Стюарт Уудс
Подозренията убиват (18)

18

Стоун не свали очи от Илейн, докато тя си пробиваше път през хората, за да посрещне Мартин и Дана Бруъм. Те очевидно търсеха маса, но ресторантът беше направо претъпкан. После видя, че Илейн посочи към тяхната маса.

— Дино, Илейн изглежда им предлага да седнат при нас — каза Стоун.

— Интересно ми е как ще реагират — замислено рече Дино.

Съпрузите кимнаха, видимо приемайки поканата.

— Е, какво пък — вдигна рамене Дино, — не е по различно от преди.

— Ако Бруъм мислеше, че аз съм убиецът на Сюзан, едва ли би искал да седне на една маса с нас.

— Мисля, че скоро ще разберем — каза Дино, докато съпрузите се приближаваха към масата им.

Сара се обърна към Стоун:

— Надявам се след това да намериш време и да ми обясниш каква игра се разиграва тук.

— Непременно — обеща Стоун и стана да посрещне гостите.

— Здравей Дино — поздрави Мартин Бруъм. — Здравей Стоун. Спомняш ли си Дана?

— Естествено — отвърна Стоун. — Запознайте се със Сара Бъкминстър. Нали ще седнете при нас?

Съпрузите се настаниха на масата и си поръчаха напитки.

— Вие вечеряхте ли вече? — попита Мартин.

— Все още не — каза Дино.

— Е, вечерята е от мен, ние празнуваме.

— Да, чух. Поздравявам ви. Има ли нещо вярно в слуха, че старият е решил да се оттегли и те помазва за свой наследник?

Бруъм се засмя звънко.

— Не и докато не изпусне последния си дъх.

Разучиха менюто и поръчаха. Стоун не можеше да се ориентира в настроението на Бруъм и реши да действа направо.

— Тази сутрин вашият Дийкън ми направи посещение.

— Така ли? В каква връзка?

— Ти не му ли знаеш ходовете? — попита Дино.

— По принцип, да — отговори Бруъм, местейки очи от Стоун към Дино и обратно. — Станало е нещо, за което из не знам ли?

— Дийкън изглежда си е въобразил, че той поема разследването на убийството на Сюзан Бийн — каза Дино.

— О, Дино, мога да те уверя, че няма такова нещо.

Попита ме дали може да хвърли едно око на случая; аз, естествено, му казах, че може. В крайна сметка, тя беше от нашия екип, заинтересувани сме нещата да се изчистят.

— Освен това, Дийкън изглежда смята, че аз съм убил Сюзан Бийн — обади се Стоун.

Бруъм буквално се задави с виното. Погледна към Дино и го попита:

— Ти имаш ли и най-малкото доказателство за подобно обвинение?

— Абсолютно никакво — категоричен бе Дино.

— Питам те, защото ако имаше, нямаше да е редно да сядам при вас.

— Бъди спокоен, Мартин — каза Дино. — Още през първите тридесет минути след смъртта й ние изключихме всякаква възможност Стоун да има нещо общо с убийството. То е станало по време, когато Стоун е бил извън апартамента, за да донесе храната от китайския ресторант.

— Да, чух за възстановката на събитията във времето — каза Бруъм — и я намирам за много смислена. Освен това, каква подбуда би могъл да има Стоун?

— Точно така — подкрепи го Дино.

— Бъди прям с мен, Мартин — каза Стоун. — Ако има някакви въпроси към мен, моля задай ги, ще отговоря с удоволствие.

— Искаш да кажеш въпроси извън протокола ли?

— Аз отговорих на всичките въпроси на Дийкън. Това бе протоколирано, включително и неговото обвинение, че съм извършил убийството. След това му казах да се обръща към адвоката ми и го изхвърлих от къщи. Независимо от това, готов съм да отговоря на всеки твой въпрос — тук, в момента и пред свидетели.

След кратък размисъл Бруъм попита:

— Познаваше ли Сюзан Бийн преди да я видиш на тържеството у нас?

— Дийкън твърди, че съм я познавал. Твърди, че тя била помощничка на Хейвърти по време на процеса срещу един мой клиент. Аз наистина съм виждал помощничката на Хейгърти в съда, но не си спомням нищо за нея. Освен това Дийкън твърди, че тя е посещавала често този ресторант, че една вечер аз съм излязъл с нея оттук и съм спал с нея. И за това нямам спомен, а мисля, че бих се сетил, ако такова нещо ми се беше случило наистина.

— А не си ли спомняш да си я виждал тук, на бара? Нито веднъж?

— Не — отговори Стоун. — Има и нещо друго много странно. Илейн също не си я спомня, а тя прекарва тук доста повече време от мен.

— Е, да, предполагам, че е така.

— Обаче Илейн си спомня Джийн Мартинели, спомня си, че една вечер я е изгонила от ресторанта, защото била пияна. Доколкото разбирам, именно Мартинели е в основата на теорията на Дийкън, почиваща върху неоснователните догадки.

— Стана почти година, откакто Мартинели не е на работа при нас — произнесе Бруъм, — но иначе не ме учудва, че се е раздрънкала пред Том. Преди време двамата бяха доста близки; предполагам, че тя първа му се е обадила.

