Бевърли Бартън
Изстрадана обич (9)

8.

Рийв се усмихваше, кимаше и отговаряше с да и не на въпросите на останалите, но цялото й внимание бе съсредоточено върху стаята, в която се намираха. Още по-рано през деня бе забелязала, че домът на Джени Мадок е препълнен с антики. Всяка една от стаите, които бе видяла, извикваше в съзнанието й представи за отдавна отминали времена. Някои от мебелите имаха музейна стойност и вероятно струваха цяло състояние. Когато днес след обяд попита на колко години е самата къща, Джени й отговори, че минава стоте и обясни, че е била построена от нейния прапрадядо на мястото на старата дървена хижа, издигната от техен далечен предшественик още през деветнадесети век.

В голямата камина гореше огън, а пламъците му се отразяваха в стъклените абажури на газените лампи, поставени от двете страни на канапето. Дървеният под искреше, излъскан до блясък. От чамовата ламперия по стените, потъмняла от времето, струеше топла светлина и уют. Тази стая — а и къщата като цяло — притежаваше очарование и излъчване, непостижими за нито един дизайнер. Къщата създаваше топлота и уют. Тя говореше по красноречив начин за характера на хората, които я обитаваха в момента, а също и за поколенията, живели в нея преди тях. Тази постройка беше не просто къща. Тя беше дом.

Внезапно Рийв се почувства ужасно самотна. Не се бе чувствала така дори и в елегантната резиденция на родителите си в Лукаут Маунтин, която в момента обитаваше сама. А когато чу Джаси и Кейлъб да се смеят на нещо, което Далас бе казал току-що, тя им завидя за непосредствеността, с която общуваха помежду си. Завидя им, че са приятели, които не крият нищо един от друг. Нямат задни мисли. И се радват на взаимната си компания.

И като че ли това не й бе достатъчно, ами в следващия момент видя Джейкъб, който, следвайки Джени, влезе във всекидневната. Рийв изстена. Надяваше се, че вече си е тръгнал. Но очевидно бе все още тук. Джени сигурно бе успяла да го убеди да остане. За всички присъстващи беше повече от очевидно, че именно тя — аутсайдерката — беше причината, поради която той не желаеше да остане и да се порадва на компанията на роднините и приятелите си.

Джени се усмихна на Рийв, но Джейкъб дори не си направи труда да я погледне. Той прекоси стаята и застана до камината. Забелязала намръщеното му изражение, Рийв си даде сметка, че и той, също като нея, не желае да се намира в едно помещение с нея. Но защо й беше на Джени да ги тормози и двамата? Защо не му позволи да си тръгне?

— Далас, помогни ми с виното — обади се Джени.

Съпругът й я последва до големия шкаф, който се намираше в другия край на стаята. Джени отвори двойните стъклени врати и извади шест винени чаши. Австрийски кристал. Далас взе една бутилка, извади корковата тапа и напълни чашите с домашно приготвено вино. После взе две чаши — едната подаде на нея, а другата на Джаси.

Веднага щом всеки получи чашата си, Далас вдигна своята и рече:

— Да пием за Джаси и Кейлъб. Дано предстоящата им женитба им донесе толкова щастие, колкото двамата с Джени получихме от нашата.

— Ще пия за това — заяви Кейлъб.

— Това беше много мило пожелание, Далас — рече Джаси. — Благодаря ти.

После всички отпиха от виното. Рийв също. С изненада установи, че то не е никак лошо. Не можеше да се сравнява с изисканите отлежали вина от добра реколта, но въпреки това, беше много приятно на вкус.

— Е, как намираш виното на Луди? — попита Далас.

Рийв неволно погледна към Джейкъб, очаквайки от него поредната безвкусна забележка. Точно в този момент обаче той също насочи взор към нея. Погледите им се преплетоха. Двамата сякаш замръзнаха. Никой не пророни и дума. В стаята се възцари напрегнато мълчание. Сърцето на Рийв започна да бие като обезумяло.

— Много е приятно — най-сетне успя да изрече тя и почувства как всички присъстващи сякаш си отдъхнаха.

