Бевърли Бартън
Изстрадана обич (26)

25.

— Моля ви, нека престанем с този разговор! — Веда премести поглед от Фарлан към Дод, а след това и към Макс. — Не страдахме ли достатъчно преди тридесет години? Трябва ли да отваряме старите рани?

— Съгласен съм. — Дод умолително се вгледа във Фарлан. — Не мога да разбера защо…

— Защото съм убеден, че Джаси Талбът и Рийв Сорел са близначките на Дина — рече Фарлан. — Когато видях Рийв Сорел в болницата през нощта, в която бе нападната Джаси, мигновено разбрах, че тя е дъщеря на Дина. Приликата между двете е забележителна.

В стаята се възцари гробовна тишина. Очите на Макс се разшириха, на лицето му се изписаха ужас и шок. Дод поклати глава. Изглеждаше като човек, който не вярва на ушите си.

— Казах на Фарлан, че това е плод на въображението му — отново се намеси Веда. — Може и да има известна прилика, но това е всичко. Дина си замина и взе бебетата със себе си преди тридесет години. Няма начин…

— Мили боже, да не би да ми казвате, че Джаси Талбът ми е братовчедка? — попита Брайън. — Как е възможно това? Та тя е племенница на Сали Талбът. Живяла е в окръг Чероки през целия си живот. Ако наистина е дъщеря на чичо Дод, той нямаше ли да го знае? Ами Макс? Ако наистина е познавал онази Дина, нима нямаше вече да е забелязал приликата между тях?

— Никога не направих връзката. — Макс започна нервно да кърши пръсти. — Нямах никаква представа, че Джаси има сестра близначка. Ако знаех, може би щях да забележа нещо, но… — Той погледна право към Фарлан. — Какво ще правиш ако… искам да кажа, ако те наистина се окажат близначките на Дина, ти ще…

— Не разбирам защо е цялата тази драма — възкликна Брайън. — Значи чичо Дод създал две близначки преди тридесет години. Той или ще ги признае за свои деца, или няма да го направи. Не виждам как истината би могла да навреди на някого.

Веда бе изумена от спокойната незаинтересованост на Брайън. Веда, която знаеше колко пагубно би могла да му се отрази пълната истина, за пореден път благодари на Бога, че той не знае за онези отминали събития, че не се измъчва от спомените, които не й даваха мира.

— Ти очевидно смяташ, че близначките са мои дъщери — промълви Дод.

— Да, аз… — Брайън замълча и се вгледа изпитателно в чичо си. — Да не би да твърдиш, че не са твои деца? — Когато Дод не отговори, Брайън се обърна към баща си. — Кой…?

— Близначките бяха — са — мои дъщери — призна Фарлан.

— По дяволите! — Брайън се обърна към майка си. — Ти знаеше ли?

Веда реши, че не би могла да издържи тази лудост нито миг повече. Беше направила всичко по силите си, за да защити сина си, но ако Фарлан продължи с откровенията и ги доведе до логичния им завършек, как щеше да се отрази това на Брайън? Той винаги бе възприемал себе си като единственото дете на Фарлан. Единственият наследник на богатството на Маккинън. Какво щеше да се случи, ако Фарлан решеше да признае Рийв и Джаси за свои деца? Преди тридесет години онази проклета Дина бе направила достатъчно, за да навреди на семейството й, да застраши бъдещето на Брайън. И сега се налагаше тя да намери изход от този кошмар преди нещата да са стигнати твърде далеч.

— Майка ти и аз сключихме споразумение — обясни Фарлан. — Когато обясних на Дина, че не мога да се оженя за нея, тъй като никога не бих могъл да напусна Веда и теб, двамата с нея решихме, че ще е най-разумно тя да вземе децата със себе си и да напусне града. Всъщност, тя това и стори. Или поне аз вярвах в това. — Фарлан насочи вниманието си към Макс. — Ти трябваше да й занесеш десет хиляди долара в брой. След това, в продължение на няколко години, тя продължи да тегли пари от сметката, която открих на нейно име. Така ли беше?

