Лайза Клейпас
Непризнати грехове (4)

Четвърта глава

Хелън ми резервира луксозен апартамент с дневна и малка кухня с чешма и микровълнова фурна.

Още щом зърнах хотела — стилна сграда в европейски стил — разбрах, че за няколко часа — или минути — кредитният ми баланс ще отиде по дяволите.

Апартаментът обаче беше великолепен, с дебели килими по подовете и облицована с мрамор баня, заредена с луксозни козметични продукти.

— Време е за купон! — рекох на Люк. — Да нападнем минибарчето.

Отворих кутията със сухо мляко, която донесох от колата, забърках няколко шишета и ги наредих в малкия хладилник. Застлах чешмата с бяла хавлия, напълних я с топла вода и изкъпах Люк.

Оставих го — чист, сит и сънен — в средата на огромното легло. Спуснах завесите и лъскавият, тежък брокат засенчи яркото следобедно слънце. Успокоена от хладината и тишината в хотелската стая, се запътих към банята да взема душ. Поспрях обаче да погледна още веднъж Люк. Изглеждаше толкова самотен и мъничък, вперил търпеливо примижали очи към тавана. Сърце не ми даде да го оставя, преди да заспи. Та той очакваше толкова стоически какво ще го сполети оттук — нататък! Легнах до него и погладих черната перушинка по главата му.

С Дейн бяхме обсъждали и обмисляли хиляди несправедливости. Но има ли нещо по-лошо от нежелано дете? Сведох глава, допрях я до бледата бебешка кожа и целунах нежната извивка на темето му. Клепачите му се спуснаха, а устните се присвиха като на беззъбо старче. Ръцете му лежаха скръстени върху гърдите като дребни розови корали. Докоснах едната и той стисна пръста ми с изненадваща сила. Заспа така. Допирът му излъчваше неизпитвана близост. В гърдите ми се надигна изненадващо сладка болка, сякаш сърцето ми се обръща. Подремнах малко. После стоях дълго под душа и се облякох в развлечена сива тениска и подрязани дънки. Върнах се на леглото, отворих лаптопа и проверих пощенската си кутия. Имах писмо от Лайза:

„скъпа ела, ето ти списъка с мъже, които със сигурност са излизали с тара. ще ти изпратя още имена, когато се сетя. чувствам се ужасно, задето действам зад гърба на тара. в правото си е да пази в тайна личния си живот…“

„Как не“, измърморих аз. Сестра ми беше загърбила правото си на лично пространство, оставяйки бебето при мама.

„смятам, че се досещам къде би могла да е тара, но ще знам със сигурност след едно обаждане, ще те уведомя утре по някое време.“

„Лайза“, прошепнах жално аз, „никога ли не са ти показвали с кой бутон се изписват главните букви?“

Отворих приложението с имената на мъжете и изстенах безпомощно, чудейки се как списъкът се е процедил през ограниченията на имейл доставчика.

Запазих списъка и го затворих. Преди да премина към другите си писма, полюбопитствах каква информация ще излезе в „Гугъл“ за Джак Травис. Пожънах обилни резултати, изпъстрени с препратки към баща му — Чърчил Травис и по-големия брат Гейдж.

Имаше и няколко интересни статии лично за Джак, едната в национално бизнес списание, озаглавена: „Синът също се издига“.

„Доскоро Джак Травис, средният син на Чърчил Травис, се изявяваше по-скоро из нощните хюстънски клубове, но сега е подел няколко собствени начинания и публично-частни проекти, които обещават да го изстрелят на върха на тексаската строителна гилдия.

Макар да работи в сфера, различна от бащината, Джак Травис доказва правилото, че крушата не пада по-далеч от дървото. Попитат ли го докъде се простират амбициите му, Джак Травис отговаря, че е попаднал случайно в бизнеса, фактите обаче опровергават сдържаността му, която някои определят като мнима скромност.

Снимка 1: След няколко месечни преговори «Травис Кепитъл», наскоро учреден филиал на «Травис Мениджмънт Сълюшънс», се сдоби с «Алигейтър Крийк», 300-акрово голф игрище в Южна Флорида. Сумата не е оповестена. Партньорска компания от Маями ще управлява собствеността.

Снимка 2: «Травис Мениджмънт Сълюшънс» преустройва еквивалент на десет манхатънски жилищни блока в центъра на Хюстън в офис сгради, сгради с апартаменти, мол и кинокомплекс, които ще бъдат стопанисвани от нов филиал на компанията…“

Статията разглеждаше и други проекти. Върнах се на първата страница, където видях няколко снимки. С разширени очи разгледах фотографията, на която голият до кръста Джак Травис караше водни ски — тялото му бе стройно и силно, с релефни коремни мускули. На друга снимка Джак и актриса от популярен сериал се изтягаха на хавайски плаж. На трета Джак танцуваше на благотворителен бал с известна телевизионна репортерка.

