Бевърли Бартън
Изстрадана обич (23)

22.

Бяха изминали пет дни от операцията, но Джаси продължаваше да бъде в кома. За нея се грижеха по възможно най-добрия начин. Рийв бе повикала най-известните специалисти в щата. Без да жали средства бе докарала най-големите светила в областта на неврохирургията. Извършено бе всяко възможно изследване, което, според лекарите, не би могло да застраши живота й на този етап. Компютърната томография, която им даде възможност да преценят структурата на мозъка, бе последвана от други диагностични тестове, имената на които Рийв не можеше дори да запомни. Местният невролог, доктор Беъл, и колегата му от Вандербилт, доктор Алфред Корнелиус, единодушно решиха да не провеждат спектрографско скенерно изследване, тъй като използването му не се препоръчваше при пациенти в репродуктивна възраст.

— Ако през следващите няколко седмици не настъпят промени в състоянието на госпожица Талбът — изтъкна доктор Корнелиус, — бих предложил да я преместим в Нешвил, където ще можем да проведем други тестове и да се консултираме относно евентуалното използване на спектрографски скенер — процедура, която за момента отхвърлихме като ненужна.

И макар че Рийв не прекарваше в болницата по двадесет и четири часа, както правеше Кейлъб, тя не можеше нито да се наспи, нито да си почине, дори и когато си беше у дома. Двете с Джени прекараха първите тридесет и шест часа след нападението в болницата. След това Далас ги откара до дома на Джени в планината и остави един полицай да ги охранява. Остана в дома на Джени два дни, през които дни редовно посещаваха Джаси в болницата. Предишния ден обаче й позвъни Лейси Фелън и я попита какво смята да прави по отношение ресторанта и бара на Джаси. Оказало се, че Джаси, която винаги държала да ръководи нещата отблизо, не е обучила свой заместник, който да поеме ръководството на заведенията в случай като този. И макар че и двете заведения продължаваха да работят както обикновено, за всички бе ясно, че ако не се намери човек, който да поеме управлението им, в най-скоро време щеше да се наложи да ги затворят. Затова Рийв се нанесе в апартамента на Джаси и, използвайки собствените си делови качества и познания, пое управлението на двете заведения на сестра си. В края на краищата, едва ли помагаше много на Джаси като седеше по цял ден в чакалнята на интензивното отделение. Убедена беше, че ще й е много по-полезна като поеме бизнесделата й.

Полицаят, прекарал нощта в една кола, паркирана пред апартамента, тази сутрин бе сменен от един от заместниците на шерифа. Мууди Райън кара след нея до болницата. След това се качи заедно с нея в асансьора.

— Ще остана тук поне един час. — Рийв спря пред чакалнята и се обърна към младия заместник. — Защо не отидете да закусите долу в кафето?

— Аз закусих, преди да застъпя дежурен, мадам.

— Тогава идете си купете едно кафе.

— Мадам, обещавам да не ви се пречкам. Ще се старая дори да не забелязвате присъствието ми. Но смятам да изпълня точно дадените ми нареждания — а те са да не ви изпускам от погледа си нито за миг.

— И от кого получихте тези нареждания?

Мууди леко се усмихна.

— От шериф Бътлър.

— Искрено се надявам, че шериф Бътлър не очаква от вас да ме придружавате и в тоалетната.

Мууди се изчерви.

— Не, мадам, сигурен съм, че не очаква нищо подобно.

Рийв, отказала се от мисълта, че би могла да се откопчи от сянката си, отвори вратата и влезе в малката чакалня на интензивното отделение. Мууди Райън влезе след нея. На едно канапе до отсрещната стена лежеше Кейлъб, сгънат в неудобна поза и завит с тънко болнично одеяло. Изглеждаше ужасно. Макар да ползваше банята в отделението, той не се бе бръснал вече дни наред и лицето му бе покрито с гъста, неоформена брада. Рийв си помисли, че Кейлъб Маккорд беше човек, който напълно се вмества в клишето лудо влюбен. И ако, да не дава господ, нещо се случеше с Джаси, Рийв се боеше, че Кейлъб просто не би могъл да преживее смъртта й.

