Стюарт Уудс
Подозренията убиват (52)

52

Стоун и Дино се втурнаха в участъка.

Анди Андерсън работеше на компютъра на бюрото в центъра на помещението.

— Разказвай, Анди — подкани го Дино.

— Този тип отишъл в ателие за химическо чистене в квартала Севънтис, на Трето авеню, а там управителят го познал по рисунката в „Таймс“ и ни се обади веднага.

Една от нашите коли беше в момента на половин пресечка от това място. Двамата патрулни го спипали, щом излязъл от ателието. Намерихме у него деветмилиметров автоматичен пистолет и голям сгъваем нож, така че можем да го задържим колкото си искаме за незаконно носене на оръжие.

— Къде е сега?

— Успокоява си нервите в килията.

— Подгответе първа зала за разпити с видео и магнетофон — нареди Дино.

— Готова е.

— Някой прочете ли му правата?

— Патрулните са свършили тази работа.

— Добре, влез при него и му ги прочети още веднъж, предупреди го, че разпитът ще се записва.

— О, лейтенант… — колебливо започна Андерсън.

— Какво има?

— Тук може да имаме проблеми, откакто го хванахме, не е казал нито дума.

— Да не е ням?

— Не зная.

— Върви и направи, каквото ти казах.

— Дино — обади се Стоун, — първо да направим разпознаването.

— Ще доведа тук Мери Ан и ще го направим — отговори Дино.

— Не, трябва да го направим сега, преди да пристъпим към разпита. Това ще е важно за пред съда, нали и двамата сме очевидци на едно от убийствата.

— Правилно — съгласи се Дино, — благодаря ти, Стоун. Анди, заеми се с нещата, доведи други арестанти или хора, които ние със Стоун не познаваме. Всичко за пред съда трябва да е изрядно, не искам да допуснем и най-малката грешчица.

Андерсън се втурна да изпълнява заповедта.

— Така и трябваше да свърши тази история — каза Стоун, — някой просто да ни се обади и край.

— Няма да свърши, докато не заключим Мителдорфер в килията и не сме подготвили солидни доказателства против него — отвърна Дино.

Дино пръв от двамата мина пред редицата строени за разпознаване мъже и излезе през другата врата. Стоун го последва в малката стаичка, позна моментално мъжа и излезе да потърси Дино.

— Имаш ли някакви съмнения? — попита Дино.

— Никакви. Той е.

— Хайде да го погледнем още веднъж преди да го разпитаме.

Стоун последва Дино в стаичката, откъдето можеше да се следят разпитите. Двете помещения бяха разделени от бронирано стъкло, с огледална страна откъм залага за разпити. Там седеше Андерсън с един мъж, който показваше с жестове, че иска да пуши. Андерсън поклати бавно глава.

— Мери Ан беше съвършено права — каза доволен Дино, — откъснала му е ухото.

— Прилича забележително на младия Мителдорфер — вметна Стоун. — Сигурно му е роднина.

— Добре, аз влизам — тръгна към вратата Дино. — Ти наблюдавай оттук, не ми се ще да направя нещо, което да бъде атакувано от адвокатите.

— Държа и аз да го разпитам, Дино. Какво би могъл да възрази срещу това един адвокат?

Лейтенантът поразмисли.

— Съгласен, но няма да се обаждаш, освен ако не сметнеш, че съм забравил нещо. Остави ние с Андерсън да водим разпита.

— Добре — кимна Стоун и последва приятеля си в залата.

Седна на един стол отляво и зад мъжа, така че да не влиза в полезрението му. Дино се настани на масата от страната на Андерсън, точно срещу арестувания.

— Така — обърна се Дино към Андерсън. — Прочетохте ли правата на господина?

— Да.

— Известно ли му е, че разпитът се записва?

— Казах му, но не зная дали ме разбра.

Дино се обърна към мъжа:

— Чувате ли ме?

Мъжът кимна утвърдително.

— Разбирате ли английски?

Същият отговор с глава.

— Как се казвате?

Мъжът остана безучастен и неподвижен.

— Провери ли отпечатъците му? — обърна се към Дино Андерсън.

— Да, все още чакаме резултатите.

— Знаете — каза Дино на арестувания, — че по отпечатъците ще разберем кой сте.

Мъжът показа с жест, че иска нещо за писане.

Андерсън побутна през масата към него бележник и химикалка.

— Предпочитате да изписвате отговорите си ли? — попита Дино.

Мъжът кимна.

— Добре. Име и адрес?

Мъжът не помръдна.

— Ще ида да проверя за отпечатъците — надигна се Андерсън и излезе от залата.

Дино гледаше втренчено арестувания.

— Защо убихте всичките тези хора? — изрече рязко и неочаквано.

Мъжът започна да пише нещо, след което обърна бележника към Дино.

— Сметнали сте това за добре, така ли?

Последва енергично утвърдително кимане.

Андерсън се върна и седна на мястото си. На въпросителния поглед на Дино поклати отрицателно глава.

— Нищо?

Андерсън кимна.

Лейтенантът се обърна отново към заподозрения:

— Напишете имената на хората, които убихте.

Мъжът написа нещо в бележника и го показа.

Дино прочете гласно:

— Три жени, портиер и адвокат.

— По какъв начин убихте трите жени?

Мъжът първо имитира удар по главата, а след това показа с пръст, че прерязва гърлото.

Иззад гърба на мъжа Стоун показа на Дино четири пръста.

— Жените бяха четири — каза Дино. — Как убихте четвъртата жена?

Мъжът повтори имитацията на удара по главата.

Дино поклати горчиво глава.

На Стоун му хрумна нещо и извика рязко:

— Хер обер!

Мъжът рязко се обърна назад.

— За нас не е никаква тайна немският ви акцент — каза Стоун. — Няма смисъл да мълчите.

Мъжът размисли малко и отрони тихо: „Ох“.