Джуд Деверо
Ухание на жасмин (14)

Четиринайсета глава

— Те се опитаха да ме целунат! — каза ужасена Кей на Алекс. Беше се стъмнило и бяха в конюшнята, за да разтрие Алекс конете.

— Нима, сега ли?

— Да не си посмял да ми се присмиваш! Ако започнеш, ще… — усмихна му се леко. — Ще скрия писмото на чичо Конър.

Заплахата подейства. Той престана да се смее и я погледна.

— Какво пише?

— Всъщност не съм го отворила още.

— Не си ли го чела?

— За твое сведение, бях твърде заета, след като ме хвърли на онези женски акули. Знаеш ли какво искаха от мен тези момичета? Опипваха ме цялата. Щом се дръпнех, налитаха да ме целуват. Едната ме препъваше, за да падна в ръцете на другата. Те…

— Значи по нищо не се различават от всички жени на планетата — заключи Алекс. — Къде е писмото?

— Не са като всички жени. Никога не съм…

— Как иначе един мъж ще разбере какво се иска от него? — прекъсна я нетърпеливо той. — А сега ми дай писмото.

— Може би си прав, но има неща като финес, нежност. Пиявици не се впиват така, както тези се впиха в мен. Не можех и крачка да направя, без те да… — погледът, който Алекс й хвърли, спря словесния й поток и тя извади писмото от джоба си, макар и да си мислеше, че е редно сама да го прочете, след като е адресирано до нея. Но през последните дни свикна да споделя всичко с Алекс и никак не се поколеба.

Подаде му запечатаното писмо, но той не го взе и продължи да разтрива нейната кобила.

— Прочети го на глас.

Кей счупи печата. Като зърна почерка на чичо си, едва не се разплака, но пое дъх и се стегна.

— Датата е пет дни, след… след като се запознах с теб.

Изглежда, това беше най-учтивият начин да се опише бягството от затвора.

„Моя прескъпа Кей,

Не зная как да ти поискам прошка за онова, което те сполетя. Всичко стана по моя вина и аз никога няма да си простя. Но колкото и да ми се иска да ти напиша пълни подробности, след като имам лист и перо, Адам е тук и ти знаеш какво означава това. Трябва да се залавям за работа.

Първо, родителите ти не знаят нищо. В нощта, за която мога да мисля само като за Страшната грешка, Хоуп се качи на бърза карета заедно с Куди, вярната слугиня на майка ти, и замина за Едилин да вземе Нейт и някои от другите ти братя. За щастие Адам е бил вкъщи и е уредил заминаването. На него много добре му е известно, че ако каже на баща ти, ще започне война. Ангъс ще излезе от кожата си от страх за теб и ако разбере, че аз съм причината за опасностите, които те преследват, ще се простя с живота си и ще бъде справедливо.

Нейт каза, че когато се налагало, Адам бил изкусен лъжец и този път надминал себе си. Съчинил пред родителите ти някаква история и двамата с Нейт пристигнаха за рекордно кратко време. Помислих си, че Адам сигурно е опитомил орел и е долетял на крилата му.

Адам разпитва хората цял ден и щом свърша писмото, ще замине, но не ми казва къде. Нейт остава в Чарлстън, за да разреши загадката как съпругата на Алекс е била убита в заключена стая.

Кей, името ти е неопетнено. Беше лесно, но ако четеш това писмо, значи си във Флорида. Питам се дали Алекс…“

Кей спря да чете на глас, преглеждайки на бърза ръка съдържанието до края. Вдигна поглед към Алекс.

— Беше прав, когато каза, че чичо Конър ще измисли начин да ме оневини.

— Чети по-нататък.

— Не е важно. Вечерял ли си? Грейс — тя е стопанката на пансиона — е сготвила някакво пернато. Наистина е много вкусно и…

— Дочети писмото, без да прескачаш и дума.

По тонът му си личеше, че няма да допусне неподчинение.

Продължи да чете:

„Питам се Алекс още ли е с теб? Когато го посещавах в затвора, той кипеше от гняв и скръбта му по покойната му съпруга ме трогваше. Беше ли поне внимателен с теб по време на това дълго пътуване? Сърцето ми се свива, като си представя какво е трябвало да преживееш с него.

