Крейг Ръсел
Братът Грим (56)

55.

15:00 ч., понеделник, 26 април

Санкт Паули, Хамбург

Както Ана беше предположила, Фендрих не можа да предостави каквото и да било твърдо алиби за местопребиваването си в нощта на последното убийство. Дори не можа да каже, че е гледал телевизия и да съобщи нещо за вечерната програма. Вместо това беше прекарал вечерта в четене и подготовка за уроците си на другия ден. Беше ясно, че Ана вече го съжаляваше. Той явно беше напълно разстроен от оскверняването на гроба на майка му. Фабел дори подозираше, че Ана може би е отишла по-далече, отколкото трябва, като го е успокоила с теорията на Фабел, че истинският убиец го използва само за отвличане на вниманието.

Поне знаеха на кого са принадлежали очите. ДНК тестовете потвърдиха, че едните са на Бернд Унгерер, а другите — на тялото, извадено от Елба. Холгър Браунер беше направил и тестове с косата на трупа от реката. Те потвърдиха, че татуираният мъртвец е бил наркоман, но не показваха скорошна силна доза. Патологът потвърди, че причината за смъртта е единственият широк разрез на гърлото и в дробовете няма вода. Жертвата беше умряла преди потопяването във водата.

Осигуриха си разрешение за влизане и претърсване на две помещения. Първото беше за апартамента на Лина Ритер, известна проститутка, която беше обявена от сестра й за изчезнала. Досието на Лина беше проучено и беше установено, че именно тя е жената, чието тяло беше разположено, облечено в традиционен фолклорен костюм, в женското гробище на Олсдорф.

Второто разрешение беше за студио за татуиране в западната част на Санкт Паули. Не беше трудно да го намерят. На полицаите в целия град беше наредено да проверят всеки салон за татуировки на територията си, да покажат снимките и да видят дали някой ще ги познае. Наблюдателен млад старшина бе решил да не пренебрегва факта, че точно това студио изглежда винаги затворено, и поразпита съседите. Никой не знаеше къде е Макс Бартман, но за него беше необикновено да не е отворил. Бизнесът беше животът му, освен това живееше над ателието.

Студиото беше мъничко. Единствена стая с прозорец, който би гледал право към улицата, ако не беше покрит със снимки и илюстрации, изкопирани върху него, които разкриваха пред минувачите таланта на майстора вътре. Естествената светлина едва се процеждаше през нищожните пролуки между колажите с модели и Фабел трябваше да включи голата крушка на тавана, за да вижда ясно. Той благодари на полицая и помоли да почака отвън. Останаха двамата с Вернер в тясното студио. Две стари разнебитени кожени кресла бяха сложени от двете страни на малка странична масичка със списания. Тапицирана маса за физиотерапия беше тикната до едната стена, а до нея имаше въртяща се табуретка. На ръба на масата беше завинтена шарнирна лампа. Плетеница от жици висеше от гнездо в стената и водеше до метална кутия с ключ и скала, после към алуминиев апарат за татуиране. Още три апарата лежаха на масата. Монтиран на стената шкаф съдържаше редове с мастила за татуиране с голям спектър цветове, както и шаблони за татуировка, игли, кутия с хирургически ръкавици и стерилни тампони.

Фабел измъкна от джоба си чифт следователски ръкавици и си ги сложи. Стените също като прозореца бяха покрити с модели за татуировки и снимки на доволни клиенти. Страшно много време би отнело да се подредят всички тези снимки и да се види дали някои от тях съответстват на татуировките на мъртвеца. Огромен плакат с изглед на планина и море с изписано с главни букви заглавие „НОВА ЗЕЛАНДИЯ“ беше единствената стенна украса, несвързана с татуиране. Другата беше бележка, написана на ръка с флумастер, която излагаше правилата на студиото: никакво пушене, деца, пияни и наркотици, никакво неуважение.

