Джуд Деверо
Ухание на жасмин (7)

Седма глава

— В никакъв случай няма да се облека като момче — негодуваше Кей. — В никакъв, ама в никакъв случай! Край, повече няма да го обсъждаме.

— Добре! — каза Алекс. — Но повече да не съм чул оплаквания. Когато се облечеш… като момче… ще държиш устата си затворена, освен ако не срещнеш някой мъж, подходящ според теб да се омъжиш за него, тогава ще правиш други неща с устата си.

— Държиш се възмутително. По-лош си и от братята ми.

— И от Адам ли? — попита той. — Или е толкова съвършен, че не му минават светотатствени мисли?

Кей затягаше ремъците на кобилата и му хвърляше изпепеляващи погледи. Той не гледаше към нея, но тя разбра, че е горд от себе си, че я е победил в дуела с думи.

— Моят брат Адам няма мисли, които да не може да изрече на глас пред богомолците в църквата. Готов ли си или имаш нужда от помощ?

— Помощ не ми е необходима, а пък брат ти Адам ми изглежда голям досадник — говореше Алекс, заобикаляйки нейния кон, после се наведе, хвана я за прасците и я метна на седлото.

Само дългогодишните тренировки и изключително здравата мускулатура на бедрата я спасиха да не падне от другата страна. Но не се оплака и не му даде повод да злорадства.

— Видя ли, вече си половин момче — вдигна поглед към нея. — Знаеш ли, малката, ако не е косата, ще минеш за момче.

С това изявление той изрече на глас всичките й страхове. Майка й е била толкова хубава, че мъжете писали сонети за нея. Един млад мъж композирал песен за нейната красота. Но Кей, единствената й дъщеря, не приличаше на майка си, а на баща си и на братята си. С Толи имаха само десет месеца разлика и когато растяха, понякога ги взимаха за близнаци — момченца близнаци.

Алекс беше застанал до краката й, гледаше я и разбра, че я е наскърбил дълбоко и тя се мъчи да не се разплаче. А истината бе, че след хубавата вечеря и дълбокия сън се събуди тази сутрин и видя много красиво момиче, което се протягаше да свали торба от дърво. В първия момент не си спомни къде се намира, нито какво се е случило през последните месеци. За него съществуваше само този миг и си помисли, че по-прелестна картина не е виждал през живота си… и в това беше проблемът.

Идеята за мъжки дрехи му хрумна още когато каза на онзи старец, че пътува с по-малкия си брат, но си замълча от страх, че момичето ще реагира точно по този начин. Какво им ставаше на тези жени, та си мислеха, че ако не са накичени с панделки и парцалки през всяка секунда от деня, няма да ги бъде!

— Ще бъде за кратко — каза й той мило, като я погледна. — Наблизо има град и днес е неделя. Намислил съм да се вмъкнем в някой магазин, докато е затворен, и да си вземем каквото ни е необходимо. Ще оставим и пари — прибави, защото вече я познаваше достатъчно добре, за да се досети, че иначе няма да се съгласи. — След като се екипираш, ще стигнем до Флорида. Ще те поверя на приятелите на Ти Си, ще изчакаш седмица-две аз да изчезна, и ще се прибереш у дома. Хората няма да забележат момче, но хубаво момиче, което пътува само, ще си навлече само беля.

— Не и според теб. Ти смяташ, че приличам на момче, както си е в действителност. Предполагам, че искаш да скрия косата си под перука — той не отговори и тя видя, че прекалено старателно слагаше такъмите на коня. Пое дълбоко дъх. — Да си отрежа косата ли искаш?

Алекс яхна коня, осмели се и я погледна в очите.

— Помислих си го, защото твоята коса ще опропасти маскировката. Дребничка си и в момчешки дрехи ще изглеждаш още по-малка. Ако си сложиш напудрена перука, ще бъдеш смешна и ще привличаш внимание. Пък и както яздиш, перуката ще литне и косата ти ще се разпилее.