Адам нареди да останеш там, където си във Флорида, и да чакаш някой от братята ти да дойде да те вземе. Най-вероятно Толи ще те прибере. Адам ми даде сто заръки. На него като че ли не му се вярва, че ти си особено покорна млада дама. Убеждавах го в противното и че на драго сърце си се съгласила да помогнеш на нещастния Алекс в тежък момент.

Кей, прескъпа моя, най-големият ти брат ме засипа с ругатни, каквито не бях чувал през всичките си пътешествия в компанията на моряци и диви планинци.

Умолявам те, остани там. Грейс ще се погрижи за теб и имаш разрешението ми да използваш моите принадлежности за рисуване, докато чакаш. Тя ги подреди и ги прибра. Грейс е много мила млада жена. Кажи й (изречението нямаше продължение — беше задраскано).

Кей, скъпа, питам се още дали си предразположила Алекс да говори? В затвори той почти не продумваше. Обещах му, че ще пазя тайна, но нека да ти кажа, че според мен той знае повече, отколкото изглежда. Не споменавай пред него, но дългото писмо, което е писал във затвора, не е стигнало до получателя си. Нейт поръча да предадеш на Алекс, ако е още там, че е дал свещен обет да открие кой е убил жена му.

Трябва да приключвам. Адам ми хвърля такива погледи, че ме плаши. Прилича страшно много на баща ти.

С цялата си обич се извинявам за страданията, които причиних на теб и на семейството ти. Когато сме отново заедно, напомни ми, че ти дължа шоколад.

С още обич: Ти Си Конър“

Кей сгъна писмото и погледна Алекс, но той съсредоточено се занимаваше с коня. Познаваше го достатъчно добре, за да разбере, че размишлява усилено върху думите на чичо Конър.

— Какво има предвид с твърдението, че знаеш повече, отколкото показваш?

Алекс мълчаливо разтриваше гърба на кобилата.

— Радвам се, че си извън подозрение — каза най-накрая. — И съм съгласен, че трябва да изчакаш някой от тях да дойде да те вземе. Не можеш да пътуваш сама — хвърли й бърз поглед. — Даже преоблечена като момче.

По тона му се подразбираше, че последното е шега.

— Толи — каза тя трагично и заплашително. — Той ще ми се присмива.

Алекс издаде някакво възклицание, като че ли според него е съвсем в реда на нещата да бъде смешна.

— Помисли си само как ще го сразиш с истории за твоите приключения. Язди нощем с избягал убиец. Ще му обрисуваш колко страшно е било и какви опасности са те дебнали постоянно.

Тя вдигна вежда.

— На опасностите в магазина, когато танцувахме, ли да наблегна? Или когато главата ти лежеше в скута ми и аз мажех косата ти с жасминово масло?

Алекс се извърна, за да не вижда лицето му.

— Не знам, малката — отговори кротко. — През първата нощ се страхуваше от мен.

— Вярно. Едва не ти прерязах гърлото.

Той се подсмихна.

— Знаеш ли, че имам рана, където ме поряза?

— Не, нямаш!

— Да, имам. Поряза ме, като се измъквахме от плевнята и се наложи да срежеш панталоните ми — погледна я. — Ще ти призная, малката, че си представих как ме намушкваш, без да мога да ти се изплъзна.

— Не ми беше лесно да избирам помежду теб и собственика на стария прогнил обор.

— Радваш ли се, че избра мен? — засмя се Алекс, но като я погледна, стана сериозен. Веднага му стана ясен намекът й, че не иска да бъде зарязана сама.

— Да.

Загледаха се и се умълчаха неловко, атмосферата натежа и от предчувствието, че тази е последната им нощ заедно.

Алекс наруши мига.

— А ти целуна ли ги?

— Кого?

— Целуна ли момичетата?

— Гаден си. По-лош си и от убиец, съвсем си се побъркал. Трябва да те затворят в лудница.

— Ами малкият Тим? Ти силно го заинтригува. Открадна ли си целувка от него?

— Ще кажа на Адам и той ще те погне.

Алекс се разсмя.

— О, как ще ми липсваш, малката. Разсмиваш ме винаги, когато ми се струва, че повече никога няма даже да се усмихна.

— Нямаше да си жив, ако не бях аз.

