Рей Морган
Внимание: чаровник! (4)

Четвърта глава

— Вашият съпруг ще се присъедини ли към нас?

Кет се огледа, защото не беше сигурна към кого се обръща сервитьорката.

— Не съм омъжена. Но бих желала едно капучино, моля — каза тя меко. — Искам да…

— Простете ми. — Момичето се усмихна. — Тук често отсядат младоженци и затова предположих, че… Млада сте, а обикновено сами тук са по-възрастните жени… — Изчерви се и млъкна. — Нека започна отначало. Място на бара ли ще обичате, или предпочитате маса за един?

— Второто, моля. — Кет се усмихна и последва момичето към приятна маса с изглед към лагуната. — Благодаря. — Въздъхна и огледа посетителите в заведението.

Момичето бе право. Кет не се вписваше в обстановката. Другите самотни жени бяха на преклонна възраст и жадно се вглеждаха във всеки новодошъл от мъжки пол. Хората на нейната възраст бяха по двойки и влюбено се държаха за ръце. Изглеждаха щастливи… Усети как сърцето й се свива.

— Не, няма да ги предпазиш — промърмори тя на себе си. — А и те не биха те послушали. Нека се поучат от собствения си горчив опит, когато му дойде времето. Както стана с теб…

… Двамата с Джефри никога не бяха имали меден месец. Той й бе обещал Париж, Лондон, пътешествие по Средиземно море, а тя се бе засмяла и бе казала, че й стига да бъде с него. Но след шест месеца я беше напуснал…

Ядосана на себе си, Кет се намръщи.

Джефри… Дотогава не бе срещала хора от неговата класа. И все пак действително беше влюбена в него. Тази любов — или по-скоро болката от нея — продължаваше да я спохожда понякога през самотните дъждовни нощи.

Необяснимо защо изпитваше увереност, че и той я беше обичал. Проблемът бе в това, че от ранното си детство бе свикнал да притежава всичко, което пожелаваше. Когато някоя играчка му омръзнеше, той я заменяше с друга. А Кет се бе превърнала в една от тях и я беше сполетяла същата съдба.

Бяха намесени и други фактори, разбира се. На първо място — родителите му.

Само веднъж бяха долетели от Ню Йорк в Небраска, но това бе достатъчно. Тя се чувстваше притеснена при пристигането им. Бе излъскала скромното жилище и беше платила цяло състояние за цветя през януари, за да поосвежи дома си…

А когато госпожа и господин Колингам се появиха, се оказа, че Джефри изобщо не бе споменал за женитбата си…

От самото начало нещата не потръгнаха. От този миг насетне лицето на госпожа Колингам бе студено и презрително. А господин Колингам от своя страна реши, че не си струва да се занимава с недостойната особа на снаха си и прекара цялото време в делови телефонни разговори.

Посещението не протече добре. Семейство Колингам й показа, че е нищо в сравнение със сина им…

Кет бе въздъхнала от облекчение, когато те си заминаха, но от този момент нататък отношението на Джефри към нея коренно се промени. Сватбеното пътешествие така и не се състоя…

Кет потрепери и си поръча още едно капучино.

Сега имаше други грижи. Вече два пъти се бе опитала да се свърже с Тед, но международните линии бяха заети. Ето защо седеше тук.

Ако той е събрал информация за полковника, тя се надяваше… На какво всъщност се надяваше? Да открие, че е светец ли? Или да получи доклад за предишни измами, за да може жестоката истина да вразуми майка й? Честно казано, не знаеше. А съществуваше и вероятността Тед да не е открил нищо. Тогава пак щеше да е там, откъдето започна. Ала през това време не можеше да седи бездейно в очакване на истината… Трябваше да предприеме нещо. Каквото и да е! Само да знаеше какво!

Кет остави парите за сметката върху масата и забързано излезе навън.

