Георги Каназирски-Верин
София преди 50 години (25)

Кореняшка сватба

— Сватба, сватба минава, господжо! Бързай! — завика малката прислужничка Йонка и тичешком заслиза по дървените стълби към пътните врата.

Приближавам се и аз до прозореца. По улица Витошка (сега Сталин) всичките прозорци са отворени и от тях се навеждат любопитни глави. Пред пътните врати на всяка къща са наизлезли други любопитни, бакалинът е също пред дюкяна си, а и кондурджията е напуснал тезгяхчето си и с чук в ръка е пред портите на своето дюкянче, на което е закачена претенциозната фирма „Клиника за лекуване на болни и ранени обуща“. Всички гледат сватбеното шествие, което минава пешком.

Една музика, съставена от двама или трима кларнетисти (когато не са зурли), една флигорна и един тъпан, безспирно оглушават улицата с тогавашния моден марш: „Я слушайте, патриоти, да ви кажа словото… и на гроба ще напишат, тук почива Стамболов“. Тя предшествува сватбарите. След музиката върви бабичка, която носи дискос, пълен с шекерчета, смесени с букетчета от цветя и дребни пари. Тяхното предназначение е да се хвърлят върху главите на младоженците, когато те обикалят масичката държейки се о фенелона^[1] на свещеника. Този момент е най-очакваният от децата, па и от по-възрастните. При хвърлянето на бонбоните и паричките настъпва цяла суматоха: децата се увират измежду краката на по-възрастните, а тук-там и някоя старица се е навела да си вземе едно шоколадче и, ако й падне под ръка, някоя монета, тя не я пренебрегва, а бързо я завързва на възел на края на носната си кърпичка.

След бабичката с дискоса следва булката под своя бял воал, засмяна и щастлива под ръка с кума, след тях е кумата с пряснообръснатия младоженец, който, горд като голям герой, разхожда погледа си по прозорците наляво и надясно. Следват родителите и близките, както и приятелите на младоженеца, шаферките със шаферите, всички обкичени с бели булченски цветя на бутониерите си.

Кореняшка сватба. Двама или трима кларнетисти, една флигорна и един тъпан оглушават улицата с модния марш…

Булката с бял воал под ръка с кума, а зад тях кумата и пряснообръснатия младоженец, който гордо разхожда погледа си по прозорците наляво и надясно.

Шествието се приключва с един, два, три или повече файтони, на които са натоварени един, два или повече шарени сандъци с чеиза на младоженката (никой не проверява, има ли нещо в тези сандъци). По-скъпите работи са нахвърляни пел-мел върху файтона: копринени ризи, юргани, дюшеци, бродирани възглавнички, месали, кожен бонжур, бродирани пантуфли и прочее. Неосведомено лице би помислило, че става някакво пренасяне от квартира в квартира. Но обичаят беше такъв. Трябваше да се покаже на света, че момата не е беднячка, а от фамилия, и че дава чеиз.

Не беше необходимо да познавате младоженците или сватбарите, за да се присъедините към шествието. Любопитни жени, бабички, па и мъже, без да знаят дори името на жениха, се присъединяваха към сватбеното шествие за „сеир“ и за да чуят някои клюки. Ето защо шествието, колкото повече наближаваше черквата, толкова повече нарастваше. В черквата докато траеше обредът, неканените гости чрез разпит ще научат името на младоженеца, на булката, какво работи той и колко пари печели, каква зестра му дават, от где е родом, кои са родителите му и много други подробности около женитбата или от миналото на двете сродяващи се семейства. Те непременно ще открият и някоя семейна тайна, която така ще украсят и понадуят, че тя, предавана от уста на уста, става фантастична.

След свършването на обреда сватбарите тръгват обратно за дома, гдето ги чака трапеза, вино и гуляй. Много от неканените следват шествието и успяват да се вредят измежду гостите, като едно от семействата ги взема за приятели на другото, и обратното.

След традиционното ръкоцелуване на свекър, свекърва, кум, кума и прочие, почват хората и черпните и те траят до зори. Тогава още съществуваше този стар и малко варварски, да не кажа циничен обичай, още в присъствието на гостите младоженците да се изолират в спалнята си стая. Отвън приятелите на младоженеца по даден знак стрелят с револвери или ловджийски пушки в чест на минаването на Рубикон. В някои семейства отиваха по-далеч, като поднасяха на присъствуващите доказателствата за девствеността на младоженката. Нрави, които за щастие изчезнаха.

На другия ден младата булка, придружена от майка си или от някоя възрастна сродница, носеща на ръце поднос с едно шише червена ракия с захар и няколко ракиени чашки, посещаваше най-напред кума и кумата, а след тях близките роднини, за да им поднесе „блага ракия“. Тази ракия символизираше нейната честност.

Цялата седмица в махалата се говореше за станалата сватба и се разправяха верни и неверни клюки около нея, докато нова сватба привлече вниманието на софиянци.