— Ти познаваш Луди, нали? — обади се Джаси. — Става дума за възрастната индианка от племето Чероки, която беше заедно с леля Сали при първото ти посещение в Чероки Пойнт.

— Да, познавам я — отвърна Рийв. — Говориш за жената, която приготвя онези прекрасни сладкиши за ресторанта ти, нали?

— Точно тя. Но освен готвачка тя е най-добрата приятелка на леля Сали и аз я възприемам като част от семейството.

Дано последното изявление да не означава, че ако двете с Джаси се окажеха сестри, тя също ще трябва да възприеме Сали Талбът и Луди като част от семейството си. Защото тя за нищо на света не би могла да прегърне като свои роднини някаква откачена стара планинка, която дъвче тютюн, и нейната приятелка индианка.

Внимавай, Рийв, снобизмът ти отново взима връх…

През последвалия час Джейкъб постепенно се включи в разговора и като че ли се поотпусна малко, макар че нито веднъж не се обърна директно към Рийв, нито пък си позволи да я погледне отново. Тя самата положи неимоверни усилия да се държи дружелюбно, но постепенно си даде сметка, че внимателно премисля всяка своя дума в старанието си да не обиди някого от присъстващите. Неспособна да се включи напълно в приятелския разговор, тя отново се затвори в себе си — отработен защитен механизъм, на който бе разчитала през целия си живот. В собствения й свят всички се отнасяха към нея с почит и уважение. Много рядко й се случваше да се сблъска с хора, които да не изглеждат впечатлени от богатството и социалния й статус. Като дете обаче, често се бе чувствала излишна и не на мястото си. В тази случаи обикновено се затваряше в безопасната броня на своята стеснителност.

Джаси седеше на канапето, а Кейлъб, седнал до нея, бе преметнал ръка през раменете й. Джени се бе настанила на кръглата кожена отоманка близо до камината, а Джейкъб стоеше прав точно зад нея. Всеки един от тях разказваше различни епизоди от детските си години, които бяха прекарали заедно.

— Да можеше само да видиш изражението на баба! — възкликна Джени.

— Да, спомням си, че едва се сдържаше да не избухне в смях. Успя все пак да ни се скара и да ни заяви по един много категоричен начин, че младите дами не се разхождат голи дори и през лятото. — Джаси вдигна поглед към Джейкъб. — И за всичко беше виновен ти, защото точно ти ни издаде.

— Кълна се, че не съм й казвал, че вие, осемгодишните сополанки, се къпете съвсем голи във вира пред погледите на половин дузина други деца. Трябва да е бил някой друг. Може да ви е издало някое от момчетата на Уинстед. — Очите на Джейкъб блестяха закачливо и напълно обезсмисляха усилията му да отхвърли обвиненията за нещо, което очевидно беше извършил.

— Да бе, разправяй ги тия на старата ми шапка! — възкликна Джаси. — Нито Аарон, нито Майлс Уинстед биха ни издали. Аарон си падаше по мен, а пък Майлс беше готов да ходи по живи въглени заради Джени.

— Особено пък след като я видял гола-голеничка да се къпе във вира! — подхвърли Джейкъб и избухна в смях.

— И какво направи баба ти, Джени? — попита Кейлъб, когато шумният смях най-сетне утихна.

— Ами напляска ме, после ни накара да се облечем и стиснала ме за ръка, поведе Джаси към къщи, където разказа на мис Сали за случилото се.

— И тогава и аз си получих заслуженото — през смях изрече Джаси.

Далас се приближи до Рийв, която стоеше до прозореца. Намираше се в същата стая, но изглеждаше отделена от останалите.

— Тези тримата са израснали заедно и имат много общи спомени. Беше ми нужно известно време, за да се почувствам като част от техния затворен кръг. А пък Кейлъб съвсем наскоро се включи в редиците ни. — Далас говореше съвсем тихичко. Очевидно не желаеше останалите да чуят думите му.

Рийв кимна, макар да не беше съвсем сигурна какво точно се опитва да й каже Далас.

— Ще ти е нужно малко време, за да се почувстваш добре сред нас. Но ти ще станеш една от нас — увери я той. — И ако наистина го искаш, ако желаеш да изпиташ прекрасното чувство за принадлежност към едно много специално семейство, аз те уверявам, че можеш да го направиш.

