза, че е вбесен.

Смаяна от неговата неблагодарност, подкара коня към храсталака и слезе.

— Грам мозък нямаш, глуповатичка си като недорасло дете.

— Разбрах всяка дума и нито една не ми хареса. Като се върна…

— Млъкни, малката — изръмжа той, поваляйки я на земята.

Кей тъкмо щеше да се развика, когато чу, че се приближават конници. Наведе главата си и почувства ръката на мъжа върху гърба си. Той направо вонеше и тя се зачуди дали няма въшки. Ако я полазеха, никога нямаше да може да ги изчисти от косата си.

Четирима ездачи спряха недалеч от тях и тя стаи дъх в очакване да се отдалечат.

— Казвам ти, беше онази червенокосата, дето е на гости у Конър. Видях лицето й, когато се обърна назад — каза единият от мъжете и Кей ахна.

Шотландецът затисна устата й с ръка. После я пусна, но й направи знак да пази тишина.

— Момичето ли? — учуди се друг един. — Защо момиче ще помага на убиеца да избяга?

— Вероятно заради нея е убил жена си и сега бягат заедно. Всички знаят, че се ожени за госпожица Грей заради парите й.

— Що за тъп човек ще убие красавица като нея!

— Клюкарствате като стари квачки. Да вървим при Конър и да проверим дали момичето е у тях. Ако го няма, ще се наложи да го поразпитаме.

След последните думи обърнаха конете си и заминаха.

Кей моментално се изправи, но мъжът я дръпна за дрехата и тя пак се просна на земята.

— Накъде си се запътила?

— При кръстника, да го предупредя.

— В къщата на Конър ли?

— Естествено.

— Само да си покажеш носа там и на секундата ще те арестуват за подпомагане на бягство от затвора, при това на убиец.

Изгледа го свирепо, докато той се изправяше.

— Това означава ли, че няма да се предадеш, за да спасиш своя благодетел?

Той изсумтя, сякаш искаше да каже, че по-тъпо същество не е срещал през живота си, и тръгна към коня си.

— Конър може да се грижи за себе си. Разправяли са ми, че избягал от индиански плен, от мечки, от пиратски кораб. Все ще се оправи някак с местните смелчаци, които търсят да измъчват хубавичко момиче.

— Да, но… — не желаеше да губи време в разправии с него. — Добре, тогава си отивам вкъщи.

— А това е…

— Едилин във Вирджиния.

— А в Чарлстън знае ли някой откъде си?

Той проверяваше вързопите върху коня си.

— Някои хора познават семейството ми. Родителите ми често са идвали тук. А пък братята ми…

— Спести ми роднинските истории. Не можеш да се прибереш у дома си, защото първо там ще те потърсят, след като разпитат Конър.

— Не мога да се прибера ли? — Кей се усмихваше, изправяйки се и отивайки до коня си. — Нямаш представа кой е баща ми, нали?

— Той сега не може да ти помогне. Яхвай коня и се постарай да криеш краката си под наметалото. Иначе ме разсейваш.

Кей не схвана дали това е комплимент, но ако беше, никак не й се понрави. Картината, която Хоуп обрисува, беше жива в съзнанието й.

— Къде отиваме? — попита. — Баща ми познава много хора и може…

Той дръпна юздите и спря до нея.

— Баща ти е отгледан да бъде главатар на клана Мактърн, нали?

— Да, точно тъй — отвърна гордо тя.

— В такъв случай той е закрилникът на семейството.

— Разбира се. Ненадминат е, когато…

— След като това ти е известно, да не би да възнамеряваш да подпалиш война между него и град Чарлстън?

— Не, в никакъв случай.

— Ако се скриеш при баща си, той ще се бие до смърт, за да те защити. Нали не искаш да загине?

— Не — рече тя и дъхът й секна при мисълта на какво са способни баща й и братята й. — Нямам такава цел и когато баща ми научи…

— Сигурен съм, че Конър ще си мълчи и той няма да научи нищо. Остава ни само да намерим къде да се скриеш, докато докажа своята невинност. Щом освободят мен и ти ще бъдеш свободна.

— Но… — не доизказа мисълта си, че не е убедена в неговата невинност. — Как ще докажеш невинността си, като ще се шляеш из джунглите на Флорида?

— Първо нека хората се поуспокоят. На процеса срещу мен установих, че никой не желае да ме изслуша. Много хора харесваха… — придоби вид на човек, който се е задавил.

— Твоята съпруга ли? — попита Кей. — Хората харесваха ли я?

— Нима смяташ, че щях да се оженя за жена, която никой не харесва? — сопна й се той.

