Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (110)

LI

Беше късно. Всички от кантората си бяха отишли.

Франк Макена седеше на бюрото си и се взираше в броя на „Таймс“ със снимките, отразяващи кариерата на Ани. Стоеше в чекмеджето му близо седмица. Някаква сила му пречеше да изхвърли вестника.

Толкова отдавна не беше я виждал. И все пак снимките й, включително и онези от неясните години, преди да се запознае с нея, сега стократно я съживяваха пред очите му. Докато ги гледаше, страданието, като че ли притъпено от времето, го връхлетя с нова сила.

Ани на седем години в скута на баща си…

Франк беше виждал тази снимка на Хари Хавиланд, която Ани държеше в стаята, си в дома на Деймън. Беше там и в съдбовния ден, когато правиха любов за първи път след упражненията в подземието.

Малко говореше за баща си, но с благоговение, което впечатляваше Франк.

От снимката го гледаше невинно седемгодишно дете с любопитни закачливи очи. Но в тях вече се забелязваше особеният блясък, който щеше да й донесе слава. Ани носеше у себе почти осезаем ореол, който докосваше всяка част на тялото й.

Тези очи се взираха в очите на Франк с такова упование и страст, когато биваха заедно… Споменът го завладя.

Ани шестнайсетгодишна…

Каква русалка беше само, в плувния бански костюм на гимназията! А фигурата й, тогава по-закръглена, отколкото я познаваше той, вече носеше неповторимото изящество, което бе започнал да обожава, след като опозна отблизо всички негови извивки.

Франк сви юмруци. Снимките му действаха като изтезание. Реши да затвори вестника и да го изхвърли, защото болката беше по-силна, отколкото бе допускал, че ще изпитва след толкова време.

Но погледна още веднъж.

Ани на снимка от неуспешната проба за участие в „Трима наведнъж“ на Интърнашънъл Пикчърс две години преди да стане звезда в „Среднощен час“…

Тази снимка приковаваше вниманието на Франк повече от останалите. В нея имаше нещо странно. Разбира се, това беше една по-млада Ани, преди да започне уроците при Рой Диран и сценичните си изяви в Ню Йорк. Преди да намери себе си като актриса и да завладее Холивуд като Лиан…

Да, приличаше на забравено превъплъщение на познато лице. И все пак снимката беше правена само преди четири кратки години. Защо имаше толкова необикновен вид?

Внезапно разбра. Снимката му се виждаше особена поради простата причина, че Ани не беше споменавала за пробни снимки за „Трима наведнъж“. Нито веднъж.

Защо бе пропуснала този факт? В края на краищата той беше много съществен за живота и кариерата й. А му бе разказала всичко останало за себе си по време на дългите им разговори в неговия апартамент. Знаеше за „Сирена“, за Хал Пари и рекламата за парфюма, за работата й с Кантийл и Бийл…

Но нищо за „Трима наведнъж“.

В замяна на това Кърт му бе говорил.

Беше толкова мила, че не можах да устоя…

Въпреки че съм привързан към семейството си…

Не ставаше за ролята, затова не можах да й я дам…

Франк затвори очи, защото думите го нараниха по същия начин, както в онзи ужасен ден в кабинета на Кърт. Постара се да мисли за нещо истинско, за да притъпи болката.

Защо не му беше споменавала за пробните снимки? Толкова ли се срамуваше от случилото се с Кърт през онази нощ?

Не, не. Защо би се срамувала от една маловажна нощ в интимното си минало, когато по думите на Кърт е спяла с толкова мъже?

По думите на Кърт…

Объркването накара Франк да стане и да започне да се разхожда из кабинета. Опита се да си внуши, че само потайността е накарала Ани да пропусне този епизод при разговорите си с него, тъй като би го наранила.

Но може би имаше и нещо друго.

Внезапно Франк се озова до шкафа с картотеките на секретарките. Импулсивно намери „К“, отвори чекмеджето и откри папката, надписана „КЪРТ ХАРМЪН“.

Запали лампата на писалището на Урсула и я запрелиства. Беше пълна с договори за назначаване, формуляри за застраховка, документи за благотворителни вноски и документи, свързани със сложното и неспирно разрастване на имотите му.

На вътрешната страна на корицата на папката имаше малка червена точка.

Франк знаеше какво означава тя. Препращаше Урсула към поверителна папка в кабинета на Мартин Фароу, която тя и другите секретарки можеха да отварят само след изрично разрешение на Фароу.

Франк се замисли. Сви рамене и се върна да заключи кабинета си.

Но вестникът още беше разтворен върху писалището. Видя снимките на Ани.

„Трима наведнъж“…

Изведнъж в главата му изплува мисълта за самоубийството на Кърт. Самоубийство, настъпило броени дни след съдбовния им разговор за миналото на Ани.

Самоубийство…

Франк отиде до вратата на кабинета на Мартин. Беше заключена.

Върна се бързо при писалището на Урсула. Знаеше, че има ключове за всички стаи. Намери ги в чекмеджето й. Влезе в кабинета на Мартин и с един от ключовете отвори касата с поверителните документи.

Бързо откри папката, на която пишеше „КЪРТ, ХАРМЪН, ПОВЕРИТЕЛНО, ДА НЕ СЕ РАЗГЛАСЯВА“.

Беше изненадващо дебела. Франк я отвори и започна да прелиства страниците. Съдържанието им почти веднага прикова вниманието му и той започна да ги чете една по една.

Без да откъсва очи от папката, бавно отиде до писалището на Мартин Фароу, седна и запали лампата.