Тя се обърна към Мууди.

— Вижте, ако ви обещая да не напускам тази стая, ще отскочите ли до снекбара, за да купите от там чаша кафе и някакъв сандвич?

Мууди я изгледа въпросително.

— Сигурна съм, че Кейлъб не е хапвал нищо от вчера. Искам да му купя закуска, но не виждам защо трябва и двамата да се разкарваме до снекбара.

— Добре, ще прескоча до бара, но само ако ми обещаете, че няма да се отделяте от Кейлъб.

Мууди тъкмо излизаше от чакалнята, когато Кейлъб се надигна и погледна към Рийв с изморените си и зачервени от безсънието очи. Вдигна ръка и й махна.

— Добро утро — поздрави тя.

Той изрита одеялото, седна на канапето и се протегна.

— Колко е часът?

— Осем и нещо. Изпратих Мууди да ти купи нещо за ядене.

Кейлъб разтърка схванатия си врат.

— Тези канапета не са предназначени за спане.

— Мисля, че трябва да си отидеш до вкъщи, да се обръснеш и да поспиш няколко часа в собственото си легло.

Кейлъб се изправи, вдигна одеялото, сгъна го надве-натри и го преметна през страничната облегалка на канапето.

— Няма да си тръгна от болницата докато Джаси не излезе от проклетата кома.

— Това може да отнеме седмици — напомни му Рийв.

— Не си хаби дъха напразно. Няма да мръдна от тук докато тя не отвори очи и не ме погледне.

Рийв кимна, приближи се до него и го прегърна.

— Добре тогава. Продължавай бдението си тук, в болницата, а пък аз ще се погрижа по най-добрия начин за бизнеса й. Искам, когато оздравее и отново се почувства в състояние да ръководи бизнеса си, да установи, че заведенията са работили нормално по време на цялото й отсъствие.

Кейлъб се облегна назад и хвана ръцете на Рийв.

— Тя ще излезе от тази кома и ще се възстанови напълно.

Това бяха надеждите на Кейлъб, изречени с много вяра и вътрешна убеденост. Дали не беше прекалено уверен в благоприятния изход? Не! Не биваше дори да си помислят за най-лошото. Всички те трябваше да се настроят оптимистично. Та нали самият доктор Корнелиус им бе казал, че използвайки универсално приетата скала по Глазгоу за пациенти, изпаднали в кома, при която се преценяват шансовете на пациентите да оживеят и се възстановят напълно, по скала от три до петнадесет е стигнал до заключението, че Джаси има шанс за пълно възстановяване. Колкото по-висока бе цифрата по Глазгоу, толкова по-благоприятни бяха прогнозите за оздравяване. В случая с Джаси цифрата беше десет, което означаваше, че тя се намира почти в горната граница.

— Двадесет и седем процента от пациентите с резултати от осем до десет умират — откровено им бе обяснил докторът. — Но пък добрата новина е, че шейсет и осем процента се възстановяват почти напълно, като само при част от тях се наблюдават някои леки увреждания.

— Ти си абсолютно прав — отвърна Рийв. — Джаси е боец. Сигурна съм, че вече е близо денят, в който ще излезе от комата. А след като се събуди, ще направи всичко по силите си, за да се възстанови напълно. Ще бъдем тук до нея и ще й помагаме. Ако се окаже, че има нужда от собствен физиотерапевт, веднага ще наема най-добрия. Може и да не оздравее напълно за планираната от вас коледна сватба, но…

— В такъв случай ще я отложим за Нова година — долетя нечий женски глас.

Рийв и Кейлъб се обърнаха и видяха мис Реба и Големия Джим, застанали до вратата. Тя носеше малка пътна чанта, а той държеше платнен сак.

— Някаква промяна в състоянието на Джаси? — попита Големия Джим.

— Няма — отвърна Кейлъб.

