Стюарт Уудс
Подозренията убиват (30)

30

Така, казвай какво правихте оттатък? — попита Дино, след като затръшна вратата на колата. — Върнахте се при нас хванати подръка. Какво искаше от теб? Ти на какво се съгласи?

— Дино — Стоун завъртя ключа на стартера и потегли, — не разбирам какво говориш.

— Какво ти каза Едуардо? Ето това искам да разбера.

Стоун сви рамене.

— Изглежда искаше да ме опознае малко. Може би точно с тази цел ме беше поканил на вечерята.

— Едуардо никога не прави каквото и да било ей така, за нищо. Откакто го познавам, ти си единственият външен за фамилията човек, с когото той сяда заедно на масата.

— Впрочем, като стана дума за семейството, ти защо не си ми споменал, че Мери Ан има толкова красива сестра?

— Казвал съм ти, че има сестра.

— Но хабер си нямах, че е толкова…

— Да бе, красавица е, нали? Стой далеч от нея обаче, опасна е тя…

— Защо?

— Ами, като за начало ще ти кажа, че бившият й съпруг е истинска змия.

— Кой е той?

— Джони Донато се казва.

— Нещо ми звучи познато.

— Би трябвало; той беше подчинен на Пол Кастелано Големия, преди Готи да му види сметката. Върви една приказка, че именно той е трябвало да кара колата на Пол Кастелано, тоест и той да си отиде, ама Кастелано му възложил някаква друга поръчка, та така отървал кожата. След случая се покри и се появи отново едва след като Готи и Сами Гравано влязоха в затвора. Сега си има уж законен бизнес и е поел нещата от точката, в която ги е оставил Сами.

— И как такова елегантно момиче като Долче е опряло в крайна сметка до този тип?

— Горе-долу по същия начин, по който и Мери Ан стигна до мен. Той беше момче от квартала, работеше за един букмейкър и заедно с това се занимаваше с охранителен рекет. Направи опит да изнуди моя старец да му плаща всяка седмица, за да не му запали магазинчето за сладкиши, ама аз научих за тази работа, дръпнах го настрани и си поприказвахме.

— Искаш да кажеш, че си го спукал от бой?

— Нещо такова.

— И как така той и приятелите му не са ти го върнали тъпкано?

— Аз внимавах да го хвана насаме, никой не ни видя и той не беше принуден да спасява публично честта си. Освен това, по онова време вече работех в полицията, така че не гореше от желание да си има работа с мен.

— Долче ми изглежда прекалено умна, за да се обвърже с такъв тип, камо ли да се ожени за него.

— Да, умна е, но тогава беше на осемнадесет. А и Донато беше много елегантен, караше кабриолет, обличаше се готино и пръскаше пари наляво и надясно.

Едуардо я държеше изкъсо, а на нея това хич не й харесваше. Стана така, че докато се усети Едуардо и овладее положението, те вече караха в Маями медения си месец.

— И какво, Едуардо си я прибра, така ли?

Дино тръсна глава.

— Това не е в стила му. Даде на Долче шанс да се оправи, а Донато сам си подписа присъдата — от сватбата им не беше минал и месец, а той почна да й кръшка безогледно. Тогава на нея й дойде акълът в главата и се върна вкъщи.

— И сега какво прави?

— Първи помощник е на Едуардо. Забележи, че използвам съвършено съзнателно мъжки род. Смела е за четирима мъже!

— Италианец от поколението на Едуардо да вземе дъщеря си за своя дясна ръка?!

— Какво да прави? Синове няма, трябва да чака още петнадесет години, докато Бен порасне.

— Мислиш ли, че има намерение да привлече Бен към бизнеса си?

Дино сви рамене.