Очите на Макс се разшириха от ужас. Той погледна встрани, а след това забоде поглед в пода.

— Отговори ми, по дяволите! — настоя Фарлан. — Така е, нали? Аз ти се доверих, като на мой адвокат и член на семейството, да се погрижиш за този проблем вместо мен.

— Аз… аз занесох парите в апартамента точно както ме инструктира — отвърна Макс. — Но тя не беше там. Дина и бебетата бяха изчезнали. Вече беше заминала. Разпитах съседите, но никой нямаше представа къде е отишла. Не беше оставила нито бележка, нито някакъв адрес.

Очите на Фарлан заблестяха от неподправена ярост. Веда изтръпна. О, господи, никога не й бе хрумвало, че може да настъпи този ден. Денят, в който Фарлан ще разбере, че Макс бе откраднал от него стотици хиляди долари, а Дина и нейните близначки не са получили нито цент от парите, които бе заделял за тях. Тя, разбира се, винаги бе знаела това, но предпочете да запази мръсната тайна на Макс, защото смяташе, че е в неин интерес. Ако Фарлан бе научил, че Дина и бебета й са изчезнали без следа, той сигурно щеше да наеме частен детектив, за да ги открие.

— Съжалявам. — Макс все още не можеше да си наложи да погледне Фарлан в очите. — Знаеш, че по онова време постоянно бях без пари. Когато не намерих Дина, си помислих, че бих могъл просто да задържа парите. Имах намерение да взема само първите десет хиляди, но тя така и не се появи, за да си поиска парите и аз… аз реших да подправя подписа й, за да мога да тегля парите, които внасяше в сметката й всеки месец.

— Да не би да ми казваш, че Дина и дъщерите ми не са получили нито цент от тези пари? — Лицето на Фарлан се разкриви от ярост. Той сви големите си ръце в юмруци. — И защо изведнъж спря да теглиш пари от сметката? Дойде при мен и ми каза, че няма смисъл да превеждам пари по тази сметка, тъй като Дина престанала да тегли суми от нея. Но това също е било лъжа! Лъжи! Само лъжи!

— Не зная защо го направих. А престанах, защото… ами, предполагам, че съм се уплашил. Започнах да се чувствам много виновен. В края на краищата, Фарлан, ти винаги си бил толкова добър с мен. Помагал си ми и…

— Кажи ми какво знаеш за изчезването на Дина? И за двете изоставени бебета? — Фарлан се спусна към Макс, сграбчи го за реверите на сакото и го разтърси с все сила. — Отговори ми, по дяволите! Аз ти се доверих. Поверих ти живота на Дина и дъщерите си.

Дод стисна ръката на Фарлан и го дръпна далеч от Макс.

— Това вече няма никакво значение, нали? Ако Джаси Талбът и Рийв Сорел са наистина дъщерите на Дина, то това е единственото важно нещо. Всичко останало е без значение. Можеш да се разправяш с Макс по-късно, след като овладеем сегашната криза.

Фарлан кимна.

— Прав си. Най-напред трябва да разбера със сигурност дали са моите дъщери. Мисля да отида при Джейкъб Бътлър и да му разкажа всичко.

— Не! — изкрещя Веда.

Съпругът й май си беше загубил ума.

— Съгласен съм с Веда — обади се Макс. — Какво се надяваш да постигнеш като разговаряш с шерифа?

Фарлан прониза Макс с пламналия си поглед.

— Ти, Максуел, вече нямаш думата. Ще бъдеш истински късметлия, ако не повдигна обвинения срещу теб в съда.

— Фарлан, няма да го направиш — настоя Веда. — Макс е от семейството. Ние защитаваме семействата си.

— Джаси и Рийв може също да се окажат част от семейството ми. Някой се опита да убие Джаси — продължи Фарлан. — Възможно е покушението да не е било извършено от серийния убиец. Което означава…

— Разбира се, че е бил серийният убиец — прекъсна го Веда. — Тя е червенокоса уличница, изхвърлена в потока, подобно на всички останали убити жени.

— Никога повече не наричай дъщеря ми уличница! — гневно възкликна Фарлан и погледна съпругата си. — Разбра ли?