На Рийв й се искаше да му каже, че няма никакво желание да се превръща в част от огромното семейство на Джаси. Искаше й се да му изкрещи, че изобщо не иска да става една от тях. Тъкмо обратното — мисълта, че може да се окаже свързана по някакъв начин с тях, я ужасяваше. Само че думите замряха на устните й. Отчасти защото не искаше да го обиди, но най-вече защото тя изведнъж осъзна, че думите, които се канеше да изрече, просто не отговарят на истината. Някъде дълбоко в самотната си душа тя почувства завист и копнеж да изпита онова, което свързваше Джени и Далас, и Джаси, и Кейлъб.

— Предполагам, че и ти, също като Джени, вярваш, че двете с Джаси сме близначки.

— Щом моята съпруга го твърди, значи е истина — с непоколебима увереност отвърна Далас. — Ти и Джаси сте близначки. Двете сте от едно семейство. А щом си от семейството на Джаси, това автоматично те прави част и от семейството на Джени. — Замълча за момент, погледна с любов към жена си, а след това отново насочи вниманието си към Рийв. — Знаеш ли, те изобщо не се опитват да те изолират. Джаси и Джени ще те посрещнат с разтворени обятия. От теб се иска само да им покажеш, че искаш да си една от тях.

— Ами Джейкъб? — шепнешком попита Рийв. — Той определено не ме харесва. — И защо й трябваше да повдига този въпрос пред Далас. Сега той ще си помисли, че мнението на Джейкъб Бътлър има някакво значение за нея. А това просто не отговаряше на истината!

— Джени сподели, че Джейкъб никога преди не е изпитвал подобна внезапна неприязън към когото и да било. — И когато Рийв го изгледа невярващо, шокирана и изумена от неговата искреност, Далас тихичко се разсмя. — Освен това каза още, че ти си първата жена, която не се е хвърлила в краката му, прехласната от мъжкия му чар.

Ъгълчетата на устните й потрепнаха и Рийв най-накрая се усмихна.

— Дай си малко време, за да го опознаеш по-добре, и аз мисля, че сама ще се убедиш, че Джейкъб е добър човек — продължи Далас. — Всъщност, той е един от най-свестните хора, които познавам.

— Наистина ли?

Преди Рийв да успее напълно да осмисли похватите, които Далас изрече по адрес на шерифа, Джаси и Кейлъб се изправиха, приближиха се до Джени и я прегърнаха сърдечно. После Джаси прегърна и Джейкъб.

— Трябва вече да тръгваме. Наближава осем и половина, а трябва да сме в бара най-късно в девет. Преди заведението да се напълни и нещата да излязат извън контрол. — Кейлъб се обърна към Рийв. — Можем да те оставим в наетата от теб къща, ако си готова да тръгнеш с нас.

Рийв тъкмо се канеше да го увери, че е повече от готова да си върви, когато Джени се намеси в разговора и забързано изрече:

— Вие двамата отивайте на работа. Рийв може да остане и да ни погостува още малко. Джейкъб с радост ще я закара на връщане към града.

Изявлението на Джени накара всички присъстващи да зяпнат от изумление.

— Защо, за бога, би искала… — започна Джаси, но веднага бе прекъсната от самия Джейкъб.

— Да, разбира се. Ако госпожица Сорел иска да поостане още малко, аз ще я откарам обратно в града. — Отбягвайки очите на Рийв, той пресуши последните капки вино от чашата, която държеше в ръка.

Джаси насочи поглед към Джени, която се усмихна и я изгледа заговорнически. Лицето на Джаси изведнъж светна. Приличаше на човек, който най-сетне бе успял да разреши изключително сложна загадка.

— Това е много мило от твоя страна — увери я Джаси, неспособна да прикрие хитрата усмивка, появила се на лицето й. Очевидно двете с Джени споделяха някаква тайна, неизвестна за останалите присъстващи.

— Ако нямате нищо против, бих предпочела да си тръгна веднага. — Рийв умолително изгледа Джаси. Не беше сигурна какво точно става, но нямаше никакво желание да бъде част от план, който предвижда да остане в компанията на Джейкъб по-дълго от необходимото.

