Рей Морган
Внимание: чаровник! (11)

Единадесета глава

Майка й я очакваше в бунгалото. Тя вдигна поглед от списанието, което четеше, и видя бурята от чувства, изписана върху лицето на дъщеря си.

— Какво се е случило, скъпа?

Кет тръсна глава.

— Семейство Бритман са богати! — изрече почти ридаейки.

Милдред кимна тъжно.

— Предполагах и се страхувах от това. Знаеш ли, скъпа, Рийд изобщо не прилича на Джефри…

— Напротив, прилича! Същият е. Не разбираш ли? Затова се влюбих в него! — Тя се хвърли отчаяна на леглото. Като видя загриженото изражение на майка си обаче, се почувства като малко момиче. За кой ли път се нуждаеше от защита и утеха? — Майко, още колко се налага да останем тук? — Премигна, за да прогони сълзите. — Искам да се приберем у дома! Незабавно!

Милдред въздъхна и леко се засмя.

— Можем да отпътуваме още тази вечер, скъпа. Според първоначалните си планове съм запазила две места за полета до Чикаго довечера. Тъкмо щях да се обадя на летището, за да отменя резервацията, но ако си убедена…

— О, да, убедена съм! — Стана и започна да събира багажа. Изведнъж се сети за нещо. — Чакай малко. Ти и полковникът…

Майка й махна с ръка.

— Не се тревожи за мен, Кет. Прекарахме чудесно, но е крайно време ваканцията да свърши…

— Да свърши ли? — Изгледа майка си смаяно. — Но аз мислех, че може би… ще се ожените.

Милдред се засмя.

— И аз си мислех същото отначало. Смятам, че и на Джон не му бе чужда тази мисъл. — Седна на леглото до дъщеря си и я прегърна. — Времето, което прекарахме заедно, беше прекрасно. В крайна сметка обаче и двамата сме зрели, улегнали хора. Водим различен начин на живот на две съвсем различни места и сме свикнали с него. Зная, че не бих могла да се чувствам щастлива в Ню Йорк, а той никога не би живял пълноценно в малкото ни градче в Небраска. Уговорихме се да се срещнем отново догодина. И с удоволствие си мисля за бъдещето. Почивката бе наистина прекрасна, ала човек не може и не бива само да се забавлява. Време е да се прибираме у дома…

Каква ирония на съдбата! Та тя бе дошла тук, за да спаси майка си, а ето че сега на нея й трябваше спасителен пояс, а не на разумната Милдред, която толкова трезво преценяваше настоящето и бъдещето. Да я бе послушала още в началото! Само че вече бе прекалено късно… Оставаше й само да събере багажа и да запази самообладание, докато се приберат у дома.

После щеше да има достатъчно време да страда…

 

 

Главата на Рийд щеше да се пръсне от шумовете и какофонията в чакалнята на летището. Още не вярваше, че това наистина се случва. Кет отлиташе без него, а той не можеше да направи нищо, за да я спре!

— Трябва да разбереш — му бе казала със съчувствие Милдред преди няколко часа, когато се бе обърнал към нея за помощ. — Предателството на Джефри я нарани дълбоко. Тя е възпитана да вярва, че щом веднъж обвържеш живота си с някого, ще бъдеш с него и в радост, и в беда, докато смъртта ви раздели. Кет бе съзряла за семейство, бе готова да бъде добра съпруга. А мъжът, когото избра, й махна с ръка, каза й: „Чао!“ и толкова! Това разклати вярата й в самата нея и разби самочувствието й. Как и къде е сгрешила не зная, но тя опита да си обясни развоя на събитията с факта, че той е богат и разглезен. И обвини средата, в която е израснал, за провала на брака им…

— Така ли беше в действителност?

Милдред мъдро беше свила рамене.

— Кой знае? Може би. Отчасти. Но по-дълбоката причина е, че Джефри бе слабохарактерен и лесно се поддаваше на чуждо влияние, като се ръководеше от мнението на родителите си. И когато те не одобриха Кет, той загуби интерес към нея. Необходимо му беше тяхното одобрение и се опита да го заслужи…

— Като изостави Кет?

— Да. Кет трудно превъзмогна раздялата. А и до ден-днешен този епизод от живота й оказва влияние.

Рийд умърлушено бе прокарал ръка през косата си.

— Но аз не съм като Джефри!

— Разбира се. — Милдред нежно го бе погалила по ръката. — Нямам представа какво да ти кажа, Рийд. Кет години наред изграждаше стена около сърцето и душата си. Само един много решителен и търпелив мъж би могъл да я разбие.