— Като грешен дявол ще се мъчи да го направи, само че малкият си има характер. Впрочем, няма да е много лошо, ако сам го поиска. Дотогава Едуардо ще е извел бизнеса си изцяло на чисто. Виж какво, върви поколение след поколение: дядото на Едуардо е бил стопроцентов бияч, изнудвач и сводник; баща му — до уши обвързан с мафията, но вече със собствен законен бизнес с цветя и почтен човек със семейство. И ето го днес Едуардо — един от попечителите на Колумбийския университет, член на управителния съвет на музея „Метрополитън“, кавалер на папски орден и с портфейл от делови начинания, който може да впечатли дори човек като Уорън Бъфет. Мислиш ли, че мнозина се интересуват от произхода на капитала?

— Но ти го правиш.

— Е, да, но аз съм полицай.

— На главния комисар на полицията не му пука, а на теб ти пука.

— Можеш да ме смяташ за луд, но това е истината. Просто не мога да се примиря с Едуардо.

— Мисля, че той те харесва, Дино.

— Ха?!

— Каза ми, че се отнася с огромно уважение към проявяваните от теб като полицай почтеност и интелигентност. Така се изрази пред мен.

— Шегуваш си.

— Освен това, каза, че одобрява женитбата ти с Мери Ан.

Дино изпръхтя.

— Явно ти е дал от „Куинто-не-знам-си-какво“ порто, нали? Под негово влияние си склонен да чуеш странни неща.

— Мисля, че подценяваш Едуардо, Дино.

— Виж, такова нещо не бих направил никога.

— Не, имам предвид, че го подценяваш като мъж, като баща. Той остарява и естествено иска да види семейството си щастливо и… в безопасност.

— И смята, че аз не съм в състояние да ги защитя, нали? Гаден кучи син!

— Той по някакъв начин намесвал ли се е в разследването ти?

— Засега — не, но не го изпускам от очи!

— Може пък да ти помогне.

— Не му искам помощта. Няма да се оставя да ме омърси.

Стоун въздъхна дълбоко.

— Затова всъщност си приказвахте, нали, за това?

— Той даде ясно да се разбере, че иска да помогне, без да ти се бърка. Просто каза да му се обадим, ако ни потрябва помощ.

— Казах ти — от него помощ не искам!

— Може пък да има недостъпни за нас източници на информация.

— Ако научи нещо, никой не му пречи да се обади в полицията и да го съобщи.

— Струва ми се, че няма този навик, не си ли съгласен?

— Иска той да държи скрит коз, както винаги. А сега и да ме манипулира, та той да дърпа конците на закона. Не понасям това!

— Дино, ти си готов да използваш като информатор всеки уличен продавач на дрога или сводник, но не искаш да чуеш никаква информация от тъст си.

— Съзнавам логиката в думите ти, Стоун, но не мога да вървя против инстинктивното си усещане. Ако приема неговата помощ, означава, че и аз съм като него. Така чувствам нещата и точка. Ясно ли е?

— Ясно — прие Стоун и се умълча. — Знаеш ли — каза след време; — Долче ми пускаше крак под масата.

Дино зяпна.

— Там, под носа на Едуардо? Сериозно?

— Сериозно.

Дино избухна в смях.

— Нали ти казах, че е смела. Голяма работа е, а?

— Без съмнение, така изглежда.

— Не й се обаждай, Стоун. Не се набутвай.

— Ами аз…

— Изобщо не се шегувам. Едуардо е дявол, а Долче — неговата дясна ръка.

— Даваш го прекалено по италиански с мен, Дино.

— Какво искаш, да ти скочи Джони Донато ли? Той тръби навсякъде, че все още са женени.

— И защо Едуардо не се оправи с него? Ако използвам твоя мил и изразителен стил — защо все още Донато не е затиснат с бетонен блок на дъното на залива Шиипсхед?

— И това ще стане, ти не бери грижа. Когато се случи обаче, ще бъде направено по такъв начин, че на никого и през ум няма да му мине да го свърже с Едуардо или с Долче. Така пипа Едуардо.

— Ще следя развитието на нещата.

— И през това време стой настрана от Долче, тя е жива отрова.

— Не забравяй, че си имам Сара, Дино.

— Не забравям аз. Само гледай ти да не забравиш.