Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (122)

LXIII

— Дами и господа, извиняваме се за закъснението, но ще трябва да почакате още няколко минути, докато излетим.

Гласът на капитана от високоговорителя беше като безсилно грачене, приглушено от рева на вентилационната система на самолета.

— Истината е — обясни той, — че седемдесет порции храна не са доставени на борда. Не обичам забавянията, но тъй като полетът ни е вечерен, не искам да умрете от глад на път за приятните си почивни дни във Вегас. С малко късмет ще излетим до двайсет минути.

По-бързо, помисли Уоли и нервно запресмята времето, което щеше да му е нужно, за да се ориентира къде е бюрото за коли под наем в Лас Вегас, за да излезе от града и да се отправи по пътя през пустинята по магистрала 93.

Щеше да пристигне късно. Може би твърде късно.

По-бързо.