 

 

Без усилие научи в коя стая е отседнал полковникът, но когато стигна пред вратата му, не можеше да се реши дали да почука, а и не знаеше какво да му каже. Идеята й бе да подходи направо, да изложи всичките си страхове и да чуе неговата версия за ситуацията.

„Вие мошеник ли сте?“, щеше да го попита направо. „Ако сте, да знаете, че ще се боря с вас!“ Намръщи се. Не. Това би било твърде предизвикателно. По-добре да апелира към съвестта му.

Кет се стегна и тъкмо щеше да почука, когато вратата се отвори и се появи камериерката.

— Сеньора Бритман? — погрешно предположи тя.

— Извинете ме. Просто проверих дали всичко е наред. Заповядайте, влезте.

Кет колебливо пристъпи напред. Захласната от елегантната обстановка не поправи жената. А и заради акцента й не бе схванала какво точно й се говори.

— Полковникът тук ли е?

Миловидната жена повдигна рамене.

— Полковникът? Не, не е тук в момента. Само другият… Мога ли да ви услужа с нещо?

Кет полагаше усилия, за да разбере какво й казват.

— Не, благодаря, аз…

— Ще бързам, сеньора. Скоро ще се върна с цветята, които поръча… полковникът.

Тя излезе и затвори вратата. Кет остана сама в стаята. Цветя ли? Хм… Цветя… Защо ли един мъж поръчва цветя за стаята си? Отговорът се натрапваше от само себе си.

— Няма да ти позволя да го направиш с майка ми! — прошепна тя и се огледа. Нямаше работа тук в отсъствието на полковника.

Положението бе интересно и то й предоставяше някои възможности. Искаше да разбере толкова много неща за този Бритман, а отговорите може би бяха някъде в стаята…

Стоеше и гледаше вратата на спалнята, като замислено хапеше долната си устна. Кръвта бучеше в ушите й.

Щяха да са й необходими няколко минути, за да прегледа чекмеджетата на бюрото. В тях сигурно имаше полезна информация за този мъж.

Тя влезе в спалнята и се огледа.

Помещението бе обзаведено елегантно със старинни мебели. На масичката до телефона имаше бележник. Без да се замисли какво точно прави, Кет го отвори на буквата „К“. Веднага откри името на майка си.

Милдред Клей, пишеше там, вдовица, Небраска, лотария, дъщеря на име Кетрин, плаване и танци…

Тя отскочи назад, сякаш бе видяла змия. Тук навярно полковникът записваше необходимата информация за жертвите. Всичко се бе оказало съвсем лесно!

Кет затвори очи и си представи сияещото лице на майка си. Какъв подъл измамник! Не беше честно! Ала вече нямаше съмнение — полковникът беше мошеник и трябваше да го разобличи!

Но как? Не можеше да рови из вещите му. Най-малкото бе неморално, дори незаконно. Мястото й не беше тук.

Господи, да падне толкова ниско! Ами ако той ненадейно се върне? Мисълта я накара да потрепери.

Тя поклати глава и се обърна да си върви. Излезе от спалнята, стигна до външната врата и протегна ръка към бравата…

 

 

Рийд я наблюдаваше в огледалото над камината. Бе я наблюдавал от мига, в който влезе, поканена от услужливата камериерка. Бе видял как тя оглежда стаята и беше предположил, че ще го забележи седнал в голямото кресло. Не попадаше в полезрението й, но един поглед в огледалото би го разкрил.

Тя обаче не погледна в огледалото и явно нямаше представа, че той е в стаята. Докато я наблюдаваше, неочаквано бе обзет от горчивина, която нарастваше с всяка изминала минута.

На човек му бе приятно да я гледа с тези нейни руси къдрици и големи черни очи. Навярно би било истинско удоволствие и да я държи в обятията си, ако можеше да се отърси от мисълта за лъжливата й природа…

Ала защо, по дяволите, въображението му играеше лоши номера? Та нали ужким бе закоравял от честите си срещи с използвачки?

