Георги Каназирски-Верин
София преди 50 години (27)

Софийските курорти

Кореняците нямаха обичай да летуват и мъчно се решаваха да напуснат своята София, те можеха да отидат до Враждебна, да прекарат един ден до Горубляне, но вечерта се връщат „у градо“. За повече от един ден те се решаваха да отидат в някой от множеството манастири, които се намират в околността на столицата: Кокаленския, Германския, Кремиковския, Драгалевския, Люлинския Св. Крал или даже Рилския. Тогава те се отделяха от своята любима София за два или три дена. Но за пътуване до Варна и дума не ставаше.

Думата „курорт“ по него време беше непозната за софиянци. Поради оскъдните средства летуването се практикуваше само от по-заможните семейства. Когато те летуваха, казваше се „отиваме на бани“ или „на село“. И бяха прави, защото летовищата, гдето те отиваха, бяха първобитно устроени селца, но много от тях с минерални бани: Княжево, Горна Баня, Панчарево, Банкя и пр. Тези селца не притежаваха никакъв комфорт. Вярно е, че комфортът в нашите летовища и курорти и днес още липсва, но все пак сега се намират тук-таме някои вилички или съмнително чисти хотелски стаи; все пак ще намерите някоя ахчийница^[1], в която ще има с що да залъжете глада си. Тогава и това нямаше. Селата бяха съвършено неблагоустроени и жилищата в по-голямата си част бяха схлупени колиби, построени от плетища, измазани с кал, някои от тях баданосани с вар. Някои пък като украса бяха нашарени с груби шарки синило, на други висяха връзки с червен пипер, който съхне, а трети по стените си имаха залепени големи кръгли животински фашкии, които тоже съхнеха.

Когато настъпеше летният сезон, селяните се стесняваха, за да могат да отделят една или две стаи, които ще дадат под наем на „граждането“. Самите те през този сезон отиваха да спят било в плевнята, било на чардака, ако има такъв, или около огнището във входната средна стая, която служеше за нещо като перистил^[2]. Повечето от стаите бяха без дъсчен под, а само с набита земя. За такава стая се плащаше 14, 18 до 20 лева на месец. За стая с дъсчен под плащахме по 25 лева.

Поради липса на мобилировка летуването беше истинско преместване на домакинството. В уречения ден, когато ще заминем на село, още в ранни зори хазаинът, който ни е дал под наем стаята, ще дойде пред къщи с волската си кола, и ние започваме да товарим: кревати, дюшеци, юргани, маса, тенджери, чинии, вилици, сандък с бельо, куфари с дрехи и прочее и прочее. По ритлите на колата ще закачим половин дузина виенски столове и една-две дамаджани. Над целия този багаж ще се покачим ние децата със котката, кученцето, а до нас ще седне и прислужницата. Тогава нашият хазаин-шоп ще вдигне лежащите отстрани волове, ще ги намести с няколко „дий“ и „де, де“ по местата им и с остена ще ги подкани учтиво да тръгват. „Кривчо“ и „Сивчо“ с добродушните си очи поглеждат наляво и надясно, па опънат закоравелия си оголен врат и колата заскърца по пътя към летовището. По същия начин ставаше и връщането ни оттам.

Да кажем по няколко думи и за някои от тогавашните курорти.

Казах вече, че София свършваше при Руския паметник, Александровската болница и Пионерните казарми, които се построиха по-късно, към 1896 година. От пионерните казарми до бирената фабрика Павлово нямаше никаква постройка: отляво и отдясно на шосето имаше само ливади. Преди да доближите Павлово, в дясно ще видите тъй наречения топъл гьол, в който лежаха биволи и биволици. Почвата беше мочурлива и едва можехме да доближим до гьола. Към 1898 г. се заговори, че някакъв си болен от ревматизъм се потапял в тоя гьол и че почувствувал облекчение. Други болни опитаха това лечебно средство и останаха доволни. Все пак имаше и хора, които считаха работата за скроена от заинтересовани, които искат да повдигнат цените на ливадите около гьола. По-късно обаче санитарната дирекция се заинтересува и след много проучвания и експертизи обяви тази вода и калта до нея за лечебни. Дълги години се изминаха, докато там се построиха бани. Около тях изникна голямо селище, което се нарече Овчата купел.

След бирената фабрика Павлово, за която говоря на друго място в тия си бележки, на ъгъла на шосето за Горна Баня имаше малко бюфетче. От другата страна на реката беше Баталовата воденица, отсетне превърната в мукавена фабрика. След воденицата пак ливади, няколко бостана и се стигаше до селото Княжево.

Княжево се е наричало Клисура. В него е притежавал имоти много почитаният от местното население турчин Бали Ефенди. Бали Ефенди е бил много благодетелен и добър към българите. Той е принадлежал към сектата на миролюбивите (юруците). Починал в Княжево, и е погребан близо до сегашната църква. В негова чест селото се е наричало Бали Ефенди. След освобождението на България и в чест на първия български княз Александър Батемберг, селото е било прекръстено Княжево.