— Твоята неблагодарност ме смайва. След като рискувах заради теб… — пое дълбоко дъх. Онова, което смяташе да каже, беше излишно. — Мнението на лекаря какво беше?

— Негодникът умря от инфаркт на другия ден, след като Лилит… почина. Погребаха я, без дори да я видя.

— Щом е била всеобща любимка, значи лекарят е умрял, шокиран от гледката, и никак не е чудно, че искат да те обесят, задето си я убил.

Той никак не се смути от обвинението й.

— На онзи, който я е убил, няма да му се размине с едно обесване — промърмори. — А сега тръгвай след мен и не ми задавай повече дръзки въпроси.

Кей го последва и се замисли как да се измъкне от това опасно положение. След като не биваше да се връща при кръстника си или да търси убежище при приятели на семейството, нито в родния си дом, къде щеше да се дене? Колко дълго ще бъде бегълка? Може би ще се наложи да се качи на кораб и да отплава за Шотландия, където ще остане при семейството на баща си. Но за колко време? Шест месеца ли? Година! Шотландецът спомена, че ще чака духовете в Чарлстън да се успокоят, или като се изрази той, „да им се намести акълът“, после ще открие истинския убиец на съпругата си. Щеше ли да му отнеме много време? Ами ако наистина е убиец? Това означаваше, че никога нямаше да бъде оневинен и щяха да го издирват, което пък от своя страна означаваше, че и Кей щеше да бъде издирвана.

Вървеше след него, но силно се изкушаваше да обърне коня и да препусне към Чарлстън. Спираше я споменът за мъжете на пътя, които я търсеха, знаейки коя е и къде да я намерят. Също така мнението на шотландеца за начина, по който щеше да реагира нейното семейство на цялата история, я разколебаваше. Ако се върнеше в Чарлстън при кръстника си и се предадеше, без съмнение щяха да я затворят. Даже не искаше да си представя как щеше да реагира семейството й. Почти виждаше баща си и четиримата си братя да нападат затвора и да я отвличат. Някой от тях можеше да бъде убит.

По страните й се затъркаляха сълзи, но тя не ги изтри. Помъчи се да си мисли за нещо хубаво, но освен колко е глупава, друго не й идваше наум. За пръв път пътуваше сама, придружена само от нейната камериерка и слугата Кади, и се наложи да убеждава близките си за това изключително право.

— Ще си навлечеш някоя беля без нас — бе казал Толи.

— Ще срещнеш други мъже и ще ти се наложи да размишляваш над повече от три предложения за брак — подразни я Итън, като я погледна развеселено.

Нейт й връчи списък с книги, които искаше да му купи, и я предупреди:

— И умната!

С Адам беше най-трудно. Целуна я по челото, каза, че й вярва, знае колко е умна и не се съмнява, че ще спазва винаги благоприличие.

Кей погледна към крака си върху стремето и видя, че е разголен до коляното. Помъчи се да го загърне с наметалото, но то се беше усукало под нея.

Колкото до баща й, когато поиска разрешението му да пътува сама, той отговори едносрично „не“. Нищо повече. „Не“. Намеси се майка й: „Не се притеснявай, ще го склоня“… и го склони.

И ето че Кей не оправда тяхното доверие… с изключение на Толи, който смяташе сестра си за разсеяна.

— Ето, вземи — каза шотландецът и й подаде мръсна носна кърпа. Тя се поколеба и тогава той добави: — Твоят нос ще я изцапа още повече, защо тогава се тръшкаш чиста ли е или не.

Тя тъкмо щеше да отговори, но той обърна очи към небето и избърза напред.

Кей издуха носа си и после като не знаеше какво да прави с кърпата, протегна ръка.

— Не я хвърляй — спря я бързо шотландецът. — Ще пратят кучета по следите ни.

Така се потресе, че изпусна кърпата, но шотландецът дръпна рязко юздите и я хвана, преди да падне на земята.

— И да не ме харесваш, сега сме заедно — говореше ядосано, докато натъпкваше кърпата в една торба. После гласът му омекна: — Съжалявам, малката. Не съм искал да те въвличам в тази история, но пък не биваше да ми пращат девойче за…

— Ако кажеш „за мъжки работи“ още веднъж, ще се предам.

Не беше съвсем сигурна, но й се стори, че той се подсмихна.

— Хайде, малката — подкани я, — горе главата! Ако ме хванат, ще гледаш как ме бесят.

Той смушка коня си и тя попита:

— Няма ли да увисна до теб?

— Не. Ще кажеш, че съм те отвлякъл. Ще ти повярват.

— Положително — промърмори тя и подкара коня си след него.