Кей докосна косата си, която падаше под раменете й. Като малка само заради нея престанаха да я слагат наравно с братята й.

— Няма да я отрежа — потегли напред. — За дрехите може да помисля. Но косата си няма да отрежа.

— Добре — съгласи се кротко той. — Няма да я пипаме.

Но даже докато го изричаше, знаеше, че лъже. Нямаше да рискува живота й, нито своя заради нейната суетност.

— Защо не водиш ти известно време? — предложи с помирителен тон.

Като си помисли какво щеше да й стори, трябваше да й даде поне малко утеха. При положение, че не се съгласи доброволно, ще го направи без нейно разрешение… и това го плашеше. Ако й отрежеше косата, докато спи, след това по-добре никога да не затваря очи, когато тя е наблизо, защото тя ще му отреже нещо, и то няма да бъде коса.

Яздиха около три часа в сумрака на ранната утрин през нивята, като избягваха главните пътища. Колкото по на юг отиваха, толкова градовете бяха по-отдалечени един от друг. Започнаха да срещат повече плантации, които бяха като градчета. Там имаше всичко необходимо за семейството, както и магазинчета за онова, което произвеждаха.

Кей яздеше мълчаливо и Алекс знаеше, че се сърди, защото не иска да се преоблече като момче, но не виждаше друг начин да я опази. Заради дрехите, които носеше при първата им среща, сякаш направени от звездна светлина, преследвачите им познаха, че е жена. И сега издирваха мъж и жена. Ако Алекс можеше да промени поне едната страна от това описание, опасността от разпознаване щеше да бъде по-малка.

Нямаше намерение да й казва, но предполагаше, че са разлепили обяви с описание и на двамата и нейната коса беше най-отличителната черта за разпознаване. „Пламтящо червена коса“. Или „Дълга, гъста, лъскава, тъмночервена коса“ и „кожа като порцелан, която като че ли никога не е виждала слънце“. Самият той би предпочел да се обръсне, но на рисунките във вестниците, докато траеше процесът, беше обръснат и щяха веднага да го познаят. Също така, както Кей му повтаряше често, прекалено често, за да му е приятно, брадата го правеше много по-стар, отколкото беше в действителност.

Тя погледна назад и дръпна юздите, за да се изравни с него.

— Защо гледаш така?

— Така си гледам — отвърна кисело.

— Не виждам защо трябва да понасям лошото ти настроение. Аз съм невинната и се забърках в тази каша само защото ти помогнах.

— И сега кой е в лошо настроение?

— Имам пълното право да съм в лошо настроение. А ти би следвало да си благодарен.

— Благодаря ти, че ми спаси живота, но не ти благодаря, че едва не ни заловиха.

— Кога съм… — започна тя, но се отказа. В следващия миг обърна коня и препусна назад, откъдето дойдоха.

Алекс трудно я догонваше и проклинаше тежката екипировка, която бавеше горкото животно. Когато я настигна, едва не изкълчи ръката си, като се опитваше да дръпне юздите от ръцете й и да укроти коня. Но тя беше отлична ездачка и колкото и да опитваше, не успяваше.

— Съжалявам — извика, докато тя се отдалечаваше. — Извинявам се. С цялото си сърце се извинявам, малката.

Алекс беше сигурен, че я е изгубил, но за негово изумление тя забави ход, спря и се обърна към него.

— Я повтори!

Да се унижава беше против природата му. Баща му все казваше, че макар да нямат титла и пари, имат гордост и един мъж никога не бива да я потъпква. И ето че сега гледаше това недорасло момиченце и ако се наложеше, щеше да целува краката й, за да му прости. И като си представи как целува краката й, лошото му настроение и самосъжалението се изпариха.

— Извинявай, малката — повтори, но на устните му играеше усмивка. — Ти си смела и силна и се справи с работата, която Ти Си Конър оплеска, и аз те моля да ми простиш, че казах онази глупост.