— Ние, разбира се, не можем да те накараме да останеш насила, но на мен наистина ми се иска да прекараш малко повече време с нас и да ни опознаеш по-добре. Далас, мен и Джейкъб — рече Джени. — Много бих искала да станеш наша приятелка.

Рийв въздъхна. Почувства погледа на Джейкъб върху себе си. Погледна го и осъзна, че той й отправяше мълчаливо предизвикателство. Очевидно си мислеше, че няма да й достигне куража, за да му позволи да я откара до дома й по-късно вечерта. Дали наистина смяташе, че се бои от него? Е, сега е моментът да му покаже, че се заблуждава.

— Добре — съгласи се Рийв. — Би било много невъзпитано от моя страна да отклоня едно толкова щедро предложение за приятелство.

Лесли Сорел се бе погрижила да възпита добри маниери у Рийв още от най-ранно детство. В повечето случаи тя с лекота играеше ролята на модерна, богата, добре възпитана и културна аристократка от американския Юг. От време на време обаче непреклонната воля и упоритостта й се намесваха и вземаха превес. Особено в ситуации, в които се оказваше предизвикана от хора като шериф Бътлър.

Джаси се приближи към Рийв, очевидно с намерението да я прегърне. Рийв мигновено отстъпи назад, за да избегне физическия контакт. Джаси й се усмихна с разбиране.

— Утре ще минем да те вземем за обяда с мис Реба и Големия Джим. Ще се чуем сутринта.

— Да, добре. До утре.

Докато Джени и Далас изпращаха гостите си, Джейкъб се приближи към Рийв. Всяко мускулче в тялото й сякаш се вцепени. Нервите й се опънаха до скъсване.

— Готов съм да спазвам правилата и да се държа добре с теб, ако и ти го искаш — рече той. — Джени очевидно те харесва. Господ ми е свидетел, че не разбирам защо, но тя си знае най-добре. Освен това преди малко ми заповяда да бъда мил с теб.

— Заради Джени съм готова да сключим примирие. Поне за тази вечер. — Вдигна поглед към него.

Той само поклати глава.

— Какво? — попита Рийв.

— Просто си мислех за Съдбата.

— И какво за нея?

— Съдбата понякога ни сервира много странни неща. Ето тази история за теб и Джаси, например. Близначки, разделени в деня на раждането им, отгледани в два различни свята, които изведнъж се събират заедно, готови да преобърнат живата си.

Рийв го изгледа гневно.

— Бих искала да ми обясниш нещо. Ще го направиш ли?

Той кимна.

— Разбира се. Стига да мога.

— Обясни ми защо — ако приемем, че двете с Джаси сме еднояйчни близначки — се държиш по толкова различен начин с всяка от нас. Та ние с нея изглеждаме почти еднакви. Ти си неин приятел и човек би предположил, че ще се отнесеш по-благосклонно към мен. Ти обаче ме намрази още от пръв поглед.

— Това е един дяволски добър въпрос. И ако успея да стигна до някакъв отговор, госпожице Сорел, вие ще сте първата, с която ще го споделя.

 

 

Далас държеше Джени в прегръдките си, седнал заедно с нея на канапето пред камината във всекидневната. Дъждовните капки потропваха по стария ламаринен покрив и напомняха позабравена приспивна песничка. Обичаше моментите, в които двамата с Джени бяха сами. А Дръдуин спеше в краката им на пода. Ако само преди една година някой му бе казал, че не само ще се чувства удовлетворен от работата на полицейски началник на някакъв малък градец, ами че и на всичкото отгоре ще ожени за ясновидка и ще заживее с нея сред планинските хълмове на Тенеси, той със сигурност щеше да му каже, че се е побъркал. И щеше да сгреши. Защото никога преди не бе изпитвал подобно щастие и удовлетвореност от живота. Беше щастлив с Джени. Неговата съпруга. Неговият живот.

— Мислиш ли, че ги притиснах по-силно от необходимото? — попита Джени. — Предполагам, че не трябваше да настоявам Рийв да остане и да позволи на Джейкъб да я откара у дома. Не зная кой от двамата изглеждаше по-нещастен, когато си тръгваха от тук. Той или тя.

