Бевърли Бартън
Изстрадана обич (31)

30.

Джейкъб вдигна ръка, за да почука на вратата на стаята за разпити, но така и не можа да го стори. Вратата рязко се отвори и Далас почти се блъсна в Джейкъб в бързината си час по-скоро да излезе навън. Успя все пак да спре само на няколко сантиметра от него и изсумтя.

— По дяволите, човече, закъде си се разбързал толкова? — попита Джейкъб.

— Трябваше да се махна за няколко минути — отвърна Далас. — Госпожа Маккинън най-сетне се пречупи и сега плаче тихо и примирено. — Далас разтърка челото си. — Дявол да го вземе, никога преди не съм се сблъсквал с подобно нещо.

— Глен ми разказа, че тя си признала за намерението да убие Джаси и дори ви казала къде можете да намерите чука, който е използвала.

— До, но това не е всичко. — Далас посочи вратата на кабинета си. — Една чаша кафе ще ми дойде добре. Мисля да си почина малко докато чакаме доктора. — Джейкъб го изгледа въпросително и той поясни: — Повиках доктор Кори, завеждащ психиатричното отделение в Окръжна болница. Смятам да направя каквото е необходимо, за да го накарам да приеме госпожа Маккинън още тази вечер.

— Значи този случай не се изчерпва единствено с двете покушения върху живота на Джаси. В него има и още нещо, така ли? — попита Джейкъб и последва Далас към кабинета му.

— Да, има още много неща, но някои от тях продължават да бъдат загадка за нас. — Далас отвори вратата, влезе в кабинета си и се запъти право към кафемашината, поставена непосредствено до бюрото му. — Не е прясно — измърмори той, след като вдигна капака на пълната до половината каничка. — Но поне е топло и мокро. Искаш ли?

Джейкъб поклати отрицателно глава.

— Глен ми каза, че са намерили черна атлазена панделка и златен медальон, скрити на дъното на кедровия шкаф на Уолъс. Какво е мнението ти по този въпрос?

Далас си сипа кафе, седна зад бюрото си и поднесе чашата към устните си. Отпи няколко глътки и едва тогава отговори:

— Това е една от загадките. Инстинктът ми подсказва, че серийният убиец е свързан по някакъв начин със семейство Маккинън. Освен това можем да сме напълно сигурни, че не става дума за Веда, защото нашият убиец определено е мъж.

— Не мисля, че Уолъс е замесен по някакъв начин в тази история — рече Джейкъб. — Прекарвал съм много време с него като дете и зная, че е безобиден като муха.

— Съгласен съм. Някой нарочно е скрил панделката в неговия шкаф. Но кой?

— Какво мислиш за Фарлан Маккинън? Може той да е убил майката на Джаси и Рийв. Нищо чудно тя да е била първата му жертва.

— Възможно е — съгласи се Далас. — Но инстинктът ми подсказва, че не е Фарлан.

— Кой тогава? Ако кажеш Брайън, ще се съглася с теб. Винаги съм презирал копелето. Смятам, че е подъл и отмъстителен негодник. Но ако убийствата наистина са започнали с майката на Джаси и Рийв, то тогава е малко вероятно Брайън да е човекът, когото търсим. Преди тридесет години е бил едва дванадесетгодишен.

— Докато говореше несвързано, Веда на няколко пъти спомена, че брат й бил влюбен в Дина. По едно време обвини дори и Макс, че той също бил обвързан с онази жена. Не спираше да повтаря на съпруга си, че не би могъл да е сигурен, че е бащата на Джаси и Рийв, защото в живота на Дина имало твърде много други мъже.

— Ако в думите й има някаква истина, то тогава излиза, че Макс Фенъл или съдия Кийфър също могат да бъдат заподозрени в убийството на Дина, нали?

— В момента се опитваме да изградим някаква теория, базираща се на предположението, че Дина е била първата жертва на серийния убиец. Само дето нямаме никакви доказателства в подкрепа на това схващане.