А Рийд не беше от търпеливите. Бе се опитал да поговори с нея, а тя учтиво, ала хладно му беше отказала. Когато отново понечи да заговори за съвместното им бъдеще по време на вечерята, Кет просто се оттегли и поръча да й занесат храната в стаята…

След като бе почукал на вратата на бунгалото й, за да се изяснят, Кет бе накарала Милдред да го отпрати. Тогава му прекипя. Щом тя отиваше в Небраска, той щеше да я последва и ето че сега се щураше из чакалнята, за да я открие.

— Ще си купя билет за твоя полет — съобщи й той, като я гледаше ядосан. — И не се опитвай да ми попречиш!

Кет не се опита, но обстоятелствата свършиха това вместо нея.

— Съжалявам, сеньор. — Служителката на гишето поклати глава. — За този полет няма билети.

Нямало билети! Рийд се обърна и се взря в Кет.

— Тогава ще купя авиокомпанията! — избухна той.

Тя вдигна ръце, а в очите й имаше сълзи.

— Виждаш ли!? — възкликна. — Това е съвсем показателно! Богаташите смятат, че всичко се купува с пари!

После му обърна гръб, хвана майка си под ръка и забърза към залата в очакване да обявят полета им.

Рийд я гледаше потресен. По дяволите, той наистина бе богат! Нима трябваше да се извини за това? Или да раздаде богатството си на бедните? А може би вече бе необратимо деформиран от него и дори бедността не би могла да го промени? Някак бе убеден, че доводите на Кет щяха да са в тази насока. Трябваше да има някакъв изход, но в момента Рийд не знаеше как да постъпи. Продължи да гледа отдалечаващата се фигура, прекрасните й руси къдри, нежната извивка на овала. Прониза го остра болка. Имаше нужда от нея! Дори Ейлийн не бе завладявала душата му по този начин. На света съществуваше само Кет! Нямаше да й позволи да напусне живота му просто ей така! Трябваше да я задържи на всяка цена! Но как, по дяволите, да го направи?

 

 

Очите на Кет бяха сухи, но цялото й същество бе пронизано от непоносима болка. Пръстите й трепереха, докато подаваше бордовата си карта. Доволна бе, че най-сетне се качва на самолета.

Трябваше да се отдалечи на безопасно разстояние от Рийд, преди той да измисли начин да я разубеди. Знаеше, че замисля нещо, а не бе уверена дали ще успее да му устои. Рийд й беше толкова скъп!

— Добре ли си? — попита Милдред на път към самолета.

— Да, разбира се — каза тя твърдо и премигна от явната лъжа. Изобщо не бе сигурна дали някога ще се чувства добре…

Те се настаниха на местата си и Кет се загледа през прозореца в тъмнината. По хълмовете блещукаха прозорците на хотелите и къщичките. Затвори очи и сковано се облегна назад.

Защо дойде тук? Защо отново позволи на някой да нахлуе в живота й? От този миг насетне щеше да внимава и нямаше да рискува да се влюби пак, нямаше да поема риска да изживее още веднъж такава болка! По дяволите, можеше дори да се омъжи за Тед! Така би убила всички глупави импулси, които я подвеждаха. Стресна се, когато майка й я докосна.

— Кет, къде смяташ, че са останалите? — попита я Милдред тихо.

Дъщеря й отвори очи и се огледа. Освен тях на борда нямаше никой друг. Тя се намръщи, но дочу гласове зад завесата към салона на първа класа и отвърна спокойно:

— Не се тревожи, мамо. Има хора в първа класа. Сигурна съм, че и другите скоро ще дойдат.

Отново затвори очи и почти беше задрямала, когато моторите заработиха и самолетът започна да рулира по пистата.

— Кет… — Гласът на Милдред бе изтънял от притеснение. — Нали служителят на гишето за билети спомена, че всички места са заети? Къде тогава са останалите пътници?

Кет се огледа и стана. Освен тях двете във втора класа нямаше други пасажери. Бяха съвсем сами, а самолетът се готвеше да излети!

— Къде е стюардесата?

— Не съм видяла жива душа, откакто се качихме на борда. — Очите на Милдред бяха широко разтворени от изумление. — Какво, за бога…

Не остана време да довърши въпроса си. Тромпет наруши тишината и иззад завесата на първа класа изникна състав мексиканци, които опънаха струните на китарите, и запяха испанска балада. Стъписана, Кет седна. А мексиканците й се усмихваха като заговорници.

— Какво, за бога, става?! — повтори Милдред, след като се посъвзе от смайването.

— О, господи! Рийд! — отвърна рязко Кет и пое дълбоко дъх. — Ще го убия!

Но „убийството“ трябваше да почака, докато изслушат серенадата от мексикански романтични мелодии. Когато и последните звуци замряха, Милдред вече се заливаше от смях, а дъщеря й вътрешно кипеше от гняв.

