Стюарт Уудс
Подозренията убиват (15)

15

Легнаха си изтощени и заспаха веднага. След бурните събития от вечерта Стоун не се чувстваше лирично настроен и предположи, че и на Сара не й е до това. По-късно, някъде призори, му се присъни еротичен сън с нея. Почти беше стигнал до кулминацията, когато разбра, че всъщност не спи и не сънува. Отвори очи. Кестенявите коси на Сара покриваха корема му, устните й докосваха слабините му, а той галеше бедрата й.

— Не, недей повече — каза и я привлече към гърдите си, — няма да остане нищо за теб.

— Искам да има много за мен — прошепна тя, обсипа го с целувки и го придърпа върху себе си.

Стоун целуваше гърдите й и се опитваше да овладее тялото си, но много скоро разбра, че възбудата му е твърде силна. За по малко от минута и двамата шумно свършиха и се отпуснаха с лице един към друг. Тя го прегърна и се притисна плътно до него.

— Ти си типичен американец — каза.

— Тоест?

— Също като мен си, много си шумен. Докато англичаните — те не казват нищо секси.

— Значи — бам, бам и мерси, мадам?

— Ами, само бам, бам.

Стоун се засмя:

— А какво ще кажеш за италианците?

— Те са самозадвижващи се — каза тя. — Има един стар виц — италианецът използва спортния автомобил като продължение на пениса си, докато англичанинът го използва като негов заместител.

— Излиза, че имаш интерес да си в Щатите — каза Стоун, — Аз дори нямам собствена кола.

— Е, това обяснява доста неща — засмя се тя.

— Макар че имам намерение да си купя. В крайна сметка, нали си имам гараж.

— Наистина е жалко гаражът да стои празен — съгласи се тя. После плъзна ръка надолу и започна да го гали нежно. — Май ще е най-добре да те използвам още веднъж, преди да си почнал да си пилееш енергията в бързо каране.

— Да знаеш, че съм поостарял. Сега може и да не стане толкова бързо отново.

— Мисля, че не си прав. — Стисна леко пръсти.

Видя ли? Реагира добре.

— Изглежда, имаш право — задиша тежко Стоун.

Тя го възседна и каза:

— Аз ще управлявам.

Звънецът на входната врата извади Стоун от унеса.

Обърна се, видя, че стрелките на часовника показват 7.15 часа, натисна копчето на домофона и измънка едно „Да?“ — Аз съм детектив Томас Дийкън от Манхатънското отделение на прокуратурата — чу нисък глас.

Нещо познато, помисли си Стоун и след малко се сети, че Дино му беше показал един мъж с подобно име на партито в дома на Мартин Бруъм. Спомни си, че не го бе харесал още от пръв поглед.

— Искам да поговорим — рече Дийкън.

— Да сте чували някога нещо за работно време? — попита Стоун.

— По това време вече повечето хора са на крака.

— Звънни ми пак след 9 часа — каза Стоун. После видя до себе си голата Сара и се поправи: — Не, след 10 — и затвори слушалката.

Звънецът веднага звънна отново.

— Какво има? — изръмжа Стоун.

— Искам да говоря незабавно с теб, Барингтън.

— Ходи се чукай — отвърна Стоун и прекъсна връзката. Обърна се в леглото, прегърна Сара и мигновено заспа.

Телефонът го събуди отново, но този път вече минаваше девет.

— Ало?

— Обажда се Дино.

— Здравей. Имахте ли късмет снощи да спипате на шия престъпник?

— Не — отговори Дино, — макар хората ми да претърсваха парка почти до сутринта. Онзи явно ще да е намерил някаква дупка и се е покрил. Хората ми пазят всички изходи в парка, надяваме се по някое време да тръгне да излиза.

— А разбра ли какво е станало с Анди Андерсън снощи?

— Блокирал е асансьора и отишъл до тоалетната за помощния персонал. След като чул изстрелите, веднага е излязъл с изваден пистолет. Анди решил, че ще може да пипне престъпника, но онзи изтичал навън, прекосил булеварда и се скрил в парка. Анди не могъл да стреля по него, страхувал се е да не улучи някой пешеходец. Предполагам, че Кели се е затворил в колата и е реагирал бавно, дори не е повикал подкрепление. Много добре, че ти се сети за това.

— Надявам се престъпникът да се стресне — каза Стоун. — Сега вече сигурно ще размисли два пъти, преди да опита отново.

— Особено ако Анди е успял да го рани. Това ще му е вече второ раняване, след като и Мери Ан го е уцелила.

Жалко обаче, че не са го улучили в гърдите.

— Спомняш ли си онзи тип Дийкън, дето ми го пока за на партито на Мартин Бруъм?

— Да.

— Ами, тази сутрин, преди още да пукне зората, беше цъфнал пред вратата ми.

— И какво искаше от теб?

— Не знам, казах му да върви на майната си.

— Сигурно ще е било нещо във връзка със смъртта на Сюзан Бийн.

— Ако е така, май е позакъснял, нали?

— Аха.

— Не теб звъня ли ти?

— Не.

— Мисля просто да го отпратя към районното полицейско управление.

— Не го дразни излишно, Стоун.

— Че защо не? Той не си ли позволява да се държи нагло с мен? С теб никога не сме тропали по вратите на хората в седем сутринта, нали така?

— Освен когато сме отивали да ги арестуваме. Да знаеш, че сигурно ще се върне при теб с онези от отряда за борба с тероризма. Впрочем, Мартин Бруъм е новоназначеният главен заместник-окръжен прокурор.

— Не съм разбрал.

— Днес следобед ще го обявят. Носи се слух, че старият прокурор ще се оттегли и така ще даде летящ старт на Бруъм за изборите.

— Ще повярвам на това само когато го видя със собствените си очи — възрази Стоун. — Само онази с косата може да накара стария прокурор да напусне поста си. Че и това дори не е сигурно.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно довечера?

— Хайде да ти отговоря по-късно. Твоите хора продължават ли да ме пазят?

— Преди малко изпратих две коли при твоя дом, едната от тях няма никакви полицейски обозначения — каза Дино. — Ако някой те следи, тази кола на свой ред ще тръгне подир него.

— Благодаря ти, Дино — изрече топло Стоун. — Задължен съм ти. Но трябва да те помоля за нещо. Не бих искал по никакъв начин Сара да пострада. Ще се разпоредиш ли едната от тези коли да я пази ден-два?

— Разбира се. В крайна сметка нали излезе, че той преследва наши близки, а не теб или мен. Ще възложа тази задача на Андерсън и Кели.

— Благодаря ти.

— Трябва да вървя. Обади ми се следобед.

— Добре. — Стоун стана от леглото, остави Сара да спи и отиде да вземе душ. След като се изкъпа и облече, слезе в кухнята. Направи си кафе, препече си един геврек и разгърна вестник „Таймс“. Снощните събития явно се бяха случили след приключването на броя, но убийствата на Сюзан Бийн и на съседката му Миранда Хирш бяха отразени прилично, макар и не дотам изчерпателно. И за двете жени имаше некролози.

Входният звънец звънна и Стоун отговори по домофона.

— Томас Дийкън. Сега дали вече е достатъчно късно?

— Минете откъм входа на офиса ми — каза Стоун, — ще ви отворя там.

Затвори слушалката и взе чашката кафе със себе си.

Докато слизаше по стълбите, все се чудеше какво ли ще иска този от него, по дяволите.