О, да, разбираше. Фарлан щеше да брани и защитава децата на Дина. Точно както се бе опитал да стори и с нея. Щеше да обича тези две момичета така, както бе обичал майка им.

— Тя не е твоя дъщеря — спокойно отвърна Веда, макар цялата да трепереше от нерви. — Но дори и да беше, тя все пак си остава уличница. Също като Дина.

— Дина беше най-сладката, най-сърдечната и предана жена, която съм познавал някога. — Фарлан насочи цялото си внимание към Веда. — Тя знаеше как да обича. — Преглътна емоциите, заседнали в гърлото му. — И обичаше мен.

— Обичаше парите ти, проклет идиот! — Веда се изправи и отвърна на погледа на съпруга си.

— Не, грешиш. Един мъж винаги разбира кога една жена го обича. Дина обичаше мен. Ти си тази, която обича парите ми. По време на целия ни брак си обсебена от манията да бъдеш госпожа Фарлан Маккинън. Единственият ти стремеж винаги е бил да запазиш влиянието си над мен, да не изпуснеш и цент от парите ми.

— Заради Брайън! Не заради мен. Той е твой син.

— А близначките на Дина са мои дъщери.

— Говориш така, сякаш се гордееш с факта, че си станал баща на двете копелета на някакъв долнопробен бял боклук.

Фарлан вдигна ръка, за да удари Веда, но Брайън мигновено пристъпи напред и застана между тях. Ръката на Фарлан замръзна във въздуха.

— Недей! — спокойно рече Брайън. — Зная, че не би искал да удариш майка.

Веда не успя да се пребори с потока сълзи, който окъпа лицето й. Нима бе възможно все още да изпитва същата силна болка, както и в деня преди толкова много години, когато откри, че съпругът й не само има любовница, ами тя дори е родила децата му.

Фарлан прикова върху Брайън блесналия си поглед. После бавно свали ръка.

— Освен това няма да ходиш при шериф Бътлър — продължи Брайън. — Какво ще постигнеш, ако разговаряш с него? Дори и нещо да се е случило с Дина и близначките преди години, ти не знаеш нищо за това. Никой от нас не знае. Затова смятам, че признанията ти пред шерифа не могат да бъдат от полза нито за теб, нито за когото и да било другиго.

— Искам доказателство, че тези момичета са мои — настоя Фарлан. — А ако някой е наранил Дина… Ако някой се е опитал да нарани бебетата…

— Ако си толкова решен да откриеш цялата истина, предлагам ти да се свържеш с Грифин Пауъл — обади се Дод. — Самата Рийв Сорел го е наела, за да разследва миналото й. Разговаряй с господин Пауъл, кажи му каквото сметнеш за уместно и виж дали той би могъл да ти каже нещо повече.

— А той веднага ще отиде при Рийв Сорел и ще й разкаже всичко, което споделиш с него — вметна Веда.

— Възможно е. — Дод я погледна. В очите му имаше тъга и съчувствие. — Но ако Рийв и Джаси са наистина дъщери на Дина, господин Пауъл непременно ще го разбере и тогава всички ще узнаят истината.

— Никой няма да знае, че Фарлан е техен баща. Освен ако той не направи някое глупаво признание. — Веда не можеше да понася отчаянието, което напираше в гласа й, но, Господ да й е на помощ, тя наистина беше отчаяна. Отчаяно се опитваше да спаси наследството на Брайън, да запази брака си и да остави истината погребана в миналото.

— Предлагам тази вечер всички да се наспим добре — отново заговори Брайън. — Да си дадем време да охладим малко страстите и емоциите си. Утре сутринта, на свежа глава, татко сам ще реши как иска да постъпи.

— Съгласен съм. — Дод потупа Брайън по гърба. — Много разумно предложение.

— Да, да, разбира се — присъедини се и Макс. — И на мен ми се струва разумно.

— Майко? — Брайън прегърна Веда през раменете.

Нейният скъпоценен син. Както винаги предан и лоялен.

