Бевърли Бартън
Изстрадана обич (15)

14.

На път за ресторанта на Джасмин Рийв зърна отражението си в една витрина. Беше прекалено висока. Бедрата й бяха твърде дебели. Трябваше да свали поне пет-шест килограма. По дяволите, крайно време е да престане да се самобичува. Как е възможно една толкова богата, интелигентна и сравнително привлекателна жена да пилее време в безпочвени притеснения за външния си вид? Защото, в крайна сметка, и ти си човек, напомни си тя. Рийв определено не страдаше от ниско самочувствие. Освен по отношение на тялото си. И ако трябваше да бъде напълно откровена със себе си, не можеше да не признае, че притесненията й значително се увеличиха, след като се запозна с Джаси. Двете изглеждаха почти еднакви. Ключовата дума тук беше почти. Рийв беше вероятно с пет сантиметра по-висока и с поне десет килограма по-тежка от стройната и приятно заоблена Джаси. Освен това бедрата на близначката й бяха изключително съразмерни с останалите части от сексапилното й тяло. Добре де, Джаси беше по-привлекателна от нея. Голяма работа! Тя пък притежаваше други качества, които сестра й нямаше. И за нищо на света не би ги заменила за тяло като нейното.

Сестра й? Да, нейната сестра. Беше сигурна, че резултатите от ДНК-теста ще докажат онова, което тя вече бе приела — че тя и Джаси са близначки.

Рийв ускори крачка. Вървеше по тротоара, отбягвайки погледите на хората, с които се разминаваше. Жителите на града проявяваха силен интерес и любопитство, тъй като тя поразително приличаше на Джаси. Според Джени и Джаси всички жители на Чероки Пойнт бяха стигнали до единодушното съгласие, че те двете са близначки. И макар че някои от хората, които срещаше, откровено я зяпаха, а другите я наблюдаваха крадешком, никой не се осмели да я заговори. И слава богу!

Дали всичките тези хора я сравняваха със сестра й? Дали я възприемаха като по-грозновата версия на привлекателната Джаси? Или с почуда наблюдаваха различията помежду им? Може би се удивляваха от факта, че Джаси е толкова жизнена, открита, изключително дружелюбна и нахакана, докато Рийв е по-скоро добре възпитана, консервативна на вид и, дано да са го забелязали, далеч по-изискана в поведението и маниерите си. Господ й е свидетел, че Лесли Сорел направи всичко по силите си, за да научи единственото си дете на обноски.

Рийв влезе в ресторанта и едва не се сблъска с Кейлъб. Той я сграбчи за раменете и я целуна по бузата.

— Добро утро. Днес е прекрасен ден, не мислиш ли? — На лицето на Кейлъб грееше широка усмивка.

— Днес определено си в добро настроение.

— Джаси и аз току-що определихме датата за сватбата. Отивам да я съобщя на баба и дядо.

Рийв се усмихна.

— Сигурно ще бъде интересно. Е, кой е големият ден?

— Осемнадесети януари. Джаси наистина иска коледна сватба.

— В такъв случай се надявам да получи онова, което желае.

— Можеш ли да пазиш тайна? — попита Кейлъб.

Рийв го изгледа въпросително.

— След като съобщя новината на мис Реба и на Големия Джим, смятам да отида до Ноксвил, за да й избера годежен пръстен. Аз, естествено, нямах намерение да оставям Джаси сама. Не и след онова, което ми казаха Далас и Джейкъб снощи. Само че разбрах от нея, че двете възнамерявате да прекарате заедно остатъка от деня. Искам да не се разделяте нито за момент. Дръжте се една за друга, за да сме сигурни, че сте в безопасност.

— Ще бъдем. Няма защо да се тревожиш за Джаси. И двете сме жени, които могат да се грижат за себе си.

— Ти започваш да я харесваш, нали?

Рийв се разсмя.

— Може би.

— Дай й шанс, моля те. Сигурен съм, че всяка една от вас има нужда от другата.

— Тя каза ли ти, че съм наела Грифин Пауъл, за да разследва миналото ни? Възложих му да се опита да разбере истината за нашето раждане.

— Да, каза ми. — Усмивката на Кейлъб леко помръкна. — Каза ми, че си му телефонирала снощи и че днес го очакваш тук, за да се срещне с вас. Предполагам, че това е смисълът да притежаваш парите и влиянието, които вървят с името Сорел — без никакъв проблем можеш да накараш дори Грифин Пауъл да поеме лично случая ти.