Всички жени, с които бе излизал, бяха впечатлени преди всичко от богатството му. Дори заможни жени се превръщаха в сметкаджийки, когато станеше дума за милионите на Бритманови.

И така пред очите му беше Кет, която проверяваше дали „шаранът“ си заслужава усилията. Не би трябвало да се изненадва. Това, което разбра в момента, бе, че Кет е новак в занаята. Кой знае защо, това го вбеси още повече. Щом ще мамят и него, и чичо Джон, поне да бъде професионално и изпипано!

Тя посягаше към дръжката на вратата. Още миг, и щеше да си тръгне. Стисна зъби, а очите му се присвиха с презрение. Нямаше да я остави да се оттегли току-така!

 

 

Пръстите на Кет бяха върху дръжката, когато прозвучалият зад гърба й глас я порази като гръм:

— Хей, я се върни обратно! Къде си мислиш, че отиваш?!

Тя замръзна. Сърцето й пропусна няколко удара.

— Още не си свършила — произнесе с леден глас Рийд. — Като се правиш на шпионин, поне си свърши работата съвестно.

Кет се извърна, но не видя никого. В този момент Рийд бавно се изправи от креслото и се обърна с лице към нея.

— Не те бива много в този занаят, нали? — отбеляза той студено. — И друг път съм бил жертва на жени от твоя тип. Мамили са ме най-добрите в бранша. Бих могъл да те понауча на това-онова.

Кет го гледаше втрещена. Бе на ръба на паниката. Пое дълбоко дъх и опита да се съвземе.

Никога досега не бе попадала в по-неудобна ситуация. Със сигурност мястото й не беше тук. Опита да се усмихне.

— Здравей — промълви с немощен глас.

Той не се усмихна в отговор и лицето й се изопна от страх. Очите му приковаха нейните и техният блясък я накара да потръпне. Какво означаваше това? Разбра твърде скоро. Рийд беше безумно ядосан. Подозираше я. Тя се стегна и вдигна ръка, сякаш да се защити.

— Виж, съжалявам. Трябва да тръгвам. — Отново се обърна към вратата, но твърдият му глас я спря:

— Върни се! — нареди властно. — Щом ще го правиш, направи го както трябва. — Рийд й посочи бюрото. — Когато ти се открие подобна възможност, първото място за претърсване са чекмеджетата с документи.

— Нямам представа за какво говориш…

Той се приближи към нея с ръце, небрежно пъхнати в джобовете на панталона. Ризата му бе снежнобяла и контрастираше с бронзовия загар на кожата. Приличаше на самоуверен мошеник. Какво съвпадение!

— Разбира се, че знаеш за какво говоря — промълви той спокойно и поклати глава. — Искаш да знаеш колко струва чичо ми, нали? Има само един начин да разбереш. Виж банковата му сметка.

Веждите й се смръщиха и възмущението надделя над объркването й. Какво я интересуваше колко пари има чичо му? Колкото и да притежаваше, сигурно ги бе отмъкнал с измама от наивни жени като майка й.

— Не ми трябват банковите му сметки — изрече тя с равен глас.

— Как ли не!

Беше я принудил да отстъпи в един ъгъл и едва ли щеше да прояви разбиране. Задъхваше се, а сърцето й биеше до пръсване. Но вече не изпитваше страх… По-скоро… О, господи… Възбуда!

Бе така впечатлена от мъжкото присъствие, от широките рамене и сините му очи! Какво й ставаше? Дори когато си мислеше, че го мрази, погледът й се задържаше върху красивата чувствена извивка на устните му. И все пак се насили да го погледне в очите. Каква грешка!