— Но теорията не е по-лоша от всички останали — подхвърли Джейкъб. — И ако се окаже, че сме на прав път, предлагам да проучим по-внимателно съдия Кийфър.

— Защо него?

— Защото не смятам, че Макс Фенъл притежава куража да убие когото и да било. Убеден съм, че той е мошеник, лъжец и крадец, но не и убиец. От друга страна, съдия Кийфър е много затворен и самотен човек. Сигурно си чувал старата поговорка, че тихите води са най-дълбоки. Освен това е бил влюбен в Дина, а тя го е отблъснала и е предпочела… — Клетъчният телефон на Далас иззвъня и го прекъсна по средата на изречението. — По дяволите!

Джейкъб извади телефона от калъфа му и отговори.

— Да! Бътлър слуша.

— Джейкъб… помогни й. Отиди да й помогнеш веднага.

— Джени?

Очите на Далас се разшириха от тревога и той само с устни оформи думите:

— Тя добре ли е?

— Трябва да отидеш при Рийв. Веднага. Той ще я убие. — Гласът на Джени беше съвсем слаб и тя едва-едва успяваше да произнесе думите.

— Кой ще я убие? — Стомахът на Джейкъб се сви болезнено.

— Имах видение преди двадесетина минути, но след това съм припаднала. Свестих се едва сега. Трябва да побързаш. Не видях лицето му, но той се опитваше да изнасили Рийв. В джоба му имаше черна атлазена панделка. Видях я. Той ще я убие.

— Веднага ще изпратя Далас при теб у дома. — Джейкъб затвори телефона, прибра го в калъфа и се обърна към Далас. — Прибери се у дома. Джени не е добре. Имала е друго видение. Този път жертвата е Рийв.

— Веднага ще се свържа с Грейвс и ще го предупредя, че трябва да бъде особено внимателен — рече Далас. — След това ще се прибера у дома. Обади ми се веднага щом…

— Веднага тръгвам за апартамента на Джаси — рече Джейкъб и излезе от кабинета.

 

 

Рийв изпълняваше точно всичките му нареждания. Съзнаваше, че трябва да протака колкото може повече с надеждата, че някой ще открие тялото на полицай Грейвс и ще разбере, че тя е в опасност.

Този откачен идиот бе убил младия полицай. Вече й се бе похвалил колко лесно се бе промъкнат зад гърба му, за да го убие.

— Да пусна един куршум в главата на полицая се оказа почти толкова лесно, колкото и да заема полицейската му униформа — беше й казал той. — Вече тридесет години успявам да надхитря закона. Далас Слоун не е кой знае колко по-умен от оня тъпанар Джейкъб Бътлър, така че просто не виждам как биха могли да ме заловят.

Джейкъб! О, господи, Джейкъб, помогни ми! Ако телепатията наистина съществува, бих искала в този момент мислите ми да достигнат до теб. Искам да почувстваш страха ми.

Стиснал пистолета в ръка, той я вкара насила в спалнята. Рийв познаваше начина на действие на серийния убиец. Знаеше какво я очаква, ако не измисли начин да се измъкне от лапите му. Истината бе, че той, така или иначе, щеше да я убие, така че тя просто нямаше какво да губи. Но въпреки това, не трябваше да прибързва. Щеше да направи всичко възможно, за да остане жива колкото е възможно по-дълго. Докато е жива, щеше да се надява! А тя нямаше никакво намерение да умира!

— Защо правиш това? — попита тя, след като той й даде знак да се приближи до леглото.

— А ти как мислиш? Не е ли очевидно, че просто не мога да позволя на дъщерите на Дина да живеят?

— Но аз току-що научих, че Дина Колинс е моята майка. Моята и на Джаси.

— И Джаси е уличница. Също като Дина. Обзалагам се, че ти вероятно също си като тях. То ви е в кръвта.