— Имаш ли други въпроси към мен? — попита Стоун.

Бруъм сви рамене.

— Хайде, Мартин — подкани го Стоун, — ще ми се да свършим с това още сега.

— Според теб кой я е убил? — попита Бруъм.

Тук се намеси Дино:

— Според нас това е един тип, когото ние със Стоун арестувахме преди доста години, но все още не можем да го докажем с абсолютна сигурност. Станаха и други две убийства. През нощта, когато умря Сюзан Бийн, беше убита и Алма — секретарката на Стоун, на следваща — вечер — една жена, която живее в съседство с къщата на Стоун в Търтъл бей.

— Това ми е известно — каза Бруъм. — И ти смяташ, че всички тези убийства са свързани със смъртта на Сюзан ли?

— Убиецът е единственото общо в тях — обясни Дино.

— Според нас през нощта на убийството на Сюзан някой е проследил Стоун от неговата къща до вас, а после е проследил Стоун и Сюзан до нейния блок. Влязъл е в апартамента й, след като е видял Стоун да излиза. Смятаме, че престъпникът все още се е намирал в сградата в момента на завръщането на Стоун от ресторанта. Когато пристигнала патрулната кола обаче, вече е бил извън блока. Аз пристигнах там десет минути по-късно. Стоун беше съобщил за убийството на телефон 911.

— Да, да, зная това — каза Бруъм.

— Имаш ли други въпроси към мен, Мартин — попита още веднъж Стоун, стараейки се гласът му да не звучи прекалено предизвикателно.

— Сега не ми идва нищо друго на ум.

— Ако у теб възникнат евентуални въпроси, с удоволствие ще дойда с адвоката си в твоя кабинет, за да ти отговоря — добави Стоун.

— Оценявам тази твоя готовност.

— Обаче — продължи Стоун, — ако започна да чета в пресата, че аз съм заподозрян в убийство, ще бъда наясно, че това е дело на Дийкън, и без колебание ще отида при стария окръжен прокурор, познавам го от доста години. — Последното му твърдение си беше самата истина.

— Не вярвам да се стигне дотам — каза Бруъм, — но смятам, че ти е ясно — намери ли Дийкън несъответствия и празноти в показанията ти, ще ни се наложи да си говорим отново с теб.

— В показанията ми няма никакви дупки, защото представляват чистата истина — каза Стоун.

В този момент донесоха вечерята и тя ги спаси от притеснението да продължават този разговор. Дана Бруъм бързо смени темата.

— Вие не сте ли художничката, чиято изложба ще бъде открита в галерията на Бергман? — попита тя Сара.

— Да, аз съм. — отвърна Сара. — Откриваме я през следващата седмица. Мога ли да ви изпратя покана?

Дана веднага извади от чантичката си визитна картичка и я подаде.

— Виждала съм някои от вашите по-ранни работи и ще ми бъде много приятно да се запозная с последните ви картини. Бихте ли — ми казали нещо за тях?

— Ще представя моя „Тоскански цикъл“ — отговори Сара. — Последните шест години живях там и събрах нарисуваните пейзажи, натюрморти и портрети на хора от областта Кианти. — О, много обичам тази част от Италия.

Към масата им се приближи един келнер и прошепна нещо в ухото на Дино. Лейтенантът стана от масата, за да отговори на телефонното повикване. Докато говореше, Стоун не можа да прочете нищо по безизразното му лице. Когато се завърна на масата, всички впериха очи в него.

— Позвъниха ми от управлението — обясни Дино.

Имаме заподозрян, но проверката е показала, че има желязно алиби.

— Жалко — каза Бруъм. — За кого става дума?

— Казва се Мителдорфер. Преди дванадесет години ние двамата със Стоун го пратихме в затвора за убийството на жена му.

— Какво ви подтикна да го заподозрете?

— Станахме очевидци на убийството на жената, коя живееше зад къщата на Стоун. Убиецът страшно приличаше на Мителдорфер отпреди дванадесет години. Самият Мителдорфер обаче вече не изглежда така.

— Странно — обади се Бруъм.

— И на нас ни се стори така. Затова поискахме да разберем дали някой негов роднина не е замесен в този случай. Не можахме обаче да открием такъв — поне до момента. От управлението сега ме информираха, че са разпитвали съседите му. Мителдорфер изглежда чист.

— Той извън затвора ли е?

— Не, но съвсем скоро предстои да го пуснат под гаранция.

— Искаш ли да му направя спънки в комисията по време на обсъждането за освобождаването му?

Дино поклати глава.

— Не изпитвам капка симпатия към него, но не разполагам с никакви уличаващи го факти. Ако стане така, че го освободят, а той след това потвърди подозренията ни, няма да ни е трудно да анулираме освобождаването му.

Бруъм остави вилицата на масата.

— Смятате, че ще излезе от затвора и ще продължи да убива, така ли?

Дино сви рамене.

— Не можем да го твърдим със сигурност. Засега той изглежда като еднократен убиец — убил е жена си в момент на ярост, когато е разбрал, че тя му изневерява. Досега тя беше неговият единствен враг.

— Ако не броим теб и Стоун — допълни Бруъм.