Фабел разгледа снимките отблизо. Не всички бяха фотографии в едър план на ослепителни нови татуировки. Някои показваха двама-трима усмихнати пред камерата хора, обърнали рамо или бедро към обектива, за да покажат произведенията на изкуството по тялото си. Една личност се появяваше на доста снимки — слаб мъж с тъмна коса, започнала да посивява, вързана на опашка отзад. Лицето му беше изпито, бузите хлътнали, имаше вид на пияница. Фабел се съсредоточи особено върху една снимка. Беше лято, човекът с конската опашка носеше черен потник и беше сниман с дебела жена, на която явно току-що беше татуиран флорален мотив на масивната гърда, щедро показана пред фотографа. Фабел видя, че и самият мъж на снимката беше покрит с татуировки. Но те не бяха така колоритни като тези на клиентите му. И се състояха от образи и фигури.

— Вернер! — повика Фабел, като не сваляше очи от снимката. — Мисля, че открихме нашия човек. Не е клиент, а самият майстор на татуировките.

Врата извеждаше от студиото. Беше махната, явно за да увеличи мизерното пространство, и беше заменена със завеса от многоцветни пластмасови ленти. Вернер продължаваше да изследва студиото, а Фабел тръгна към останалите помещения. Той раздели пластмасовите ленти и влезе в квадратен хол. Отдясно тясно килерче беше превърнато в тоалетна с ръчно казанче. Точно пред Фабел имаше стълбище, което остро завиваше надясно, после направо, и го отведе до горния етаж. Там имаше три мънички стаи. Едната обединяваше ролите на кухня и всекидневна и беше обзаведена с диван и кожено кресло като тези в студиото, но в много по-добро състояние. Имаше много стар телевизор и стереоуредба. Втората стая беше спалня — толкова малка, че побираше само креват, шкаф с книги и лампа, която стоеше на пода до леглото.

Малката квартира потисна Фабел. Беше неприветлива, но чиста, и Бартман явно беше я поддържал в ред. Беше от вида функционални, но бездушни жилища, в които живее сам мъж. Фабел си представи собствения си апартамент, с хубавите мебели, буков паркет и зашеметяващ изглед към Алстер. Той беше от друга класа. Но имаше нещо в това пространство, капсулирало живота на Бартман, което беше потискащо подобно. Докато стоеше тук, в мъртвия апартамент на мъртъв човек, Фабел взе решение за собствения си живот.

Погледна под кревата и намери голяма плоска папка. Издърпа я и я сложи на кревата, после я отвори. Съдържаше чертежи с перо и мастило, ескизи с въглен и две-три картини. Обектите им бяха неинтересни — дървета, сгради, натюрморти — и явно бяха етюди, предназначени да проверят по-скоро обхвата и техническите умения, отколкото въображението на художника. Фабел откри, че е рисувал отлично. Всеки етюд беше подписан с инициалите М. Б.

Остави папката на леглото и отиде да прегледа шкафа с книги — всичките свързани с майсторството на татуировката. Имаше научни текстове върху историята на боди-арта, книги за полупорнографското „фентъзи“ изкуство, ръководства за оборудване на ателиета за татуиране. Но три книги не се връзваха с общата насоченост. Ток на възбуда прониза Фабел: едната от тях беше „Събраните приказки на Братя Грим“, а другите две бяха върху стари германски готически шрифтове.

Старогермански образци и шрифтове. Събрани приказки на Братя Грим. Човек не би очаквал да намери точно това в апартамент на майстор по татуировките. Поредно убийство, свързано с Грим, пореден труп, но този път непредназначен да бъде намерен.

Фабел отдели трите книги и ги остави настрана, за да ги приберат после в плик за улики. Постоя малко в неприветливата стая, вперил поглед в книгите. Знаеше, че тепърва му предстои да разгадае тяхното точно значение. Знаеше също, че току-що беше направил голяма крачка към убиеца. Той отвори клетъчния си телефон и щракна бутон за бързо набиране.

— Ана. Фабел е. Имам странно искане. Позвъни на Фендрих и го попитай има ли някакви татуировки…