От петдесет години насам селото се е много малко благоустроило, да не кажа, че то никак не се е благоустроило. И днес Княжево е такова, каквото си беше преди петдесет и шестдесет години. Банята, ако и ежегодно да лекува хиляди нервно болни, все си е още същата стара турска баня, която отвън изглежда на някаква барака, а вътре й липсва и най-малкият комфорт. С изключение на общината и читалището и още на две-три гевгирени незначителни къщурки, в Княжево няма нищо ново. Схлупени малки къщички от двете страни на шосето, много бакалници, касапници, шекерджийници по цялото протежение на Владайското шосе, една вадичка, която влачи боклуците успоредно с тротоара, това е то Княжевото от преди петдесет години, такова е и днес. Аз съжалявам, че няма какво да разкривам на читателя за това почти столично предградие от старата епоха. И днес то е същото. По него време беше малко по-чисто и по-оживено благодарение на възпитаниците на Школата за запасни офицери.

В началото на селото беше Спиртната фабрика, която днес, изпокъртена, изглежда на някаква старина, ако и да е превърната в текстилна фабрика. По-горе от банята беше мелницата на 150-килограмовия Димитър Шишков, стопанин и на трамвая София-Княжево, а още по-горе преди Александровския мост, гдето доскоро беше салашът^[3] „Земен Рай“, имаше малка бирария и склад на бира със съдържател някакъв чужденец. Чисти масички, студена бира, хубави закуски, една доста широка вада, която минаваше пред бирарията и се вливаше в княжевската река. Ето един декор, който привличаше софиянци. Всеки следобед пред бирарията имаше дълга опашка от файтони, които са довели софиянци тук на разхлада.

Горна Баня до освобождението на родината ни се наричаше Юкара Баня. Това село се намира северно от Княжево по първите височини на Люлин планина.

За това селище старите разказват следния анекдот: Софийският паша бил по тия места на лов. Кучето му (хрътка) било болно, но, след като се окъпало в горещия извор, оздравяло. Тогава, пашата, заинтригуван, освободил мнозина затворници, които пратил тук да покрият извора с каменен свод. След това пък го обградили със зид и така била построена първата баня, която със своите допълнителни пристройки съществуваше до преди двадесет и пет години. Безспорно Горнобанската минерална вода е една от най-лековитите и най-приятни води в България. Нейната лековитост привличаше от стари времена болни да се лекуват. Банята беше стар турски модел с два басейна: малък и голям. През деня тя алтернативно ставаше ту женска ту мъжка. Ред години се експлоатираше от наемателя Асадур Баняджията, българин от арменски произход. Асадур имаше двама сина, единият от които Агоп Асадуров е още жив и днес минава за добър хоров певец. Сменяването на банята от мъжка на женска се известяваше чрез един голям звънец, който по-малкият син на Асадур биеше, разхождайки се из селото. Вън от банята имаше дълго и дълбоко корито с три чучура, от които течеше гореща вода. Тук селянки и гражданки идваха да се перат, а понякога гледате, че са заголили някое дете и набързо го изкъпват на тия чучури. Селото не беше голямо и бързо се обхождаше. Сто и петдесет селски къщурки около църквата и пътя, който слизаше към гарата. Единствената механа беше срещу банята и се държеше от бай Цветан Вучков, дългогодишен кмет на селото и удостоен при един режим с депутатско кресло.

Тази рътлина беше съвършено гола, по нея нямаше никаква растителност освен по някоя дива слива тук-таме из дворищата. Затова през горещите дни тук топлината ставаше нетърпима.

Удобства липсваха. Летовниците се настаняваха из селските къщи със своята мобилировка, дори храната се носеше от София. Никакви вили, никакви солидни постройки не се виждаха. Единствена беше къщата на Душко Кесяков, паянтова постройка с голям двор и градина, и къщата на Шишеджиев. До пътя, който криви за към гората, имаше паянтова едноетажна барака от пет-шест стаи наредени в един ред. Една от стаите беше кафененце. Пред стаите имаше сайвант с дъсчен под. На тоя сайвант имаше няколко маси, на които скучаещите летовници от сутрин до вечер играеха табла.

Понеже нямаше други забави, летовниците уреждаха чести екскурзии към Люлин, където имаше залесени кътове, най-вече до манастира „Св. Кирил и Методи“, наричан тогава „Св. Крал“.

Горна Баня е зарегистрирала първата ж.п. катастрофа по българските държавни железници още през първите месеци след откриването на тая линия. Идещият откъм Перник влак не можал да се задържи на Владайската гара и, понеже стръмнината оттам към Горна Баня е твърде голяма, влакът слиза с голяма бързина в гарата и се сблъсква с друг влак. Имаше неколцина убити и ранени. Като виновен за тая катастрофа арестуваха и съдиха инженер Петров (брат на ген. Рачо Петров).

Днес Горна Баня естествено има друг вид. Държавата построи тук модерна баня. Построиха се множество красиви вили, откриха се хотели, ресторанти и питейни заведения и селото все някак повечко заприлича на курорт.