Рийв забеляза искрената тъга, изписала се по лицето на Джим Ъптън. Той притежаваше силно и красиво лице. Особено пък като се имаше предвид, че е вече на седемдесет и пет. Кейлъб също беше красив мъж, но изобщо не приличаше на дядо си. Не беше и толкова висок. В привлекателните му черти обаче прозираше голяма част от красотата на мис Реба.

— Купихме ти някои тоалетни принадлежности и ти донесохме дрехи, за да се преоблечеш — рече Реба и прекоси чакалнята. Беше дребна и слаба жена, но присъствието й сякаш изпълни цялото помещение. — Освен това дядо ти уреди да използваш една от стаите на долния етаж. Точно под нас. — Тя целуна Кейлъб по бузата. — Иди сега заедно с Джим да се преоблечеш и освежиш, а след това слез да закусиш в кафенето. Аз ще постоя с Рийв докато се върнеш.

— Аз не мога…

Големия Джим сграбчи ръката на Кейлъб.

— Никой не иска от теб да си тръгнеш от болницата, синко. Но ако не започнеш да се грижиш по-добре за себе си, няма да си в състояние да помогнеш на Джаси, когато тя излезе от комата.

— Нямам представа как дядо ти е успял да издейства цяла болнична стая на твое разположение — намеси се Рийв с разширени от изненада очи, — но мисля, че трябва да се възползваш от тази възможност. Ако Джаси се събуди и те види в този вид, изобщо няма да може да те познае.

— Как успя да ги убедиш да ми дадат отделна стая? — попита Кейлъб.

— Семейство Ъптън прави най-големите дарения за всички благотворителни събития в окръг Чероки. Всички по тия места познават нашата щедрост — обясни Джим. — Пък и настъпи моментът някои хора да ми се отблагодарят за услугите, които съм им правил.

— Тези, които нямаха голямо желание да покажат благодарността си, бяха принудени да го сторят — додаде Реба, намигна на внука си и му подаде чантата.

— Добре, ще отида да се изкъпя и да се преоблека — отстъпи Кейлъб. — Но Рийв вече изпрати Мууди Райън да ми купи закуска, така че няма да се наложи да слизам до кафенето.

Джим прегърна внука си през раменете и го изведе от стаята. В мига, в който останаха сами, мис Реба се обърна към Рийв и се усмихна.

— Как си, мила моя?

— Добре съм.

— Чух, че си поела бизнесделата на Джаси.

— Да, мадам.

— Ако имаш нужда от нещо и прецениш, че двамата с Джим можем да помогнем…

— Бих искала да попитам нещо и ще бъда изключително благодарна, ако получа напълно откровен отговор.

Рийв нямаше как да не забележи, че мис Реба идваше в болницата всеки ден и със завидно постоянство подкрепяше Кейлъб в надеждите му, че Джаси ще оживее и ще се възстанови напълно. Друг беше въпросът доколко искрени бяха усилията и мотивите й.

— Хайде да поседнем. — Реба посочи канапето.

Рийв премести одеялото на Кейлъб на един стол и седна до възрастната жена. Погледна я право в очите и по изражението разбра, че мис Реба вече се е досетила за въпроса, който се канеше да й зададе.

— През изминалите пет дни вие се държахте прекрасно с Кейлъб. Грижите се за него и го подкрепяте безрезервно — отбеляза Рийв. — Едва ли някой внук би могъл да си пожелае по-любяща и грижовна баба.

— А ти искаш да знаеш дали чувствата ми се простират и върху неговата годеница?

— Да, така е. Защото когато Джаси излезе от комата…

— Искаш да кажеш ако излезе от комата.

— На това ли се надявате? Надявате се тя…

— Какво искам аз, няма никакво значение — прекъсна я мис Реба. — Но ще отговоря на въпроса ти. Не, не искам Джаси да умре или пък да остане в кома. Но дали съм очарована от мисълта, че някой ден тя ще стане съпруга на внука ми? Не, не съм. Дали вече съм приела неизбежното? Да, мисля, че да.