— Бих казал, че изглеждаха еднакво нещастни.

— Тази неприязън между тях няма да продължи вечно. — Джени се размърда, положи глава на рамото му и вдигна очи към лицето му. — Но може би все пак трябва да оставя нещата да следват естествения си ход.

— За какво говориш? — Джени понякога се изразяваше твърде загадъчно. Имаше случаи, в които Далас инстинктивно се досещаше за смисъла, който влагаше в думите си. Но имаше и моменти, като този, например, когато нямаше ни най-малка представа какво се опитва да му каже. Опита се да разгадае мислите й, но не можа. Дали се опитваше да го изолира, или той просто не можеше да се концентрира достатъчно. Предполагаше, че е второто.

— Аз не съм единствената, която го вижда — продължи Джени. — Джаси също го е почувствала. Не разбирам защо ти не забеляза нищо.

— Нищо не разбирам, скъпа. Какво не съм забелязал?

— Че Рийв е жената за Джейкъб.

— Какво?

— Господи, Далас, не е нужно да си ясновидец, за да усетиш сексуалното напрежение помежду им. То е толкова силно, че буквално може да се долови физическото му присъствие.

Далас се разсмя, но престана в мига, в който забеляза сърдитата гримаса, появила се на лицето на Джени.

— Извинявай, но единственото присъствие, което долових между тях, беше това на чистата и неподправена омраза.

Джени се отдръпна от него, скръсти ръце пред гърдите си и го изгледа с разочарование.

— Добре, може би все пак човек трябва да е ясновидец — или поне жена — за да види онова, което буквално ще ти извади очите. Аз обаче ти казвам нещо, което зная със сигурност. — Тя положи ръка върху сърцето си. — Рийв и Джейкъб са създадени един за друг.

Далас я хвана за ръцете, дръпна я към себе си и я накара да седне в скута му. После целуна ухото й.

— Щом ти казваш, че са създадени един за друг, значи наистина е така. Знаеш, че винаги съм се доверявал безрезервно на инстинктите ти.

Джени обви ръце около шията му.

— Защо не отидем да си легнем. — Наведе се и го целуна.

Тялото на Далас се напрегна мигновено. Изправи се и, понесъл Джени на ръце, излезе от всекидневната, качи се по стълбите на горния етаж и се насочи право към спалнята. Преди да се концентрира изцяло върху съпругата си, той си помисли, че се надява Рийв и Джейкъб да не се избият един друг, преди да осъзнаят, че са орисани да бъдат любовници.

 

 

Дъждът вече бе започнал да намалява, когато Джейкъб спря своя „Додж Рам“ пред къщичката, наета от Рийв. По време на пътуването до тук бяха успели да запазят добрия тон. Разбира се, никой от двамата не изрече повече от десетина думи. Джейкъб пусна радиото, но го загаси веднага щом си даде сметка, че тя не споделя вкуса му по отношение на музиката. След това между двамата се възцари оглушително мълчание. По-оглушително и от рок концерт. Джейкъб не си спомняше друг случай, в който да се е чувствал толкова неловко.

Когато отвори шофьорска врата, Рийв се обърна към него и рече:

— Не си прави труда да слизаш.

Пренебрегнал напълно забележката й, той слезе, взе един чадър от задната седалка и го отвори. Прикрил се под големия чадър на оранжеви и бели райета, Джейкъб заобиколи колата и отвори вратата на Рийв. Предложи й ръката си, а тя го изгледа така, сякаш беше прокажен. После неохотно, осъзнала, че това бе не толкова жест на уважение, колкото предизвикателство, тя сложи ръката си в неговата и му позволи да й помогне да слезе от джипа.

В мига, в който стъпи на земята, тя се обърна към него, погледна го право в очите и заяви:

— Смяташ ли да ме изпратиш до вратата, или ще стоим тук цяла нощ и ще се държим за ръцете?

Очевидно бе смятала, че след тази забележка той ще пусне ръката й като горещ картоф. Само че не се случи нищо подобно. Джейкъб мигновено стисна ръката й още по-силно.