— Така е. Богатството си има и своите добри страни — съгласи се тя. — Но ти вече си част от семейство Ъптън и съвсем скоро сам ще се увериш в това.

Той я погледна изпитателно, а след това попита:

— По повод на това, че съм Ъптън… Питах се дали да помоля дядо за заем, за да купя на Джаси пръстен с наистина внушителен диамант. Само че не съм сигурен дали трябва да го направя. Ти какво мислиш?

Защо пита мен? Та аз почти не познавам Джаси! Това бе първата мисъл, която изплува в главата й, но тя успя да се сдържи и да не зададе въпроса на глас.

— Струва ми се, че познаваш Джаси много по-добре от мен. Мислиш ли, че тя очаква пръстен с внушителен диамант?

Кейлъб сви рамене.

— Може би. Освен това зная, че заслужава нещо наистина прекрасно. Само че не искам да я карам да си мисли, че допускам, че се омъжва за мен само заради богатството на фамилията Ъптън. Така че, кажи ми, госпожице Сорел, ако ти се женеше за мъж, който не може да си позволи огромен диамант, как би очаквала да постъпи?

— Ако обичам един мъж толкова много, че да съм готова да се омъжа за него, изобщо няма да ми пука за големината на диаманта. — „Я, тази мисъл пък откъде се взе?“ — запита се Рийв. До този момент изобщо не й бе хрумвало, че би могла да се омъжи за мъж, който да не е изключително богат.

Кейлъб кимна.

— Да, но ти вече притежаваш толкова много скъпи бижута, че би могла да откриеш собствен бижутериен магазин. — Погледна двукаратовите й диамантени обици, сведе очи към украсената с диаманти златна брошка под формата на пеперуда, забодена на яката на кафявото й сако. — Джаси обича външния блясък и показност. Тя си е такава. Умереността под каквато и да било форма й е напълно чужда.

— В такъв случай й купи огромен, блестящ диамант — отвърна Рийв. — Нещо толкова ярко и лъскаво, че да я остави без дъх.

Кейлъб се засмя.

— Имаш право. Видя ли? Познаваш Джаси много по-добре отколкото си мислеше.

След като пожела на Кейлъб късмет в избора на съвършения годежен пръстен и се сбогува с него, Рийв влезе в ресторанта. Някои от посетителите се обърнаха и я погледнаха. Тя не им обърна никакво внимание и продължи надменно напред с високо вдигната глава.

Дежурната сервитьорка, Тифани Рейд, я посрещна с топла усмивка и рече:

— Джаси ви очаква. Тя е отзад в кабинета си.

— Благодаря.

— Инструктира ме да взема поръчката ви за обяд. По-късно, след срещата ви с господин Пауъл, ще ви сервирам обяда в кабинета й. — Тифани се засмя. — Не мога да повярвам, че Грифин Пауъл ще дойде тук. Днес. Аз, разбира се, съм виждала негови снимки, но никога не съм си и помисляла, че ще имам шанса да го видя на живо.

— Тифани, щом господин Пауъл пристигне, незабавно го покани в кабинета на Джаси. И каквото и да правиш, не го зяпай, моля те.

Тифани отново се изсмя. Силен и дразнещ смях.

— Ще се постарая. Обещавам. Но все пак става дума за Грифин Пауъл. Както знаете, той е легенда по тия места. Не само че е един от най-известните бивши футболисти, ами в момента е сред най-обсъжданите хора в Тенеси. Всеки път, когато агенцията му разследва някой голям случай, или пък присъства на някое светско събитие, благотворителен бал или нещо подобно, снимката му се появява по вестниците и списанията.

— Да, може и да е така, но днес те моля да се погрижиш никой от другите клиенти да не му досажда. Щом се появи, веднага го доведи в кабинета на Джаси.

— Ще го направя. Кълна се. Джаси вече ми даде същите инструкции.

Рийв й се усмихна с разбиране.

— За обяд бих искала супа и салата. Лучена супа, ако имате. Ако не, донеси ми зеленчукова. И една салата „Цезар“.

Тифани се усмихна и поклати глава.

— Нещо не е наред ли? — попита Рийв.