— Ти си мразел майка ми, нали? Мразел си я, защото…

— Защото обичаше Фарлан Маккинън, а не мен.

Това беше последното нещо, което бе очаквала да чуе.

— Не разбирам. Искал си тя да те обича?

— Сядай, Рийв. Седни на леглото. — Той размаха пистолета и го насочи към леглото.

Рийв послушно седна на леглото докато трескаво се опитваше да разбере защо той би искал да бъде обичан от Дина. Можеше да си обясни омразата му към Дина и желанието му да я види мъртва, но защо…

— Знаех всичко за тях. Фарлан никога не разбра, но аз знаех. Един път накарах Слим да ме вземе със себе си и го проследихме. Той отиде да я посети в апартамента й на улица „Хиат“ в Сивиървил. След това аз се качих при нея. Умолявах я да престане да се вижда с него.

— Кой е Слим?

— По онова време беше нещо като момче за всичко. Беше истински гадняр, но срещу прилично възнаграждение беше готов на всичко. Именно той се отърва от близначките вместо нас.

Сърцето на Рийв бясно ускори ритъма си.

— Къде е Слим сега?

— Мъртъв е. Аз го убих. Преди години започна да ме изнудва и се наложи да се отърва от него. Никой не почувства отсъствието му. Той беше просто един безполезен бял боклук. Също като майка ти.

— Наредил си на Слим да убие близначките на Дина?

— Не, не бях аз. Аз бях забравил за бебетата, но когато разказах на Слим какво съм направил с Дина, той се обади на нея и тя му каза какво да направи. Инструктира го да се отърве от тялото на Дина и да убие бебетата.

Рийв усети, че започва да й се гади.

— Говориш за Веда Маккинън, нали?

— Тя мразеше Дина. А бебетата мразеше повече и от мен. Освен това ние сме от едно семейство, а близките роднини винаги се грижат един за друг. Тя оправи кашата, която Фарлан бе забъркал, и никога повече не повдигнахме този въпрос. Тя си мисли, че аз не помня. Смята, че напълно съм изличил спомена от съзнанието си. А пък аз реших, че е в моя полза да я оставя да живее с тази заблуда.

— Ти обичаше ли Дина Колинс? — попита Рийв, започнала най-сетне да се досеща за грозната истина.

— Разбира се, че я обичах. Мислех си, че и тя ме обича. Тя ме накара да повярвам, че ме обича. Посещавах я доста често и тя винаги се държеше много мило. Мислех си, че ме обича. Но всичко е било лъжа. В деня, в който й разкрих чувствата си, тя само се разсмя. После ми каза, че е поласкана и че много държи на мен. Само че ме излъга. Тя не ме искаше. — В очите му се появиха сълзи. Искрени, горчиви сълзи. — Е, не можа да се посмее дълго.

— И ти я уби.

— Разбира се, че я убих. Трябваше. Защото трябваше да бъде моя. Само че обичаше него, а не мен. Тя ме подведе, накара ме да повярвам, че ме обича, докато през цялото време…

— О, господи — тихо прошепна Рийв, осъзнала какво точно се бе случило тогава. Едва сега започваше да проумява, че той бе помислил добротата и загрижеността за нещо повече… — Тя вероятно наистина те е обичала, но не по начина, по който ти си искал.

— Спомням си първия път, когато Слим ме закара в апартамента на улица „Хиат“. Изчаках Фарлан да си тръгне, качих се по стълбите и позвъних на вратата. Тя ми каза, че той й показал мои снимки. Мислех си, че ще я намразя, но не стана така. Тя беше най-красивата жена, която бях виждал някога. Освен това беше добра. Изключително мила и добра.

Замълча и на Рийв й се стори, че чува ударите на сърцето си.

