Георги Каназирски-Верин
София преди 50 години (9)

Развлечения — разходки — заведения

Софиянци, па и техните гости — чужденци винаги са обичали края на разходката да завърши с едно здраво хапване и пийване или, както казват кореняците, „къркане“. Още в 1869 година поради многото пиене султан Селим е бил принуден с ферман да забрани употребата на спиртни напитки в заведенията. По-късно той отмени своя ферман по отношение на раята, но ферманът останал в сила за мохамеданите.

Най-обичните разходки на софиянци бяха: вишневата градина Курубаглар (Лозенец), Бали Ефенди (Княжево), гдето се ходеше било със Шишковия омнибус, било с файтон (5 лева отиване и връщане), било до Юкъра Баня (Горна Баня). Тези далечни за времето разходки завършваха с изяждането на агне, прасе или поне на някой гювеч.

Трамваят на Шишков, който тръгваше от ъгъла на Алабинска и свързваше София с Княжево

На половината път за Княжево беше бирената фабрика Павлово, основана от Лазар Трифкович и грамадния браумайстор^[1] Воханка. В парка на фабриката имаше първоразряден бюфет, какъвто днес нямаме никъде. В неделен ден имаше военен концерт и масите бяха изпълнени с най-избрано общество.

В тези години планинарството не беше още развито и Витоша не привличаше гости туристи. След Алеко Константиновото изкачване на Черния връх отделни групички, но много редки, правеха излети. Обаче тези излети се броеха на пръсти. Изкачването беше трудно поради липсата на пътища.

Хай-лайфът правеше своята обичайна разходка по Цариградското шосе (Цар Освободител) до пепиниерата. След няколко тура всички се отбиваха в „Дълбок зимник“ на бира и скара.

Имаше и други, които безцелно отиваха до гарата да посрещнат влака, който идва от Виена, или тоя, който пристига от Цариград, разхождаха се по перона на гарата (слабото движение позволяваше това), след което консумираха в бюфета на гарата и се връщаха в града.

По-мързеливите софиянци се задоволяваха да отидат в Градската градина, гдето се разхождаха по широката алея, която е около оградата, и слушаха военната музика. Казиното не съществуваше, но в североизточния кът, гдето днес има едно малко фонтанче с изкуствени стени и гдето децата играят, имаше паянтов бюфет, държан от Стефан А. Петров. Целият този триъгълник беше изпълнен с маси, а около тях посетители-консуматори наблюдаваха разхождащите се по алеята софиянки и софиянци. В разстояние само на един час пред вас ще минат по десетина пъти всички ваши познати и при всяко минаване се разменяваха по две „търговски усмивки“.

Градската градина често служеше за разни дружества за устройване на „гарден парти“ или градински увеселения. В тия увеселения имаше музика, бой с цветя и конфети, поща, разнасяна от хубави госпожици и дами, и главно претекст за много интриги.

Все в Градската градина станаха и първите спортни прояви. Там се уреждаха юнашки игри от швейцарския инструктор по гимнастика Шампо. Те се състояха от съгласувани движения от младите юнаци и упражнения на висилка и паралелка. В тия упражнения особено се бяха отличили Лазар Добрич и Петко Сирманов (по-късно полковник). В Градската градина стана и първото колоездачно надпреварване с тогавашните първенци: капитан Драганов и гимназиалния учител Борис Балтаджиев. Приблизително 20 конкуренти колоездачи заобиколиха 8 пъти околовръстната алея, — това беше рекордът. След надбягването имаше фокусници, които караха колело без кормило, други без седало, или покачени само на един педал. Това бяха необикновени фокуси за времето.

В Градската градина за пръв път чухме фонограф. Един стар грък носеше голяма кутия, покрита със стъкло, в която се въртеше цилиндър. Чрез каучукови тръбички, чиито двойни кукички ние прикрепяхме в ушите си, и срещу 10 стотинки слушахме това чудо: човешки глас да излиза от машина. Това беше най-първобитният фонограф с дрезгав глас, но за нас той беше чудо, голямо чудо. Веднаж поканих един стар метач да слуша. Аз платих десет стотинки за него. Наблюдавах го. Когато цилиндърът се завъртя, неговата физиономия се измени. Отначало той почервеня, очите му добиха израз на голямо учудване, после се изсмя и пак се замисли и стана сериозен. Той слушаше, без да проговори. Когато апаратът спря и той си откачи кукичките, погледна ни някак с присмивка и каза:

Слушат първия фонограф…

— Толкова балама не съм. Тая мангелия^[2] пред мен не минава! Дека се е скрил тоя, що хорати? Под масата го нема, ама тадева че е.

По-късно Грауер, представителят на грамофоните „Гласът на неговия господар“, наводни София с тези апарати, които достигнаха до шестдесет лева апарата, а плочите — по пет-шест лева. Тогава всяко семейство имаше свой грамофон.