— Ще те изпратя до вратата. — Той я поведе към къщата, вдигнал чадъра високо над главите им. — Но не очаквай целувка за лека нощ. Не и на първата ни среща.

Тя вдигна глава и го изгледа, леко присвила очи.

— Не бих искал да си помислиш, че съм лесна свалка — продължи той, а на устните му заигра едва доловима усмивка. Нападението май наистина ще се окаже най-добрата защита, помисли си Джейкъб. С някоя и друга шегичка би могъл да я принуди да свали гарда. Пък и нали беше обещал на Джени да се държи добре с Рийв?

— Мисля, че не даваш и пет пари какво ще си помисля за теб — с най-учтивия си глас отвърна Рийв.

Когато стигнаха до входната врата, той взе ключа от нея, отключи и й го върна обратно.

— Лека нощ, госпожице Сорел. Вечерта, която прекарахме заедно, беше изживяване, което едва ли ще поискам да повторя скоро.

— Един път и ние да постигнем пълно единодушие по някакъв въпрос, шериф Бътлър. — Усмивката й беше толкова фалшива, колкото и престорено любезния й тон.

Без да каже нито дума повече, той се обърна и си тръгна. Стигна до джипа и се обърна. Видя, че тя продължава да стои на прага и да го наблюдава. Махна й с ръка. Тя махна в отговор.

— Само още нещо, за да не стане някое недоразумение — подхвърли той. — Ти си права. Наистина не давам пет пари за мнението ти.

Рийв се разсмя, давайки да се разбере, че и тя се чувства по същия начин, обърна се, влезе в къщата и затвори вратата след себе си.

Джейкъб се изсмя. Да я вземат дяволите тази проклета жена! Затвори чадъра, подхвърли го на задната седалка и се настани зад волана на джипа. Точно затваряше вратата, когато чу, че го викат по радиото.

— Джейкъб? — Обаждаше се Теуанда Харди. — Имаме убийство на „Клинтън роуд“. Мууди и Боби Джо вече пътуват нататък.

— Продиктувай ми точния адрес.

— „Клинтън“ 209. Това е една от къщите, които се дават под наем.

— Известна ли е самоличността на жертвата?

— Джеръми. Тимънс.

Джейкъб изпъшка. От деня, в който пое задълженията си на шериф, Джейкъб започна да се опитва да събере достатъчно доказателства срещу Тимънс с надеждата, че ще успее да арестува долното копеле. Макар че беше сводник, който се издържаше благодарение на пет-шест момичета, работещи за него, Тимънс беше изключително предпазлив и винаги се намираше поне на една стъпка пред закона. Джейкъб изобщо не бе изненадан, че се бе намерил човек, който да посегне на живота на кучия син.

— Кой съобщи за смъртта му? — попита Джейкъб.

— Някакво момиче на име Амбър Чани.

— Свърза ли се…

— Със съдебния лекар и съдебните следователи? Да, Пийт вече пътува нататък. А Бърт обеща да мине да вземе Дуейн.

Джейкъб запали колата, включи на задна, излезе на пътя и отново напусна града. Тъкмо когато бе решил, че тази ужасна вечер най-после ще свърши, се случи нещо още по-ужасно. Изпълняваше задълженията на шериф отскоро, но през този период от време бяха станали прекалено много убийства в окръг Чероки. И сега последното нещо, от което се нуждаеха той и съгражданите му, беше още едно. И макар че Тимънс със сигурно си заслужаваше съдбата, от шерифа се очакваше да разкрие убиеца и да го изправи пред правосъдието. Джейкъб се замисли и реши, че сигурно някое от момичета на Тимънс му е видяло сметката.

 

 

Постави отпуснатото й тяло в самия край на леглото, разтвори краката й и я докосна. Страстното желание възпламени кръвта му, обхвана го целия, замъгли разсъдъка му и го подтикна да извърши немислимото. Разкопча ципа на панталона си, освободи пениса и само с едно рязко и силно движение проникна в момичето.

Пагубна злоба. Черна омраза. Страст и гняв. Желание за сексуална наслада и стремеж към власт.

Облада я с брутална сила. Само за няколко секунди достигна оргазъм. Сексуалната наслада обаче не му донесе удовлетворение.