— След това я посещавах още много пъти и това стана нашата малка тайна. Тя ми обеща да не му казва и удържа на думата си. А пък аз много внимавах никой да не ме види, когато влизам и излизам от апартамента. Слим винаги ме чакаше и наблюдаваше, за да не ме изненада някой. Започнах да очаквам срещите ни с нетърпение. Обичах да разговарям с нея, обичах да я слушам как се смее. Беше толкова весела. Освен това винаги ме изслушваше. Караше ме да се чувствам важен.

— Ти наистина си бил влюбен в нея, нали? — Ако в момента не я държеше под прицела на пистолета, ако не възнамеряваше да я изнасили и убие, Рийв сигурно щеше да изпита съчувствие към него.

— Обичах я повече от него.

— Как си могъл да я убиеш, щом си я обичал?

— Дори и след като разбрах, че е бременна от него, пак продължих да си мисля, че ме обича. Но когато най-после събрах кураж да й кажа какво изпитвам към нея… — Очите му отново се напълниха със сълзи.

— Казал си й, след като близначките вече са били родени?

Той насочи към Рийв пламналия си от гняв поглед:

— Да, след като се родиха близначките. Ти и Джаси бяхте само на няколко седмици, когато отидох да я видя. Толкова силно я желаех. Мечтаех си да бъда с нея. Мислех си, че щом позволява на него да я чука… щом позволява на толкова много мъже да я чукат, тя със сигурност ще позволи и на мен да я любя. Но тя каза „не“. Как можа да ми откаже?

— И ти я изнасили, нали? Изнасили я и след това я уби.

Той присви очи. Ноздрите му се разшириха от дълго потискания гняв.

— Съблечи халата си. Искам да те видя гола.

Рийв потрепери. Бавно, опитвайки се да печели време, тя свали халата си и го остави да се свлече на топка върху леглото. Той щеше да се опита да я изнасили. Ако се опиташе да се съпротивлява, може би щеше да я застреля в главата. Господи, какво да прави?

— Красива си почти колкото нея — отбеляза той. — Когато те изчукам, ще изпитам същото удоволствие, което изпитах, когато чуках нея. А след като ви убия с Джаси, вие двете също ще можете да се включите в играта.

Всяко мускулче в тялото на Рийв се напрегна; нервите й се изопнаха до скъсване.

— Каква… каква игра? — Никак не й харесваше начина, по който я гледаше. Осъзна, че всеки момент ще се опита да я докосне.

— Аз убивам Дина, а след това тя се връща отново. Винаги намира най-подходящото тяло и се превъплъщава в него, за да мога да я изнасиля и убия отново. Ти и Джаси ще започнете да правите същото и тогава ще си имам три червенокоси красавици, които ще са само мои всеки път когато ги пожелая.

Горчива злъч се надигна в гърлото на Рийв и едва не я задави. Колко жени бе убил, според Далас и Джейкъб, серийният убиец? Повече от двадесет. И това бяха само онези, чиито тела са били намерени. И всичко бе започнато с убийството на Дина Колинс. Една жена, която е била обичана от много мъже. Жена, родила децата на любовника си. Жена, сприятелила се с едно самотно и объркано малко момче.

Той се приближи до нея. Тя се отдръпна назад, но замръзна неподвижно, когато той прокара цевта на пистолета между голите й гърди.

— Ако ми създаваш проблеми, ще те застрелям. — Насочи пистолета към главата й. — Бих предпочел да не го правя, но наистина ще стрелям, ако ме принудиш. Разбираш ли?

— Да, разбирам.

— Сега легни на леглото и разтвори крака.

Тя се подчини. Неописуем страх сграбчи душата й. Адреналинът препусна из кръвта й като бързодействаща отрова.

Допрял пистолета до слепоочието й, той се надвеси над нея.

— Бръкни в джоба ми и извади от там кондома и черната панделка.

Тя се присегна, пъхна ръка в джоба му и извади двата предмета.

— Остави панделката настрана за момента. — Тя я подхвърли върху възглавницата. — Свали ципа на панталона ми. — Рийв се подчини. Той не носеше бельо и в момента, в който разкопча ципа, малкият му, възбуден пенис изскочи навън. — Сложи ми кондома.

