Стюарт Уудс
Подозренията убиват (58)

58

Долче донесе два препълнени пакета с продукти. Подаде ги на Стоун, целуна го по устните и веднага тръгна да оглежда всекидневната.

— Приятна, е — обяви присъдата си най-сетне. — Малко сивичка, може би, но ще я развеселим с цветни петна, основата си я бива.

— Ела да ти покажа кухнята — поведе я нататък Стоун.

Кухнята й хареса още повече.

— О, тук една жена наистина може да се развихри — каза тя. — Имаш много добро кухненско оборудване, откъде този вкус у теб?

— И аз си падам малко по готвенето — отговори Стоун и остави донесените продукти. — Ще пийнеш ли нещо?

— Може, малко стрега.

— О, боя се, че не ми се намира такова питие.

— Посрещаш италианка, Стоун, зареди бара както трябва.

— Имам обаче много качествен зехтин.

— Не пия такова нещо, какво ще кажеш за един добър малцов шотландски дестилат, от най-ограничените производства? Тях поне одобряваш ли ги?

Стоун отвори барчето с напитките.

— Имам „Лафроег“, имам „Гленливът“, също и „Далуини“.

— „Лафроег“, ако обичаш, без лед, с малко студена вода.

Стоун веднага изпълни желанието й. Тя отпи малко и го прегърна.

— Чудесно — целуна го. — А кога ще видя спалнята?

— Първо яденето, после любовта — заяви Стоун и сам се удиви, че каза любов вместо секс.

— Правилно — одобри тя, взе една престилка от закачалката и се зае да вади покупките. — Между прочем, Донато не ти се е обаждал, нали?

— Защо питаш?

— На мен ми досажда, но мисля, че е достатъчно умен да не се заяжда и с теб. Съпруг ми е.

— Направи го днес подир обяд — призна Стоун. — Идва ми на гости.

Долче присви очи и сви юмруци. Обърна се с лице към Стоун и каза с гузен вид:

— Ще имам грижата това да не се повтаря.

— Не се притеснявай — речеСтоун. — Мисля, че го стреснах, заплаших го с полицията и с федералните служби. Не ми се вярва след това да се чувства в свои води.

Долче сложи да кипне вода и започна да кълца чесън.

— От тази страна на Ист Ривър Донато никога не се е чувствал в свои води — каза тя. — Той си е дете на Бруклин и не бива да излиза оттам.

— Красавец е — подхвърли Стоун. — Представям си как си обръщала глава подир него, когато е бил на деветнадесет години.

— Проблемът е, че Джони си остана деветнадесетгодишен. — Зае се да стърже сиренето. — Все прави дивотии и после моли за прошка. Страда от нещо като раздвоение на личността — в един момент е малко сладко момче, миг след това — непоносим маниак.

— Колко време всъщност живя с него?

— По-малко от месец. В последния ден от съвместния ни живот го цапардосах по главата с един чугунен тиган и той се просна като мъртъв в кухнята. Главата му излезе по-твърда, отколкото очаквах.

— Напомни ми никога да не те ядосвам — пошегува се Стоун.

Долче го погледна мило.

— Никога не ме ядосвай. Смятай се за предупреден.

Стоун отвори бутилка вино, сипа в чашата си и я вдигна да улови аромата.

— Мога ли да го опитам? — попита тя.

Стоун й подаде чаша с вино, тя я разклати, вдъхна аромата и го опита.

— Чудесно е, италианско ли е?

— „Мондави шардоне“ реколта ’94. Не всичко хубаво е италианско.

— Мондави е италианско име — самодоволно каза тя.

— А тъй като стана дума за италианци, татко те кани да дойдеш утре в Бруклин на вечеря.

— Ще ми бъде приятно. Кои ще присъстват?

— Мери Ан ще дойде, за Дино не съм сигурна. Ще минеш ли да ме вземеш от къщи към шест часа?

— Разбира се.

— В колко часа ще даваш показания пред съдебните заседатели? И за какво ще даваш показания?

— Ще свидетелствам, че не съм убил една жена.

— А това истина ли е?

— Да.

— Е, слава Богу.

Вечеряха фетучини със сос от сирене, грах и сметана.

Стоун одобри кулинарните й способности. А самата тя му харесваше все повече и повече. Вярно, че на моменти проблясваше нейната стоманена твърдост, но тук, в неговата кухня тя бе мека, забавна и мила. И наистина знаеше да готви!

— Искаш ли от сладкишите на Росария? — попита го, след като приключиха с макароните.

— Да, но само ако преди това се обадиш на „Бърза помощ“ да пратят линейка — отвърна Стоун. — Макарони със сос и сега десерт — все едно си инжектирам холестерин във вените.

След като приключиха вечерята, я заведе в горната спалня. Последва същият подробен оглед като в хола.

— Много мъжка е — произнесе се тя.

— Нали е на човек с мъжки наклонности — припомни й Стоун.

— Вече имам представа за това — каза тя, разкопча колана на панталоните му и ги пусна да се свлекат на пода.

— А, май останах без панталони — престори се на изненадан.

Последва същата операция със слиповете му.

— Точно така те харесвам — каза тя.

— Не ми се вярва тази вечер да имам… проблеми.

Разкопча блузата й и я целуна по гърдите.

— Сигурна съм.