— И какво точно означава това?

— Виждам, че за относително кратък период от време ти успя да се привържеш силно към Джаси. Предполагам, че това се дължи на биологичната връзка помежду ви, нали?

— Джаси не е такава, каквато изглежда — отвърна Рийв. — Тя съвсем съзнателно изгражда образа си на лошо момиче и дори нарочно прави някои неща, за да затвърди репутацията си. Но тя не е лош човек. Джаси има голямо и любящо сърце. И повярвайте ми, мис Реба, дори и да не вярвате на една нейна думичка, можете да сте убедена, че тя дълбоко обича Кейлъб.

— Да, мисля, че наистина го обича. А той пък направо я боготвори. И това е причината, поради която веднага щом Джаси се почувства достатъчно добре, ще им организирам най-прекрасната и внушителна сватба, която този град е виждал някога.

— Изненадана съм. Приятно изненадана. — Рийв вярваше, че мис Реба ще изпълни даденото обещание.

— Е, мила моя, както виждаш, дори и аз започнах да се уча от грешките си. Не бих направила нищо, което да застраши отношенията ми с Кейлъб. И ако това означава да приветствам Джаси Талбът и да я посрещна с разтворени обятия в семейството си, то аз съм готова да го направя.

 

 

Далас взе документите, пристигнали по факса, прегледа ги набързо и ги подаде на Джейкъб. Двамата мъже се бяха затворили в кабинета на Далас още в шест сутринта, а вече наближаваше обяд. Независимо от задълбоченото разследване, проведено със съвместните усилия на двете институции, призвани да пазят реда в окръга, крайният резултат се оказа повече от незадоволителен. Човекът, нападнал Джаси, все още беше на свобода, а за смъртта на Джеръми Тимънс знаеха толкова, колкото и в нощта, в която Амбър Чани намери тялото му.

Далас бе изпратил събраните доказателства и по двата случая на стария си приятел от ФБР Чет в Ноксвил, който бе обещал да използва по-съвременното оборудване на Бюрото на ФБР в Тенеси, за да изследва наличните улики. Освен това Далас се бе свързал с още един свой бивш колега, Тери Наш, която работеше съвместно с Линк Нюз, специалист по изготвяне профили на престъпници, и бе помолил за съдействието им в изнамирането на данни за подобни убийства, извършени в и близо до североизточните части на Тенеси през последните двадесет и пет години. Факсовете, които в момента Джейкъб държеше в ръцете се, обобщаваха данните от проучването, извършено от Тери през изминатата седмица.

— Разбираш какво означава това, нали? — попита Джейкъб.

— Означава, че престъпникът е успявал да се укрие от правосъдието в продължение на двадесет и пет години, като през този период е извършил над двадесет убийства. Ако не и повече.

— Възможно е да има още жертви, чиито тела никога не са били намерени. — Стиснал документите в дясната си ръка, Джейкъб с все сила удари с тях по лявата си длан. — Сигурен съм, че става дума за един и същи човек. Начинът му на действие е един и същ при всички случаи. Жертвите му до една са червенокоси жени. Проститутки или момичета със съмнителна репутация. Всички са били изнасилени, удушени с черна панделка, завързана около вратовете им, а голите им тела са били изхвърлени в някоя река, езеро или поток.

— Когато разговарях с Тери, тя ме информира, че събраните до момента доказателства дават основание на Бюрото да се включи в разследването. Въпреки това ни обеща да ни осигури двадесет и четири часа за действие, преди да докладва на шефовете си.

— Помолила ли е Линк да изготви профил на убиеца?

— Да. Според Линк нашият човек е изключително организиран и прецизен в действията си — отвърна Далас. — Притежава висок коефициент на интелигентност, вероятно е завършил колеж. Би могъл да е мамино синче, или поне любимец на семейството. Не е изключено като дете да е бил подложен на психологически или физически тормоз. Тери ме информира, че според Линк, въпросният убиец е имал някакво травматично преживяване с червенокоса жена, което е задействало инстинктите му на убиец. Линк смята, че вероятно си имаме работа с психопат.