Гласът й беше съвсем сериозен, а очите й бяха впити в неговите.

Алекс се захвана пак с конете.

— Не, няма да дойдеш с мен и не ми вади душата. Я кажи нещо повече за тукашната храна. От утре ще ям само алигатори за вечеря. Чудя се какъв ли е вкусът на месото им?

— Надявам се, че е като магарешка фъшкия — сопна му се тя и го изгледа свирепо. — И да не си посмял да ме молиш да спиш тази нощ с мен в едно легло, защото няма да ти разреша. Ти, Александър… Йейтс, си неблагодарен, подъл и лош дръвник. И съжалявам, че не знам от онези думи, които братята ми употребяват, за да те нарека с тях.

След това излезе от конюшнята и затръшна вратата.

Алекс се обърна, загледа се във вратата и въздъхна. Тя твърде много щеше да му липсва.

* * *

Кей лежеше в леглото… сама… в късната нощ и преглъщаше сълзите си. Когато остави Алекс, близначките я чакаха с още въпроси и с още по-настървено желание да я докосват. Така й налитаха, че се изкушаваше да им каже истината за пола си, но не биваше. Перспективата да се разправя с тях даже само един ден беше достатъчна да й внуши желание за паническо бягство на север. Ами цяла седмица или повече в тяхното общество?

И като капак най-накрая ще види кого — Толи! Брат й Толи, за когото най-върховната радост бе да я накара да се чувства некомпетентна по всички въпроси.

Даже чуваше гласа му: „Значи си била облечена с бална рокля, когато си препуснала посред нощ да спасяваш осъден на смърт убиец? Не се ли притесняваше, че ще си съсипеш роклята? Или че косата ти ще се разплете от онова нещо върху главата ти?“

Щеше да я скъса от подигравки и тя щеше да бъде принудена да ги понася.

Помисли си дали да не му прати един куршум. В рамото или в бедрото. Нищо нямаше да му стане, ще оздравее, а междувременно ще млъкне.

Беше потънала в тези приятни мисли, в ума й се въртяха удовлетворителни картини и в този момент някой почука на вратата. След като чу Грейс да предупреждава момичетата повече да не притесняват Кей, беше сигурна, че Алекс идва да й се извини. Разпиля върху възглавницата онова, което бе останало от косата й.

— Влез!

Грейс подаде глава и Кей започна трескаво да прибира косата си.

— Не исках да те безпокоя, но се чудех какво пише господин Конър. Да не би да се е случило нещо непредвидено?

— Не — отговори Кей. — Само новини от семейството.

— Нямаше как да не забележа, че когато се върна от конюшнята, беше в лошо настроение, та си рекох…

Кей си напомни в бъдеще да бъде по-внимателна. Беше свикнала по време на бягството им с Алекс да не се срещат повторно с едни и същи хора.

— Ядосах се на брат си, защото понякога ме дразни. Такъв си е.

— О! — промърмори Грейс, загледана в ръцете си, сякаш имаше нещо, което не смееше да каже. — Ами, това е добре. Имам предвид писмото. Надявам се, че господин Конър е добре.

Като попремина ядът й към Алекс, тя осъзна за какво е дошла жената: да чуе новини за чичо Конър.

— Той положително си мисли за теб.

— Така ли? — засия Грейс. — И аз си мисля много за него. Разказвал ли ти е как направихме плавателен сандъка, в който пазеше материалите си за рисуване?

— Спомена ми веднъж — излъга учтиво Кей. Чичо Конър дума не обелваше за жени, освен ако не бяха представителки на някое индианско племе. — А подробностите какви бяха?

— Имаш ли нещо против? — попита Грейс и посочи стола до леглото.

— Не, разбира се, че не — отговори Кей и седна. Беше съблякла новата си жилетка, но не и ризата. Панталоните й висяха на таблата на леглото и тя си помисли, че ако беше наистина мъж, тази среща щеше да бъде изключително неуместна.

— Господин Конър беше тук през пролетта заедно с господин Грейди и планираха новата експедиция.

— При теб ли бяха отседнали?

— Да, при мен — потвърди Грейс и отново се загледа в ръцете си. — Господин Грейди постоянно беше зает, но господин Конър… — погледна Кей. — Нали знаеш, че той е много добър художник. Даже и според господин Грейди.