— Наистина ли го вярваш, или говориш така само да не те изоставя на произвола на съдбата?

При тези думи той едва не се задави. Без нея щеше да му бъде много по-лесно, но нямаше да й го каже. А точно в момента се дивеше какво Ангъс Мактърн Харкорт си е представял, като е научил дъщеря си да язди по този начин. Но, от друга страна, тя беше половин шотландка, така че сигурно беше в кръвта й.

— Продължаваш да ме гледаш странно.

— Мислех си, че като облечеш жокейска униформа, ще спечелиш всяко състезание. Ако не бяхме изпаднали в това положение, с моите коне щяхме да натрупаме цяло състояние.

Кей не се сдържа и се засмя.

— Тази ли е причината за лошото ти настроение? Защото си загубил състезателните си коне?

Отвори уста да й каже истината, че се страхува за бъдещето, и от онова, което ще се случи, ако ги хванат, но си замълча. Само сведе очи и каза:

— Мислех си колко ужасно е да се отреже коса като твоята. Но, малката, много си хубава с този ореол около главата.

Алекс беше сигурен, че тя ще каже нещо за приликата между конските фъшкии и него, ще препусне и повече никога няма да я види, но се излъга. Вместо това докосна косата си и се усмихна сладко.

— Наистина ли така мислиш?

— Да, така мисля — отговори той и беше искрен.

— Аз много бързо кипвам. Винаги съм си патила от това. Адам твърди, че този е най-големият ми недостатък.

— А пък Адам, разбира се, винаги има право — промърмори той.

Тя го погледна смръщено, като се мъчеше да разбере подиграва ли се или наистина го вярва.

Алекс се постара да запази безразличие и да задуши смеха.

— Сега няма ли да дойдеш с мен, малката?

— Само ако се обърнеш към мен по име. Каза го веднъж цялото, но всъщност то е…

— Кей — довърши той. — Съкратено от Катлийн Едилин. Според Нейт името ти идва от монограмите, които майка ти бродирала на всички пелени и дрешки. Била е сигурна, че ще се роди момиче. И сега… Кей, тръгваш ли с мен? Съвсем скоро ще стигнем града.

Той обърна коня си и потегли на юг, като очевидно се надяваше, че тя ще го последва, но Кей не помръдваше. Колко много подробности му беше казал чичо Ти Си! По нейно мнение беше прекалил с приказки пред един непознат. Сви вежди неодобрително и най-после тръгна подир него.

Алекс чу тропота на нейния кон и като се подсмихна, си помисли, че току-що е научил нещо за жените. Потъпка гордостта си с извинения и молби, но за сметка на това спечели и тя яздеше след него. Може би гордостта и жените са несъвместими. Както и да беше, радваше се, че момичето прояви благоразумие и ще бъде под негова опека.

* * *

— Не ми харесва тази работа — прошепна Кей, докато Алекс насилваше ключалката.

— Че на мен харесва ли ми? — отвърна й той също шепнешком. — Предпочитам да си бъда у дома със съпругата си, не тук.

— Извинявай! — разкая се тя. — Понякога забравям какво си загубил.

Той най-после отвори вратата.

— Побързай — подкани я и й направи път да влезе първа. За миг остана навън и се огледа дали някой не ги е забелязал. Но в тази неделна утрин явно цялото градче беше на църква и за известно време бяха в безопасност.

— Хубав магазин — отбеляза Кей, като оглеждаше добре подредените рафтове. В задната част имаше етажерки, пълни с дрехи. — Не е като в Чарлстън и Ню Йорк, но като се има предвид къде е, никак не е зле.

Алекс не се интересуваше от магазина, а да вземат каквото им бе необходимо и да изчезнат, преди да са ги усетили.

— Трябва да се измъкнем оттук — каза тихо той. — И да бъдем безшумни.