— Знаеш как да си служиш с чара, нали, Кет? — Погледът му я накара да се изчерви. — В тази област си истински експерт. — Ръката му се стрелна и сграбчи китката й. Кет подскочи уплашено и се загледа в дългите му силни пръсти. — Но не бива да се уповаваш само на красотата си. — Гласът му бе самото изкушение! — Трябва доста да поработиш, ако искаш да се усъвършенстваш и да успееш в този занаят. — Твърдите му пръсти се плъзнаха по кожата й и предизвикаха вълна от приятни усещания. — Честно казано, не съм сигурен, че притежаваш достатъчно твърдост за това…

Тя не беше в състояние да отмести очи от пръстите върху ръката си. Виеше й се свят и трябваше да си поеме дъх, за да не падне. Той бе прекалено близо до нея! Какво й бе казал току-що? Нещо за… някаква твърдост? Примигна и се взря в очите му.

— За първи път ли го правиш? — Във въпроса му се долавяше двусмислие.

Какво ли имаше предвид? Никога досега не се бе чувствала толкова податлива на нечий магнетизъм. Усещаше се съвсем уязвима и слаба!

— К-к-какво искаш да кажеш? — заекна Кет.

— Опитваш да си хванеш богат мъж — отвърна той меко, доловил отчаяното й състояние. Така му се искаше да се бяха срещнали при други обстоятелства!

Тя беше привлекателна и очевидно много объркана. Съзираше една пулсираща вена в основата на шията й. Изкушаваше го мисълта да допре устни до това място, да го докосне с език. Изпълваше го изненадващо по силата си желание, каквото не бе усещал от дните на ранната си младост.

Момент! Не забравяше ли нещо? Рийд се стегна и рязко се отдръпна, ала без да пуска ръцете й.

— Ти си го правила и преди, нали? Била си омъжена за Джефри Колингам. Или поне така твърдиш.

Тя се намръщи и тръсна глава, за да събере мислите си. Споменаването на Джефри я върна към реалността, но не виждаше каква връзка има бившият й съпруг с настоящата ситуация.

Въпросът бе в това, че чичото на Рийд беше измамник — човек, който злоупотребява с доверието на самотни наивни жени. Нима не бе открила преди малко неоспорими доказателства за това?

Кет се отскубна от хватката му.

— Нямам представа какво се опитваш да докажеш, Рийд Бритман! Знаеш много добре с какво се занимава чичо ти! Открих доказателствата, за които бях дошла!

— Доказателства ли? — Той повдигна вежди. После кимна и я изгледа саркастично. — Това ли откри? Аз пък мислех, че търсиш нещо друго… Пари в брой например. Или нещо, подходящо за крадене. Но май нямаш късмет. Чичо ми не държи бижута тук. А и като предвидлив човек всичките му пари са в чекове. Те от своя страна са винаги в джоба му. Няма нищо за теб, освен ако не харесваш старинни мебели…

Този мъж бе непоносим! Дали наистина смяташе, че е дошла, за да ограби полковника? А това, че и Рийд е престъпник, не му даваше правото да мери всички хора със собствения си аршин!

Пръстите й инстинктивно потърсиха нещо тежко, за да го запрати в красивото му лице. Вместо това обаче, предпочете да направи опит да му се изплъзне и успя.

Отиде в средата на стаята и се обърна.

— Не съм дошла тук, за да крада. Нито пък да шпионирам. Камериерката ме взе за някой друг и ме свари неподготвена. Преди да се усетя, вече бях в стаята.

Той кимна, без да вярва на нито една нейна дума.

Кет явно се придържаше към своята версия и ако той не бе придобил горчив опит с подобни жени, дори би й повярвал. Но нямаше никакво съмнение — бе заловена на местопрестъплението в същата тази стая! Тя бе лъжкиня!

— Разбирам — каза той бавно. — Е, понеже чичо ми го няма, може би ще говориш с мен?

— Така и ще направя. — Сега ще му даде да разбере! — Камериерката ме помисли за госпожа Бритман, следователно съществува госпожа Бритман! — Тя се усмихна тържествуващо. — Полковникът… женен ли е? — Мислеше, че думите й ще го объркат и за миг й се стори, че е успяла.