Гадеше й се при мисълта да го докосне, но го направи. Извади кондома от опаковката и го надяна върху еректиралия му член.

— Няма да отнеме много време — рече й той. — С Дина никога не продължава дълго. Винаги съм толкова възбуден, че свършвам в мига, в който проникна в нея.

Рийв затвори очи, стисна зъби и се приготви да се отбранява. Но не още, не и преди да се е убедила, че той е достатъчно уязвим. Не и преди да почувства, че може да го надвие без той да я застреля в главата.

Почувства го между краката си, усети допира на панталона до голите й бедра, почувства дъха му върху голата си шия. Започна да плъзга пениса си нагоре-надолу по венериния й хълм. След това се наведе и засмука едната й гърда.

Рийв отвори очи и се огледа. Пистолетът вече не бе насочен към главата й. Цевта сочеше право нагоре, към тавана. Точно в този момент шансът й да успее беше петдесет на петдесет. И това вероятно бе единствената й възможност да предприеме нещо, преди да я изнасили.

 

 

Джейкъб намери Джими Грейвс да лежи безжизнено в черно-бялата полицейска кола. На главата му зееше голяма, зловеща дупка. Бил е застрелян през прозореца, който бе разбит на безброй парчета. Джейкъб хукна по стълбите към апартамента на Джаси. Стомахът му се сви от ужас. Вратата беше затворена. Той сграбчи бравата и вратата се отвори веднага. Не беше заключена. Господи, нека не е твърде късно.

Заел мигновено положение за стрелба, Джейкъб тихо се промъкна във всекидневната. Чу мъжкия глас, който долетя от спалнята. Джейкъб не забави крачка, но и не се втурна веднага нататък.

— Вземи панделката и я вържи около врата си — рече мъжът. — След като се позабавлявам с тялото ти, ще ти покажа как убих майка ти.

Джейкъб чу оглушителните удари на сърцето си, които кънтяха в главата му. Запази спокойствие. Припомни си обучението като тюлен.

Вратата на спалнята беше отворена и той надникна вътре. Рийв лежеше на леглото. Беше съвсем гола, а на врата й бе завързана черна панделка. Брайън Маккинън лежеше отгоре й. Джейкъб не можеше да види дали вече е проникнал в тялото й. Забеляза обаче, че онзи не помръдва.

Обхвана го убийствен гняв и за част от секундата му причерня пред очите. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не връхлети отгоре му като разярен бик.

Вместо това безшумно се промъкна в стаята. Сякаш почувствала присъствието му, Рийв леко извърна глава и го видя. Очите й бяха разширени от ужас. Погледна го умоляващо, но по никакъв начин не издаде присъствието му.

— Ще ти позволя да ме изнасилиш и убиеш без изобщо да се съпротивлявам — промълви Рийв.

Брайън се разсмя.

— Можеш да се бориш колкото си искаш. Възнамерявам първо да те изчукам и след това да те убия, но ако предпочиташ, мога първо да ти пръсна мозъка, а след това да те чукам.

Само с едно мълниеносно и смъртоносно движение, Джейкъб застана зад Брайън, обви ръка около шията му, с изумителна точност и прецизност завъртя главата му и пречупи врата му като вейка. После отдръпна тялото от Рийв, захвърли го на пода, обърна се, вдигна Рийв от леглото и я притисна към себе си.

— Нарани ли те, скъпа? Той…

Тя обви ръце около него и зарови лице на рамото му.

— Той… не ме изнасили. Но, господи, Джейкъб, толкова се уплаших. Той е убил майка ми и… о, мили боже, убил е и всичките онези жени. Брайън Маккинън е Убиеца на червенокоси.

— Слава богу, че си добре. Ако нещо се бе случило с теб… — Той не довърши и с все сила я притисна към себе си.