Банкя. Тук преди 150 години е бил чифликът на Решид Бей, около който постепенно се е образувало селото. И това селце, въпреки минералната си вода, имаше мизерен вид. Като по-отдалечено от София то се и по-малко посещаваше, но природата му беше по-красива. Новите бани не бяха още построени и басейните бяха покрити от една привременна постройка правена без вкус, не даже турска. До банята имаше една площ с лековита кал. В нея болни от ревматизъм лежаха заровени и така покрити с кал, че не можеха да се видят. Ще познаете, че някъде има зарит човек само по разтворения над главата му чадър, който го предпазва от слънцето. Зад банята започваше стръмнина, покрита с ниска, но сенчеста горичка. Единствена солидна постройка по него време беше вилата на капитан Паница — нещастна жертва на княз Фердинанд. Тази вила отсетне стана притежание на бившия министър на финансите, сега покойник, М. Тенев. Вилата доминираше на височината на банята и беше построена в швейцарски стил, заобиколена с дълбок парк.

Днес Банкя има нова баня с парк, множество вили и даже кооперации.

Панчарево. Изглежда, че това селище е много старо. На една от височините над банята има развалини от стари римски казарми. Това място селяните наричат Градището. Отсреща са развалините на крепостта Урвич. По всичко може да се заключи, че тези две крепости са защищавали дефилето, което води към Самоков. Много развалини от стари римски стени, басейни за бани и откриването на един женски череп с корона ни уверяват, че тук е имало голямо римско военно селище. Самата баня е построена върху основите на римската баня, а водата е каптирана в горичката зад банята.

И все пак селото преди петдесет години беше изоставено и мизерствуваше. Самоковският път минаваше по отсрещния бряг на Искъра, а от Горубляне до банята имаше един междуселски примитивен път. За да се отиде от банята до селото, трябваше да се пресече една малка горичка, през която минаваше криволичеща козя пътека. Самото село беше разположено на височината около днешната му черквичка, значи отстоеше на около два километра и повече от банята. Трудно беше за летовниците да идват от такова далечно разстояние, за да се къпят. Самите селяни бяха много бедни и обикновената им храна беше „джагалицата“ — чорба, сварена от кисели диви сливи, които те наричат джагали.

Но ето че се започна строежът на юзината за столичното електрическо осветление в Батил — недалеч от Панчарево и селяните намериха по-добри условия за живот било чрез работа, било чрез продажба на своите продукти.

През 1900 година някой си Попов дойде и построи до самата баня един двуетажен доста приветлив хотел с ресторант в долния етаж и хубава градина от пред. Малко след него старият капелмайстор Визнер построи голяма сграда с много стаи от другата страна на банята. Неговият пример се последва от Кабакчиев, запасен офицер, и от генерал Диков, след което селото бързо заслиза от височината, за да се съедини с банята. Сега вече летовниците можеха да си намерят удобни жилища и техният брой се увеличи. В скоро време горичката, която делеше банята от селото, се изсече и се изпълни с малки вили. В една от тях дълго време живееше Янко Сакъзов, който обичаше Панчарево и уединените разходки в горичката.

С прокарването на Самоковското шосе от левия бряг на Искъра и след павирането му Панчарево взема друг вид. Изникнаха много модерни вили: тая на генерал Рясков, на Хлебаров, на Елисей Петков, на Сирманов, на Д-р Нешов, на Моллов и пр. Кокетната и оригинална по строеж община послужи за звено между старото село и новопостроените вили. А днес и в старото село има нови и хубави сгради, които надминават по хубост тия около банята. И като че ли Панчарево става тясно, та вилите почват да се катерят по височините, които обкръжават курорта.

Пред общината има една стара чешма. Зад чешмата е големият вековен чинар, известен под името Риляник. До него е имало каменен кръст. На това място са ставали религиозните церемонии и курбани.

От старите люде на Панчарево ще спомена за Георги бакалина. Неговата бакалница беше срещу общината. След смъртта си Георги оставя като наследник брата си Филип Николов. Филип Николов е студент по теософия в Петроград и е културен мъж. Той напуща семинарията и се връща в Панчарево, гдето става кръчмар в дюкяна на брата си. Кръчмарството не пречи на бай Филип да бъде и издател. Той е написал теми по литература, съчинение, което е претърпяло няколко издания.

По улицата ще срещнете дядо Стоян Шишкавия, чието благоутробие виси като чувал отпреде му. В устата му вечно е закачена лулата му, лицето му е засмяно. Сам той е винаги готов на шеги. Това е бившият изборен кмет на Панчарево.

Днес панчаревци не познават мизерията. Когато влезете в някоя селска къща, ще видите дървено легло покрито с черга, до него гардероб, а над гардероба малко радио, което предава новините от целия свят.

Жалко е, че и до днес постройката на банята тук е все още същата — старата, тая от преди петдесет години, слабо поправена, неприветлива, неудобна и нехигиенична. А минералният извор на Панчарево и като целебност, и като температура заслужава една хубава модерна сграда.

Около София са още селата Бояна, Драгалевци, Владая, Горубляне, Враждебна и голям брой манастири.

Хубава е София, богата е нейната природа и прелестни са нейните околности, но короната й зиме и лете си остава величествената Витоша.