Рийд примигна, ала нещо се промени. Гневът му бе изместен от присмех. Разбра го по очите му. Той едва се въздържа да не се засмее, когато й отговори:

— Чичо Джон никога не е бил женен.

Какво облекчение! Но всъщност имаше ли значение? Погледна мъжа насреща си. Силуетът му бе очертан на фона на прозореца. Около него струеше светлина. Той действително бе красив!

— Коя тогава е госпожа Бритман? — запита тя предизвикателно.

Той сви рамене и отново пристъпи към нея. Този път тя не се отдръпна, а вдигна лице към него.

— Просто се пошегувах — отвърна, като истински се забавляваше. — А камериерката прие думите ми буквално.

— Ясно, значи ти си женен.

Той направи гримаса и я погледна присмехулно. Отново бе съвсем близо до Кет. Прекалено близо! Независимо дали й харесваше, или не, но Рийд бе ужасно привлекателен, отгоре на това умишлено я предизвикваше!

— Не, не съм женен — каза най-сетне. — Какъвто чичото, такъв и племенникът…

Точно от това Кет се страхуваше.

— Това семейна черта ли е? А по какъв начин вие, Бритманови, умножавате рода си?

Рийд искрено се засмя. Изглежда предишното му раздразнение се беше изпарило. Надвеси се над нея.

— Все някак се справяме…

Кет помисли, че с такъв подход няма да се добере до нищо. Да се бе измъкнала, вместо да подхваща настоящия разговор! Сега вратата й се струваше безкрайно далеч…

— Винаги съм се чудила дали мошениците се раждат такива, или са били обучавани, за да се захванат с този занаят? Това традиция ли е в семейството ви?

Той се усмихна самоуверено и посегна към нея, за да приглади една от немирните й къдри.

Кет се изкуши да отблъсне ръката му, но се въздържа. Само блясъкът в очите й издаваше бурята от чувства, бушуващи в нейните гърди. А Рийд явно можеше да ги види, защото се засмя леко.

— Ти как мислиш?

Кет прехапа устни и вдигна глава предизвикателно.

— Смятам, че от най-ранна възраст умишлено учите децата си да лъжат!

— Това е то, разковничето на оцеляването! — Отново се засмя, ала след миг очите му потъмняха и той премести дланта си отзад върху шията й. — А сега ти ми кажи как се справяте двете с майка ти?

— Да се справяме ли? С какво?

— С усъвършенстването на прастарата игра на прелъстяване. Или ще заявиш, че това качество е вродено у жените? Така ли е?

Тя се вгледа в очите му. Дали действително мислеше така за двете с майка й, или просто прехвърляше топката, защото се страхуваше от разкритията? Не схващаше ли колко плитък е този трик?

— Виждал ли си майка ми? — попита тя, като се опита да потисне усмивката, готова да се появи на устните й при мисълта за Милдред в ролята на фатална жена.

— Все още не. С нетърпение очаквам знаменателното събитие.

— Мисля, че ще си промениш мнението веднага, щом я видиш.

Той повдигна вежди.

— Толкова ли е добра в занаята?

— Не! Не изопачавай думите ми! Тя е истинска, искрена…

— Признавам, че чичо Джон открай време харесва такъв тип жени.

— Така ли? Колко интересно! — Очите й гневно пламтяха. — Ала не смяташ ли, че друг глагол би бил по-подходящ? „Открай време преследва“ е по-близко до ситуацията.

Рийд я изгледа внимателно. Защо ли тя продължаваше с всички средства да се придържа към своята версия? И двамата прекрасно знаеха, че тя и нейните действия попадат под ударите на закона.

Кет опита да се промъкне към вратата, но на него не му се искаше да я пусне.

— О, не, няма да се отървеш толкова лесно.

— Какво имаш предвид? — намръщи се тя.

— Хванах те да тършуваш из стаята на чичо ми. Нима очакваш да забравя това?