— Разбира се. Каквото и да реши Фарлан, ние ще го подкрепим. — Какъв ли избор имаше? Само че тя не бе изминала толкова дълъг път, не бе носила в душата си толкова много ужасни тайни, за да изгуби всичко накрая.

Знаеше точно какво трябва да направи, без значение какво ще реши Фарлан. Трябваше да го направи скоро. Съвсем скоро.

 

 

Докосни ме, плачеше душата й. Мили боже, нека ме докосне. Беше напрегната до краен предел. Тялото й толкова силно копнееше за него, че се боеше да не достигне до оргазъм в мига, в който ръцете му я докоснат.

Как се бе случило това? Как така уравновесената, спокойна и самоуверена Рийв Сорел се бе превърнала в най-обикновена разгонена самка? Никога преди не бе желала нещо така, както в момента желаеше Джейкъб Бътлър. Няколкото й сексуални преживявания бяха с мъже от нейното социално обкръжение. Мъже, с които бе поддържала продължителни връзки. Сексът с тях беше добър — имаше ли лош секс — но точно в този момент не можеше дори да си спомни лицата им.

Присъствието на Джейкъб Бътлър изпълваше целия й свят. До краен предел. Без да остави пространство за когото и да било другиго. А с това бе свързан и най-големият й страх — боеше се, че ще му позволи да доминира над нея. Той беше от мъжете, които бяха свикнали да получават онова, което желаят. И да го правят със страст и жар, напълно непознати за Рийв.

Той пристъпи към нея и тя почувства топлината, която излъчваше силното му тяло. Стоеше само на няколко милиметра от нея и гърдите му почти докосваха гърба й. Рийв потрепери — по-скоро от страх, отколкото от неприятния допир на мокрите й дрехи. Застана съвършено неподвижно и, сдържайки дъха си, зачака.

Той я докосна. Разтреперана от главата до петите, тя шумно въздъхна. Ръцете му я обгърнаха през кръста и притиснаха пуловера към тялото й. Кожата й сякаш пламна. Огънят обхвана всяко мускулче, всеки нерв, всеки сантиметър плът. Не разбра дали тя се облегна назад, или той я дръпна към себе си. А и не искаше да знае. Той я обгърна цялата. Задуши я в прегръдките си. Рийв облегна глава на гърдите му, затвори очи и се отдаде на насладата на мига. Джейкъб сведе глава, целуна я по челото, а след това леко докосна с устни ухото й.

— Хайде първо да те освободим от тези мокри дрехи… скъпа.

Скъпа! Мили боже, той я нарече скъпа.

Цялото й тяло пулсираше в ритъма на пламналата й женственост. Заливаха я вълни на огнено желание. Тя пламтеше. Изгаряше. Ласките му буквално я наелектризираха.

Не възрази, когато той повдигна пуловера и откри голия й корем. Послушно вдигна ръце и му позволи да го съблече през главата й. Чувстваше се като упоена. Отърка тяло в неговото и почувства, че той разкопча сутиена и смъкна презрамките надолу по ръцете й. Цялата се разтресе, понесена на крилете на страстта. Той целуна първо едното, а след това и другото й рамо. После свали сутиена и го захвърли настрани. Огромните му, груби ръце обхванаха гърдите й. Леко ги повдигна нагоре сякаш преценяваше тежестта им. Те изпълниха догоре големите му шепи.

Погали зърната й с палци и от устните й се изтръгна вик на неподправено удоволствие, граничещо с непоносима болка. Започна да се извива в ръцете му, обезумяла от желание. Той я целуна по шията, а след това проправи с устни пътека надолу по рамото й, като не спираше да гали зърната на гърдите й.

Действайки инстинктивно, Рийв се обърна в прегръдките му и протегна ръка към копчетата на ризата му, тласкана от непреодолимата потребност да почувства голата му кожа. Разтрепераните й пръсти не успяха да се справят с копчетата. Тогава Джейкъб сграбчи двете й ръце и ги пъхна под ризата си. После сам разкопча всички копчета и захвърли ризата на пода. Без да губи нито миг повече, той я сграбчи през кръста и я привлече към себе си. Голите й гърди докоснаха пламналата му кожа.