— Зает човек си, Джак — промърморих аз.

Понечих да отворя още снимки, но телефонът ми иззвъня. Грабнах дамската чанта и изрових телефона, молейки се шумът да не разбуди бебето.

— Ало?

— Как е положението? — попита Дейн.

Познатият глас ме успокои.

— Флиртувам с по-млад мъж — казах. — Доста по-нисичък е от мен и малко несдържан, но се стараем да преодоляваме спънките.

— У майка ти ли сте? — изхихика Дейн.

— Ха! Тя ме изрита още призори. Но с Люк отседнахме в шикозен хотел. Господин Травис нареди на секретарката си да ни го осигури. Нощувката сигурно е колкото месечната ми вноска за колата.

Налях си чаша кафе, докато му разказвах как е минал денят. С ехидна усмивка добавих няколко течни сметани.

— И така Травис се съгласи да се подложи на тест за бащинство — заключих аз, отпивайки от чашата. — А Лайза се опитва да открие Тара. Закъсала съм със сроковете за рубриката и тази нощ ще се наложи да наваксвам.

— Лъжеше ли според теб Травис, че не е спал с Тара?

— Навярно не нарочно. Но смятам, че може би се заблуждава. Очевидно и той мисли така, иначе щеше да откаже да се подложи на тест.

— Е, ако той е бащата, Тара е ударила шестица от тотото, нали?

— Тя навярно ще го възприеме така — усетих как веждите ми се смръщват. — Надявам се да не използва Люк, за да развързва кесията на Трависови, щом й потрябват пари. Той не заслужава да го третират като кредитна карта.

Погледнах към малкото, спящо вързопче върху леглото. Люк смръщи лице насън. Почудих се какви ли сънища спохождат едноседмичните бебета.

Приведох се тихо и вдигнах чаршафа над гърдичките му.

— Дейн — казах меко, — помниш ли как веднъж ми разказваше за патиците и за тенис топката? Как патенцата се привързват към първото нещо, което видят, след като се излюпят?

— Отпечатък в съзнанието…

— Как по-точно става?

— Излюпи ли се патето, за известен период от време всичко, появило се в полезрението му — живо създание или неодушевен предмет, се запечатва трайно в нервната му система. В проучването, което четох, патето се беше привързало към топка за тенис.

— Колко трае този период?

— Защо? — полуразвеселено, полупредпазливо попита Дейн. — Опасяваш се, че ти си топката за тенис?

— Не знам. Възможно е Люк да е топката за тенис.

Чух го как изруга тихо.

— Не се привързвай към него, Ела.

— Няма — бързо обещах. — Връщам се в Остин възможно най-скоро. Определено няма… — прекъсна ме похлопване по вратата. — Почакай секунда! — помолих Дейн, прекосих на бос крак апартамента и отворих вратата.

Пред мен стоеше Джак Травис с разхлабена вратовръзка и поразчорлени черни коси, спускащи се над челото му. Той ме огледа — от лицето без никакъв грим, през голите крака до босите пети. Накрая очите му се върнаха по обратния път и срещнаха моите. В корема ми се заби гореща стрела.

Сключих пръсти върху телефона.

— Рум сървисът е — казах на Дейн. — Ще ти звънна по-късно.

— Разбира се, скъпа.

Затворих капака на телефона, отстъпих колебливо назад и махнах на Джак да влезе.

— Здрасти! — поздравих. — Когато спомена, че ще си на разположение, помислих, че имаш предвид телефонно обаждане.

— Реших да съкратя процедурата. Току-що изпратих клиентите си. И те са отседнали тук. И двамата са изтощени от часовата разлика. Как намираш хотела?

— Добре. Благодаря.

Стояхме един срещу друг в напрегнатата тишина.

Голите ми, нелакирани пръсти на краката се впиваха в дебелия килим. Почувствах се в неизгодна позиция заради небрежната тениска и късите панталони, докато Джак Травис бе облечен в официален костюм.

— Лекарят ми ще ни приеме утре сутринта за теста за бащинство — каза той. — Ще те взема от фоайето в девет.

— Имаш ли представа кога ще са готови резултатите?

— По принцип след три до пет дни. Но лекарят ще ускори процедурата и ще ги получим още утре вечерта. Някаква вест от сестра ти?

— Надявам се скоро да я чуя.

— Ако срещнеш проблеми, познавам един човек, който открива бързо изчезнали.

— Частен детектив? — изгледах го недоверчиво. — Не знам дали би могъл да помогне — засега няма за какво да се хване.

— Ако сестра ти носи мобилен телефон, ще я локализират за петнайсет минути.

— Ами ако телефонът е изключен?

— Не пречи, ако е от новите. Има и други начини… проследяване по трансакциите с кредитни и дебитни карти.