Най-сетне се появи и стюардесата, която съобщи на музикантите да се върнат по местата си и да закопчеят предпазните колани, докато самолетът излети.

— Има ли някаква възможност да се върна на летището? — попита я Кет с леден глас. — Изглежда съм забравила нещо важно.

— Съжалявам. — Момичето й се усмихна лъчезарно. — Твърде късно е. Вече излитаме.

И в действителност се отделиха от земята, докато стюардесата ги запознаваше с правилата за безопасност. След това тя отново се скри зад завесата на първа класа.

— Той е на борда! — заяви Кет отчаяно на майка си. — Сигурна съм, че е на борда!

Когато самолетът набра необходимата за полета височина и знакът за закопчаване на предпазните колани угасна, зад завесата настъпи ново раздвижване. В прохода се появи количка, натоварена със сребърни прибори и крехък китайски порцелан. Двама усмихнати мъже в официално облекло започнаха да обслужват Кет и майка й. Вечерята бе повече от изискана. За начало им сервираха „Кралска салата“ и отлежало френско вино. Очевидно под похлупаците ги очакваше филе миньон и много други деликатеси. За миг Кет и Милдред загубиха ума и дума. Но яростта на първата й помогна бързо да възвърне самообладанието си.

— Какво е всичко това? — мрачно настоя Кет. — Не сме поръчвали нищо. Върнете го обратно!

Ала сервитьорите се престориха, че не разбират английски и съсредоточено продължиха да си вършат работата.

Кет бе напълно объркана.

— Рийд! — извика тя към завесата. — Страхливецо! Излез!

Сърцето й се преобърна в гърдите и замря, когато той подаде глава през завесата и й се усмихна.

— Здрасти! — ведро я приветства. — Как е дотук?

— Дотук ли? — Кет полагаше усилия да се намръщи, но не успяваше. Поне прикри радостта си от факта, че го вижда отново. — Какво имаш предвид? Какво, още ли има?

Той се приближи по пътеката към тях.

— Аз — каза той, приковал очи в нейните. — Оставам само аз.

Само той! Тя не успя да устои и го погледна с всичката си любов.

— Извинете ме — мърмореше Милдред, опитвайки да се промуши между тях. — Налага се да отида до… Хм, ще се върна.

Тя изчезна зад завесата, последвана от сервитьорите, а Кет дори не забеляза.

— Рийд — казваше тя безпомощно в този момент, — защо правиш всичко това?

— Ти как мислиш? — Той нежно пое ръката й в своята и бавно целуна пръстите един по един. Огромните му очи я изгаряха.

Кет се помъчи да преглътне буцата, заседнала в гърлото й.

— Как успя да купиш авиокомпанията толкова бързо, за бога? — дрезгаво промълви тя.

— Не съм я купил. Да не би… да ме мислиш за откачен? — Отпусна се на съседната седалка. — Не бих купил цяла авиокомпания просто ей така.

— Какво си направил тогава? — премигна Кет объркана.

— Просто откупих билетите от всички пътници. На двойна цена. После наех оркестъра и персонал от ресторанта на летището. Страхувам се, че някой ще трябва да почака повечко за филето си…

Кет не се сдържа и избухна в смях.

— Рийд, ти си луд!

— Напълно си права. — Той се наведе към нея. — Луд съм по теб. И няма да позволя такава дреболия като парите ми да се изпречи между нас.

— Но…

— Кет… — Повдигна брадичката й и я погледна в очите с любов. — Зная историята с бившия ти съпруг. Само че аз не съм Джефри.

— Вярно е — прошепна тя и очите й се напълниха със сълзи. — Ти не приличаш на никого, когото познавам. Няма друг като теб!

— Това е добре като начало. — Усмивката му бе закачлива. — Но от сега да сме наясно — нямам никакво намерение да се извинявам за това, че съм богат. Винаги съм бил богат и ще продължавам да бъда. Богатството прави живота по-лесен. — Сви рамене. — Точно сега то ми даде възможност да ти покажа как се чувствам.

Необяснимо защо зад думите му Кет откри дълбок смисъл.

— И как се чувстваш? — попита тя. Жадуваше да го чуе от собствената му уста.

— Чувствам се влюбен — прошепна той нежно. — Съзнавам, че ни е нужно време, за да се опознаем по-добре, обаче държа да сме наясно от самото начало. Искам да се омъжиш за мен.

— Обичам те, Рийд Бритман! — призна Кет.

— Аз те обичам повече, Кет Клей! — възрази той.

— Не е вярно!

— Вярно е!

— Виждаш ли? Действително характерите ни са несъвместими. Никога няма да живеем в съгласие!

— Искаш ли да се обзаложим?