Джейкъб се зачете в документите, които държеше в ръка, и поклати глава.

— Интервалите между убийствата са различни. В началото са продължавали по година-две, след това по-малко от година, а напоследък е извършвал по едно убийство на всеки шест или седем месеца. До случая с Беки Олмстед. Убил е Беки по-малко от седмица след убийството на Кет Бейкър.

— Което означава, че скоро ще убие отново.

— Само се надявам да не го направи в окръг Чероки.

— Няма значение къде точно ще удари; ние вече сме въвлечени в разследването. Всички търсим един и същ човек.

— Разследването на смъртта на Беки Олмстед не е наша грижа — изтъкна Джейкъб. — Но тъй като сме сигурни, че между нейното убийство и това на Тимънс има връзка, ти си прав, че и ние, и шериф Флойд издирваме едно и също лице. Ако разрешим единия случай…

— Ще разрешим не само другия, но и цяла поредица от убийства, извършвани в период от двадесет и пет години.

— Ще бъде по-лесно, ако се окаже, че нападението над Джаси също е дело на серийния убиец. Това ще означава, че трябва да издирим и заловим един, а не двама човека.

Далас кимна.

— Надявам се, че когато излезе от комата, Джаси ще може да ни разкрие самоличността на нападателя си.

— А този нападател със сигурност знае, че ще се намира в безопасност, само ако Джаси така и не се събуди.

 

 

Рийв остана в болницата до девет часа, когато започваше времето, определено за свиждане. Влезе в стаята на сестра си, седна до нея, хвана ръката й и започна да й говори.

— Обещавам ти да не прецакам нещата в бара по време на отсъствието ти — рече й тя. — Нямам проблем с управлението на ресторанта, но що се отнася до бара, не съм толкова сигурна. Нали си ме знаеш какъв съм сноб. Ние, богатите кучки, не си падаме много по опушени долнопробни барове и потни и миризливи мъже.

Вече половин час откак се бе върнала от болницата и, седнала зад бюрото на сестра си в кабинета й в задната част на ресторанта, се опитваше да се съсредоточи върху купчината неплатени сметки, но мислите й все се връщаха към сестра й. Напоследък не мислеше за нищо друго. Далас и Джейкъб бяха успели да я убедят, че нападението над Джаси не е било дело на неизвестния сериен убиец.

— Ако не е бил серийният убиец, кой тогава? — беше ги попитала тя. — Кой би искал да нарани Джаси?

— Същият човек, който се е опитал да убие и двете ви преди тридесет години — бе отвърнал Далас.

Това бе единствената причина, поради която позволи на Джейкъб и Далас да й назначат двадесет и четири часова охрана. Поради същата тази причина не можеше да спи добре нощем и се чувстваше постоянно потисната и уморена. Не само че се тревожеше за състоянието на Джаси, но и непрекъснато се страхуваше, че някой неизвестен зложелател от миналото им може да направи опит да посегне и на нейния живот.

Клетъчният й телефон иззвъня и Рийв подскочи от уплаха. Я се стегни! Рязко отвори закопчалката на кожената си чанта и извади телефона. Веднага разпозна номера, изписал се на дисплея. Агенцията за защита и частни разследвания на Пауъл.

— Ало? Рийв Сорел на телефона.

— Госпожице Сорел, обажда се Грифин Пауъл. Разполагам с много важна информация за вас.

Сърцето на Рийв ускори ритъма си.

— Открихте ли вече кой се е опитал да убие Джаси и мен преди тридесет години?

— Не, мадам, все още не зная това. Но скоро ще разбера. Това е единствено въпрос на време. Виждате ли, през изминалите дни успяхме да стесним значително броя на жените, родили близначки в периода, който ни интересува.

— И?

— И мисля, че вече зная коя е била вашата майка. В ръката си държа един документ, който, убеден съм, е копие от вашия акт за раждане.