— Винаги се държиш с мен, като че ли нищо не знам — отвърна тя, отивайки към задната част на големия магазин. Отпред имаше дълъг тезгях, а зад него бяха подредени най-различни стоки.

Алекс взе един конопен чувал и започна да го пълни със сухари и сушени ябълки. Не беше споделил с Кей тревогите си, че новините за участието на Ти Си в бягството от затвора може да са стигнали до господин Грейди и той ще се оглежда за мъж с описанието на Алекс. Крайно неприятна му бе мисълта, че ще изминат целия този път само, за да попаднат в капан.

Алекс не чуваше Кей и реши, че тя се преоблича, затова не искаше да я смущава. Остави чувала до вратата и отиде тихо към рафтовете с дрехи. Имаше голям избор, положително не каквито бе свикнала да носи, но бяха подходящи и добре ушити. За секунда съблече парцалите от гърба си и обу светлобежови панталони, които му стояха стегнато, облече бяла риза, завърза си шалче и си избра тъмнозелена жилетка. На един рафт бяха подредени сламени шапки с широка периферия и той си нахлупи една. Щеше да го пази от слънцето във Флорида. Като се погледна, му стана приятно, че прилича на богат плантатор, а не на избягал затворник.

Запъти се усмихнат да се покаже на Кей, но като я видя, замръзна на място.

Беше застанала пред едно огледало и решеше най-спокойно косата си. Би казал, че досега е свикнал с външността й, но никога не я беше виждал в цял ръст без наметалото. Роклята й не беше в блестящо състояние, но все още беше много красива. Деколтето беше дълбоко и разкриваше част от гърдите й. Голите й ръце бяха дълги и добре оформени от заниманията й с опърничави коне. Бялата рокля падаше на богати дипли.

Гледаше я мълчаливо и си мислеше как се е приготвяла за бала в Чарлстън. Сигурно си е представяла среща с мъж на лунна светлина, а може би и някое ново предложение към репертоара от спомени, които ще разказва на своите внуци.

Но от добро сърце се бе съгласила да направи нещо, каквото малко богати, пък и бедни момичета биха направили. Беше рискувала живота си, за да спаси мъж, когото не познаваше, мъж, за когото имаше всички основания да вярва, че е убиец.

Продължи да гледа как се реши и сякаш долови предчувствието й, че за последен път се любува на косата си. И по тъжния й поглед разбра, че ще склони да я отреже.

Как му се искаше да върне времето назад! Ако само можеше, щеше… Нямаше да си спомня, защото веднага щеше да се върне в най-щастливия момент от живота си, когато се ожени за Лилит.

Алекс въздъхна дълбоко и се показа между рафтовете.

— Ще ми подарите ли този танц, госпожице Кей?

Подаде й ръка, като се надяваше, че тя няма да негодува срещу мръсната му коса и миризмата на затвор, полепнала по тялото му.

Но тя беше възпитана и имаше добри маниери. Усмихна му се грациозно, подхвана края на роклята си и сложи ръка в неговата. Като обгърна талията й, съжали, че няма музика и затананика стара шотландска балада, която неговата майка му пееше. Не беше танц със сложни стъпки, но много интимен, само за двама.

Тя също затананика и той се усмихна широко, като разбра, че и тя знае песента. Завъртя я помежду етажерките, масите, пред тезгяха, зад него и когато тя сложи едно тъмнокафяво шише на тезгяха, той се разсмя високо. Не забравяше защо бяха тук.

След няколко минути я отведе пак пред огледалото и с поклон се отдръпна от нея.

— Осмелявам се да кажа, госпожице Кей, че никога не съм изпитвал по-голямо удоволствие от танц, както от този.

— Аз също.

Тя направи реверанс, като разпери роклята си в цялата й ширина.

Той я гледаше и си мислеше колко е хубава с тази бяла рокля, и че иска да я запомни така. Тя беше момичето, което спаси живота му.