— Не, нищо подобно. Но Джаси ми поръча същото. Зеленчукова супа и салата „Цезар“. Само че тя прибави и морковен кекс. Рано тази сутрин мис Луди ни донесе три прясно изпечени морковени кекса.

Започнала да свиква с мисълта, че двете с Джаси имат доста сходни вкусове, Рийв просто додаде:

— Прибави към поръчката ми и парче кекс.

След това се обърна и тръгна към задната част на ресторанта. Мина край тоалетните и склада и почука на затворената врата на кабинета на Джаси.

— Влизай — провикна се отвътре тя.

Рийв отвори вратата.

— Не се ли боиш, че в кабинета ти може да нахълта последният сериен убиец на окръг Чероки? Оня, дето убива само червенокоси?

— Ни най-малко. Изобщо не ми мина през ума. — Джаси се завъртя на стола и се обърна с лице към Рийв. — Чух стъпките ти още в коридора. Повечето мъже не носят обувки с високи токове.

Рийв влезе в стаята и затвори вратата след себе си.

— Свърза ли се с твоята леля Сали?

Джаси посочи на Рийв празния стол, поставен вляво от бюрото й. Другият, отдясно на бюрото, бе затрупан със списания.

— Не, предпочетох да не я предупреждавам, че смятаме да я посетим по-късно днес. Боя се, че ако я известим за намеренията си, тя може да реши да се скрие в гората. Повярвай ми, сигурна съм, че няма да иска да разговаря с нас за майка ми. За нашата майка.

— Смяташ, че ще продължи да твърди, че Корин Талбът е родила само едно дете?

— Питала съм я безброй пъти и тя всеки път се кълнеше, че това е самата истина.

Рийв седна, сложи кафявата си кожена чанта в скута си и скръсти ръце отгоре й.

— Ами ако се окаже, че това е истината? — Размърда се на стола си и скръсти ръце пред гърдите си.

— Но как е възможно? Мисля, че и двете решихме, дори и без резултатите от ДНК-теста, че двете с теб определено сме близначки?

— Така е, и аз вярвам, че сме сестри — отвърна Рийв. — Но това не означава, че Корин Талбът е нашата майка.

Очите на Джаси се разшириха. Устата й увисна от изумление.

— Не те разбирам. Ако Корин не е нашата майка, коя е тогава? И как е станало така, че леля Сали е взела мен, но не и теб? Ако Корин наистина е родила дете, какво се е случило с него?

— Добри въпроси. Но мисля, че трябва да ги зададем на леля ти.

Джаси се изправи.

— Да, имаш право. Веднага щом приключим срещата с Грифин Пауъл, ще се качим в планината и ще направим на леля Сали изненадващо посещение. И ако старата кукумявка се опита да избяга, аз ще я завържа за стола, ако трябва.

Въпреки суровата забележка, Рийв долови обичта, която струеше от гласа на Джаси, когато говореше за леля си.

— Ти много я обичаш, нали?

Джаси се засмя, а след това погледна Рийв.

— О, да. Обичам я. Тя е единствената майка, която съм имала. За хората леля Сали може и да не е съвсем с всичкия си, но аз знам, че е прекрасна жена. И през целия ми живот е била изключително добра с мен.

— Как ще се развият отношенията ви, ако разбереш, че те е лъгала през всичките тези години?

Джаси въздъхна дълбоко.

— Не съм сигурна. Но зная, че не бих могла да я намразя. Без значение какво е направила, тя винаги ще си остане моята леля Сали.

— Когато родителите ми ми казаха, че съм осиновена, аз бях едва шестгодишна. Те така представиха нещата, че ме накараха да повярвам, че осиновените деца са наистина много специални. Накараха ме да се чувствам като избрана. После, когато станах на четиринадесет, започнах да изпитвам любопитство по отношение на биологичните ми родители и попитах майка и татко дали знаят къде точно съм родена и защо рождената ми майка се е отказала от мен. Тогава и двамата се заклеха, че не знаят нищо.

Рийв стисна зъби, опитвайки се да не заплаче. Все още се разстройваше дълбоко при спомена за деня, в който майка й най-после й призна истината.

— Когато завърших колежа майка ми разказа, че съм била намерена в контейнер за смет в Сивиървил. Била съм само на няколко дни. Но това беше всичко, което двамата с баща ми знаеха за мен.

— Знаеш ли, това е нещото, което ми е най-трудно да проумея. Ако нашата рождена майка те е хвърлила в контейнер за смет, защо не е хвърлила и мен заедно с теб?