Кей едва се стърпя да не възрази. По нейно мнение чичо Конър беше блестящ ботаник, но като художник беше кръгла нула.

Жената стана, отиде до прозореца, погледна луната, после Кей, седнала в леглото.

— Обикновено не обръщам особено внимание на мъжете, които минават оттук, но господин Конър е различен. Той е учтив и образован и понякога водехме приятни разговори.

— Много мил човек е.

— Нали! — въодушеви се Грейс и седна пак на стола. — Носеше кутии с бои. Имаше топове хартия, донесена от Италия, френски моливи и английски водни бои. Всичките му художнически принадлежности бяха толкова красиви!

Кей само примигваше срещу жената, която очевидно беше луда от любов по Ти Си Конър. Зачуди се дали любовта й е споделена. Според майка й чичо Конър бил неспособен да обича друга освен покойната Вирсавия.

— Чичо Конър ми пише, че ти знаеш къде са материалите му за рисуване. Разрешава ми да ги използвам, докато чакам някой от другите ми братя да дойде да ме прибере.

— Така ли? Колко мило от негова страна, че си спомня. Да, в моята спалня са.

На Кей й се искаше да попита с тях ли спи.

— Спомена нещо за някакъв плавателен сандък.

— Беше поръчал да му изработят метален сандък за боите и рисунките. През него даже вода не проникваше. С господин Конър отидохме на реката и го хвърлихме във водата, за да се уверим, че плава на повърхността и не се мокри отвътре. Бяхме го вързали с въже, за да не отиде в Кауфорд. Като го изтеглихме часове по-късно, хартията, която оставихме вътре, беше съвсем суха.

— Часове ли? — попита Кей, а Грейс се изчерви и лицето й стана по-хубаво и по-младо. Кей си помисли, че любовта преобразява човек.

— Почти цял ден, за да сме напълно сигурни, че не пропуска вода.

— За теб сигурно е било приятно разнообразие — отбеляза момичето.

— Наистина така беше — Грейс се приготви да си върви. — Сандъкът е заключен, но господин Конър ми остави ключа. Щом пише, че разрешава да използваш материалите, ще ти ги дам. Но естествено искам доказателство.

— Да, доказателство — повтори Кей. Изглежда жената търсеше повод да прочете писмото на Конър, но тя не можеше да й разреши. А това означаваше, че няма да й бъде разрешено да използва боите и хартията на чичо Конър, когато Алекс Неблагодарния я зареже тук.

— Оставям те да спиш. Покажи ми доказателство от господин Конър и ще се радвам да ти дам сандъка.

Усмихната отиде до вратата. Кей попита съвсем импулсивно:

— А какво представлява господин Грейди?

Очите на Грейс се уголемиха.

— Не мога да ти го опиша. Тим каза, че пристигал утре, така че сама ще го видиш.

— Според теб възпитан човек ли е?

— Той е… Джеймс Грейди е ненадминат. А сега по-добре да се омитам, иначе момичетата ще си извадят погрешно заключение за нас.

Излезе бързо от стаята.

Измина цяла минута, преди Кей да заудря с юмрук възглавницата. От лошо по-лошо. Всичко се проваляше с главоломна бързина. Щеше да бъде измъчвана седмици наред от три чезнещи от любов женски създания. Двете възнамеряваха да превърнат Кей в свой съпруг, а третата да я преследва, за да й покаже писмо, което не биваше да вижда. Преди това нямаше да й даде даже едно цветно моливче. Какво щеше да прави?

И за капак най-накрая щеше да цъфне Толи.

Кей пак си помисли дали да не скочи през прозореца, да се метне на коня и да препусне. А още по-добре, да се хвърли в реката и да плува до дома. Само не знаеше дали река Сейнт Джон и река Джеймс се срещат някъде. Сигурно можеше да наеме лодка и да се отправи на север. Веднага се усмихна при мисълта колко ще разтревожи Алекс, като види, че я няма. „Така му се пада“ — помисли си тя. Заслужаваше да го изплаши до смърт след онова, на което я обрече. И то след като спаси презрения му живот.

Взе да се унася и се зачуди къде ли спи, като се надяваше да е на някое неудобно и миризливо място.