Рийв изпита неописуема наслада, когато го почувства толкова близо до себе си. Докосна гладката му кожа, усети силните мускули и стегнатата плът на тялото му. Той излъчваше сила и зашеметяваща мъжественост. Притежаваше примитивната сила и мощ на предците си. А тя се чувстваше жена както никога преди. Имаше чувството, че е в състояние да управлява целия свят… Че може само с един поглед… с едно докосване… с една дума… да постави този мъж на колене.

Обви ръка около врата му, а след това се взря в очите му, поразена от дълбочината на изгарящата го страст.

— Джейкъб — тихичко, почти шепнешком промълви тя. Името му прозвуча като молитва.

И тогава той я целуна. Целуна я така, както я бе целувал в мечтите й — със сила и плам, които я разтърсиха до дъното на душата й. Устните му трескаво се впиха в нейните, устата му сякаш искаше да я погълне изцяло. В мига, в който Рийв разтвори устни и отвърна на целувката, поведението му рязко се промени. Нежността, която последва, я покори напълно. Беше негова. Телом и духом. Разбираше също така, без никакво съмнение, че поне през тази нощ той също й принадлежеше напълно. На нея и само на нея.

Продължиха да се целуват толкова дълго, че коленете на Рийв омекнаха и тя остана без глътка въздух. Въпреки това все не можеше да му се насити, не можеше да го доближи достатъчно. Защото съзнаваше, че само сливането на телата им би могло да й донесе удовлетворението, за което копнееше.

Джейкъб положи ръце върху задника й, повдигна я леко и я притисна към възбудения си член. Рийв отметна глава и проплака задъхано — звук, който свидетелстваше за пълната й капитулация. Капитулация не само пред него, но и пред нея самата. Пред собствените й, чисто човешки потребности. Устните му потърсиха едната й гърда, езикът му обходи зърното й. Тя се вкопчи в раменете му, за да запази равновесие и едва не свърши, когато той жадно засмука зърното й. Джейкъб вдигна глава. Рийв погали раменете му, плъзна ръце и стисна неговите.

— Люби ме, моля те. — Молбата изригна от дълбините на душата й, от най-съкровените кътчета на сърцето й.

— Няма да спра през цялата нощ — отвърна той, приклекна и я взе на ръце.

Стресната от неочаквания му ход, Рийв ахна от изненада, обви ръце около врата му и зарови лице в рамото му. Той я внесе в спалнята, положи я на самия край на леглото и коленичи пред нея. Без да иска позволението й, свали обувките и чорапите й, след това разкопча ципа и копчето на панталона й и го смъкна надолу по бедрата й. Рийв седеше пред него и трепереше цялата от нетърпеливо очакване. Копнееше той да побърза, но едновременно с това й се искаше да се наслади на всеки миг, да направи така, че това удоволствие да продължи вечно.

Следващият му ход отново я изненада. Вместо да свали гащичките й, Джейкъб се изправи и събу панталона и боксерите си. После се изправи пред нея — мъж изтъкан от твърди мускули и бронзова плът — за да й позволи да го погледа, да го погали с пламналия си поглед. Беше най-красивият мъж, когото бе виждала някога. Красотата му обаче не беше сладникава и традиционна. Чертите на лицето му бяха груби, като че ли изсечени от камък. Същото беше и тялото му. Всичко у него говореше за сила и мощ. И най-вече твърдият му, щръкнал право напред пенис. Ръката й се разтрепери неконтролируемо, когато се присегна, за да го докосне. Най-напред погали гърдите му. Малките зърна на гърдите му се втвърдиха като камъчета, когато ги помилва. Джейкъб обаче продължи да стои неподвижно като статуя, за да й даде възможност да му се наслади напълно. Рийв плъзна длани по плоския му корем, погали дългите му бедра. Съзнателно избягваше да докосва члена му, но когато пръстите й минаха край него, той рязко подскочи нагоре, сякаш я умоляваше да го погали.