— Още един добър въпрос.

Джаси се приближи до Рийв и се изправи до нея. Сведе поглед надолу и не го отмести докато Рийв не вдигна глава. Погледите им се срещнаха.

— Предполагам, че мисълта за това те кара да се чувстваш отвратително, нали? Мисълта, че са те изхвърлили като непотребен боклук?

Рийв преглътна. После леко се прокашля.

— Да. Да, така е.

— Знаеш ли какво, сестричке. Може би тя е изхвърлила и двете ни. Може би някой ме е открил в този контейнер… Открил е първо мен и…

— Твоята леля Сали?

— Или Корин Талбът.

— Това са само предположения, в които може да няма и капка истина.

Силно почукване на вратата прекъсна разговора им.

— Джаси, господин Пауъл е тук — извика Тифани, застанала пред затворената врата.

— Покани го веднага. — Джаси се обърна, за да посрещне посетителя.

Рийв се надигна от мястото си, остави чантата си на стола и застана редом с Джаси.

Вратата се отвори и пред тях застана висок, широкоплещест мъж с тъмносин костюм, искрящо бяла риза и вратовръзка на червени, сини и бели райета. Русата му, почти бяла коса, беше късо подстригана, очевидно в опит да бъдат изрязани къдриците, които се забелязваха въпреки стила на подстрижката. Чифт тъмносини очи огледаха стаята и се спряха на двете жени. Цялото му същество говореше за власт, пари и добър вкус.

При ръст от сто деветдесет и два сантиметра, тяло на атлет и излъчването на опасен противник, Грифин Пауъл притежаваше невероятен магнетизъм, който привличаше жените и сплашваше мъжете. Рийв бе запозната с репутацията му, но не го познаваше лично. Макар че бе прибягнала до услугите на агенцията му, когато преди почти година се бе заела с разследването на Джаси, до този момент двамата не се бяха срещали лично. Рийв знаеше за него само онова, което бе известно на повечето хора. Роден бил в бедно семейство. Израснал във ферма край Дейтън, но станал известен като звездата на отбора по футбол на университета на Тенеси преди почти две десетилетия. След като се дипломирал всички очаквали от него да се насочи към професионалния футбол, но той сякаш изведнъж изчезнал от лицето на земята. В продължение на десет години никой нямал и най-малка представа какво се е случило с него. После, преди около пет години, той се върнал обратно в Тенеси — богат, властен и очевидно уморен от скитането по света. Създал своята Агенция за защита и частни разследвания в Ноксвил и скоро се превърнал в най-известният и загадъчен мъж в целия щат.

Независимо от силния интерес към личността му и стремежа на медиите да открият тайните в живота му, Пауъл стоеше далеч от репортерите и упорито отказваше интервюта. През годините си бе извоювал легендарна репутация и в публичното пространство се лансираха поне половин дузина най-различни истории за липсващите години от живота му. Рийв трябваше да признае, че тя също бе изпълнена с любопитство, но тъй като разбираше какво означава да си постоянно в центъра на общественото внимание, нямаше никакво намерение да се опитва да задоволи интереса си. Беше предупредила и Джаси да не му задава никакви лични въпроси по време на срещата им.

— Господин Грифин. — Рийв протегна ръка.

Той пое ръката й. Силно и уверено ръкостискане. Никой от двамата не се усмихна.

Джаси пристъпи напред. Цялата излъчваше присъщото за нея очарование и сексапил.

— Аз съм Джаси Талбът. Много ми е приятно да се запозная с вас, господин Грифин.

— Дами! — Той отсечено кимна с глава.

— Заповядайте, седнете. — Джаси забързано взе купчината списания от стола, поставен вдясно от бюрото й.

— Предлагам всички да седнем — отвърна Грифин.

Тримата заеха местата си — Грифин и Рийв в столовете от двете страни на бюрото на Джаси, а тя самата, заела доста провокативна поза, приседна в единия ъгъл на бюрото. Рийв осъзна, че Джаси дори не си дава сметка за впечатлението, което създава. Сексапилът просто беше нейна втора природа. Тя не се опитваше да впечатли Грифин Пауъл. Не, тя просто си беше такава.

Грифин положи куфарчето, което носеше, в скута си, отвори го и извади отвътре някакъв документ.