— Ще ми помогнеш ли? — попита тя.

Алекс все така я поглъщаше с очи. Нейт никога не му беше писал, че малката му сестра е толкова хубава.

— За какво?

— Да се съблека.

Алекс не схвана веднага какво каза тя.

— Искаш да ти помогна да… да се съблечеш ли?

Тя му се усмихна сладко.

— Щом ще пътуваме заедно, ще се наложи да изпълняваш длъжността на някой от братята ми — обърна гърба си към него и вдигна косата си. — Започни с копчетата и ги разкопчай.

— Но те сигурно са хиляда! Цял ден ще се бавим.

— Бил си женен, значи знаеш как се разкопчава рокля.

— Бях женен само няколко часа — възрази Алекс, като се пребори с четвъртото копче. Бяха мънички и гайките се изплъзваха.

Кей го погледна през рамо.

— Само няколко часа! Тогава ти не си ли…

— Макар че не е твоя работа — не, не сме.

Той се мръщеше на копчетата.

— Хоуп каза, че си заспал през своята първа брачна нощ.

— Не заспах, бях упоен.

— Да, бе, чаша вино, и си заспал. Кой те упои?

— Ако знаех, щях да се спася от обвиненията и процеса.

Беше разкопчал две трети от копчетата.

— Хоуп каза, че вратата била заключена отвътре и че само двамата с жена ти сте били в стаята.

— Само това беше вярно от всичките приказки на юристите — Алекс разкопча и последното копче. — Готово, събличай се и да се махаме. Може някой да ни свари.

— В неделя ли? Изключено. Даже баща ми не работи в неделя.

— И това е доказателство, че никой не работи в неделя — подразни я Алекс. Гледаше гърба й, сякаш току-що беше изкачил висок планински връх и се пръскаше от гордост.

— Обърни се — каза тя. — Още съм момиче, а пък ти си мъж и…

Замлъкна и го зяпна, сякаш едва сега забеляза, че е с нови дрехи.

— Харесват ли ти? — попита, разпервайки ръце.

— Приличаш на плантатор — отбеляза тя тихичко. — Дрехите ти отиват — извърна се към огледалото, но не гледаше себе си, а Алекс. — Разбира се, фактът, че си най-мръсният човек в тази страна и че имаш гниди в косата, намаляват цялостния ефект.

Прокара пръсти през косата си. Някога я поддържаше чиста и прибрана назад с черна панделка, но сега беше станала прекалено дълга и Кей беше права, че е много мръсна.

— Може би ще я измия, като пристигнем там, закъдето сме се запътили.

— Не, ще се изкъпеш още днес, иначе няма да облека момчешки дрехи.

— Късно се сети. Никога няма да успееш да закопчаеш тези копчета без моя помощ.

Тя взе една рокля от рафта до себе си и му я показа. Беше проста, от кариран плат, с черен ширит около врата. В погледа й се четеше заплаха.

Нямаше да й каже, но ако възнамеряваше да продължи да се облича с рокли, предпочиташе да я гледа с бялата. Свикна с начина, по който блестеше на слънцето. За негова изненада обаче тя с нейната тайнствена женска интуиция знаеше, че на него няма да му бъде приятно да носи простата кафява рокля.

— Трябва да се окъпеш.

— Обещавам, че ще се измия — гледаше я и й се усмихваше. — Не съм варварин, даже и за теб да съм такъв.

Кей се обърна пак към огледалото. Погледна Алекс, който застана с гръб и след един прощален поглед към красивата рокля я остави да се свлече в краката й. Гледаше се с корсета и гащите до коленете, със скъсаните чорапи и мръсните бални пантофки. За последен път се оглеждаше като момиче.

И нещо още по-лошо, необходима й бе неговата помощ, за да съблече корсета. Камериерката й го беше стегнала преди дни и оттогава не го беше събличала.