Хладният му, прагматичен тон ме смути. „Този мъж е ловец по душа“, рекох си.

Притеснена за Тара, потърках слепоочия и за секунди затворих очи.

— Ако не я открия до утре — казах, — ще обмисля предложението.

— Яла ли си нещо? — попита Джак Травис.

— Само снакс от минибара.

— Искаш ли да излезеш на вечеря?

— С теб? — сварена неподготвена, аз го изгледах стъписано. — Нощта е пред теб. Не те ли очаква цял харем?

Джак ме изгледа с присвити очи. Веднага се разкаях за думите си. Не исках да се заяждам. Но бях изтощена физически и психически и не си мерех думите.

Преди да успея да се извиня, Джак попита тихо:

— Да съм ти сторил нещо лошо, Ела? Намерих ти стая в хотела, съгласих се да се подложа на теста…

— Аз си плащам престоя. Както и теста. И ако го смяташе за толкова безпредметен, щеше да откажеш…

— И сега не е късно. Не смятам да търпя повече, пък било то и за една безплатна проба от слюнка.

Извинителна усмивка затрептя в ъгълчетата на устните ми.

— Добре де, съжалявам — рекох. — Гладна съм. И недоспала. Нямах време да се подготвя. Не мога да открия сестра си, майка ми е луда, а приятелят ми е в Остин. Опасявам се, че ти изливам цялото натрупано напрежение. И на подсъзнателно ниво сигурно те възприемам като символ на мъжа, от когото сестра ми е забременяла.

Джак ми се усмихна язвително.

— По-лесно е, предполагам, да създадеш дете, ако наистина си преспал с жената.

— Вече установихме, че не си сто процента убеден дали си правил секс с Тара, или не.

— Сто процента съм сигурен. Установихме само, че ти не ми вярваш.

С усилие на волята потиснах напиращата усмивка.

— Е, оценявам предложението за вечеря. Но, както виждаш, не съм облечена подходящо. Изтощена съм от грижите около този дребосък и освен това няма къде да отидем, понеже съм пълна вегетарианка, а в Хюстън никой не знае как да готви без продукти от животински произход.

Разговорът за храна явно възбуди апетита ми, защото точно в този момент стомахът ми изкъркори смущаващо отчетливо. Притиснах го сконфузено с длан. В същия миг откъм леглото долетя нетърпелив крясък и аз погледнах натам. Люк се беше събудил и размахваше ръчички.

Забързах към хладилника, извадих шише с мляко, напълних чешмата с гореща вода и го потопих вътре. Докато млякото се затопляше, Джак отиде до леглото и вдигна Люк. Прегърна го уверено и стабилно и тихо му заговори. Никаква полза. Люк запищя с широко разтворена уста и стиснати очи.

— Няма смисъл да го успокояваш — изрових лигавник от чантата. — Не млъква, докато не получи своето.

— И аз прилагам успешно същия трик — отвърна Джак с усмивка.

След няколко минути извадих шишето от чешмата, капнах мляко върху китката си и седнах на тапицирания стол. Джак ми подаде Люк. Бебето впи венци в силиконовия биберон и засука.

Джак остана до мен и ме измери с любопитен поглед.

— Защо си вегетарианка?

Опитът ме беше научил, че разговорите, започващи с този въпрос, не се развиват положително.

— Не ми се обсъжда тази тема.

— Трудно се спазва такава диета — констатира Джак. — Особено в Тексас.

— Послъгвам — признах си. — По малко. Бучка масло, някой пържен картоф.

— И пържените картофи ли са забранени?

Поклатих глава.

— Не се знае в каква мазнина са пържени — растителна или животинска.

Сведох очи към Люк и погалих миниатюрните пръстчета, обвили шишето. Стомахът ми пак изкъркори — още по-шумно. Изчервих се смутено.

Джак вдигна вежди.

— Звучи сякаш не си яла от дни, Ела.

— Умирам от глад. Непрекъснато се чувствам гладна — въздъхнах. — Вегетарианка съм заради приятеля ми Дейн. Чувствам се сита едва двайсетина минути, обезсилена съм.

— Защо тогава го правиш?

— Заради здравето си. Холестеролът и кръвното ми налягане са наистина ниски. А и съвестта ми е чиста, когато избягвам храните с животински произход.

— Знам как се лекува будна съвест.

— Не се и съмнявам.

— Доколкото схващам, ако не беше приятелят ти, щеше да ядеш месо.

— Вероятно — признах аз. — Но приемам доводите на Дейн и всъщност диетата не ме затруднява особено. За жалост не устоявам на изкушения.

— Харесвам това качество у жените. Компенсира съвестта.

Разсмях се. „Какво безочие!“, рекох си. Но за пръв път тази черта ми допадаше. Очите ни се срещнаха. Можеше да патентова ослепителната си усмивка като средство за повишаване на плодовитостта. Стомахът ми тутакси забрави глада.