— Тази сутрин, преди да тръгна от Ноксвил, направих предварителна проверка и на двете ви.

— Ние можехме да ви кажем всичко, което искате да знаете — заяви Джаси и му се усмихна закачливо.

А Рийв отново си даде сметка, че Джаси не го прави нарочно.

Ъгълчетата на устните му леко помръднаха нагоре. Той като че ли се забавляваше от държанието на Джаси.

— Аз предпочитам да се абстрахирам от емоционалните описания и да боравя само с факти. — Насочи поглед към Рийв. — Изпратих един от агентите си в Сивиървил, за да разследва събитията, съпътстващи откриването ви в онзи контейнер за боклук. Освен това имам нужда от позволението ви да разговарям с адвоката, извършил осиновяването ви.

— Да, разбира се. Уинстън Карол в момента е пенсионер. Аз вече съм разговаряла с него и останах с впечатлението, че не знае нищо повече от онова, което ми разказа майка ми.

Грифин кимна и премести поглед към Джаси.

— Бих искал да разговарям с леля ви. — Сведе поглед към доклада, който държеше в ръка. — Сали Талбът. Разбрах, че тя ви е отгледала след смъртта на сестра си, Корин Талбът.

— Точно така — потвърди Джаси.

— Ще се опитаме да научим повече за самата Корин. Би било добро начало, ако успеем да намерим някакви документи, потвърждаващи, че наистина е била бременна и, ако е била, че наистина е родила едно или две момиченца. Ако се окаже, че е родила близначки, ще остане само да докажем, че това сте били именно вие.

— Двете с Рийв смятахме да поговорим с леля Сали по-късно днес. Решихме да отидем при нея без предупреждение.

— Бих искал да дойда с вас. Имам чувството, че Сали Талбът е в състояние да хвърли светлина върху много от въпросите, за които все още нямаме отговори.

— О, да, сигурна съм в това — съгласи се Джаси. — Въпросът е дали ще се съгласи да ни каже истината. Виждате ли, за леля Сали аз съм най-важният човек на света. И ако ме е лъгала през всичките тези години, тя няма да посмее да ми каже истината от страх да не ме загуби.

— В такъв случай може би ще трябва да я уверите, че това никога няма да се случи. — Грифин подаде на Джаси копие от доклада. — Прочетете го внимателно и вижте дали всичко в него отговаря на истината и дали смятате, че разполагате с достоверна информация, която да бъде включена в него.

Джаси взе доклада, а той се обърна към Рийв и й подаде друго копие.

— Бихте ли направили същото, госпожице Сорел?

Рийв взе документа, кимна и набързо прегледа двете страници. Веднага си даде сметка, че докладът представлява сбито, точно и изключително прецизно описание на живота й от момента, в който е била осиновена от семейство Сорел, до ден-днешен. Вътре фигурираха и всички известни до момента факти, които я свързваха с Джаси.

Еднаква кръвна група. AB-отрицателна.

Силна физическа прилика. Почти идентичен външен вид.

Сорел е била осиновена като бебе. Талбът е била отгледана от своята леля.

Двете жени са израснали в градове, разстоянието между които е само три часа път с кола.

— Защо не прибавите и факта, че любимият десерт и на двете ни е бананов пудинг? — предложи Джаси, след като прочете целия документ.

— Бихте могли да добавите още, че и двете предпочитаме салатата „Цезар“ пред обикновената салата — включи се Рийв и отвърна на широката усмивка на Джаси.

Грифин погледна първо едната, а след това другата.

— Оставам с впечатлението, че вие двете вече сте решили, че наистина сте сестри. Прав ли съм?

— Прав сте — отвърна Рийв. — Убедени сме, че резултатите от ДНК-теста само ще потвърдят онова, което вече знаем. Ето защо ви се обадихме, преди да са излезли резултатите. Не бихме искали да губим повече време. Смятаме, че трябва веднага да се заемем с издирването на нашата биологична майка и на фактите, съпътстващи раждането ни.

— И двете ли сте готови да научите истината? — попита Грифин. — Ровенето в миналото може да се окаже доста мъчително преживяване. Възможно е да открием неща, които да не ви харесат.

— Вече съм приела, че няма да харесам онова, до което се доберем — увери го Рийв. — В края на краищата как е възможно една история, започнала с изхвърлянето на невръстно бебе в контейнер за смет, да завърши като приказка?