Кет го изгледа изумена.

— Не съм направила нищо подобно! Попаднах тук случайно и ти го знаеш!

— Предполагам, че по-скоро е било добре замислен план. — Пръстите му се плъзнаха по бузата й и тя осъзна, че едва поема дъх. По лицето й се плъзна нещо топло.

— Само се мъчех да разгадая намеренията на чичо ти!

— Съжалявам, че провалих плановете ти, Кет, но ти бе хваната на местопрестъплението. Смятам, че си длъжна да платиш обезщетение.

По погледа му Кет разбра, че говори напълно сериозно.

— За какво… говориш? — протестира тя, едва потискайки паниката си. — Какво обезщетение искаш?

— Предоставям ти право на избор. Или ще извикам охраната на хотела, или…

— Или… Какво? — попита тя възмутено, а сърцето й сякаш щеше да изхвръкне от гърдите.

— Използвай въображението си — каза той меко и пръстите му изведнъж се озоваха в косите й.

Кет преглътна мъчително. Този мъж бе натрапчиво нахален! Някой би трябвало да му даде добър урок!

— Това ли е единственият начин да предумаш някоя жена да легне с теб? — запита тя със сарказъм. — Мислех, че мъж като теб притежава повече гордост.

Рийд се засмя небрежно, а погледът му се плъзна по долната й устна, преди да я погледне втренчено в очите.

— Гордостта няма нищо общо в случая, Кет. — Наведе се към нея и дъхът му опари лицето й. — Ти си може би най-чаровният крадец, с който съм имал работа…

Кет трепереше и знаеше, че Рийд го усеща. Безкрайно унизена, се опита да го нарани:

— Винаги ли си очарован от жени, които не могат да те понасят?

— Нима искаш да кажеш, че ме мразиш, Кет?

— „Мразя“ е грозна дума. Предполагам, че чувствата ми са недотам определени. По-скоро изпитвам към теб… силна антипатия…

— Чудесно. Я да проверим дали няма да изпиташ симпатия към това…

Той щеше да я целуне, а тя не искаше да го възпре! Втората констатация я изуми.

Не й бе присъщо да се целува с почти непознати мъже. А и през последните няколко месеца изобщо не й се беше случвало… Сигурно затова се поддаде така бързо. Може би… А може би Рийд е един изпечен женкар…

О, тя ще му позволи да я целуне, защото по този начин ще си отвори път за бягство.

Точно това бе отговорът! Целувката беше само хитрост. Сега й оставаше да убеди и себе си в това…

Съвсем бавно Рийд приближи устни до нейните и я целуна. При допира тя затвори очи и потъна в блаженство…

Устните му бяха топли, гладки, успокояващи и Кет въздъхна. Поддаде се на натиска им, разтваряйки своите, сякаш това бе най-естественото нещо на света. За миг се почувства обичана и закриляна както никога досега. Докосването му бе неочаквано нежно. Би желала това да продължи до безкрай…

В този момент нещо се промени. Неговите длани се плъзнаха надолу по тялото й и я притиснаха към твърдите му мускули. В целувката му се прокраднаха нови желания, които я покориха.

Кет откри, че отвръща на страстта му с плам, че се разтапя в обятията му, че се открива пред него като разтворена книга. Сякаш цял живот бе чакала този миг! Никога не се бе чувствала по-женствена, по-страстна и по-желана. Искаше й се да се притиска към него все повече и повече… Да го почувства в себе си…

Рийд усети надигащата се в нея страст и се стресна. Не бе очаквал, че тя ще бъде истинска, жива, искрена. Не беше свикнал да получава толкова много в отговор. Това го обърка и присъщата му предпазливост надделя. Трябваше му време, за да проумее реакциите й, а и нея самата.

Когато той се отдръпна, Кет остана разочарована. Все още я притискаше в обятията си и тя впи поглед като омагьосана в сините му очи.