„Магическо ДНК“, унило си припомних аз.

— По-добре си върви, Джак.

— Не мога да оставя прегладняла жена без никаква храна, освен престоял чипс от минибара. А в този хотел със сигурност няма да откриеш нищо вегетарианско.

— Долу има ресторант.

— Предлагат печено месо.

— Убедена съм, че сервират плодови и зеленчукови салати.

— Ела — смъмри ме той, — апетитът ти едва ли се ограничава до това.

— Да. Но имам принципи. И се старая да ги следвам. Установила съм, че кривна ли в погрешна посока, после трудно се връщам в правия път.

Джак ме изгледа насмешливо. Вдигна ръце към вратовръзката, разхлаби възела и я свали. По челото ми плъзна руменина. Той сгъна небрежно вратовръзката и я пъхна в джоба на сакото.

— Какво правиш? — заекнах аз.

Джак съблече сакото и го преметна върху облегалката на стола. Явно спортуваше ненаситно на открито. Тялото му беше стройно и здраво. Несъмнено под консервативното бизнес облекло се криеха забележителни мускули. Взряна в силния мъж пред мен, усетих подсъзнателния подтик на милиони години еволюция.

— Проверявам докъде се простира податливостта ти на изкушения.

Засмях се несигурно.

— Слушай, Джак, аз…

Той вдигна пръст и тръгна към телефона. Набра номер, почака и разлисти кожения справочник за гости.

— Рум сървис за двама — рече в слушалката. Примигнах изненадано.

— Идеята не ми допада.

— Защо?

— Заради плейбойската ти репутация.

— На младини се отдавах на излишества — призна той, — но това ме превръща в интересен събеседник — после насочи вниманието си към телефона. — Да, впишете го към сметката на стаята.

— И тази идея не ми допада — вметнах аз.

Джак ме погледна.

— Лошо. Защото ако откажеш, няма да се явя при лекаря утре. Щом искаш проба от клетките ми, ще се наложи да ме почерпиш с вечеря.

Замислих се. Вечеря с Джак Травис сами в хотелската стая. Хм.

Погледнах към Люк, който още сучеше съсредоточено. Държах бебе. Чувствах се изтощена и несигурна. Не помнех кога за последно съм се ресала. Нямаше никаква опасност да предизвикам сексуалния интерес на Джак Травис. След дългия работен ден той просто беше огладнял. Нищо чудно да е от хората, които не обичат да се хранят сами.

— Добре — неохотно се съгласих. — Но никакво месо, никаква риба, никакво сирене. Яйцата и маслото също са изключени. И медът.

— Защо? Пчелите не са животни.

— Но са артроподи. Като раците и омарите.

— За Бога! — вниманието му се отклони към човека от другата страна на слушалката.

— Да. И бутилка каберне „Хобс“.

Почудих се колко ли ще ми струва пиршеството.

— Би ли попитал дали съдържа подобрители от животински произход?

Джак пренебрегна молбата ми и продължи да поръчва с размах.

— Ще започнем с рохки пачи яйца и луканка. И ребърца. Средно препечени.

— Какво? — окръглиха се очите ми. — Какво правиш?

— Поръчвам първокласно месо от телета, отрасли на свобода — информира ме той. — Наричат го протеин.

— Садистично копеле! — успях да изломотя през слюнката, препълнила устата ми. Не помнех кога за последно съм вкусвала стек.

Прочел изражението ми, Джах се ухили и отново се съсредоточи в телефона.

— Печени картофи. Две порции. Със сметана и бекон…

— И кашкавал — унесено добавих аз. Истински разтопен кашкавал. Преглътнах жадно.

— И кашкавал — повтори Джак. Изгледа ме зловещо. — А за десерт?

И последните ми капчици стоицизъм се изпариха. Щом ще нарушавам из основи вегетарианските правила, предавайки междувременно Дейн, най-добре да съгреша напълно.

— Нещо шоколадово — изломотих, останала без дъх.

Джак огледа менюто.

— Две парчета шоколадов кейк. Благодаря.

Остави слушалката с триумфално изражение. Не беше късно. Можех да поискам да откаже моята половина от поръчката и да я замени със зелена салата, картофи без подправки и варени на пара зеленчуци. Но се разтапях при мисълта за препечения стек.

— Кога ще донесат месото? — попитах.

— След трийсет и пет минути.

— Трябваше да те пратя по дяволите — измърморих.

Той се усмихна съзаклятнически.

— Знаех, че няма да го направиш.

— Откъде?

— Защото жените, склонни да кривват по малко от пътя, винаги се поддават и на повече — Джак се засмя, забелязал смръщеното ми чело. — Спокойно, Ела. Дейн няма да разбере.