Внезапно развърза панделката, завързана около гладката шия на момичето. Обхванат от трескаво вълнение и неизпитвано до този момент усещане за могъщество и власт, той хвана двата края на панделката и я затегна около гърлото й. Тя не се и опита да се съпротивлява. Не можеше. Няколко минути по-късно вече не дишаше.

 

 

Джени Мадок изпищя.

Далас се събуди мигновено, запали нощната лампа и се обърна към съпругата си. Тя лежеше до него, мяташе се насам-натам, а пронизителните й писъци постепенно преминаха в задавени ридания. Далас внимателно пъхна ръце под тялото й, вдигна я от леглото и я притисна към себе си. Започна да я милва, опитвайки се да я успокои, но тя продължаваше да плаче и да трепери неудържимо.

Макар че умът и духът й все още бяха отчасти потопени в мрачните и черни дълбини на паранормалното изживяване, Джени почувства, че Далас я прегръща и се опитва да я успокои. Мигновено почувства любовта и силната му загриженост.

— Спокойно, спокойно — шепнеше Далас. — Върни се при мен, но не бързай много. Бавничко… спокойно…

Прогонвайки тъмните сенки от съзнанието си, тя постепенно се върна към действителността. Най-сетне успя да проговори.

— Той я удуши.

— Станала си свидетел на убийство? — попита Далас.

Тя кимна утвърдително.

— Но ми се струва, че все още не се е случило.

— Видя ли лицето му? Разпозна ли жертвата?

— Не, не видях лицето му. Зърнах само ръцете му и… пениса му.

— Какво? — Далас стисна раменете й.

— Той я изнасили, а след това я уби. Убийството й му достави удоволствие. По-голямо отколкото сексуалния акт.

Далас преглътна мъчително.

— Жертвата е млада и красива. Има къдрава червена коса. Не я познах. Успях само за миг да зърна лицето й.

— Ще се обадя на Джейкъб и ще се опитаме да предотвратим това убийство, преди да се е случило. Видя ли нещо, което да ни помогне да установим къде се намира момичето?

Джени поклати глава.

— Не, не можах. Намираха се в някакво помещение. Не бяха на открито. Той я постави на легло. И… и след това я удуши с черна атлазена панделка.

— Ще се справиш ли за малко сама? Трябва да опитам да се свържа с Джейкъб.

Тя лекичко го побутна.

— Обади му се, а след това ми приготви един чай от лайка.

Далас стана от леглото, навлече дънките, които бе захвърлил на пода, и посегна към телефона, поставен на нощното шкафче.

Джейкъб вдигна на петото позвъняване.

— Бътлър слуша.

— Джейкъб, обажда се Далас. Джени видя още едно убийство. Вярва, че още не се е случило, така че…

— Случи се. В момента съм на местопрестъплението. Пийт оглежда трупа. Моля те, кажи ми, че Джени е видяла убиеца.

— Не го е видяла, съжалявам. Но за сметка на това е видяла жертвата. Не могла да я познае обаче.

— Нея?

— Да, защо?

— Защото жертвата е мъж — отвърна Джейкъб. — Джеръми Тимънс. По всичко личи, че някой го е удушил.

— Джени смята, че жертвата е млада жена. С къдрава червена коса. Удушена с черна атлазена панделка. — Умът на Далас заработи на трескави обороти и скоро стигна до съответното заключение. — Искаш ли да се обзаложим, че момичето, чието убийство Джени видя, ще се окаже едно от момичетата на Тимънс? Готов съм да се обзаложа, че двете убийства са свързани.

— Възможно е. Но може и да не съществува никаква връзка между това убийство и убийството, което Джени е видяла.

— Може би най-напред трябва да разбереш дали сред проститутките, които работят за Тимънс, има някоя с червена къдрава коса.

— Ще направя всичко възможно, но шансът не е на наша страна. Момичето — Амбър Чани — което открило трупа на Тимънс, едва ли ще ни даде имената и адресите на колежките си.

— Ако се окажа прав, това може да се окаже единственият начин да спасим живота й. Трябва да се действа незабавно. Обясни това на Амбър Чани.