— Трябва да ме развържеш — съобщи тя.

— Но ще се наложи да се обърна. Да си сложа ли превръзка на очите?

— Слагат превръзка на очите, ако ще те разстрелват заради насилствено сваляне на корсет, но аз те моля да развържеш моя, така че всичко е наред.

Алекс се разсмя, обърна се и Кей беше поласкана, когато той въздъхна. Друг мъж не я беше виждал по бельо. „С изключение на баща ми и на братята ми — помисли си тя, — но те не се броят“. Веднъж Толи беше поръсил корсета й с някакъв прах, от който се получаваше сърбеж, точно преди да се срещне със стария приятел на майка си Томас Джеферсън, губернатор на Вирджиния. Като си спомни как го върна на Толи, се засмя.

— Откъде да започна? — попита Алекс, забол очи в роклята на пода.

— Представи си, че е сбруята на коня.

— Мога да използвам ножа…

— Не! — възкликна тя. — Никакво рязане.

Той едва се сдържа да не се пошегува с „не още“. Започна да развързва връзките и почувства как тя задиша по-свободно.

— Моята камериерка го е стегнала повече от обикновеното заради бала — каза Кей, като си поемаше дъх.

— Не е ли мъчително?

Връзките се оплетоха и на него му се искаше да извади ножа и да ги среже.

— Да, но нали вие мъжете харесвате жени с тънки талии.

— Но дрехите, които носите днес, крият талията.

— Нима? — учуди се тя със сладка невинност.

Най-накрая развърза корсета, отстъпи и се усмихна. Беше го хванала натясно. Модата с висока талия почти нищо не скриваше.

— Да, наистина не крие кой знае какво. Като застане жена пред свещ, можеш да видиш… — Алекс млъкна и се покашля. — Готово.

Кей започна да се измъква от корсета и той смяташе да се извърне, но тя така се извиваше, че не можеше да откъсне очи от нея и… да престане да се смее.

— Вече дишам!

Опита се да се почеше по гърба и тъй като не успя, залепи гърба си до стената и започна да се чеше, а на лицето й се изписа удоволствие.

— Не беше необходимо да се страхуваш от мечка, тя щеше да те вземе за посестрима.

— Млъкни — скара му се дружелюбно. — Не се мотай, ами ела и ме почеши. Сърби до лудост.

Алекс се подвоуми, но все пак се приближи и започна да я чеше леко през ризата.

— Знам, че си слабак, но сигурно можеш и по-силно.

Той се постара повече и когато най-после се отдръпна, тя остана доволна.

— Така е по-добре, много по-добре.

Отново се удиви на красотата й. Защо Нейт никога не му беше споменавал това?

— Сега вече можеш ли да се облечеш, малката?

— Добре. С какво?

— С каквото ти попадне, само се покрий — промърмори и отиде да види дали не са забравили нещо. На тезгяха стоеше шишенцето, което тя взе, докато танцуваха. На него имаше етикет: „Жасминово масло“. Изглежда възнамеряваше да ухае даже облечена като момче. Щеше да й каже, че не бива, но в момента не искаше да разваля доброто й настроение, затова пусна шишето в чувала.

Кей се бавеше с избора на дрехи. Гърдите й се очертаваха под мъжката риза и играеха при всяка стъпка. Нямаше да сподели този проблем с шотландеца и да му иска съвет. Видя топ бял муселин, отряза едно парче и пристегна гърдите си, но не много, само колкото да не подскачат.

С избора на другите дрехи се справи бързо. Обу здрави чорапи, панталони, пъхна ризата вътре, откри подходящ вълнен жакет и го облече. Като тръгна към предната част на магазина, взе сламена шапка и я нахлупи.

— Е? — попита Алекс, който стоеше с гръб.

Той се обърна, изгледа я продължително, но не каза нищо.

— Не одобряваш ли? Нещо не е както трябва ли? Не съм обувала панталони, но смятам, че ги закопчах правилно.