Рийв свали ръце от тялото му, стана от леглото и свали гащичките си. Сега вече бяха равни. И двамата бяха напълно голи. И възбудени до краен предел.

Джейкъб постави длан върху венериния й хълм и леко го стисна. Тя цялата се стегна. Имаше чувството, че тялото й всеки момент ще експлодира.

— Ти си почти готова — дрезгаво прошепна той.

— Готова съм. О, господи, наистина съм готова.

Разтвори ръце, за да го привлече към себе си.

Той я положи върху леглото и се надвеси над нея. Целуна я за кратко по устните, а след това езикът му се зае да изследва тялото й — от главата до петите. И обратно. След това внимателно разтвори краката й и я погали с ръка. И преди Рийв да успее да разгадае намеренията му, топлият му език се спусна надолу. Настоятелен и ненаситен. Започна да я докосва, да я милва, да я смуче. Да я докарва до лудост. Само след няколко секунди Рийв достигна оргазъм. Тялото й се разтресе в поредица от конвулсии, от гърлото й се изтръгна сподавен вик.

Внезапно Джейкъб се отдръпна от нея. Лиши я от топлината и силата на тялото си. Задъхана и разтреперана от преживяния оргазъм, тя едва успя да надигне глава и да го потърси с поглед. Видя го да вади малко пакетче от джоба на панталона си. Неспособна да откъсне поглед от него, тя го видя как слага кондома върху влажния си, твърд като камък пенис. Отмаляла от силния оргазъм, Рийв разтвори ръце и отвори душата и тялото си за него. Джейкъб леко я повдигна с големите си ръце и само с едно бързо и рязко движение проникна дълбоко в нея, съюзи телата им, направи ги едно цяло. Не им бяха необходими никакви думи. Каквото и да кажеха в този момент, щеше да бъде излишно. Телата им говореха на свой собствен език и изразяваха всичко, което трябваше да бъде казано.

Джейкъб се задвижи вътре в нея и Рийв изпадна в екстаз. Нямаше друга по-подходяща дума, за да опише състоянието си. Беше се чувствала празна преди той да я обладае. А сега се усещаше цялостна и завършена. Сякаш телата им бяха създадени едно за друго. Пасваха си чудесно. В продължение на няколко минути Джейкъб я люби бавно и нежно. Движенията му бяха мъчително сладостни и разтапящи. Но когато Рийв откликна на страстта му, когато му каза без думи, че е готова да приеме всичко, което би могъл да й даде, че го иска целия, без остатък, Джейкъб се отдаде напълно на животинската страст, която изпепеляваше душата му. Облада я с дива ярост и сила и на нея това й хареса. Помисли си, че го обожава. Обожава допира на кожата му, аромата и вкуса му.

Дългата му черна коса се люлееше над раменете му и докосваше гърдите й. Съвкупяваха се като обсебени от зъл дух и когато отново достигна до оргазъм в ръцете на този мъж, Рийв установи, че вече не е дама. Никога не бе подозирала дори, че би могла да изпита такова блаженство. Но това не й стигаше. Искаше още. Искаше го целия. Без остатък.

Само миг преди да си даде сметка, че Джейкъб всеки момент ще свърши, тялото й полетя на вълните на втория оргазъм. Той продължи да я яха с бясно темпо, а тя с все сила се притисна към него с ясното съзнание, че неговото освобождаване ще удовлетвори и собственото й диво желание.

Той свърши, ръмжейки и пръхтейки като разярен бик. Цялото му тяло се разтърси от силата на оргазма му. А когато най-сетне се успокои, Рийв свърши за втори път и този път удоволствието бе по-всепоглъщащо и отпреди. Той се отпусна отгоре й, претърколи се на една страна и я взе в прегръдките си. Рийв се сгуши до него, покри тялото му с целувки и започна да повтаря името му отново и отново.

Джейкъб погали с ръка голото й тяло, допря устни до шията й и промърмори:

— О, скъпа… Скъпа моя…

За пръв път осъзна колко сладко може да звучи една-единствена дума. Дори и в сънищата и мечтите си не си бе представяла, че може да се почувства толкова страхотно в ръцете на един мъж.