— Много си наивна за професионална мошеничка. — В думите му имаше нежност.

Наивна ли? Гневът отново забушува в гърдите й. Как смееше да говори така? Не бе ли разбрал, че реакцията й е спонтанна и искрена?

— Колко пъти трябва да ти го повтарям? — изстреля към него. — Не съм изнудвачка!

Ядът й помогна да си възвърне самообладанието. Кет се отдръпна от него. Рийд бе слисан, но за нищо на света не би го показал. Той поизправи рамене и насила придаде цинизъм на усмивката си.

— Добре, предполагам, че тогава майка ти е мошеничката. А ти си й само съучастник…

Кет го изгледа яростно. Беше подхванал старата песен на нов глас! Крайно време бе да изяснят нещата.

— Ще ти кажа направо. Искам да разбера какви са намеренията на чичо ти. Майка ми смята, че отношенията между тях са станали сериозни. Така ли е? Ако не, защо тогава подхранва напразни надежди у нея? Няма да му позволя да разбие сърцето й!

Рийд поклати глава, сякаш съжаляваше за нещо.

— Нека го кажем така, Кет. Твоята майка не е първата жена, влюбила се в чичо Джон. И ако тя си въобразява, че той ще се ожени за нея… Е, ами той все още си е ерген, нали? Така успях ли да отговоря на въпроса ти?

Да, това изясняваше всичко! Кет отмести очи и преглътна мъчително. Джон не се женеше за любовниците си! Само придобиваше контрол върху парите им по някакъв начин! Горката й майка! Тези мъже бяха истински акули!

— Така че, Кет, кажи на майка си да се откаже — продължи Рийд. — Не й позволявай да затъне. Ако тя мисли, че може да спечели в тази игра, дълбоко се лъже. Само ще се нарани.

— Отново нямам представа за какво говориш, Рийд — каза Кет след минута. — Това не е игра. Майка ми не изпълнява роля. Тя е истинска! А аз само търсех някои отговори… — Гласът й изневери и тя отмести поглед за миг. — Само искам да защитя майка си.

Рийд се намръщи. За първи път го споходи съмнение. А може би Кет казваше истината? Изглеждаше толкова невинна, че му идеше да я сграбчи в прегръдките си и да я защитава от целия свят. Това за сетен път доказваше колко е наивен, и то след всички изминали години! Та тя бе лъжкиня, по дяволите! Трябваше да го запомни добре.

— Ако майка ти поне малко прилича на теб, разбирам защо чичо ми не може да бъде по-въздържан.

Кет щеше да го зашлеви, но неговата ръка се оказа по-бърза и Рийд хвана китката й.

В този миг на вратата се почука. Влезе камериерката с огромен букет гладиоли и някаква бележка в ръце.

— Господин Бритман — каза тя с усмивка, без да усеща напрежението между двамата, — съпругата ви остави съобщение на рецепцията. Би желала да промените часа на срещата, която да се състои в три и половина.

Кет стоеше като замръзнала. Рийд също бе шокиран, но се съвзе значително по-бързо.

— Съпругата ми?! — попита той, хвърляйки поглед към Кет.

Момичето усмихнато прочете бележката.

— Сеньора Шели Бритман, нали?

— О, разбирам. — Рийд се засмя с облекчение. — Благодаря ви.

Кет бе отвратена и разочарована едновременно.

— Лъжец! — прошепна тя и тръгна към вратата.

— Не съм женен, Кет — каза той и я хвана за ръката.

— Тогава чичо ти е женен. — Кет се отскубна. — Така или иначе, нечия госпожа Бритман ще бъде тук следобед. Криете я, за да не пречи на плановете ви или пък самата тя е в течение на подлия ви замисъл!

— Кет…

Тя не искаше да чуе и дума повече! Затръшна вратата и забърза към асансьора. Щеше да отиде на острова и да отведе майка си от това отвратително място!