Отиде мълчаливо зад нея, сложи ръце на раменете й и я побутна към огледалото. Там видя момиче в мъжки дрехи. Косата й падаше на гъсти къдри по раменете, а на ушите й проблясваха перлените обици.

Алекс протегна ръка и тя разбра какво иска. Махна обиците и ги сложи на дланта му.

— Ще ги прибера при дрехите и ще отнесем всичко с нас.

— Разбира се, че ще ги вземем. Може пък да се поправят. Няма цял живот да нося тези противни панталони. Щом ти тръгнеш на пътешествието, сигурно ще мога да бъда пак момиче.

— Само момиче по целия път до Вирджиния! Не, в никакъв случай.

Веднага съжали за думите си, но тя нищо не каза. Вместо това отново се заизвива.

— А сега какво те прихвана?

— Движа се. Чувствам се странно без корсет. Нося го всеки ден от дванайсетгодишна.

— От дванайсетгодишна ли? Заклещена си в този уред откакто си била малко по-голяма от бебе!

— Естествено. Как иначе възрастните жени се сдобиват с тънки талии? Нима мислиш, че една майка ще чака дъщеря й да остарее, за да се опитва да намали талията й?

— Трябва да си призная, че никога не съм се замислял откъде се взимат тънките талии на жените. Предполагах, че ги имат по рождение.

Кей поклати глава.

— Очаквам да чуя за заблудата ти, че косите на жените са естествено лъскави и страните — естествено румени.

Това беше самата истина и Алекс онемя.

— Като си израснал без майка и сестри, си загубил много.

— Явно преди да те познавам, съм бил истински дивак — промърмори той, после прибави високо: — Готова ли си да тръгваме, малката?

— Не бива повече да ме наричаш така, нали вече съм момче.

— Когато направим необходимото с косата ти, за да не приличаш на момиче, ще те наричам другояче.

Лицето на Кей помръкна.

— Мисля си, че ако я привържа назад влажна, няма да се наложи да я скъсяваме.

Тъгата в очите й натъжи и него.

— Същото може да се приложи и на лъвска грива — намекна той и се зарадва, когато тя се усмихна.

— Наистина ли?

— Наистина. Знаеш ли, никога не съм виждал човек с толкова много коса. А цветът е великолепен.

Докато говореше, вървеше към вратата и Кей го следваше.

— Не ти ли се струва прекалено червена? — попита тя с ококорени, невинни очи. Целеше да го разсее, за да не види какво пъха в чувала.

Без да сваля поглед от нея, вдигна чувала и отвори вратата.

— Не бих искал нито един кичур да е различен — преди да затвори, хвърли последен поглед на магазина. На тезгяха бяха парите, които остави. — Като малък имах пони с грива на цвят също като твоята коса. Него обичах най-много от всички кончета.

— Не ми ли разправяш всички тези неща само, за да ме принудиш да направя, каквото си наумил?

— Да, но не те лъжа, малката — отговори меко. — Имаш прекрасна коса.

Тя се усмихна.

Още в магазина почувства колко са удобни мъжките дрехи, но го оцени напълно, чак когато яхна кобилата. Вместо да чака някой да й помогне, без полата, която да се усуква, сложи крак на стремето и се метна на седлото. Погледна се и си помисли, че ако елегантната й майка я види отнякъде, ще припадне. Едилин Харкорт никога нямаше да облече мъжки дрехи, независимо от обстоятелствата. Но все пак се чувстваше съвсем малко по-свободна. Забеляза, че шотландецът я наблюдава любопитно.

— Държа да видя на картата къде отиваме — съобщи тя с най-категоричния си тон.

Не разбра какво толкова каза, та той се разсмя толкова гръмко, че се наложи да го скастри.

— Като че ли сам си докарах белята — отбеляза той, дръпна юздите и пое на юг. Кей го последва.